Стефан Стамболов: политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост
И тъй като Стефан Стамболов го е споделил, започваме с корицата на списание LE PETIT PARISIEN, отдадена на убийството на Ст. Стамболов, 1895 година
Правилно сте разбрали, че това са минутките за исторически информации, тъй като, откогато руснята ни открадна архивите, не е спряла да ни пренаписва историята, че да ни кара да сме ѝ признателни, че ни е окупирала и ограбила. И когато желаеме да си върнем същинската история, руснята и локалните ѝ копейки стартират да вият: „ не пипайте историята! “ и след това се подсмихват мазно.
Когато Стамболов е погубен в България, по това време има наша делегация, чакаща в Петербург за среща с Николай II. Всеки ден – за насмешка – на българите им се отхвърля да влязат под неуместни предлози, с цел да им натриват носа. В момента, в който в България посичат Стамболов и… о!чудо! … незабавно се намира време Николай да ги одобри.
Целта на аудиенцията била Фердинанд да получел най-сетне признаването му за княз от Русия.
За задачата обаче първо трябвало да се освободи от русофоба Стамболов.
А, да – и физическите причинители на убийството също са от русофилските среди.
Затова персонално на мен ми стана малко неприятно, когато неотдавна вицето се упражняваше по сладкодумство баш на годишнината на Стамболов, мà нейсе. Това са паники за друго време.
Да се върнем на историята.
„ За чиста и свята република! “, споделил Левски.
„ Ъхъ… “, споделили българите и след Освобождението незабавно отишли да си търсят цар.
„ Всяко празненство на българите е гибел за Русия “, написал Аксаков през декември 1885 година във вестник „ Русь “.
„ Чудесно! “, споделили българите, „ ще кръстим улици на негово име! “
Аксаков, апропо, е предлаган за княз на България през 1879 година Каква ли щеше да е историята ни тогава…
Добре, че е имало най-малко един изтрезнял от опиянението на това „ Освобождение “ – Захари Стоянов, който дава отговор на Аксаков: „ В своята газета вие казвате ясно и намерено, че всяко празненство на българите е гибел за Русия, че балканските страни не би трябвало да имат нищо свое, че те би трябвало да бъдат владеене на русите, или, по-ясно казано, те би трябвало да се обхванат от вашата страна. Колко сте жестоки настойници. Колко се оправдава това изречение, че вие вършиме народите на мост, с цел да преминете по тях, а след това вземате за себе си и самия мост “.
Колко от тези неща са били изучавани в учебно заведение в България? Колко хора ги знаят?
Какво в действителност означаваме на 3 март?
Окупираната територия се назовава „ Руско-Дунавска област “ или „ Задунайская губерния “, а не България.
Когато идва време за Съединението, Русия се опълчва и царят упорства султанът да влезе с армия в Източна Румелия и да си я върне. До ден сегашен руснаци употребяват изрази като: „ би трябвало да върнем тези неблагодарни българи на турците! “, все едно са ни притежатели и единствено би трябвало да предадат каишката на турците.
Русия насъсква Сърбия да ни нападне в тил и по този начин стартира Българо-сръбската война.
Руснаците стартират и финансират прелом, с който смъкват княза и принудително го откарват в Русия.
Отравят Захари Стоянов, убиват Стефан Стамболов.
А помните ли това…? Помните ли: „ България ще бъде напълно купена от Русия “? Не?
Да ви напомня.
„ Депутатът Пьотр Толстой от ръководещата „ Единна Русия “ беше запитан по българска телевизия дали страната му ще продължи с благосклонната си политика към България, в случай че партията му завоюва провелите се малко преди този момент избори (септември 2021 г.).
„ Разбира се “, сподели Толстой и добави, „ Ние просто ще я изкупим цялата. Половината от крайбрежието ѝ към този момент сме го купили “. Депутатът сподели още, че Европейски Съюз би трябвало да спре да се уголемява за сметка на страни в „ зоната на народен интерес на Русия “.
