Абе признава, че руският народ не е допуснал предаването на Курилските острови
И приканва за поддръжка на Украйна, с цел да се противостои на специфичната интервенция на Русия
Въпреки че някогашният японски министър председател Шиндзо Абе остави юздите на ръководството на Страната на изгряващото слънце от близо две години, той остава мощна политическа фигура, началник на най-голямата секта в ръководещата Либерално-демократическа партия. Това му разрешава да взе участие в създаването и даже във вземанеето на решенията на държавното управление.
Говореше се даже, че Абе, който сложи връх за мандат като министър председател, не бърза да постави завършек на кариерата си и може би крои проекти в бъдеще да се завърне още веднъж на японския политически Олимп. Разбира се, това са единствено клюки...
Не единствено японски, само че и задгранични медии резервират интереса си към Абе. Един образец за това е дългото му изявление за The Economist, което визира и връзките на Япония с нашата страна.
Редакторите на The Economist в изявлението не можеха да се откажат от тематиката за " териториалния спор " с Москва. Абе, когато беше министър-председател, разгласи " решаването на казуса със северните територии ", т.е. " връщането " на съветските Курилски острови, за една от предпочитаните цели на политиката му. Японците към момента го упрекват за това, че се е „ доверил на Путин “ и е надценил способността си да убеди последния да се откаже от островите в подмяна на японска икономическа и финансова помощ за Русия.
Оттук и въпросът на The Economist: „ Съжалявате ли, че изразходвате толкоз доста политически капитал и време за Путин? “
Отговор: „ Изобщо не скърбя. Винаги съм предполагал, че би трябвало да понижим опасността за страната ни на север и да укрепим силите си на югозапад. Смятах за собствен дълг да сключа кротичък контракт с Русия и да договарям с нея, с цел да реша казуса с четирите северни острова.
Сега преобладаващото болшинство руснаци се опълчват на връщането на северните територии на Япония. В тази обстановка за съветския водач би било мъчно да позволи териториалния въпрос без солидна властова база в страната. Мислех, че Путин е точният човек за тази работа. И аз мислех, че той схваща изгодите от мирния контракт с Япония в средносрочен и дълготраен проект.
Постигнахме съглашения в Сингапур и по-късно беше реализиран по-нататъшен прогрес на срещата в Буенос Айрес. Но, за жалост, даже Путин няма безспорна власт и даже той не може да взема решение всичко самичък. Вярвам, че той се поколеба пред мощната съпротива. Почти всички в Русия, като се изключи самия него, бяха срещу мирния контракт и срещу продължаването на договарянията за решение на териториалния въпрос. Възможно е позицията му да се окаже и обвързвана с тогавашния спад в рейтинга му на утвърждение.”
Тоест Абе признава, че в обстановката на отменяне от съветския народ на пагубни за страната ни териториални отстъпки, Путин не би могъл да тръгне против публичното мнение. Това се прояви и при приемането на промени в Конституцията на Руската федерация, когато президентът се съгласи да включи в главния закон на страната наредба, забраняваща отчуждаването на съветските територии.
Не без интерес е отговорът на Абе на въпроса по какъв начин да се оправим с Путин в този момент, в обстановката на военната интервенция в Украйна и изостряне на връзките на Русия с „ груповия Запад “. The Economist: „ Срещали сте се с Владимир Путин 27 пъти. Как бихте посъветвали да се държим с Путин в този момент?
Абе: „ Не мисля, че остават доста варианти в актуалната обстановка. Има доста способи да се проучва личността на Путин, само че мисля, че на първо място той е човек, който има вяра в силата и в това време е реалист. Той не е политик, който прави жертви в името на някакви хрумвания.
Преди нападението, когато съветските войски таман обкръжават Украйна, военните дейности евентуално биха могли да бъдат избегнати, в случай че украинският президент Владимир Зеленски можеше да бъде заставен да обещае, че страната му няма да се причисли към НАТО, или заставен да даде висока степен на автономност на двата анклава на Изток. Разбирам, че това беше мъчно да се направи. Може би американският водач би могъл да направи това. Но Зеленски, несъмнено, би отказал.
В сегашната обстановка обаче, съгласно мен, единственият път напред е да се поддържа Украйна и изрично да се противопоставим на съветската специфична интервенция. Това е метод да защитим интернационалния ред, който създадохме след края на Втората международна война “.
Тоест Абе е склонен с дейното присъединяване на Япония във въвеждането на „ пъклен наказания “ против Русия за намаляване на стопанската система й, както и с насищането на Украйна с тежки въоръжения. И тук Абе, мисля, не си криви душата, заявявайки, че е последовател на запазването на „ реда, който сме основали “. Тоест редът, по който Русия би трябвало да бъде върната в положението от 90-те, т.е. още веднъж сведена до позицията на полуколония, снабдяваща „ златния милиард “ с естествени запаси.
