Зависимо или увлечено по електронните игри е вашето дете?
И по този начин е съвсем всяка вечер, когато го викате за вечеря. И ви изправя косата, поради едно основателно или безпричинно терзание
Дали детето ви няма взаимозависимост от електронни игри, която Световната здравна организация публично разгласи за психологично разстройство?!
За 10-годишната си щерка също се тревожите. Тя е на масата, до нея е смарт телефонът, от време на време влиза известие, а госпожицата мигновено оставя вилицата, с цел да го прочете и да отговори. Е, най-малко не играе, може би няма психологично разстройство.
Всъщност многото часове с електронните устройства, прекарани в обществените мрежи или в ровене из уеб сайтове, са не по-малко рискови от игрите. Та като ще се тревожите, гледайте и това време, въпреки да го смятате за по-смислено използвано – детето поддържа връзка, нещо преглежда, нещо чете. Към тези занимания обаче също може да възникне пристрастяване. Както синът ви е на компютъра до дребните часове на нощта, тъй като играе в интернационален отбор или гледа надпревари, по този начин и щерка ви може да не е в положение да се откъсне от група, където приятелите й се надпреварват да по-стват и да харесват.
Основният въпрос е по какъв начин да различите естественото въодушевление по приложимост на електронни устройства от зависимостта, която СЗО счита за психологично разстройство.
Часовете не са задоволителен индикатор,
защото не може да се каже, че примерно 2,4 или 6 часа на денонощие, прекарани в игри и в обществените мрежи, са доста или малко. По-съществено е да наблюдавате за други признаци. (Не се паникьосвайте, само че признаците за психологично разстройство се назовават тъкмо по този начин.)
Първият рисков знак е, в случай че времето, което детето използва за увлечението си, пречи на базовите му занимания и потребности
Разбира се, че бърза да си научи на две, на три, само че евентуално по този начин постъпва и по маса други аргументи, една от които може би е мързелът. Ако обаче се откаже от тренировките по до неотдавна обичания си спорт, от школа по език или изкуства, където ходеше с готовност, към този момент наподобява на проблем. Щом престане да излиза и да поддържа връзка онлайн с другари, за остава повече време за игра, има мотив за терзание. При това по-силен, в сравнение с от дежурното: „ Чакай малко, мамо “ преди вечеря и изгубването в стаята незабавно след нея, което също е израз, че го влече нещо по-силно от контакта със фамилията.
Пренебрегването на потребности е значим симптом
Ако жертва съня си, с цел да виси на компютъра до късна нощ, и не помни да яде, в действителност има за какво да се тревожите. Един от главните признаци на взаимозависимост е загуба на визията за времето. Детето се увлича, не усеща апетит, жадност, отмалялост, не му се желае да стане да иде даже до тоалетна. Изобщо не вижда, че прекарва десетки часове в игра или в обществените мрежи. Скоро резултатът е, че апетитът понижава, даже когато желае да спи, го мъчи бодърствуване, става нервно или апатично.
Още по-тежката фаза на взаимозависимост е, когато се е трансформирало отношението към действителния свят. Нищо от него към този момент няма значение, той като че ли не съществува, всичко се свежда до виртуалния свят и игровото пространство. Възниква подмяна на реапността, при която желанието внезапно се пренасочва. Детето не се интересува даже да има пожар или земетресение, щом не са прекъснали интернет връзката. Ето това към този момент е рисково!
