И през тази седмица чуваме хора от гейм индустрията, които

И през тази седмица чуваме хора от гейм промишлеността, които дават мнението си по отношение на потреблението на изкуствения разсъдък във видеоигрите. Последното такова е на Дженифър Инглиш, известна с присъединяване си в игри, като Baldur’s Gate 3, Clair Obscur и Elden Ring.

Използването AI принадлежности и генеративен изкуствен интелект се постанова от огромните издатели нападателно и едностранно в гейм бранша. Ubisoft, Electronic Arts, Microsoft, KRAFTON към този момент оповестиха, че ще залагат интензивно на технологията. И макар надутите приказки за гражданска война, сравнима с 3D, за изгодите за всички забъркани страни тук, повода я знаем всички. И тя е прозаична. AI софтуерът не получава заплата и компенсации, не му би трябвало отпуск и отмора, не упорства за права. А магическата фраза „ изкуствен интелект “ отваря портфейлите на вложителите единствено при споменаването ѝ.

От другата страна на барикадата са разработчиците. Като креативния шеф на Dispatch. Като Дан Хаузър, който предизвестява, че технологията не е това, което ви популяризират. Даже сполучлив бизнесмен, като шефа на Take-Two не преглежда технологията, като нещо революционно. Що се отнася до съвета, който Инглиш дава на тези, които имат намерение да употребяват изкуствен интелект в игрите, той е къс. „ Недейте “, споделя тя, представена от GamesRadar по време на отминалите награди Golden Joystick.

“Използвайте красивите си, изобретателни човешки мозъци. Разбирам, че изкуственият разсъдък е инструмент. ОК, само че не подобен, който може да замести творчеството “. AI генерираното наличие постоянно се познава елементарно. Като прекомерно съвършено изглеждащите художествени активи, които не могат да бъдат основани от човешка ръка. Но и това е един от проблемите тук, съгласно Инглиш. „ Грешките са нещо красиво. Те са прелестни. Несъвършенството е прелестно. Запазете го. Нека си е човешко. Моля ви, хора: недейте се побърква “. Коментарът на гейм актрисата звучи хубаво, само че и наивистично. Изкуственият разсъдък наподобява в някои връзки, като Кутията на Пандора, която човек е отворил и няма затваряне. Като отхапаната ябълка в библейската история. След което нищо към този момент не е същото.