И се върна в чувал. Как Сашо Сладура беше убит

И се върна в чувал ". Как Сашо Сладура беше погубен от комунистите поради вицове
“Филмът прекрасен ли е, или е съветски ”, питал Николов

Една вечер през септември 1961 година в ресторант “България ” в центъра на София е по-тихо от нормално.

“Ресторантът цялостен, градината цялостна. Но като че ли нямаше хора, нямаше придвижване ”, спомня си Развигор Попов. Тогава той е млад музикант.
Голямата звезда по това време е цигуларят Александър Николов, прочут с прякора Сашо Сладура. Той е и любим на публиката, майтапчия, който постоянно има по някой анекдот за описване – в това число и подобен, който да е насмешка с комунистическия режим. Веднъж към този момент е лежал в пандиза поради това.
Развигор Попов и неговите другари питат шефа на ресторанта какво става.

“Той ни направи знак да мълчим. И уточни към една маса, където седяха двама души ”, сподели Попов пред Свободна Европа.
След онази вечер Сашо Сладура повече не се появява в ресторанта. Другите музиканти по този начин и не го виждат още веднъж. Отвели са го двамата непознати, написа Свободна Европа.

Прочети още
Арестите на ICE в Чикаго – поданството не избавя арестуваните, ловят ги без заповед
Арестите на ICE в Чикаго – легалният статут не избавя арестуваните, ловят ги без заповед

Сега знаем, че Сашо Сладура е бил арестуван от комунистическите управляващи и закаран в трудов лагер край Ловеч, където умира няколко дни по-късно. Детайлите към гибелта му не са известни, само че се приказва, че е бил пребит до гибел.

“Той е знакова фигура за репресиите ”, споделя публицистът Борислав Скочев. “Един изцяло почтен човек, погубен поради вицовете си. ”

Кой е Сашо Сладура

Александър Николов е роден в Плевен – евентуално през 1915 година, макар че в разнообразни документи се показва друга дата.
Баща му Георги Николов приключва декоративно инженерство в Прага, където среща майка му Екатерина Ендерс. През годините фамилията се мести сред България и Чехословакия.

Александър приключва началното си обучение в чешкия град Мелник. По-късно учи във френския лицей в Пловдив. От дете свири на цигулка. Висшето си обучение получава в Държавната консерватория в Прага.
Александър е още там, когато нацистка Германия окупира Чехия. За този интервал от живота му се знае малко.
Свидетелство за отношението на Сашо Сладура към нацисткия режим има в текст, написан от Любомир Господинов, музикант и негов другар.
“Сашо ми споделяше, че ненавижда доста Хитлер, тъй като ненавиждал джаза, който му пречел да ръководи немската юноша ”, написа Господинов.

" И се върна в чувал ". Как Сашо Сладура беше погубен от комунистите поради вицове
Източник Държавен списък - Пловдив

Николов се връща в България през 1939 година Свири в Царския симфоничен оркестър, само че го напуща. След това свири в дребни оркестри за лека и занимателна музика.
На 9 септември 1944 година Българската комунистическа партия (БКП) взема властта с прелом, който се прави на фона на руска окупация. В началото на тоталитарния режим десетки хиляди хора са убити след присъди от така наречен Народен съд. Започват десетилетия, в които Държавна сигурност (ДС) – специфичните служби на режима, постанова репресии, а политически пандизчии са изпращани без присъда в трудови лагери.

“Всичко това Сашо изживяваше доста тежко и неговият митинг бяха неговите вицове срещу окупаторите и ръководещите, разказваше ги от заран до вечер ”, написа още Господинов.
Точно тези вицове ще станат причина Сашо Сладура да влезе в полезрението на режима.

" И се върна в чувал ". Как Сашо Сладура беше погубен от комунистите поради вицове

“Филмът прекрасен ли е, или е съветски ”

Едно от непокътнатите свидетелства за вицовете, които е разказвал Сашо Сладура, е протокол от негов разпит в Държавна сигурност от 12 октомври 1959 година Според него музикантът е признал, че е разказвал вицове за руските филми.
“През пролетта на 1958 година, когато върлуваше грипът, а по същото време, в случай че не се неистина, имаше и месец на руския филм, чух и описах следния анекдот ”, споделя Николов съгласно протокола. “Хубаво, че кината са празни, тъй като дават руски филми, другояче грипът ще се разнесе. ”

Другият анекдот е за дете, което пита хора на опашка пред киното: “Чичо, филмът прекрасен ли е, или е съветски? ”
Комунистическият режим преглежда тези вицове като “клеветнически изказвания ”, които “са от естество да уронят достолепието на българския народ и Народната република ” или “да увредят положителните връзки със Съюз на съветските социалистически републики и да уронят престижа му ”.

