Слово на Сливенския митрополит Арсений по повод две години от кончината на патриарх Неофит
„ И ще ви дам по сърце Си пастири, които ще ви пасат със познание и здравомислие “ (Йер. 3:15).
Тези Господни слова, изречени посредством устата на светия оракул Йеремия, прилича да бъдат припомнени през днешния ден, когато показваме своята дълбока благодарност към всепредания и умен първойерарх на светата ни Църква – блаженопочившия Български патриарх и Софийски митрополит Неофит.
С откровена горест, само че и с жива религия в нашия Спасител и с непоколебима вяра за възкресението и безконечния живот, означаваме две години от земната ни разлъка с приснопаметния ни патриарх. С признателност се връщаме към загатна за неговата персона и за всичко това, което той извърши за светата ни Църква през годините на своето изрядно служение. Благодарим на Всемилостивия Бог, че в негово лице ни дарува подобен първосветител – заслужен наследник на благото ни Отечество, правилен чиновник на Христа и на Неговата света Църква, до дъно предан на своя Голготски път.
Почти половинвековното му служение в Родната черква – като протосингел и викарий на Софийския митрополит, ректор на Духовната академия, основен секретар на Св. Синод, ръководител на Патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “, Русенски митрополит и от 2013 година до 2024 година – Български патриарх – го направи непосредствен и обичан от духовенството и от целия набожен народ, които се употребиха от богатия му нравствен и житейски опит. Той беше талантлив с доста дарования, само че най-силно се открояваха неговите мъдрост, красноречие и благозвучност. Чрез своите преизобилни дарования и присъщата му дипломатичност той не оставяше никого апатичен към светата ни Църква и към нейното евангелско дело.
Мъдростта му беше като светлина, която просвещава, а благостта му – като огън, който стопля и съгрява. Именно посредством тази мъдрост и посредством тази присъща доброта той възпитаваше духовенството и наставляваше паството. С тях той остави незаличима диря.
Добрите плодове на неговата мъдрост и отеческата му обич намират своето отражение в преданото духовенство и във правилния български народ. И през днешния ден небесната мъдрост би трябвало да ни управлява, а любовта – да ни укрепява, с цел да бъдем същински чиновници Божии и правилни на обетите, дадени при нашето ръкоположение, какъвто беше приснопаметният дядо Неофит.
Защото за това служение се изискват освен мъдрост, само че и послушание; освен религия, само че и преданост; належащо е и смирено и независимо себепознание. Именно с такова схващане и в дух на цялостно смирение той изпълняваше своето служение. Служеше, проповядваше и наставляваше Божия народ в едно изключително мъчно и смутно време: време на ерес и на войнстващ атеизъм; време на дълбоки публични и духовни разтърсвания след рухването на комунистическия режим и настъпилите демократични промени, когато дружно с дълго чаканата независимост необятно се отвориха и вратите на страната ни и в нея започнаха да проникват разнообразни непознати учения – голям брой протестантски деноминации и религиозни секти, които като бурни ветрове на лъжеучения се стремяха да внесат ужас измежду вярващите и да разклатят духовната корав на православния народ.
Сред тези тествания той стоеше като бодърстващ пазач на Христовото стадо и като добър и правилен овчар полагаше душата си за повереното му паство. С архипастирска ревнивост, духовна умереност и непоколебима неотстъпчивост пазеше чистотата на светата православна религия и неизменимото апостолско поверие, като неуморно се грижеше да се запазят мирът, целостта и благословеното единение на светата Христова Църква.
През своето четиридесет и деветгодишно служение, от които дванадесет години като Български патриарх, той се труди неуморно на Христовата равнища, оставайки правилен разпоредител „ на тайните Божии “ (1 Кор. 4:1) и ревнив очевидец на евангелската истина. При неговото безрезервно ръководство в поверените му Русенска, а сетне и Софийска от Бога епархии, бяха възобновени и построени голям брой храмове и манастири. Радееше за всестранното развиване на милосърдната активност и полагаше неотклонен труд за християнската култура на народа.
В своето служение починалият кириарх, който още от детство познаваше „ свещените Писания “ (2 Тим. 3:15), се стараеше да пребъдва в това, на което бе теоретичен и което му бе поверено, като се стремеше почтено да „ преподава словото на истината “ (2 Тим. 2:15).
Днес, когато той към този момент не е измежду нас, остава светлият спомен за положителния архипастир и дълбоката ни признателност, че имахме опцията да поддържаме връзка с него и да се поучаваме от неговата духовна мъдрост и пастирска доброта. Остава и нашата отговорност пред неговата светла памет – да следваме оставения от него образец на служение в Христовата Църква и да пазим неговия завет към нас: да ценим и свято да съхраняваме единството и светостта на Църквата.
„ Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им “ (Евр. 13:7), наставлява ни светият деятел. Приснопаметният патриарх Неофит беше същински ментор за всички нас по пътя на Божията истина – „ безупречен служащ, който правилно преподава словото на истината “ (2 Тим. 2:15).
Затова и наш заветен дълг е да пазим в Църквата паметта за него и постоянно да имаме пред очи неговия заслужен живот – живот, напълно предан на Христа и на Неговата света Църква – и да подражаваме на неговата религия. Във всяко тестване, при всяко съмнение и прелъщение, да изпитваме съвестта си и да търсим това, което е същински значимо за църковния живот, постъпвайки по този начин, както би постъпил той, в случай че беше измежду нас през днешния ден.
Покойният ни първосветител беше предан и правилен на истината. Твърд като канара пред оказвания напън. С тези свои качества той съумя да опази цялостен църковния мир – в родната ни Църква и в връзките със сестрите Поместни църкви. Той в никакъв случай не се поддаде на духа на разединението. Не даде нито за момент ухо на крамоли, интриги, злословия, злословия и клюки, тъй като добре знаеше и свято пазеше завета, че този дух е противоположен на Христа и на Неговата Църква, която е „ единение на вярата и на познаването на Сина Божий “, посредством което единение доближаваме и до „ цялостната възраст на Христовото съвършенство “ (Еф. 4:13).
Помнейки неговата огромна обич към повереното му от Бога паство, ние имаме вяра и знаем, че и в този момент той не престава да се моли и да се застъпва пред небесния трон за Българската православна черква, за многострадалния български народ и за всекиго от нас, изпросвайки от Всемилостивия и Всещедър Бог Неговата плодородна помощ и поддръжка.
Нека през днешния ден, събрани в последния земен дом на неговата „ телесна хижа “ (2 Петр. 1:13), да се обединим с едни уста и едно сърце в молитва към Този, Който е Животът, Възкресението и Покоят – Небесния наш Отец – да елементарни прегрешенията на починалия ни първойерарх и да направи паметта за него да пребъдва от жанр в жанр, тъй като неговият живот бе изтъкан от непреходните евангелски добродетели, които от ден дневно са все по-нужни на всеки един от нас.
Божията обич, насладата в Господа, светлината и блаженството на царството Божие да бъдат с приснопаметния наш Светейши български патриарх и Софийски митрополит Неофит във безконечните епохи.
Бог да го елементарни!
Амин.
Сливенски митрополит Арсений
Тези Господни слова, изречени посредством устата на светия оракул Йеремия, прилича да бъдат припомнени през днешния ден, когато показваме своята дълбока благодарност към всепредания и умен първойерарх на светата ни Църква – блаженопочившия Български патриарх и Софийски митрополит Неофит.
С откровена горест, само че и с жива религия в нашия Спасител и с непоколебима вяра за възкресението и безконечния живот, означаваме две години от земната ни разлъка с приснопаметния ни патриарх. С признателност се връщаме към загатна за неговата персона и за всичко това, което той извърши за светата ни Църква през годините на своето изрядно служение. Благодарим на Всемилостивия Бог, че в негово лице ни дарува подобен първосветител – заслужен наследник на благото ни Отечество, правилен чиновник на Христа и на Неговата света Църква, до дъно предан на своя Голготски път.
Почти половинвековното му служение в Родната черква – като протосингел и викарий на Софийския митрополит, ректор на Духовната академия, основен секретар на Св. Синод, ръководител на Патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “, Русенски митрополит и от 2013 година до 2024 година – Български патриарх – го направи непосредствен и обичан от духовенството и от целия набожен народ, които се употребиха от богатия му нравствен и житейски опит. Той беше талантлив с доста дарования, само че най-силно се открояваха неговите мъдрост, красноречие и благозвучност. Чрез своите преизобилни дарования и присъщата му дипломатичност той не оставяше никого апатичен към светата ни Църква и към нейното евангелско дело.
Мъдростта му беше като светлина, която просвещава, а благостта му – като огън, който стопля и съгрява. Именно посредством тази мъдрост и посредством тази присъща доброта той възпитаваше духовенството и наставляваше паството. С тях той остави незаличима диря.
Добрите плодове на неговата мъдрост и отеческата му обич намират своето отражение в преданото духовенство и във правилния български народ. И през днешния ден небесната мъдрост би трябвало да ни управлява, а любовта – да ни укрепява, с цел да бъдем същински чиновници Божии и правилни на обетите, дадени при нашето ръкоположение, какъвто беше приснопаметният дядо Неофит.
