Маймунската шарка - неочакван ефект от ликвидирането на едрата шарка?
И Съединени американски щати оповестиха за болен мъж, Канада ревизира 17 хипотетични инфекции, в Европа към този момент има случаи в 3 страни
"В годините след забележителния триумф с ликвидирането на едрата шарка се появява неочакван проблем. Освободената от вариолата епидемиологична ниша се заема от маймунската шарка. "
Хипотезата е обект на голям брой полемики сред учените на огромни интернационалните конгреси, последния - преди 3 година в Лондон, написа
Теорията е медицински прочит на схващането, че природата не търпи вакуум. Извън това има голям брой обстоятелства в поддръжка на концепцията за неизбежността на междувидовото прескачане на вируси, при което скотски вируси се приспособяват да заразяват и хора. Случаят с разпространяването на маймунската шарка, наподобява, е тъкмо подобен, считат покровителите на концепцията. Аргументи им дават няколко обстоятелството, дискутирани оживено след обявените от 7 май насам случаи на рядкото заболяване в Европа - във Англия, Португалия и Испания, а към този момент и зад океана. Вероятно ще се потвърдят лабораторно и подозрения за болни в Канада. Служители от центъра за публичното здраве в Монреал обявиха в четвъртък, че проверяват 17 хипотетични инфекции с вируса на маймунската шарка.
От 7 май досега от Обединеното кралство са докладвани 7 случая. Предишните известия са от 2021-а, 2019-а и 2018 година, основно свързани с импорт на инфекцията от пътувания. Сега за първи път предаването не е обвързвано епидемиологично със Западна и Централна Африка, където са първите известни огнища от втората половина на предишния век.
В сряда и Португалия заяви за 5-има доказани пациенти с маймунска шарка и повече от 20 хипотетични, всички при млади мъже от региона на Лисабон и Тежу. Испания също удостовери за 8 евентуални случая.
Междувременно се появи информация и за болен в Масачузетс, Съединени американски щати, който неотдавна е пътувал до канадската провинция Квебек.
Симптомите включват тресчица, главоболие, мускулни болки, подути лимфни възли, безсилие, обрив – първо по лицето и по-късно се популяризира в други елементи на тялото, в това число гениталиите.
Учените са заинтригувани от обстоятелството, че при неотдавна откритите случаи измежду мъже, които вършат секс с мъже, се оповестява за преобладаване на лезии в половата област.
Обривът минава през разнообразни стадии и може да наподобява като варицела или сифилис, преди да образува струпеи, които по-късно отпадат. Видимата разлика от варицела или сифилис е равномерното развиване на лезиите, прецизираха от Европейската организация за надзор на инфекциозните болести (ECDC).
Инкубационният интервал на човешката маймунска шарка нормално е от 6 до 16 дни, от време на време до 21. Когато коричките паднат, човек към този момент не е инфектиран.
Причинителят на едрата шарка и на маймунската при индивида са от едно семейство.
Клинично двете заболявания не се разграничават и някои учени позволяват, че от епохи лекарите евентуално са бъркали маймунската шарка с едрата шарка.
Последният прочут случай на болен от едра шарка при предаване в общността е регистриран през 1977 година в Сомалия. Победата над вариолата става допустима с помощта на годините международна атака за навсякъде слагане на ваксина. До огромна степен тя е ефикасна и за основаване на пресечен имунитет против другите вируси в групата. Но с преустановяване на рутинната имунизация против едра шарка в множеството страни идват генерации, които нямат отбрана, а при от дълго време имунизираните е допустимо намаляване на имунитета. Към момента това евентуално са 70% от популацията на света. С други думи, към 2/3 от хората сме евентуална цел за вирусите от групата, в това число за маймунската шарка. За запълване на вакуума през 2019 година Американската администрация по храните и медикаментите утвърди първата ваксина против маймунска шарка. Названието ѝ е плод на неразбирателство, контейнер на патогена най-вероятно са дребни гризачи. Но вирусът е разпознат за първи път при маймуна през предишния век и по този начин му излиза заблуждаващото име. Някои учени считат, че вирусът на маймунската шарка е причинявал болести при хората още преди основаването на ваксина против едрата шарка и след изгубването ѝ остава да циркулира в животни, като от време на време се появява при хора. Шестването му по света през последните десетилетия потегля от Черния континент. Известни са две вирусни линии, западноафриканска с 1-3% смъртност, и от Централна Африка, която убива към 10% от инфектираните. Сегашните случаи се дефинират като свързани с по-благоприятния вид от Западна Африка.