Точно по тези два текста от Наказателния кодекс Сашо Сладура е наказан през декември 1959 година на една година затвор и санкция.
“Това е време, в което властта е доста сензитивна към вицовете, към разказвачите на вицове ”, споделя Борислав Скочев, създател на книгата “Концлагерът “Белене ”. “И Сашо Сладура е една от първите жертви. ”

В края на 50-те и началото на 60-те години Тодор Живков към този момент е първи секретар на Централния комитет на Българска комунистическа партия, а през 1962 година отстранява досегашния ръководител на Министерския съвет Антон Югов и заема мястото му.
“Тодор Живков е изключително сензитивен към вицовете към неговата персона. По това време има няколко показни арести, процеси, уволнения ”, споделя още Скочев.
Вицовете непосредствено са посочени като опасност за режима и при заседание на управлението на Министерство на вътрешните работи няколко години по-късно, през декември 1963 година
“С вицовете те опорочават нашите триумфи и достижения в строителството на социализма, приказват срещу държавното управление и Централен комитет на Българска комунистическа партия, изключително срещу първия секретар другаря Живков ”, споделя тогавашният вътрешен министър Дико Диков.

" И се върна в чувал ". Как Сашо Сладура беше погубен от комунистите поради вицове
Източник Държавен списък - Пловдив

“И се върна мъртъв ”

След като излиза от пандиза, Сашо Сладура не стопира да осмива режима с вицовете си.
От този интервал са спомените на Развигор Попов, който свири в един състав с него на морето през лятото на 1961 година
“Ние ухилени казвахме: “Хайде, кажи някой анекдот. ” И той започваше незабавно да споделя някой виц. И най-често имаше вътре и малко политически подмятания ”, споделя той.

Но тогава Сашо Сладура към този момент знае, че комунистическите управляващи го наблюдават и е в заплаха, написа неговият другар Любомир Господинов.
“Спомена [ми], че го наблюдават от известно време на всички места. За пръв път го виждах толкоз угрижен и изплашен. ”

В края на лятото на 1961 година комунистическите управляващи вземат решение да изпратят Сашо Сладура в трудов лагер. Заповедта е от 15 септември 1961 година и е подписана от Мирчо Спасов, заместник-министър на вътрешните работи, считан за доближен до Живков.
Сашо Сладура е арестуван няколко дни по-късно и е пратен в лагера край Ловеч.
“Условията са били кошмарни. Хората не са получавали никаква здравна грижа, раните им са гноясвали и червясвали. Убивали са непрестанно ”, споделя Борислав Скочев.
Убийствата са били садистични. Условията на труд са били непостижими.

" И се върна в чувал ". Как Сашо Сладура беше погубен от комунистите поради вицове

“Убийствата са били садистични. Условията на труд са били непостижими. ”
Лагерът в Ловеч е основан през 1959 година със знанието на управлението на Българска комунистическа партия и е закрит три години по-късно след разкрития за убийствата там, само че никой не понася отговорност.

Сашо Сладура умира дни след влизането си в лагера. В смъртния акт от 26 септември 1961 година като причина за гибелта му се показва сърдечен проблем, само че разкази на някогашни лагерници сочат, че евентуално е бил погубен.
“Има няколко описа, че са го биели, че са му счупили ръцете, с които е свирел. Нищо от това не може да бъде доказано писмено. Но явно е тъкмо по този начин ”, споделя Скочев. “Той е оживял единствено няколко дни. А е бил здрав човек, състезател. ”

Един от разказите е този на Никола Дафинов, оживял от лагера в Ловеч, пред френския вестник Либерасион.
“Пристигна една заран с цигулката си и се върна мъртъв една вечер от кариерата в чувал ”, споделя той пред изданието през 1992 година в обява, представена в книгата “Направих каквото можах ” на Алфред Фосколо.
Не се знае къде тъкмо е гробът на Сашо Сладура. Практиката е била телата на хората от лагера в Ловеч да се погребват скрито край Белене.
Но паметта за него би трябвало да остане, споделя Александър Генчев от фондация “Остров Белене ”, която посвети на него концерт във връзка 1 февруари, ден на респект към жертвите на комунизма.

“Той е емблематична фигура на свободния дух ”, прибавя той.

bg voice.bg