Защото за това служение се изискват освен мъдрост, само че и послушание; освен религия, само че и преданост; належащо е и смирено и независимо себепознание. Именно с такова схващане и в дух на цялостно смирение той изпълняваше своето служение. Служеше, проповядваше и наставляваше Божия народ в едно изключително мъчно и смутно време: време на ерес и на войнстващ атеизъм; време на дълбоки публични и духовни разтърсвания след рухването на комунистическия режим и настъпилите демократични промени, когато дружно с дълго чаканата независимост необятно се отвориха и вратите на страната ни и в нея започнаха да проникват разнообразни непознати учения – голям брой протестантски деноминации и религиозни секти, които като бурни ветрове на лъжеучения се стремяха да внесат ужас измежду вярващите и да разклатят духовната корав на православния народ.
Сред тези тествания той стоеше като бодърстващ пазач на Христовото стадо и като добър и правилен овчар полагаше душата си за повереното му паство. С архипастирска ревнивост, духовна умереност и непоколебима неотстъпчивост пазеше чистотата на светата православна религия и неизменимото апостолско поверие, като неуморно се грижеше да се запазят мирът, целостта и благословеното единение на светата Христова Църква.
През своето четиридесет и деветгодишно служение, от които дванадесет години като Български патриарх, той се труди неуморно на Христовата равнища, оставайки правилен разпоредител „ на тайните Божии “ (1 Кор. 4:1) и ревнив очевидец на евангелската истина. При неговото безрезервно ръководство в поверените му Русенска, а сетне и Софийска от Бога епархии, бяха възобновени и построени голям брой храмове и манастири. Радееше за всестранното развиване на милосърдната активност и полагаше неотклонен труд за християнската култура на народа.
В своето служение починалият кириарх, който още от детство познаваше „ свещените Писания “ (2 Тим. 3:15), се стараеше да пребъдва в това, на което бе теоретичен и което му бе поверено, като се стремеше почтено да „ преподава словото на истината “ (2 Тим. 2:15).
Днес, когато той към този момент не е измежду нас, остава светлият спомен за положителния архипастир и дълбоката ни признателност, че имахме опцията да поддържаме връзка с него и да се поучаваме от неговата духовна мъдрост и пастирска доброта. Остава и нашата отговорност пред неговата светла памет – да следваме оставения от него образец на служение в Христовата Църква и да пазим неговия завет към нас: да ценим и свято да съхраняваме единството и светостта на Църквата.
„ Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им “ (Евр. 13:7), наставлява ни светият деятел. Приснопаметният патриарх Неофит беше същински ментор за всички нас по пътя на Божията истина – „ безупречен служащ, който правилно преподава словото на истината “ (2 Тим. 2:15).
Затова и наш заветен дълг е да пазим в Църквата паметта за него и постоянно да имаме пред очи неговия заслужен живот – живот, напълно предан на Христа и на Неговата света Църква – и да подражаваме на неговата религия. Във всяко тестване, при всяко съмнение и прелъщение, да изпитваме съвестта си и да търсим това, което е същински значимо за църковния живот, постъпвайки по този начин, както би постъпил той, в случай че беше измежду нас през днешния ден.
Покойният ни първосветител беше предан и правилен на истината. Твърд като канара пред оказвания напън. С тези свои качества той съумя да опази цялостен църковния мир – в родната ни Църква и в връзките със сестрите Поместни църкви. Той в никакъв случай не се поддаде на духа на разединението. Не даде нито за момент ухо на крамоли, интриги, злословия, злословия и клюки, тъй като добре знаеше и свято пазеше завета, че този дух е противоположен на Христа и на Неговата Църква, която е „ единение на вярата и на познаването на Сина Божий “, посредством което единение доближаваме и до „ цялостната възраст на Христовото съвършенство “ (Еф. 4:13).
Помнейки неговата огромна обич към повереното му от Бога паство, ние имаме вяра и знаем, че и в този момент той не престава да се моли и да се застъпва пред небесния трон за Българската православна черква, за многострадалния български народ и за всекиго от нас, изпросвайки от Всемилостивия и Всещедър Бог Неговата плодородна помощ и поддръжка.
Нека през днешния ден, събрани в последния земен дом на неговата „ телесна хижа “ (2 Петр. 1:13), да се обединим с едни уста и едно сърце в молитва към Този, Който е Животът, Възкресението и Покоят – Небесния наш Отец – да елементарни прегрешенията на починалия ни първойерарх и да направи паметта за него да пребъдва от жанр в жанр, тъй като неговият живот бе изтъкан от непреходните евангелски добродетели, които от ден дневно са все по-нужни на всеки един от нас.
Божията обич, насладата в Господа, светлината и блаженството на царството Божие да бъдат с приснопаметния наш Светейши български патриарх и Софийски митрополит Неофит във безконечните епохи.
Бог да го елементарни!
Амин.
Сливенски митрополит Арсений
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