Какво е искал да каже Данте
И оттук нататък този откъс става обект на всеобщо шерване из обществените мрежи в най-различни графични оформления. Понякога се споделя независимо, съпроводен от обичания край „ кой схванал, схванал “, а от време на време има и пояснения, явно за оня, който не е съумял да разбере. От обясненията излиза наяве, че най-често цитатът се употребява за неодобрение на тези, които не гласоподават, когато дойдат избори, а „ вървят за гъби “, както и за тези, които не взимат обществено страна в спора Русия – Украйна (разбирай Русия – Америка) или пък Израел – Палестина.
Аз може и да не съм прав (и несъмнено не съм), само че леко се колебая в достоверността на цитата, който на италиански битува във типа „ I luoghi più bui dell’inferno sono riservati a coloro che mantengono la loro neutralità in tempi di crisi morale “ и е толкоз известно, тъй като било обичан откъс на Кенеди (The darkest places in hell are reserved for those who maintain their neutrality in times of moral crisis), тъй като не намирам подобен текст нито в италианското, нито в българското, нито в британското издание (твърди се, че е от Песен III). Но пък сигурно в италианския и британски вид „ местата “ са „ тъмни “, а не „ горещи “. Понякога в цитата за тъмни е употребявано „ bui “, различен път „ oscuri “, един път дори и „ caldi “ (горещи). Егати цитатите…
Съмнявам се също, освен тъй като словосъчетанието „ вардя неутралитет “ не ми се вписва напълно органично в 13 век, само че и тъй като в известното си съчинение „ Комедия “ (или „ Божествена комедия “, както ще я назова Бокачо по-късно) Данте показва напълно друго мнение. Преди всичко, най-страшното място в Дантевия пъкъл не е най-тъмното, нито най-горещото, а най-студеното, цялото сковано от лед – деветият кръг, който се населява от самия Луцифер. Най-гореща е третата част от седмия кръг, само че там са осъдени надалеч не тези, за които става дума в нашия откъс. Що се отнася до тъмнината, то мрачен е целият пъкъл на Данте и надали има места, по-тъмни от други места. Та по тази причина споделям, че визията на Данте за прегрешение е друга. Ето по какъв начин разполага той (самият мощно повлиян както от Вергилий, по този начин и от Тома Аквински) наказаните на безконечни страдания поради греховете им.
В първия кръг, наименуван „ Лимбо “, са душите на праведниците, които са умряли, без да получат кръщение. Във втория са сластните, тях ги брулят бурни ветрове. Третият кръг е за чревоугодниците. Те са потопени във воняща тиня под непрекъснат дъжд и са хапани и драскани от Цербер. В четвъртия се мъчат алчните и прахосниците. Те са разграничени на две групи и търкалят тежки камъни, като непрестанно се сблъскват едни с други и стартират изначало. Гневливите и мързеливите са в петия кръг и се давят във водите на Стикс. В огромни огнени саркофази се мъчат в шестия кръг еретиците и епикурейците. Седмият кръг е разграничен на три елементи, като първата е за насилниците, втората – за самоубийците, а третата е огнена земя и там са запратени богохулниците. Ето това е най-горещото място – за богохулниците, а не за неутралните. Осмият кръг се назовава „ Проклетите ями “ и съставлява 10 ями с друга величина, като в основата им се отваря Кладенецът на великаните. В ямите са осъдени сводниците и прелъстителите, ласкателите, симониаците, гадателите, търгашите, лицемерите, крадците, лъжливите съветници, в това число Одисей и Диомед, сеячите на разкол (Мохамед) и фалшификаторите. И най-накрая в деветия кръг, там, където населява самият Луцифер, са осъдени предателите. Ето това е най-тежкият грях съгласно Данте и по-късно ще забележим за какво. Публицистичен тук-там, той поставя в пъкъла свои съвременници – исторически персони, към които питае злост по един или различен мотив, само че най-много по политически аргументи.
