Благословение
И щом по волята на силите висши
яви се и Поетът на тоя печален свят,
към бога милосърден с проклятия греховни
изплашената майка юмруци сви от гняв:
„ О, по-добре да бях родила змии в пъкъла,
отколкото да кърмя достойното за смях!
Проклет да е часът на късата приятност,
когато в свойто лоно отмъщение засях.
Понеже мен избра, една сред дамите,
да бъда позор, гадност за своя несретен брачен партньор
и няма по какъв начин в пещта да хвърля — измежду основните —
като писмо любовно и този изверг тук,
ще сторя вместо мен гнева ти да изпита
оръдието тъпо на твоите несгоди:
така ще скърша аз издънката превита,
че чумавите клони не ще раззелени! “
И с пяна на уста, от завист заслепена
за задачите предвечни и пътя ни към тях,
сама разпали тя в бездънната Геена
една свещена клада за майчиния грях.
Но Ангел бди — незрим и с любов непрестанна!
От слънце е пияно нещастното дете
и всеки залък изсъхнал за него става манна,
и глътките нищожни — амброзия са те.
То тича с вятъра, то с облака приказва
и с ария се опива по кръстния си път;
като на волна птичка измежду горските простори
през сълзи му се радва и следва го Духът.
Обича всички то, само че гледат го с страх,
или пък настървени от кроткия му манталитет,
изпробват свойта неприязън на клетника белязан —
да зърнат нови страдания по облика посърнал.
И в хляба пепел, и във виното му храчки
примесват — подарък непочтен за чистата уста;
където мине то — избързват с нервни крачки,
каквото да допре — захвърлят го в прахта.
Жена му подвига глас над уличната олелия:
„ О, щом боготвори ме за дивните черти,
приемам участта с идол да ме съпоставя,
но за това е задължен и мен да позлати.
Ще се опивам от тамян, от нард и миро,
от коленопреклонност, от вино и от плът:
в това сърце, за мен готово да примира,
божествените тръпки ще оскверни смехът.
Щом почне този фарс безразсъден да ми досажда,
аз ще протегна нежни и мощни, зли ръце
и с нокти — ноктите на Харпия! — от жадност
аз път ще си проправя до мъжкото сърце.
То, птица тръпнеща от боязън, в вяра сетна
ще чака да го сграбча, обляно в топла кръв,
и на обичаната си котка да го метна —
дано и тя най-после насити свойта примамка!… “
Към Небесата — там съзира престол лъчезарен! —
Поетът чист издига ръцете си с блян
и светлият му дух с отблясъка безконечен
от него скрива пъкъла на гневната гмеж:
— Благословен бъди за тъгите ни, Боже —
за нашите пороци един възвишен лек,
най-хубав и най-чист еликсир, от който може
пресвята похот да пламне у мощния човек.
Аз знам, в редиците на войнството свято
ще сложиш и Поета след земните тегла,
от теб поканен е и той на празненствата
от твоите Престоли, Господства, Начала.
Знам, благородството е в болката прикрита
ни този свят, ни пъкълът не ще го окове;
и знам — венецът ми тайнствен се изплита
от всичките столетия, от всички светове.
Но и благосъстоянията на античната Палмира,
и перлите в морето, най-редкият метал —
макар и твоята ръка да ги събира! —
какво са пред венеца, за който съм мечтал;
пречиста светлина, ще бъде той извлечен
от святото горнило на първите лъчи,
да видят всички, че измежду блясъка му безконечен
огледала неугледни са смъртните очи!
Шарл Бодлер е един от най-влиятелните френски поети на 19. век, критик и преводач. Наричат го " татко на модерния критицизъм ". Заедно със Стефан Маларме и Пол Верлен, под въздействие на Едгар Алън По, образуват придвижването на френските декаденти от 19. век. Книгата на Бодлер " Цветя на злото " (1857) е евентуално най-значителната поетична сбирка, оповестена в Европа през 19. век, оказала мощно въздействие на идващите генерации поети, а " Малки поеми в прозаичност " (1868) е най-успешният и реформаторски ранен опит върху поетична прозаичност за времето.
Бодлер е преобладаващо стихотворец на града, а илюзорната порочност, с която е окачествявана неговата лирика, разкрива в действителност чувствителността на един надълбоко честен дух. Краткият му плевел живот е изпълнен с драми и спорове - от финансови произшествия до гонене за непристойност и осквернение поради някои от творбите му, неразрешени за издание във Франция до 1949 година
Дълго след неговата гибел мнозина го подлагат на критика като артист на порока и тъмните страни на живота, само че други го виждат като стихотворец на актуалната цивилизация, който се обръща към хората от идващия 20 век.
