И понеже няма случайни неща, Орхан мечтае да стане пианист.

И тъй като няма инцидентни неща, Орхан мечтае да стане пианист. И най-вероятно е имал всички шансове за това, в случай че татко му вместо пиано, не му беше купил акордеон, тъй като е по-евтин. А той нямал никакво увлечение към този инструмент.

Дипломиран китарист в естрадния отдел на Консерваторията, владее и много екзотични принадлежности, като саз, уд, дарбука, бузуки, тамбура, клавишни и ударни. Албумите му се продават в големи тиражи. Има хубаво семейство, дом, другари и счита себе си за благополучен човек.

- Орхан, разказвал си ми по какъв начин в Канада си получил куфарче с пари за признателност от наши емигранти. После пък дамата, с която си живял 9 години, ти отмъкнала всичко до стотинка. Вярна ли е максимата, че човек знае 2 и 200?

- За мен е вярна, за другите - не знам. С всичките тези драми и прекарвания, които имах, моят житейски опит по този начин се обогати, че се научих да желая прекомерно малко. Затова може би Господ ми дава повече, в сравнение с чакам, и по този начин ме прави същински благополучен. Благодарен съм му за това. Защото в случай че си представим противоположната обстановка, когато искаш доста, а получаваш по-малко, ти ще си непрестанно трагичен и злобен. И по този начин животът ти се трансформира в призрачен сън.

- Пътуваш доста, мечтаеш да обиколиш света с балон, да преминеш пешком през Закавказието, по какъв начин успяваш да опознаеш една друга страна?

- Вижда се освен с очите, само че единствено слепите го знаят. Аз съм екскурзиант по душа и това доста ми оказва помощ, тъй като работата ми е обвързвана с непрекъснато пътешестване. Щях да се изтощавам, да ми тежи и нямаше да бъда пълностоен, в случай че не беше по този начин. И тъй като Господ си знае работата, е вложил в мен тази пристрастеност да обикалям света и да се срещам с разнообразни хора.

Усещам непознатите места с другите си сетива. Как да не желая да отида в Тибет, в Кавказ и да обиколя Земята с балон, откакто съм прочел “Пет седмици с балон” на Жул Верн да вземем за пример?! Достатъчно е тези, с които съм, да ми пресъздадат това, което виждат, и като прибавим моите чувства, излъчването на предмети, хора, аромати, познанията ми за историята..., картината е цялостна.

Това ме обогатява и ми доставя висшо наслаждение. Ако можех да си го разреша, бих живял единствено с цел да обикалям света.

- Казвал си ми, че мога да те запитвам за всичко. Кога и по какъв начин стана по този начин, че загуби зрението си?

- Предполага се, че в случай че не съм роден по този начин, то зрението ми се е увредило в първата година - година и половина. Веднъж мама ме оставила на съседско дете да ме гледа и отишла на чешмата за вода, едно време е било по този начин.

И аз съм паднал по стълбите, които са много стръмни и високи. Може би тогава съм си блъснал главата. Всъщност имам недоразвитост на очния нерв. Слава Богу, е частична и медицината към този момент има триумфи в лекуването.

- След тежък миг по какъв начин успяваш да се вземеш в ръце, къде намираш опора?

- Пак ти споделям, аз желая от живота прекомерно малко в веществен проект. Веднага след голямата злополука за мене, когато Антоанета ме съобщи, Господ ми изпрати Шени и в действителност посредством нея превъзмогнах всичките си душевни терзания, проблемите с всякакви мутри, от които Антоанета беше взимала пари, стока и не знам какво.



- Беше ли те боязън?

- Не, аз съм набожен човек и знам, че нямам никаква виновност за всичките тези неща. Дори когато след това научих, че с част от моите пари тя е платила на мутри да ме убият, също не се изплаших, тъй като знам, че Господ бди над мен.

- Кое е първото нещо, което би желал да видиш?

- По принцип, в случай че можеше, бих желал да виждам единствено красиви неща. Дано не се отчайвам от грозни картини, в случай че прогледна някой ден. Примерно озлобени, изкривени физиономии или неща, които са погрознели в резултат на човешка интервенция, околна среда, нечистотия, неприятен усет.

