За приликите между националистите и плеймейтките
И отмина още една седмица, в която българите откриха нова причина да се карат. Тоя път тематиката е ще пращаме ли руснаците на фронта, или ще ги крием.
Забелязала съм, че българският лъв не може да гледа умерено, когато някъде има борби, когато диктатори тъпчат народа си, или пък армии атакуват непознати страни. Сърцето на българския лъв тупа, лупа, тупа, лупа, аха той да скочи и да позволи казуса на тъпаците в чужбина, обаче в последния миг все се случва нещо друго, дето ни разсейва, появява се нов проблем някъде и целите внезапно се разместват. Иначе до момента да сме опукали и Путин, и Асад, и Ким, и Зеленски, и Байдън, и Меркел, и Орбан, и македонците, и гърците, и турците, и ЦСКА, и Левски, и оня злощастник съседа, дето си паркира колата в градинката, и „ Софийска топлофикация “, тия от градска подвижност, кмета, шефа, класната, тъщата и част от съседите. Само Бойко да не пипаме. Останалите сме ги одрали живи за елементи от секундата, само че пусто не ни остава време!
За това пък все по-често си търсим политическа партия, която да го направи вместо нас. Да измете всички, дето вършат нещата неправилно и да им покаже по какъв начин се вършат вярно. Във всички аспекти.
Покрай мобилизацията в Русия обаче съществува рискът част от тия политически гении да изчезнат за известно време. В смисъл концепциите са си хрумвания, но па багра си е пердах. Нека да разделяме нещата, да помислим, да забележим, да изчакаме, да се снишим, да извикаме някой и различен Консултативен съвет, с цел да се поконсултираме. Па, дано размине. Известно е, че по принцип тъкмо политиците, които подпалват война и вълнения, не са измежду първите, дето получават призовки за фронта, само че човек в никакъв случай не е сигурен. Из съветските уеб сайтове се носи мълвата, че поради ботокса, който си е сложил Путин, толкоз подмладен изглеждал, че го взели с 18-годишните. Стават неточности всевъзможни.
А и интернационалната обстановка доста бурно се трансформира, бе. Кога Крим беше съветски, кой да е, по кое време Путин стана агресор съгласно президента. Миналата седмица пък Костя от „ Възраждане “ искаше да върви в Москва да се извинява на съветския президент, с цел да оправи връзките. Те, вика, се утежниха, щото ние се държим предизвикателно. Обявиха ни за зложелател, но ние сами сме си отговорни, споделя още Костя и дава обещание при първа опция да измоли амнистия от Владимир Владимирович.
Аз на това му крещя мъжко държание. Смел, български лъв, дето сърцето му тупа и лупа, и бърза да завърти опашката пред някой стопанин, че да не стават неточности. Но не споделям, че Костя е путинист. Човекът гледа вземане-даване да има. И освен с Русия е толкоз съдбоносен, а и с Европа. Не желае да излизаме безусловно от Европейски Съюз, само че единствено, в случай че ни дават повече пари. И не ни споделят какво да вършим. И никога не ни управляват к‘во работим и к‘во харчим. И не чакат от нас преданост, същите полезности, някакъв напън да си даваме за нещо или да се преструваме, че ни пука за тях. Да ви кажа, условията на Костя не са нещо нечувано и невиждано, всяка плеймейтка мечтае за същото. Да си хване некой предци, дето да й тъпче пазвата с пари, а тя да няма никакви особени задължения с изключение на обич и да не се постанова да върви на работа. Само дето ми се коства, че при Костя концепцията е парите да идват от Европейски Съюз, а ласките да ги дава на Путин.
Костя не е единственият подобен саморасъл пай злато, дано не се заблуждаваме. В момента в Европа е цялостно с такива герои, дето считат Европейски Съюз за непотребен, когато би трябвало да дават, само че за доста потребен, когато би трябвало да взимат. Например италианката Джорджа Мелони, която има всички шансове да влезе в държавното управление с постфашистката си партия на изборите в неделя. Тя напълно простичко го изясни: " Искаме Европейски Съюз да се намесва единствено в нещата, с които не можем да се оправим сами ". Вероятно има поради задълженията на Италия, но да не върша прекомерно бързи изводи. Трябва да призная, че има известна хармония в политическото развиване в Италия. Ботушът е на път да стане правилно ботуш.
И освен Италия обува фашистките ботуш сега. В Швеция в ръководещата коалиция също ще потропват. Може би е време да обърнем джендъризма и уок-културата и да променим всичко, само че в новия дух на постфашизма. Защо да не пренапишем Пипи и да я пратим на границата да я пази от бежанци? А Лукчо в Италия да депортира чужденци? Снежанка да затвори седемте джуджета в дом за хора с физически недъзи, а Червената шапчица да изтрепе всички вълци в гората. Има какво да се пипне и по българските приказки. Неродена мома може да я забраним, че подухва асоциации с абортите, а дядовата ръкавичка е редно да се цялостни с животни единствено от един тип. Абе, доста работа има да се прави, само че да не се тормозим. При толкоз избори в годината, все ще го докараме до вярната партия, която да го уреди.
Коментари10 коментара
Моля, или се, с цел да участвате в диалога!
Заглавие
Песента The Gambler е написана от Дон Шлитц през 1976 година И след това е записвана от разнообразни реализатори, в това число Джони Кеш. Кени Роджърс обаче е този, който съумява да направи песента сполучлива и разпознаваема.
