Малко независими, много разделени
И отново е 22 септември, и отново означаваме Денят на независимостта. За едни ден на национална горделивост, за други подобаващ мотив за безкрайни разногласия. А за последното мотиви бол. Ентусиастите, подготвени да влязат в изтощителни виртуални борби, могат да чоплят безброй дискусионни моменти към събитието и следствията от него.
Ако имате време и предпочитание, можете да си зададете следните въпроси:
Дали за нас смисълът на израза "независимост " е изпаднал някъде по пътя на годините или смисъла му е непокътнато и до през днешния ден. Поне в някаква степен.
Можем ли да опровержим досадния опит за политически комизъм, че сме самостоятелни, тъй като от нас нищо не зависи.
Как по този начин тъкмо най-сатанизираният наш цар, първият с тази купа от Третото Българско царство, обезпечава с политиката си сбъдването на националната ни самостоятелност. Плод на Фердинандовата суетност ли е този ден или на държавническата визия на индивида, имал нещастието да надживее синовете си.
Благодат или проклинание е кръстопътното разположение на страната ни.
Можем ли да се назовем самостоятелни през днешния ден, когато членуваме в НАТО и Европейския съюз, а преобладаващата част от народа не крие благосклонностите си към Русия. Колко още можем да караме с тази диагноза на национална шизофрения.
На Борис Трети приписват думите, с които убедил Хитлер да не пращаме наши бойци на Източния фронт. "Ако изпратя българска армия, то тя ще премине при руснаците дружно с духовата музика ". Възможно ли е през днешния ден да стане по този начин, в случай че, не дай Боже, се стигне до боен спор покрай нас. Или синът на Фердинанд просто е хитрувал сполучливо.
Можем ли да се назовем самостоятелни, когато непрекъснато и излишно се разделяме по всяка тематика. Но пък го вършим с подобен забележителен хъс, от който би се смутил и изгладнял ротвайлер. Последно се разделихме на "експерти " и "лобисти " около разногласията какъв аероплан да имаме. Да му бяхме видели най-малко кемтрейлса на този аероплан, пък тогава да се караме.
Както и да е. Днес държавното ни управление ще получи безчет поздравления от близки и далечни страни. Тържествата ще отминат, а въпросите ще си останат. До идващия 22 септември.
Честит народен празник на тези, които чуват патриотичните камбани! И прелестен ден на останалите, за които е просто почивен. Нека въпреки всичко не не помнят, че го изискуем на цар Фердинанд. Въпреки всичко, сполетяло ни през идващото десетилетие.
Ако имате време и предпочитание, можете да си зададете следните въпроси:
Дали за нас смисълът на израза "независимост " е изпаднал някъде по пътя на годините или смисъла му е непокътнато и до през днешния ден. Поне в някаква степен.
Можем ли да опровержим досадния опит за политически комизъм, че сме самостоятелни, тъй като от нас нищо не зависи.
Как по този начин тъкмо най-сатанизираният наш цар, първият с тази купа от Третото Българско царство, обезпечава с политиката си сбъдването на националната ни самостоятелност. Плод на Фердинандовата суетност ли е този ден или на държавническата визия на индивида, имал нещастието да надживее синовете си.
Благодат или проклинание е кръстопътното разположение на страната ни.
Можем ли да се назовем самостоятелни през днешния ден, когато членуваме в НАТО и Европейския съюз, а преобладаващата част от народа не крие благосклонностите си към Русия. Колко още можем да караме с тази диагноза на национална шизофрения.
На Борис Трети приписват думите, с които убедил Хитлер да не пращаме наши бойци на Източния фронт. "Ако изпратя българска армия, то тя ще премине при руснаците дружно с духовата музика ". Възможно ли е през днешния ден да стане по този начин, в случай че, не дай Боже, се стигне до боен спор покрай нас. Или синът на Фердинанд просто е хитрувал сполучливо.
Можем ли да се назовем самостоятелни, когато непрекъснато и излишно се разделяме по всяка тематика. Но пък го вършим с подобен забележителен хъс, от който би се смутил и изгладнял ротвайлер. Последно се разделихме на "експерти " и "лобисти " около разногласията какъв аероплан да имаме. Да му бяхме видели най-малко кемтрейлса на този аероплан, пък тогава да се караме.
Както и да е. Днес държавното ни управление ще получи безчет поздравления от близки и далечни страни. Тържествата ще отминат, а въпросите ще си останат. До идващия 22 септември.
Честит народен празник на тези, които чуват патриотичните камбани! И прелестен ден на останалите, за които е просто почивен. Нека въпреки всичко не не помнят, че го изискуем на цар Фердинанд. Въпреки всичко, сполетяло ни през идващото десетилетие.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