Какво, по дяволите, значи „ зоната на народен интерес на Русия “?
Ние страна ли сме, народ ли сме или „ зона на народен интерес на Русия “?
Но да се върнем към „ шегата “, че ще купуват България.
В двете измислени „ републики “ Донецк и Луганск преди две години живееха към 800 000 поданици с съветски паспорти.
Преди пет години съветският дипломат говореше за 300 000 руснаци, притежаващи парцели у нас – в България, само че това е цифра, която съществено се разминава с информацията на Генералното консулство на Русия в България през 2016 година, когато се приказва за 500 000.
Усещате ли накъде отивам с това? Колко му е да решат, че би трябвало да „ защитят рускоезичното малцинство “ у нас и че Черноморието е съветска територия?
Да се върнем ли към 1944 година? Защо го вършим това ли? Е, нали трябвало да пазим и тачим историята. Това вършим. Само че някои са не запомнили, че историята ни към този момент са я пренаписали руските ватенки и като плачат за руските неистини и легенди, те плачат СРЕЩУ същинската си история. И като пазят МОЧА, пазят една неистина.
Та… връщаме се на 1944 г.
„
Окупирани сме в продължение на три години – от септември 1944 година до декември 1947 година Издръжката, която плащаме на Червената войска, е над 133 милиарда лв.. Т.е. близо 3/4 от националния приход на България отива за поддръжката и изхранването на окупационната войска “.
Това сподели пред БНР историкът проф. Евелина Келбечева, академични учител и сценарист на документалния филм „ Второто избавление “.
По думите ѝ има „ голяма котловина “ сред това, което се знае като исторически достоверна картина на предишното, и отхвърли на обществото да види обстоятелствата:
„ Това продължава да трови българското общество. Пропагандата, направила цялата тази имитация с „ освободителите ", продължава и до през днешния ден, тя не беше единствено 45 години. Има хора, които нападателно отхвърлят и не признават това, което е към този момент безспорна истина за българо-съветските и българо-руските връзки ".
Според проф. Келбечева конфликтите пред Паметника на Съветската войска са единствено един „ връх на айсберга, който е цялостното деформиране на българската история във връзка с ролята на Руската империя и на Съюз на съветските социалистически републики в нашата история ".
„ Няма нищо положително, което да е пристигнало от изток, за нас! ", безапелационна беше тя “.
…
МОЧА е знак на историческа неистина, която ни демонстрира ден след ден кой ни е господар; и ни кара да не забравяме, че сме крепостни. Местните копейки го бранят и назовават „ история “. Местните копейки в същото време нямат проблем с това, че паметниците на Левски са по-малки от руските и не плачат за нито една реликва от ето този лист:
1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София.
Открит е на 28 октомври 1934 година от цар Борис III. Състоял се е от три огромни мраморни стени, ситуирани във формата на буквата „ П “, на които са изписани имената на над 3000 починали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. Пред централната стена е подложен на фундамент лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически контури. След деветосептемврийския прелом комунистическата власт отстранява статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е дефинитивно опустошен.
2. Паметник-портал на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен.
Построен е през 1927 година по план на шуменския проектант Кирил Рачев и e открит на 6 май. На главните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 бойци, подофицери и офицери, служили в полка и починали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г с решение на Българска комунистическа партия.
3. Паметник на Ботев във Враца.
Изработен по план на австрийския ваятел Густав Еберлайн, създател на неповторимата скулптура на Гьоте в Рим. Открит през 1890г на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година откакто подразнил Вълко Червенков.
И още…
И да се върнем към това, с което започнахме. Стефан Стамболов. И един негов откъс.
„ Мнозина у нас живяха до скоро време с твърдо разбиране, че наший народ трябваше да чака положително от Русия; само че от 6 септемврий предходната година всеки разбра до каква степен тя е била откровено (расположена) в благопожеланията си по отношение на нашата страна. От този популярен ден 6 септемврий се забележва непрекъснато, че политиката на съветското държавно управление е устремена срещу нашата самостоятелност и автономия “.
