“И полетях, и не искам да спирам. Да, това е

“И полетях, и не желая да спирам ”. Да, това е откъс от песента на група „ Цар Плъх “ – „ Бог за ден “, само че и, може би, най-точно изложение на чувството за полет на душата, което извира от творчеството ѝ. Бандата няма аналог в родната музикална история и безусловно те кара да се чувстваш Бог. Не за ден, а през всяка една секунда, в която звучат песните на „ Цар Плъх “. Групата е образувана през 2023 година, като естествено продължение на Bloodrush. Основатели са двама от някогашните членове на Bloodrush – Коста Коларов (вокали и китара) и Димитър Димов (бас), дружно с барабаниста Теодор Чирпанлиев, прочут от групите " Cool Den " и " Тотал Щета ". Текстовете на групата са на български език, а музиката комбинира рок, метъл и поп с пробни детайли и прочувствена дълбочина. На 8 септември „ Цар Плъх “ ще завладяват сцената на Station Street Festival в Пловдив, а на 13-ти – тази на фестивала Rebel Rebel, малко преди Clawfinger. „ Марица “ имаше опция да беседва с Коста Коларов, който несъмнено се трансформира в рок кумир още с присъединяване му с Bloodrush във формата „ Голямото рок междучасие “ по Българска национална телевизия. Фронтменът на „ Цар Плъх “ показа за страстите, за към този момент изминатия път и за идния подобен, за връзката с почитателите и за това, че не е нужно да напуснеш рамките на страната, с цел да твориш качествена и обожествявана от феновете музика. 





 - На 8 септември ще се включите в Station Street Festival в Пловдив. Няма по какъв начин да не попитам, пък и сте имали към този момент много участия в града, по какъв начин се чувствате тук, по какъв начин виждате пловдивската аудитория? 

 - Пловдив ни е от обичаните места, на които да свирим. Не го споделям въобще поради естеството на диалога. Това, което ние вършим доста се харесва в Пловдив заради някаква причина и надлежно в този град намираме нашата си аудитория значително. Определено се вълнуваме. Освен това, Station Street Festival е доста огромен и влиятелен фестивал. Сериозна страст си е, за втора поредна година участваме. Доста се вълнуваме и нямаме самообладание. Нашето присъединяване е в последния ден на фестивала, на 8 септември, като ние ще сме предпоследната група въобще за тазгодишното издание. 

-  Имате опит и на огромни фестивали, като Hills Of Rock да вземем за пример. Миналата година взехте присъединяване в първия ден, когато хедлайнери бяха KoЯn. Има ли изобщо база за съпоставяне сред клубната и фестивалната сцена? 

 - По скоро разликата е не толкоз сред клубната и по-голямата сцена, а по-скоро сред личната и фестивалната аудитория. Като сме на клубно присъединяване, знаем, че нашата си аудитория ще пристигна. Докато на фестивалите е малко по-висока летвата, тъй като би трябвало да се опиташ да привлечеш и нова аудитория. Тръпката е малко по-различна. 

 - Предполагам, че при участия в клубове си познавате почитателите поименно. 

-  В интерес на истината, откогато с този нов план „ Цар Плъх “ вършим неща, огромната изненада за всички нас е, че в действителност има доста нови хора, които не можем да кажем, че познаваме персонално. Това е доста крепко – свежи хора, нови хора, свежа кръв, по този начин да се каже. С Иван Неделев, един от уредниците на фестивала Stastion Street и притежател на Bee Bop Café, където постоянно си вършим участията за Пловдив, си говорихме, че в действителност събираме аудитория, която не можем да назовем типичната рок-метъл-алтернативна аудитория. Това са по-скоро хора, които се кефят на това, което ние се опитваме да вършим – различна музика, само че без граници. Някои са там поради поп-а, други поради метъла, само че всички са там поради това общо прекарване и тази общественост, която се опитваме да построяваме към плана. 



 - Не си поставяте граници в метода на звучене. 

 - Обичаме да споделяме, че не си слагаме граници. Единственото предписание, което си слагаме е на нас да ни харесва. Опитваме се да не се влияем доста от външни фактори. Ако на по-голямата част от нас ни харесва, значи това е вярната посока. 

 -  За теб новият план „ Цар Плъх “, и преходът от Bloodrush към него, граница ли е, интервал на съзряване ли е или нещо напълно друго?

