Силата на лидера не е в говоренето, а в слушането
И в този момент това в случай че не е абсурд! Как по този начин хем слушането е толкоз основно за бизнеса, хем не се преподава нито в учебно заведение, нито в МВА стратегиите? А пък и не се виждат тълпи от чути и разбрани хора из организациите, които кипят в цялостния си капацитет, че да рече човек, че си го знаем. Истината е, че болката от това да не си чут и свестен е в пъти по-голяма от това да те командва шефът. Неслушането е като безшумно наказване, с което
безмълвно крещим в лицето на индивида „ ти не значиш нищо ”, „ не ме интересуваш ” и „ не ми пука, дори да си тръгнеш, ще мина и без теб ”. В някои компании това отношение безусловно може да се пипне във въздуха по коридорите.
Вие може да прецените каква би била цената за вашия бизнес от загубата на тези хора и от пропускането на хрумвания от време на време за милиони.Същото важи за рецесията – в случай че преразказвам една сентенция на племето чероки, в случай че повече хора бяха чули шепота, нямаше в този момент да слушат крясъци. Сигурно по тази причина и Лий Якока, някогашен изпълнителен шеф на Chrysler и остаряло куче в бизнеса, споделя, че доста му се ще да откри институт, където да образоват хората на слушане, тъй като „ мениджърите би трябвало да слушат най-малко толкоз, колкото приказват ”. Мениджмънт гуруто Том Питърс пък мечтае да си направи своя МВА стратегия с едногодишен курс (!) по стратегическо слушане. „ Единственото значимо стратегическо преимущество, което организацията може да има, не е положителният стратегически проект, а задължението на всеки в компанията към
стратегическо слушане – на клиенти, снабдители, чиновници на предна линия. ” Като водач или член на екип вашата специалност значително е да слушате и тя би трябвало да се овладее, твърди той. А стопански рецесии като сегашната са съвършен мотив да упражняваме преодоляването й.
Направете си „ проверка ” на слушането
Спомнете си при последната ви среща какъв брой минути говорихте? А какъв брой слушахте? Ако не прекарвате най-малко 80% от времето си в слушане, се постанова незабавно да се подобрите, твърди специалистът по водачество Джон Максуел. Колко постоянно прекъснахте сътрудника или клиента и довършихте изреченията им? Колко постоянно дадохте съвет, още преди даже за себе си същински да сте разбрали въпроса, концепцията или казуса? Може да си запишете резултата при идната среща.
Оценете слушането си по четирите равнища по-долу
Интуитивно оценете какъв брой % (от общо 100%) от времето сте слушали с всяко от равнищата? А ето ги и тях[1]:
– Слушане вид „ въртене на остаряла плоча ”. При този вид слушане диалогът препотвърждава познати схващания и умозаключения. Тук си казвате: „ Да, бе, това го знам. ” Засечете какъв брой постоянно в един диалог се улавяте да ви минава тази мисъл?
– Фактологическо слушане – на отворения разум. То е главният способ на положителната просвета – придържаме се към обстоятелствата и означаваме новите, които опонират на към този момент известната ни информация. Оставяме обстоятелствата да ни приказват. Задаваме въпроси и деликатно слушаме. „ Ооо, забележи това! ”е типичното възклицание на откривателя с отворен разум.
– Емпатично слушане – езикът на отвореното сърце. Тук към този момент влизаме
в обувките на другия човек и виждаме, чуваме и усещаме света през неговите очи, уши и усеща. „ Сега в действителност разбирам по какъв начин се чувстваш. И аз го чувствам. ” Кога беше последният път, когато водихте подобен диалог с сътрудник? С клиент? А с непосредствен? Как се почувствахте тогава?
– Генеративно слушане (слушане от бъдещето). Всяка иновация – в технологиите, модата или произведения в изкуството се раждат от това място. IDEO, една от най-иновативните компании в света, го назовава „ надълбоко гмуркане ”. Използва го при разработки по планове с бюджети за милиони за клиенти като Vodafone, Cisco Systems, HP, Toyota и съвсем всяка напредничава компания, за която се сетите. Трудно ще изразите дълбокото гмуркане с думи, само че от вътрешната страна всичко е някак като на занимателен кадър, чувствате се по-притихнали и присъстващи, повече себе си и някак свързани с нещо, което е по-голямо от самите вас. Тук се раждат прозренията, при които ключът е да чуеш първо себе си.
Както показа един изпълнителен шеф, когато слушаш собствен чиновник съчувствено и генеративно, непринудено ти се ражда подтик да се задвижиш да направиш нещо, което в никакъв случай не си правил до момента.
Идете и говорете с някого за няколко минути
Наблюдавайте защо слушате, когато събеседникът ви приказва. Изберете: слушате за опция да звучите интелигентно; за късмет да изглеждате забавни; за способи да звучите важно; за нужната ви информация; за външни дразнения като шумове и музика; да разберете проблема; по какъв начин да се възползвате; слушахте личните си мисли или изобщо не слушахте, търсехте по какъв начин да помогнете. Какво забелязахте? Запишете го. Най-голямата неточност на мениджърите е, че слушат за усеща и проблеми. А по този начин няма по какъв начин да получим резултатите, които желаеме хората да реализират за организацията.
Ключът е да слушаме за капацитет
Какво значи това? Например, един чиновник ви споделя: „ Май оплесках този план ”. Първосигналният отговор е да го насметете и след това да го уволните (борба). Другият първосигнален отговор е да го оставите да се оправя (бягство). Ако слушате за капацитет, може да го питате: Звучи като че ли ти е много мъчно и си го загазил. Какво научи до момента от това, че пое този клиент и плана му?
Или примерно, ваша подчинена ви споделя: „ Не съм сигурна какво да върша с този план. ” Ако слушате за капацитет, можете да попитате: Кой е най-хубавият метод да ти оказа помощ да помислиш по какъв начин да продължиш?Би ли желала да ме използваш като слушател, с цел да изкажеш на глас концепциите си?Имаш ли чувство какво би желала да направиш? Искаш ли да го изследваш с мен?
Да слушате за капацитет е въпрос на избор във всеки миг. Най-лесно е да сложим лупата върху проблемите на хората. Но в случай че изберете да ги слушате като сполучливи, способени и способни да разрешат личните си алтернативи, познайте какво евентуално ще се случи? Те постоянно ще се оправят и ще напредват. Един чут чиновник, ще чуе и клиента. Неслучайно оперативният принцип на Honda е „ Слушай. Питай. Говори ”. А чиновници, които споделят истината, и водачи, които слушат, са непобедима композиция. И то във всяка обстановка.
Ирина Горялова, коуч по водачество за изпълнителни шефове, за сп. “Мениджър ”
[1] По Ото Шармър, старши преподавател в учебното заведение по мениджмънт в Масачузетския софтуерен институт.