~Стефан Стамболов, вестник „ Свобода “, септември 1886 година
_________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Правилно сте разбрали, че това са минутките за исторически информации, тъй като, откогато руснята ни открадна архивите, не е спряла да ни пренаписва историята, че да ни кара да сме ѝ признателни, че ни е окупирала и ограбила. И когато желаеме да си върнем същинската история, руснята и локалните ѝ копейки стартират да вият: „ не пипайте историята! “ и след това се подсмихват мазно.
Когато Стамболов е погубен в България, по това време има наша делегация, чакаща в Петербург за среща с Николай II. Всеки ден – за насмешка – на българите им се отхвърля да влязат под неуместни предлози, с цел да им натриват носа. В момента, в който в България посичат Стамболов и… о!чудо! … незабавно се намира време Николай да ги одобри.
Целта на аудиенцията била Фердинанд да получел най-сетне признаването му за княз от Русия.
За задачата обаче първо трябвало да се освободи от русофоба Стамболов.
А, да – и физическите причинители на убийството също са от русофилските среди.
Затова персонално на мен ми стана малко неприятно, когато неотдавна вицето се упражняваше по сладкодумство баш на годишнината на Стамболов, мà нейсе. Това са паники за друго време.
Да се върнем на историята.
„ За чиста и свята република! “, споделил Левски.
„ Ъхъ… “, споделили българите и след Освобождението незабавно отишли да си търсят цар.
„ Всяко празненство на българите е гибел за Русия “, написал Аксаков през декември 1885 година във вестник „ Русь “.
„ Чудесно! “, споделили българите, „ ще кръстим улици на негово име! “
Аксаков, апропо, е предлаган за княз на България през 1879 година Каква ли щеше да е историята ни тогава…
Добре, че е имало най-малко един изтрезнял от опиянението на това „ Освобождение “ – Захари Стоянов, който дава отговор на Аксаков: „ В своята газета вие казвате ясно и намерено, че всяко празненство на българите е гибел за Русия, че балканските страни не би трябвало да имат нищо свое, че те би трябвало да бъдат владеене на русите, или, по-ясно казано, те би трябвало да се обхванат от вашата страна. Колко сте жестоки настойници. Колко се оправдава това изречение, че вие вършиме народите на мост, с цел да преминете по тях, а след това вземате за себе си и самия мост “.
Колко от тези неща са били изучавани в учебно заведение в България? Колко хора ги знаят?
Какво в действителност означаваме на 3 март?
Окупираната територия се назовава „ Руско-Дунавска област “ или „ Задунайская губерния “, а не България.
Когато идва време за Съединението, Русия се опълчва и царят упорства султанът да влезе с армия в Източна Румелия и да си я върне. До ден сегашен руснаци употребяват изрази като: „ би трябвало да върнем тези неблагодарни българи на турците! “, все едно са ни притежатели и единствено би трябвало да предадат каишката на турците.
Русия насъсква Сърбия да ни нападне в тил и по този начин стартира Българо-сръбската война.
Руснаците стартират и финансират прелом, с който смъкват княза и принудително го откарват в Русия.
Отравят Захари Стоянов, убиват Стефан Стамболов.
А помните ли това…? Помните ли: „ България ще бъде напълно купена от Русия “? Не?
Да ви напомня.
„ Депутатът Пьотр Толстой от ръководещата „ Единна Русия “ беше запитан по българска телевизия дали страната му ще продължи с благосклонната си политика към България, в случай че партията му завоюва провелите се малко преди този момент избори (септември 2021 г.).
„ Разбира се “, сподели Толстой и добави, „ Ние просто ще я изкупим цялата. Половината от крайбрежието ѝ към този момент сме го купили “. Депутатът сподели още, че Европейски Съюз би трябвало да спре да се уголемява за сметка на страни в „ зоната на народен интерес на Русия “.
Какво, по дяволите, значи „ зоната на народен интерес на Русия “?
Ние страна ли сме, народ ли сме или „ зона на народен интерес на Русия “?