- Знам, че хората, лишени от зрение, имат изострени други сетива. Така ли е в действителност?

- Така е, имам доста сензитивно подушване и дръзвам да настоявам, че запознат съм миризми. За мен уханията приказват, лекуват... Много е значимо на какво ухае човек и околната среда. Това е значима част от моето разбиране на нещата. Харесвам хубавите парфюми, само че когато са комбинирани с нечистоплътност, се получава нещо ужасно.

- А уханието на кое цвете обичаш най-вече?

- Всичките цветя ухаят посвоему хубаво, припомнят ми за нещо. Розата мирише прелестно, тя ухае на обич. За страдание, цветята, които се продават, не ухаят. Полските и горските цветя ухаят прелестно, те миришат на съвършенство, на божие създание.

- В превод от турски Орхан значи арбитър, а Мурад - висша форма на наслаждение. Справедливостта ли ти носи най-голямо наслаждение в живота?

- Да, може да се каже. Справедливостта изпълва душата на един човек с катарзис. Аз имам вродено голямо възприятие за правдивост и по тази причина постоянно съм мразел лъжата, измяната, кражбата и всички отрицателни действия и мисли у хората. Научил съм, че което не искаш да ти създадат, не би трябвало да правиш и ти.

- За страдание, обаче в нашия живот не всеки път има правдивост.

- Може би по този начин е заложено от Създателя, с цел да се борим наред с другите компликации и с несправедливостта. В края на краищата животът по тази причина е основан - да те подложи на тествания, с цел да се види най-после по какъв начин си ги преодолял. И съгласно това Бог да ти отдаде заслуженото във безконечния живот.

- А към момента ли искаш да си чернокож в щата Алабама, както пееше в едно свое парче от студентските ти години?

- Никога не съм желал да съм чернокож в Алабама. Просто през 1989 година, когато се пръскаха искрите на демокрацията, прочетохме това стихотворение на Николай Искров, Бог да го елементарни. И взех решение, че може да създадем чудесна ария.

Стана шлагер, който донесе популярност на нашата рок група "Лотос ". И знаеш ли, тогава не знаех какво тъкмо значат думите "Искам да съм чернокож в щата Алабама ". По-късно мой другар ми обясни, че тъй като негрите са болшинство там, законите ги облагодетелстват. Аз постоянно съм желал да пребивавам тук, където са родени моите родители и прадеди. И да имам опцията да пътувам.

- Никога ли не си мислил да заминеш някъде?

- Държа България да е моята татковина, и то завинаги, както се споделя. Заради това, че коренът ми е тук. Най-малкото можех да отида в Турция, когато родителите ми и братята ми заминаваха. Аз бях студент в Консерваторията и пожелах да остана. Като падна тоталитарният режим и хората можеха свободно да извършват религиозните си обреди и да носят имената си, се обезсмисли изселването им и те се върнаха.

Разбрал съм едно - може да си на всички места и да се чувстваш прелестно, само че татковина и роден дом са нещо друго. С Шени където и да сме, на връщане към Пловдив караме с 50 км в час по-бързо, в сравнение с, когато тръгваме. Обичаме си и града, и дома.

- А по какъв начин се чувстваш, когато си в чужбина?

- Най-много съм бил в Канада, за 15 дни. Носталгията беше огромна. Представям си какъв брой им е мъчно на нашите братя и сестри, които години наред са на гурбет по целия свят. Ей това желая - България да стане такава страна, че всички гурбетчии да се завърнат.

- Изпял си доста песни, имаш ли обичана измежду тях?

- Нямам обичана, за мен песните са хубави, когато хората ги харесват. А аз одобрявам всичките си песни. Ако нещо не ми харесва, няма да я направя до дъно. Но когато има противоположна връзка, тогава към този момент се затваря кръгът и се получава същинско задоволство от труда.

- Пожелай нещо на нашите читатели!

- Знам, че вашите читатели са интелигентни хора. Искам да им пожелая да живеят поради стойностните неща, макар проблемите в живота. Искайте малко, с цел да бъдете щастливи, когато Господ ви дава повече от предстоящото!

Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55 "/