20 5 Още КОментари Най-новоПрочети още {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: clubz.bg
Забелязала съм, че българският лъв не може да гледа умерено, когато някъде има борби, когато диктатори тъпчат народа си, или пък армии атакуват непознати страни. Сърцето на българския лъв тупа, лупа, тупа, лупа, аха той да скочи и да позволи казуса на тъпаците в чужбина, обаче в последния миг все се случва нещо друго, дето ни разсейва, появява се нов проблем някъде и целите внезапно се разместват. Иначе до момента да сме опукали и Путин, и Асад, и Ким, и Зеленски, и Байдън, и Меркел, и Орбан, и македонците, и гърците, и турците, и ЦСКА, и Левски, и оня злощастник съседа, дето си паркира колата в градинката, и „ Софийска топлофикация “, тия от градска подвижност, кмета, шефа, класната, тъщата и част от съседите. Само Бойко да не пипаме. Останалите сме ги одрали живи за елементи от секундата, само че пусто не ни остава време!
За това пък все по-често си търсим политическа партия, която да го направи вместо нас. Да измете всички, дето вършат нещата неправилно и да им покаже по какъв начин се вършат вярно. Във всички аспекти.
Покрай мобилизацията в Русия обаче съществува рискът част от тия политически гении да изчезнат за известно време. В смисъл концепциите са си хрумвания, но па багра си е пердах. Нека да разделяме нещата, да помислим, да забележим, да изчакаме, да се снишим, да извикаме някой и различен Консултативен съвет, с цел да се поконсултираме. Па, дано размине. Известно е, че по принцип тъкмо политиците, които подпалват война и вълнения, не са измежду първите, дето получават призовки за фронта, само че човек в никакъв случай не е сигурен. Из съветските уеб сайтове се носи мълвата, че поради ботокса, който си е сложил Путин, толкоз подмладен изглеждал, че го взели с 18-годишните. Стават неточности всевъзможни.
А и интернационалната обстановка доста бурно се трансформира, бе. Кога Крим беше съветски, кой да е, по кое време Путин стана агресор съгласно президента. Миналата седмица пък Костя от „ Възраждане “ искаше да върви в Москва да се извинява на съветския президент, с цел да оправи връзките. Те, вика, се утежниха, щото ние се държим предизвикателно. Обявиха ни за зложелател, но ние сами сме си отговорни, споделя още Костя и дава обещание при първа опция да измоли амнистия от Владимир Владимирович.
Аз на това му крещя мъжко държание. Смел, български лъв, дето сърцето му тупа и лупа, и бърза да завърти опашката пред някой стопанин, че да не стават неточности. Но не споделям, че Костя е путинист. Човекът гледа вземане-даване да има. И освен с Русия е толкоз съдбоносен, а и с Европа. Не желае да излизаме безусловно от Европейски Съюз, само че единствено, в случай че ни дават повече пари. И не ни споделят какво да вършим. И никога не ни управляват к‘во работим и к‘во харчим. И не чакат от нас преданост, същите полезности, някакъв напън да си даваме за нещо или да се преструваме, че ни пука за тях. Да ви кажа, условията на Костя не са нещо нечувано и невиждано, всяка плеймейтка мечтае за същото. Да си хване некой предци, дето да й тъпче пазвата с пари, а тя да няма никакви особени задължения с изключение на обич и да не се постанова да върви на работа. Само дето ми се коства, че при Костя концепцията е парите да идват от Европейски Съюз, а ласките да ги дава на Путин.
Костя не е единственият подобен саморасъл пай злато, дано не се заблуждаваме. В момента в Европа е цялостно с такива герои, дето считат Европейски Съюз за непотребен, когато би трябвало да дават, само че за доста потребен, когато би трябвало да взимат. Например италианката Джорджа Мелони, която има всички шансове да влезе в държавното управление с постфашистката си партия на изборите в неделя. Тя напълно простичко го изясни: " Искаме Европейски Съюз да се намесва единствено в нещата, с които не можем да се оправим сами ". Вероятно има поради задълженията на Италия, но да не върша прекомерно бързи изводи. Трябва да призная, че има известна хармония в политическото развиване в Италия. Ботушът е на път да стане правилно ботуш.
И освен Италия обува фашистките ботуш сега. В Швеция в ръководещата коалиция също ще потропват. Може би е време да обърнем джендъризма и уок-културата и да променим всичко, само че в новия дух на постфашизма. Защо да не пренапишем Пипи и да я пратим на границата да я пази от бежанци? А Лукчо в Италия да депортира чужденци? Снежанка да затвори седемте джуджета в дом за хора с физически недъзи, а Червената шапчица да изтрепе всички вълци в гората. Има какво да се пипне и по българските приказки. Неродена мома може да я забраним, че подухва асоциации с абортите, а дядовата ръкавичка е редно да се цялостни с животни единствено от един тип. Абе, доста работа има да се прави, само че да не се тормозим. При толкоз избори в годината, все ще го докараме до вярната партия, която да го уреди.
Коментари10 коментара
Моля, или се, с цел да участвате в диалога!
Заглавие Песента The Gambler е написана от Дон Шлитц през 1976 година И след това е записвана от разнообразни реализатори, в това число Джони Кеш. Кени Роджърс обаче е този, който съумява да направи песента сполучлива и разпознаваема.
20 5 Още КОментари Най-новоПрочети още
КОМЕНТАРИ