Това беше последвано от въпроси за това по какъв начин съветската специфична интервенция в Украйна засегна Япония и по какъв начин това трансформира публичното мнение по въпросите на националната сигурност.
Абе отговори, като подлага на критика Русия за „ експанзия “, която не е глобена от Организация на обединените нации. Но в това време нямаше нито дума за непредизвиканото навлизане на Съединени американски щати в Ирак за да го подчинят, за което нямаше мандат на Организация на обединените нации, нито за организирането на „ цветни революции “ от американците с поддръжката на западните страни. съдружници през последните години. Тоест „ това, което е разрешено на Юпитер, не е разрешено на бика “. Някои могат да си разрешат това, което на други е неразрешено.
Така Абе жигосва Русия. И в това време Съветът за сигурност на Организация на обединените нации, към участие в който Токио се стреми от доста години. Той споделя: „ Вярвам, че въздействието на съветската специфична интервенция върху Япония и японците беше доста доста. Преди всичко би трябвало да се подчертае, че сегашната действителност е, че Съветът за сигурност на Организация на обединените нации не действа. Все отново страната, която споменахте, е непрекъснат член на Съвета. Преди това преобладаващата концепция в Япония беше, че Организация на обединените нации би трябвало да употребява своя престиж и да работи, с цел да предотврати сходни спорове или да ги позволи, откакто са зародили.
Нека попитаме Абе-сан: „ Защо Япония не се опълчи на противозаконната окупация на Ирак, а, в противен случай, изпрати в тази страна най-големия контингент на японските въоръжени сили след Втората международна война - сухопътни, военноморски и военновъздушни елементи? ”
Убеден последовател на изоставянето на конституционните ограничавания за натрупването на японската войска, някогашният министър председател оправдава желанието на японското държавно управление да стартира с удвояване на военните разноски до 2% от Брутният вътрешен продукт, или към 100 милиарда $.
Абе изброява потребностите на японската войска, която се трансформира в една от най-мощните в света:„ Първо, нямаме задоволително средства за муниции, вариращи от патрони за картечници до ракети за зенитно-ракетни системи като SM-3 и PAC3.
Бюджетът за прехрана на нашите сили за самозащита също е изцяло несъответстващ. Например проектите за реновиране на казармата или жилищата за персоналния състав на силите се отсрочват дълго време, тъй че тези здания са много износени. Това е огромен отрицателен фактор във връзка с привличането на фрагменти за нашите въоръжени сили.
Освен това имаме настоящи контракти за закупуване на друго военно съоръжение, в това число изтребители F-35. Считам, че е належащо допустимо най-скоро да получим към този момент контрактуваните произведения. В същото време би трябвало доста да увеличим разноските за военни проучвания и разработки, с цел да насърчим софтуерните нововъведения в нови области като киберпространството, космоса и електроимпулсното оръжие. “
Абе не крие проектите на японските ръководещи кръгове за възобновяване на военно-промишления комплекс, виждайки това като средство за превъзмогване на рецесията в стопанската система. „ Вярвам, че увеличението на (военния) бюджет за тези области ще помогне за икономическия напредък на Япония. Бюджетът за защита на Америка е над 800 милиарда $. Тези вложения са един от моторите на растежа на американската стопанска система “, споделя японският политик.
Интервюиращите не можеха да подценен нашумялите оферти на Абе за взаимно потребление на нуклеарни оръжия с американците. На което някогашния министър председател отговори: „ По-точно, не споделих, че Япония би трябвало да стартира да употребява нуклеарни оръжия взаимно с американските сили. Факт е, че доста японци, в това число политици, не знаят, че НАТО към този момент има такава стратегия за взаимно потребление на нуклеарни оръжия. Държави като Германия, Белгия, Италия и Холандия постановат политика на въздържане, като разполагат с нуклеарни оръжия в своите страни и разрешават на въоръжените си сили да ги употребяват. Просто имах поради, че разискването на тази действителност не би трябвало да бъде табу. "
Както е известно, министър-председателят Фумио Кишида, родом от Хирошима, отхвърли опцията за взаимно потребление на нуклеарни оръжия на Съединени американски щати като противоречащи на трите безядрени правилото на страната. Въпреки че позоваването на неядрените правила е неубедително, защото са известни секрети съглашения сред японското държавно управление и Съединените щати за нарушение на един от тези правила, а точно вноса на американско нуклеарно оръжие на територията и водната зона на Япония. Така Абе просто предлага да се легализира една дългогодишна процедура...