Източник на биографията: Liternet.bg
Превод на стиховете: Кирил Кадийски
яви се и Поетът на тоя печален свят,
към бога милосърден с проклятия греховни
изплашената майка юмруци сви от гняв:
„ О, по-добре да бях родила змии в пъкъла,
отколкото да кърмя достойното за смях!
Проклет да е часът на късата приятност,
когато в свойто лоно отмъщение засях.
Понеже мен избра, една сред дамите,
да бъда позор, гадност за своя несретен брачен партньор
и няма по какъв начин в пещта да хвърля — измежду основните —
като писмо любовно и този изверг тук,
ще сторя вместо мен гнева ти да изпита
оръдието тъпо на твоите несгоди:
така ще скърша аз издънката превита,
че чумавите клони не ще раззелени! “
И с пяна на уста, от завист заслепена
за задачите предвечни и пътя ни към тях,
сама разпали тя в бездънната Геена
една свещена клада за майчиния грях.
Но Ангел бди — незрим и с любов непрестанна!
От слънце е пияно нещастното дете
и всеки залък изсъхнал за него става манна,
и глътките нищожни — амброзия са те.
То тича с вятъра, то с облака приказва
и с ария се опива по кръстния си път;
като на волна птичка измежду горските простори
през сълзи му се радва и следва го Духът.
Обича всички то, само че гледат го с страх,
или пък настървени от кроткия му манталитет,
изпробват свойта неприязън на клетника белязан —
да зърнат нови страдания по облика посърнал.
И в хляба пепел, и във виното му храчки
примесват — подарък непочтен за чистата уста;
където мине то — избързват с нервни крачки,
каквото да допре — захвърлят го в прахта.
Жена му подвига глас над уличната олелия:
„ О, щом боготвори ме за дивните черти,
приемам участта с идол да ме съпоставя,
но за това е задължен и мен да позлати.
Ще се опивам от тамян, от нард и миро,
от коленопреклонност, от вино и от плът:
в това сърце, за мен готово да примира,
божествените тръпки ще оскверни смехът.
Щом почне този фарс безразсъден да ми досажда,
аз ще протегна нежни и мощни, зли ръце
и с нокти — ноктите на Харпия! — от жадност
аз път ще си проправя до мъжкото сърце.
То, птица тръпнеща от боязън, в вяра сетна
ще чака да го сграбча, обляно в топла кръв,
и на обичаната си котка да го метна —
дано и тя най-после насити свойта примамка!… “
Към Небесата — там съзира престол лъчезарен! —
Поетът чист издига ръцете си с блян
и светлият му дух с отблясъка безконечен
от него скрива пъкъла на гневната гмеж:
— Благословен бъди за тъгите ни, Боже —
за нашите пороци един възвишен лек,
най-хубав и най-чист еликсир, от който може
пресвята похот да пламне у мощния човек.
Аз знам, в редиците на войнството свято
ще сложиш и Поета след земните тегла,
от теб поканен е и той на празненствата
от твоите Престоли, Господства, Начала.
Знам, благородството е в болката прикрита
ни този свят, ни пъкълът не ще го окове;
и знам — венецът ми тайнствен се изплита
от всичките столетия, от всички светове.
Но и благосъстоянията на античната Палмира,
и перлите в морето, най-редкият метал —
макар и твоята ръка да ги събира! —
какво са пред венеца, за който съм мечтал;
пречиста светлина, ще бъде той извлечен
от святото горнило на първите лъчи,
да видят всички, че измежду блясъка му безконечен
огледала неугледни са смъртните очи!
Шарл Бодлер е един от най-влиятелните френски поети на 19. век, критик и преводач. Наричат го " татко на модерния критицизъм ". Заедно със Стефан Маларме и Пол Верлен, под въздействие на Едгар Алън По, образуват придвижването на френските декаденти от 19. век. Книгата на Бодлер " Цветя на злото " (1857) е евентуално най-значителната поетична сбирка, оповестена в Европа през 19. век, оказала мощно въздействие на идващите генерации поети, а " Малки поеми в прозаичност " (1868) е най-успешният и реформаторски ранен опит върху поетична прозаичност за времето.
Бодлер е преобладаващо стихотворец на града, а илюзорната порочност, с която е окачествявана неговата лирика, разкрива в действителност чувствителността на един надълбоко честен дух. Краткият му плевел живот е изпълнен с драми и спорове - от финансови произшествия до гонене за непристойност и осквернение поради някои от творбите му, неразрешени за издание във Франция до 1949 година
Дълго след неговата гибел мнозина го подлагат на критика като артист на порока и тъмните страни на живота, само че други го виждат като стихотворец на актуалната цивилизация, който се обръща към хората от идващия 20 век.
Източник на биографията: Liternet.bg
Превод на стиховете: Кирил Кадийски
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