Вероятността от предаване сред хора без непосредствен контакт до момента се определяше като ниска. Въпреки това в засегнатите страни стартира целеустремено тестване на хора с присъщите клинични прояви, заяви ECDC.
"В годините след забележителния триумф с ликвидирането на едрата шарка се появява неочакван проблем. Освободената от вариолата епидемиологична ниша се заема от маймунската шарка. "
Хипотезата е обект на голям брой полемики сред учените на огромни интернационалните конгреси, последния - преди 3 година в Лондон, написа
Теорията е медицински прочит на схващането, че природата не търпи вакуум. Извън това има голям брой обстоятелства в поддръжка на концепцията за неизбежността на междувидовото прескачане на вируси, при което скотски вируси се приспособяват да заразяват и хора. Случаят с разпространяването на маймунската шарка, наподобява, е тъкмо подобен, считат покровителите на концепцията. Аргументи им дават няколко обстоятелството, дискутирани оживено след обявените от 7 май насам случаи на рядкото заболяване в Европа - във Англия, Португалия и Испания, а към този момент и зад океана. Вероятно ще се потвърдят лабораторно и подозрения за болни в Канада. Служители от центъра за публичното здраве в Монреал обявиха в четвъртък, че проверяват 17 хипотетични инфекции с вируса на маймунската шарка.
От 7 май досега от Обединеното кралство са докладвани 7 случая. Предишните известия са от 2021-а, 2019-а и 2018 година, основно свързани с импорт на инфекцията от пътувания. Сега за първи път предаването не е обвързвано епидемиологично със Западна и Централна Африка, където са първите известни огнища от втората половина на предишния век.
В сряда и Португалия заяви за 5-има доказани пациенти с маймунска шарка и повече от 20 хипотетични, всички при млади мъже от региона на Лисабон и Тежу. Испания също удостовери за 8 евентуални случая.
Междувременно се появи информация и за болен в Масачузетс, Съединени американски щати, който неотдавна е пътувал до канадската провинция Квебек.
Симптомите включват тресчица, главоболие, мускулни болки, подути лимфни възли, безсилие, обрив – първо по лицето и по-късно се популяризира в други елементи на тялото, в това число гениталиите.
Учените са заинтригувани от обстоятелството, че при неотдавна откритите случаи измежду мъже, които вършат секс с мъже, се оповестява за преобладаване на лезии в половата област.
Обривът минава през разнообразни стадии и може да наподобява като варицела или сифилис, преди да образува струпеи, които по-късно отпадат. Видимата разлика от варицела или сифилис е равномерното развиване на лезиите, прецизираха от Европейската организация за надзор на инфекциозните болести (ECDC).
Инкубационният интервал на човешката маймунска шарка нормално е от 6 до 16 дни, от време на време до 21. Когато коричките паднат, човек към този момент не е инфектиран.
Причинителят на едрата шарка и на маймунската при индивида са от едно семейство.
Клинично двете заболявания не се разграничават и някои учени позволяват, че от епохи лекарите евентуално са бъркали маймунската шарка с едрата шарка.
Последният прочут случай на болен от едра шарка при предаване в общността е регистриран през 1977 година в Сомалия. Победата над вариолата става допустима с помощта на годините международна атака за навсякъде слагане на ваксина. До огромна степен тя е ефикасна и за основаване на пресечен имунитет против другите вируси в групата. Но с преустановяване на рутинната имунизация против едра шарка в множеството страни идват генерации, които нямат отбрана, а при от дълго време имунизираните е допустимо намаляване на имунитета. Към момента това евентуално са 70% от популацията на света. С други думи, към 2/3 от хората сме евентуална цел за вирусите от групата, в това число за маймунската шарка. За запълване на вакуума през 2019 година Американската администрация по храните и медикаментите утвърди първата ваксина против маймунска шарка. Названието ѝ е плод на неразбирателство, контейнер на патогена най-вероятно са дребни гризачи. Но вирусът е разпознат за първи път при маймуна през предишния век и по този начин му излиза заблуждаващото име. Някои учени считат, че вирусът на маймунската шарка е причинявал болести при хората още преди основаването на ваксина против едрата шарка и след изгубването ѝ остава да циркулира в животни, като от време на време се появява при хора. Шестването му по света през последните десетилетия потегля от Черния континент. Известни са две вирусни линии, западноафриканска с 1-3% смъртност, и от Централна Африка, която убива към 10% от инфектираните. Сегашните случаи се дефинират като свързани с по-благоприятния вид от Западна Африка.
Вероятността от предаване сред хора без непосредствен контакт до момента се определяше като ниска. Въпреки това в засегнатите страни стартира целеустремено тестване на хора с присъщите клинични прояви, заяви ECDC.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