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Въпреки че някогашният японски министър председател Шиндзо Абе остави юздите на ръководството на Страната на изгряващото слънце от близо две години, той остава мощна политическа фигура, началник на най-голямата секта в ръководещата Либерално-демократическа партия. Това му разрешава да взе участие в създаването и даже във вземанеето на решенията на държавното управление.
Говореше се даже, че Абе, който сложи връх за мандат като министър председател, не бърза да постави завършек на кариерата си и може би крои проекти в бъдеще да се завърне още веднъж на японския политически Олимп. Разбира се, това са единствено клюки...
Не единствено японски, само че и задгранични медии резервират интереса си към Абе. Един образец за това е дългото му изявление за The Economist, което визира и връзките на Япония с нашата страна.
Редакторите на The Economist в изявлението не можеха да се откажат от тематиката за " териториалния спор " с Москва. Абе, когато беше министър-председател, разгласи " решаването на казуса със северните територии ", т.е. " връщането " на съветските Курилски острови, за една от предпочитаните цели на политиката му. Японците към момента го упрекват за това, че се е „ доверил на Путин “ и е надценил способността си да убеди последния да се откаже от островите в подмяна на японска икономическа и финансова помощ за Русия.
Оттук и въпросът на The Economist: „ Съжалявате ли, че изразходвате толкоз доста политически капитал и време за Путин? “
Отговор: „ Изобщо не скърбя. Винаги съм предполагал, че би трябвало да понижим опасността за страната ни на север и да укрепим силите си на югозапад. Смятах за собствен дълг да сключа кротичък контракт с Русия и да договарям с нея, с цел да реша казуса с четирите северни острова.
Сега преобладаващото болшинство руснаци се опълчват на връщането на северните територии на Япония. В тази обстановка за съветския водач би било мъчно да позволи териториалния въпрос без солидна властова база в страната. Мислех, че Путин е точният човек за тази работа. И аз мислех, че той схваща изгодите от мирния контракт с Япония в средносрочен и дълготраен проект.
Постигнахме съглашения в Сингапур и по-късно беше реализиран по-нататъшен прогрес на срещата в Буенос Айрес. Но, за жалост, даже Путин няма безспорна власт и даже той не може да взема решение всичко самичък. Вярвам, че той се поколеба пред мощната съпротива. Почти всички в Русия, като се изключи самия него, бяха срещу мирния контракт и срещу продължаването на договарянията за решение на териториалния въпрос. Възможно е позицията му да се окаже и обвързвана с тогавашния спад в рейтинга му на утвърждение.”
Тоест Абе признава, че в обстановката на отменяне от съветския народ на пагубни за страната ни териториални отстъпки, Путин не би могъл да тръгне против публичното мнение. Това се прояви и при приемането на промени в Конституцията на Руската федерация, когато президентът се съгласи да включи в главния закон на страната наредба, забраняваща отчуждаването на съветските територии.
Не без интерес е отговорът на Абе на въпроса по какъв начин да се оправим с Путин в този момент, в обстановката на военната интервенция в Украйна и изостряне на връзките на Русия с „ груповия Запад “. The Economist: „ Срещали сте се с Владимир Путин 27 пъти. Как бихте посъветвали да се държим с Путин в този момент?
Абе: „ Не мисля, че остават доста варианти в актуалната обстановка. Има доста способи да се проучва личността на Путин, само че мисля, че на първо място той е човек, който има вяра в силата и в това време е реалист. Той не е политик, който прави жертви в името на някакви хрумвания.
Преди нападението, когато съветските войски таман обкръжават Украйна, военните дейности евентуално биха могли да бъдат избегнати, в случай че украинският президент Владимир Зеленски можеше да бъде заставен да обещае, че страната му няма да се причисли към НАТО, или заставен да даде висока степен на автономност на двата анклава на Изток. Разбирам, че това беше мъчно да се направи. Може би американският водач би могъл да направи това. Но Зеленски, несъмнено, би отказал.
В сегашната обстановка обаче, съгласно мен, единственият път напред е да се поддържа Украйна и изрично да се противопоставим на съветската специфична интервенция. Това е метод да защитим интернационалния ред, който създадохме след края на Втората международна война “.
Тоест Абе е склонен с дейното присъединяване на Япония във въвеждането на „ пъклен наказания “ против Русия за намаляване на стопанската система й, както и с насищането на Украйна с тежки въоръжения. И тук Абе, мисля, не си криви душата, заявявайки, че е последовател на запазването на „ реда, който сме основали “. Тоест редът, по който Русия би трябвало да бъде върната в положението от 90-те, т.е. още веднъж сведена до позицията на полуколония, снабдяваща „ златния милиард “ с естествени запаси.