Деветият кръг е разграничен на четири елементи – предатели на родственици, предатели на родината, предатели на гостите и предатели на благодетелите. Последните са най-скверни и измежду тях са убийците на Цезар – Касий и Брут, – както и предателят на всички предатели – Юда Искариот.
Провинилите се за това, за което става дума в нашия откъс – тези, „ които по време на огромни морални тествания са пазили неутралитет “, – са едвам в преддверието на Дантевия пъкъл, дори не и в самия пъкъл. Те са голи и тичат след знаме без герб, а мухи и оси ги тормозят непрекъснато.
Обяснимо е за какво Данте е толкоз раздразним по адрес на неутралните. Времената са политически изострени до прекаленост. Ренесансът се задава дружно с новите си публични прослойки, всяка от които със своите ползи и потребност от политическо посланичество. Така се оформят двата огромни враждуващи лагера – на гвелфите и гибелините. Това опълчване ненапълно наподобява на днешните опозиции дясно/ляво и консервативно/либерално. Прогресивните гибелини желаят световна страна под короната на свещения римски император, до момента в който гвелфите се афишират за власт на папата.
Своеобразна столица на гвелфите е Флоренция, а на гибелините – Сиена. В последна сметка гвелфите надвиват, само че не се радват на успеха, а се разцепват вътрешно на бели и черни гвелфи и яростно стартират да враждуват между тях. Черните гвелфи са поредни паписти (нещо като крайни консерватори), а пък белите са монархисти, само че за монарх, друг от папата. Данте е бял гвелф. Вижданията му за държавното устройство са изложени в трактата „ Монархия “, за който сме писали и ние. За Данте властта има два меча, само че не трябва и двата да са в ръцете на папата – нещо като симфонията на Юстиниан, което, най-малко съгласно мен, е и най-хубавата форма на държавно ръководство.
Всъщност рецензията по адрес на тези, които пазят неутралитет в комплицирани времена, не показва нищо ново. Това е положителният остарял принцип, така обичан на болшевиките и хунвейбините – който не е с нас е срещу нас.
Този принцип го има още в Библията. „ Който не е с Мене, е срещу Мене – споделя Христос – и който не събира с Мене, разпилява “ (Мат. 12:30) и споделя още, към този момент в Апокалипсиса: „ Така, тъй като си хладък, и нито парещ, нито леден, ще те изблювам из устата Си “ (Откр. 3:16). Но това може да си разреши да го каже единствено Бог, тъй като Той е безспорното положително и всяко друго от Него, затова е зло. Извън Бог обаче нещата не стоят по този начин.
Манипулаторите на човешкото мнение отлично са насочили към това привидно вярно логическо построение – щом А враждува с В, а за В сме се съгласили, че е зло, то за А не остава нищо друго, с изключение на да е положително. Да, но не е по този начин. Много постоянно едно проявяване на злото враждува с друго проявяване на злото и то единствено поради влечението си към враждата. Ако не е допустимо да запазите неутралитет и би трябвало безусловно да вземе страна, коя ще предпочетете в конфликта сред Пеевски и Доган? Ако би трябвало да вземете отношение за Втората международна война, на чия страна ще застанете – на болшевишка Русия или на нацистка Германия, на Съветския съюз или на Райха?
Манипулацията е, че като обявиш едното за зло, другото автоматизирано става положително и назад. Така, без да се постанова да казваш „ аз съм положителният “, задоволително е да посочиш някого и да го превърнеш в собствен конкурент. Доста хитро от страна на злото с тази маневра да те принуди да го признаеш за положително. Когато те принуди да вземеш страна в сходен тип опълчване, ти във всеки случай избираш злото, без значение на коя страна си застанал. Затова доста постоянно да запазиш неутралитет значи да откажеш да избереш злото. И откакто знаем, че злото не е нищо повече от неявяване на положително, то неверно ли ще е да кажем, че назад – положителното е неявяване на зло? Поне в този свят, най-малко тук и в този момент. Иначе положителното си е положително и сходно на истината, не е нещо, а е Някой. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Автор: Иван Стамболов-Сула/trud.bg