Но да се върнем към „ шегата “, че ще купуват България.
В двете измислени „ републики “ Донецк и Луганск преди две години живееха към 800 000 поданици с съветски паспорти.
Преди пет години съветският дипломат говореше за 300 000 руснаци, притежаващи парцели у нас – в България, само че това е цифра, която съществено се разминава с информацията на Генералното консулство на Русия в България през 2016 година, когато се приказва за 500 000.
Усещате ли накъде отивам с това? Колко му е да решат, че би трябвало да „ защитят рускоезичното малцинство “ у нас и че Черноморието е съветска територия?
Да се върнем ли към 1944 година? Защо го вършим това ли? Е, нали трябвало да пазим и тачим историята. Това вършим. Само че някои са не запомнили, че историята ни към този момент са я пренаписали руските ватенки и като плачат за руските неистини и легенди, те плачат СРЕЩУ същинската си история. И като пазят МОЧА, пазят една неистина.
Та… връщаме се на 1944 г.
„
Окупирани сме в продължение на три години – от септември 1944 година до декември 1947 година Издръжката, която плащаме на Червената войска, е над 133 милиарда лв.. Т.е. близо 3/4 от националния приход на България отива за поддръжката и изхранването на окупационната войска “.
Това сподели пред БНР историкът проф. Евелина Келбечева, академични учител и сценарист на документалния филм „ Второто избавление “.
По думите ѝ има „ голяма котловина “ сред това, което се знае като исторически достоверна картина на предишното, и отхвърли на обществото да види обстоятелствата:
„ Това продължава да трови българското общество. Пропагандата, направила цялата тази имитация с „ освободителите ", продължава и до през днешния ден, тя не беше единствено 45 години. Има хора, които нападателно отхвърлят и не признават това, което е към този момент безспорна истина за българо-съветските и българо-руските връзки ".
Според проф. Келбечева конфликтите пред Паметника на Съветската войска са единствено един „ връх на айсберга, който е цялостното деформиране на българската история във връзка с ролята на Руската империя и на Съюз на съветските социалистически републики в нашата история ".
„ Няма нищо положително, което да е пристигнало от изток, за нас! ", безапелационна беше тя “.
…
МОЧА е знак на историческа неистина, която ни демонстрира ден след ден кой ни е господар; и ни кара да не забравяме, че сме крепостни. Местните копейки го бранят и назовават „ история “. Местните копейки в същото време нямат проблем с това, че паметниците на Левски са по-малки от руските и не плачат за нито една реликва от ето този лист:
1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София.
Открит е на 28 октомври 1934 година от цар Борис III. Състоял се е от три огромни мраморни стени, ситуирани във формата на буквата „ П “, на които са изписани имената на над 3000 починали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. Пред централната стена е подложен на фундамент лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически контури. След деветосептемврийския прелом комунистическата власт отстранява статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е дефинитивно опустошен.
2. Паметник-портал на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен.
Построен е през 1927 година по план на шуменския проектант Кирил Рачев и e открит на 6 май. На главните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 бойци, подофицери и офицери, служили в полка и починали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г с решение на Българска комунистическа партия.
3. Паметник на Ботев във Враца.
Изработен по план на австрийския ваятел Густав Еберлайн, създател на неповторимата скулптура на Гьоте в Рим. Открит през 1890г на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година откакто подразнил Вълко Червенков.
И още…
И да се върнем към това, с което започнахме. Стефан Стамболов. И един негов откъс.
„ Мнозина у нас живяха до скоро време с твърдо разбиране, че наший народ трябваше да чака положително от Русия; само че от 6 септемврий предходната година всеки разбра до каква степен тя е била откровено (расположена) в благопожеланията си по отношение на нашата страна. От този популярен ден 6 септемврий се забележва непрекъснато, че политиката на съветското държавно управление е устремена срещу нашата самостоятелност и автономия “.
~Стефан Стамболов, вестник „ Свобода “, септември 1886 година
_________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