 - По-скоро си го преглеждам като напълно нов план. Разбирам за какво в профил може да наподобява като някаква форма на ребрандинг, само че в действителност това, което сме създали с Bloodrush си остава. Не, че сме се засилили да вършим нeщо с групата, само че не сме я и разпаднали публично. По-скоро това, което направихме е да стартираме нова група, с нови свежи хрумвания. Хората, които се сблъскаха за първи път с плана „ Цар Плъх “ чакаха да чуят Bloodrush в него, само че в действителност няма мотив това да е по този начин. Ние искахме напълно да подходим с нова сила, с нови хора в екипа. Вече сме го правили, в нашите показа към този момент сме постигнали някакви неща, понаучили сме си занаята, по този начин да се каже. Искахме с тези познания просто да стартираме изначало и да стартираме да си слагаме относително ясни цели и стъпки, по които да поемем през цялото време. Смятам, че това си се отразява в нещата, които сега реализираме. Мисля, че хората ги усещат тези неща, тази поредност, която ние се опитваме да следваме. 

 - Как оценяваш пътя от Българска национална телевизия и „ Голямото рок междучасие “ до настоящия миг?

 - Имам възприятието, че това е било към този момент в някакъв различен живот. Давам си сметка, че следващата година стават 10 години от състезанието „ Голямото рок междучасие “. Толкова доста неща са се случили на всички ни оттогава, че в действителност е като някакъв сън, някакъв взор в остарял живот. Но това присъединяване ни е дало извънредно доста, също интервалът малко преди и след него – всички контакти, които сме основали, връзките с хора, почитателите, които сме натрупали. Те са си част от цялото това нещо и все по-често си давам сметка, че в случай че не беше се случила тази самодейност на Митко Кърнев, можеше аз персонално да реша да не се занимавам изрично с музика напълно. Можеше да си остане занимание. Но някакси тази самодейност ми даде храброст и религия, че има смисъл да не преставам.  

 - Със сигурност присъединяване е било основен миг, изключително и за посоката, по която да тръгнеш. 

 - Изигра доста значима роля, аз не го укривам въобще. Наистина даде сериозен кикстарт на нас като група. Като започнеш от материалната премия, която спечелихме - още тогава ни даде опция да докараме звука си до едно друго равнище. Ние тогава въобще не сме имали пари да си ги накупим всичките тези неща. И настрана, няма какво да се лъжем, цялото това ефирно време, в което доста хора те виждат. Много от тези хора останаха по нашия път и до ден сегашен ни споделят „ Аз ви знам от предаването “ или „ Знам ви от малкия екран “. И като си дадем сметка, че това е преди съвсем 10 години и продължава да е някакъв фактор, изобщо не може да го отречем и неглижираме. 



 - Смяташ ли, че има някаква поддръжка сред младите банди в България, от по-старите към по-младите и прохождащи банди? 

 - Не знам какъв брой обективно мога да отговоря на този въпрос. В моя опит, съответно Митко Кърнев и Сашо Обретенов от D2, и като цяло групата, ни оказват помощ и оказват сериозна поддръжка. Винаги са били отсреща когато имаме потребност от нещо, даже и след формата “Голямото рок междучасие “. Дори на Сашо Обретенов изискуем присъединяване с Bloodrush във кино лентата „ Голата истина за група „ Жигули “. Митко Кърнев и Сашо доста поддържат млади реализатори. Отделно от това съм в доста близки връзки с Odd Crew и Васко Райков. Те са група, която постоянно ни е пособия. Голяма част от целия ноу-хау сме взимали от тях. Те са на процедура първата група, която ни сподели, че стига да искаш, и в България може да правиш качествено нещата. Не е нужно всичко да е супер заровено и ъндърграунд. Не мога да приказвам за всички групи и връзките им с по-млади или с по-стари групи, само че персонално в моя опит съм благополучен, че съм намерил поддръжката в лицето на тези хора. 

 - Бил си задоволително време в чужбина. България или зад граница? Какъв ще е твоят отговор в този момент?

 - О, България сигурно, Моят опит в чужбина е Лондон. Пак не знам какъв брой съм справедлив, тъй като на процедура там не ми харесваше от самото начало. Не споделям, че съм се чувствал извънредно, само че просто културата – повече ми липсваше нашата, в сравнение с ми харесваше тяхната. Така и не можах да се сближа прекалено много с задоволително местни хора. През цялото време си ме дърпаше обратно към България. Смятам, че подсъзнателно това беше повода да стартира да пиша на български език. Може би пристигна този миг в моя живот, дружно с момента, в който се прибрах от Англия. Не беше въобще насилено и преднамерено, просто по този начин ми пристигна. Започнаха да ми идват хрумвания, проби. Смятам, че в България има доста благоприятни условия, доста неоткрити ниши. Смятам, че публиката ни е страхотна и има към момента прекалено много хора, които слушат сходна музика, само че не подозират какъв брой яки групи съществуват, какъв брой яка просвета има, какъв брой яка алтернативност има в България, каква контра има на цялото чалга потомство и просвета, в случай че може по този начин да се каже. Една задача, която съм си сложил е колкото можем да стигаме дружно, с други групи и реализатори, до тези хора и да станем колкото се може по-голямо общество. Смятам, че в огромна степен това е едно от дребното неща, които може да ни спасят от целия този безпорядък, в който живеем сега - културата, музиката, рока. Има задоволително хора, които може да се обединим към това. Просто би трябвало да намерим път един към различен. 



