С какво се сблъсках, когато останах сам с дъщеря си
И по този начин, през 2015 година овдовях. Съпругата ми почина трагично, останах единствено с нашата обичана щерка. Какво да прави възрастен мъж с малак (2 годишна) щерка? Да се остави на пиенето от тъга и да се сбогува с детето или да го даде на приемен родител и да продължи самичък напред?
Реших да диря нова майка. Още повече, че към този момент бях на 30 години.
Регистрирах се в уебсайт за запознанства. В информацията написах, че имам собствен бизнес, сложих свои фотоси, фотоси на вилата си, щерка ми не желаех да я вадя на показ. Като статус написах, че си диря жена (може с деца) за основаване на крепко семейство.
Проблем, както разбирате, с категорията „ разведени с ремарке “ нямах. Или както ги назовах тогава „ неразбраните майки “. На седмица си пишех устойчиво с по-три дами, някои намерено се зарибиха. Макар да беше доста непривично да поддържам връзка с други дами, защото обичах брачната половинка си и я обичам, само че въпреки всичко започнах асортимент.
За малко време сътворих шорт-лист и започнах да поканвам на срещи. Дори си започнах обособен дневник на таблета и записах там всичко, което трябваше да си спомня.
С всички девойки всичко вървеше добре до… ТОЧНО ТАКА!!! До момента на появяването на хоризонта на моята щерка!
И тук не разбрах какво не е наред? Исках да науча от тях какво не е както би трябвало, за какво всички посърват след появяването на щерка ми, надали не желаят да избягат от срещата и си трансформират физиономията, когато внезапно заговоря за нея?
Колко и да е необичайно, някои си споделяха нещата напряко, че рядко жена желае да възпитава непознати деца и изброяваха още аргументи.
Ама по какъв начин по този начин? Природата ми протестираше. Ти не си мъж, в случай че не можеш да обичаш непознато дете, а гад, не прави деца, в случай че не можеш да обичаш непознатото и така нататък
А кои сте вие тогава уважаеми и „ неразбрани майки “? Защо мъжете са длъжни да обичат вас и вашето чадо с цялото си сърце, а вие да не сте длъжни никому? Така разбрах от първо лице за термина „ разведена с ремарке “ и разбрах, че това не е обществен статус, а умствен облик, типаж.
Happy END?
На идната година още веднъж се ожених. Избраницата беше 27-годишна симпатична, чаровна и образована госпожица. Тя, моята годеница, без да има предходно семейство заобича с цялото си сърце щерка ни и получи реципрочност (малката я назовава мамо и я обича горещо).
Морал?
Няма подобен, по-точно има, само че е размазан като конфитюр по питка с масло – всеки го намира и го усеща на усет едвам откакто деликатно подъвчи.
P.S. – оня ден научих, че ще ставам татко за повторно.