Това беше последвано от въпроси за това по какъв начин съветската специфична интервенция в Украйна засегна Япония и по какъв начин това трансформира публичното мнение по въпросите на националната сигурност.
Абе отговори, като подлага на критика Русия за „ експанзия “, която не е глобена от Организация на обединените нации. Но в това време нямаше нито дума за непредизвиканото навлизане на Съединени американски щати в Ирак за да го подчинят, за което нямаше мандат на Организация на обединените нации, нито за организирането на „ цветни революции “ от американците с поддръжката на западните страни. съдружници през последните години. Тоест „ това, което е разрешено на Юпитер, не е разрешено на бика “. Някои могат да си разрешат това, което на други е неразрешено.
Така Абе жигосва Русия. И в това време Съветът за сигурност на Организация на обединените нации, към участие в който Токио се стреми от доста години. Той споделя: „ Вярвам, че въздействието на съветската специфична интервенция върху Япония и японците беше доста доста. Преди всичко би трябвало да се подчертае, че сегашната действителност е, че Съветът за сигурност на Организация на обединените нации не действа. Все отново страната, която споменахте, е непрекъснат член на Съвета. Преди това преобладаващата концепция в Япония беше, че Организация на обединените нации би трябвало да употребява своя престиж и да работи, с цел да предотврати сходни спорове или да ги позволи, откакто са зародили.
Нека попитаме Абе-сан: „ Защо Япония не се опълчи на противозаконната окупация на Ирак, а, в противен случай, изпрати в тази страна най-големия контингент на японските въоръжени сили след Втората международна война - сухопътни, военноморски и военновъздушни елементи? ”
Убеден последовател на изоставянето на конституционните ограничавания за натрупването на японската войска, някогашният министър председател оправдава желанието на японското държавно управление да стартира с удвояване на военните разноски до 2% от Брутният вътрешен продукт, или към 100 милиарда $.
Абе изброява потребностите на японската войска, която се трансформира в една от най-мощните в света:„ Първо, нямаме задоволително средства за муниции, вариращи от патрони за картечници до ракети за зенитно-ракетни системи като SM-3 и PAC3.
Бюджетът за прехрана на нашите сили за самозащита също е изцяло несъответстващ. Например проектите за реновиране на казармата или жилищата за персоналния състав на силите се отсрочват дълго време, тъй че тези здания са много износени. Това е огромен отрицателен фактор във връзка с привличането на фрагменти за нашите въоръжени сили.
Освен това имаме настоящи контракти за закупуване на друго военно съоръжение, в това число изтребители F-35. Считам, че е належащо допустимо най-скоро да получим към този момент контрактуваните произведения. В същото време би трябвало доста да увеличим разноските за военни проучвания и разработки, с цел да насърчим софтуерните нововъведения в нови области като киберпространството, космоса и електроимпулсното оръжие. “
Абе не крие проектите на японските ръководещи кръгове за възобновяване на военно-промишления комплекс, виждайки това като средство за превъзмогване на рецесията в стопанската система. „ Вярвам, че увеличението на (военния) бюджет за тези области ще помогне за икономическия напредък на Япония. Бюджетът за защита на Америка е над 800 милиарда $. Тези вложения са един от моторите на растежа на американската стопанска система “, споделя японският политик.
Интервюиращите не можеха да подценен нашумялите оферти на Абе за взаимно потребление на нуклеарни оръжия с американците. На което някогашния министър председател отговори: „ По-точно, не споделих, че Япония би трябвало да стартира да употребява нуклеарни оръжия взаимно с американските сили. Факт е, че доста японци, в това число политици, не знаят, че НАТО към този момент има такава стратегия за взаимно потребление на нуклеарни оръжия. Държави като Германия, Белгия, Италия и Холандия постановат политика на въздържане, като разполагат с нуклеарни оръжия в своите страни и разрешават на въоръжените си сили да ги употребяват. Просто имах поради, че разискването на тази действителност не би трябвало да бъде табу. "
Както е известно, министър-председателят Фумио Кишида, родом от Хирошима, отхвърли опцията за взаимно потребление на нуклеарни оръжия на Съединени американски щати като противоречащи на трите безядрени правилото на страната. Въпреки че позоваването на неядрените правила е неубедително, защото са известни секрети съглашения сред японското държавно управление и Съединените щати за нарушение на един от тези правила, а точно вноса на американско нуклеарно оръжие на територията и водната зона на Япония. Така Абе просто предлага да се легализира една дългогодишна процедура...
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