 - Ще е добре, с цел да спасите повече хора от въздействието на една друга преобладаваща музика.

 - Виж какъв брой доста много хора вървят всяка година на рок и метъл фестивали като Hills Of Rock, Midalidare Rock, Varna Rock Adventure. Всички тези хора слушат такава музика, те не са част от онази другата просвета. Те са част от тази просвета, само че доста огромна част от тях към момента не са открехнати за обстоятелството, че в България се вършат доста качествени работи. Все още си тачат повече задграничните банди. В това няма нищо неприятно. Аз самият съм огромен потребител на западна музика и просвета. Просто им доста хора, които не са чували, не знаят какъв брой доста яки банди има. Смятам, че това малко по-малко стартира да се трансформира. Наша задача е да намерим диалог с тях. Те не са длъжни непременно да търсят диалог с нас. 

 - Като загатна за българските текстове на песните – повече позитиви и или повече негативи носят те? Как смяташ?

 - Този диалог го повеждам постоянно с разнообразни хора. В нашия случай си мисля, че това е плюс. Мисля си, че в случай че същата музика я правихме на британски, може би нямаше токова бързо да прогресираме, както сега. Да, факт е, че си (полу)затваряме някакви малки врати за на открито, само че в това време, без да звуча безсрамен, какъв брой хора са излезли на открито от България? Дори тези, които пишат текстове на британски. Не споделям, че няма, само че на множеството от нас съвсем цялата ни аудитория си е тук, в България. Смятам, че тъкмо българските текстове ще бъдат оръжието да реализираме това, за което си говорихме доскоро – да стигнем до публиката в България, до по-широката аудитория, която не знае за нас, не знае, че има толкоз яки неща, които се случват. В нашия случай мисля, че е нещо положително. Ние въпреки всичко сме група едвам на година и половина в този формат, в този състав, с тази музика. Може би още е рано да се каже, само че аз виждам един сериозен напредък и бързо развиване  за нас персонално. Смятам, че значително това идва точно от текстовете на български. 



 - Какво следва за „ Цар Плъх “ в идващите месеци?

-  Издадохме албум през май, през юни месец спечелихме Голямата премия в Конкурса за нова българска поп и рок музика " Пролет 2025 " на БНР, която ни дава опция да създадем един доста сериозен запис в студио на БНР. Тъй като на процедура нямаме изцяло подготвен материал, през август месец се затворихме в едно студио за 8 дни и започнахме да пишем нова музика. Смея да кажа, че за 8 дни излязохме с близо 8 части. Така че сега интензивно работим по нова музика. Мога да обещая сигурно, че до края на годината ще стартираме да издаваме нови неща лека-полека. Надявам се следващата година да успеем да влезем и да запишем нов албум, с който да продължим към този момент по-нататък. Иначе, ни предстоят концерти и фестивали. На 8 септември сме в Пловдив, за Station Street Festival, след това на 13-ти сме в София на фестивала Rebel Rebel, къдетш ще свирим малко преди Clawfinger. Скоро щe обявим още дати за клубния сезон, само че това е още рано да се каже. Ще има дата за Пловдив измежду тях по всяка възможност, най сетне ще има „ Цар Плъх “ в Бургас. И се опитваме да измислим и други места. Малко е комплицирано, тъй като, както знаят множеството, няма прекалено много подиуми, подобаващи за това, което вършим. 

Ние разчитаме, че хората въпреки всичко пътуват и примерно, като имаме концерт в Пловдив, идват хора от Стара Загора, даже от Велико Търново са идвали да ни слушат. Но ще е хубаво да стартираме да свирим по-активно и в други градове, с изключение на в Пловдив и София, които са двата наши си града.   Трябва да стартираме да преоткриваме България. 

 - Какво ще пожелаеш на читателите на „ Марица “?

 - Пожелавам един прелестен свършек на лятото. Който се е хванал с нещо, да не се отхвърля и да има вяра в него. Който не се е хванал, да се хваща.