И още: Лицемерието убива проекта на Европа; Мигрантите са бомба

И още: Лицемерието убива плана на Европа; Мигрантите са бомба и фитилът към този момент е пай

И още: С Тръмп Съединени американски щати могат да се окажат в непредвидена война; Прокуратурата извърши напътствие на Решетников

И още: Цивилизацията е там, където хората са любезни; Не трилър, а сапунка

И още: Превръща ли се България в демографска пустиня?

Държавата пострада от фокуса и вглъбяването единствено в един закон, вместо да се приказва за политики

Фискална политика
Растящият обществен дълг тежи все по-малко на стопанската система

Текст на Калоян Стайков в седмичния бюлетин на ИПИ

Публичния дълг към края на май 2017 година възлиза на към 27,1% от Брутният вътрешен продукт, което е съвсем идентично с равнището му от края на 2014 година С други думи насъбраните нови отговорности в интервала 2015-2016 година (тъй като в номинално изражение общественият дълг расте) се усилват с по-нисък ритъм спрямо стопанската система на страната. Направеното в петък заплащане по външния дълг в размер на към 1,85 милиарда лева, в допълнение ще намали равнището на обществения дълг до 25,2% от Брутният вътрешен продукт.

Дългът понижава и апокалипсисът, който редица политици и специалисти обрисуваха при започване на 2015 година, по този начин и не се случи. През февруари 2015 година Народното събрание ратифицира няколко контракта за реализиране на Глобалната средносрочна стратегия на България за издаване на облигации на стойност 8 милиарда евро. Аргументите на държавното управление тогава бяха, че сходна стратегия обезпечава предвидимост и сигурност, а оттова – по-ниска цена на заемния запас, до момента в който опозицията се вайкаше, че България влиза в дългова серпантина, от която няма излизане.

Към сегашния миг е ясно, че и двете страни не са били прави. Още с утвърждението на договорите стана ясно, че опозицията прекалява с изявленията си за изтегляне на 16 милиарда лева външни заеми, защото ратификацията визира само медиаторите по бъдещите дългови покупко-продажби и оптималния вероятен размер на излъчванията, който не е наложително да се извърши. Точният размер на излъчванията се дефинира годишно от Народното събрание, защото е част от Закона за държавния бюджет. Що се отнася до дълговата серпантина – дългът през 2017 година се чака да е под равнищата си от 2015 година, преди ратификацията на средносрочната стратегия за емисия на външен дълг, т.е. тежестта му понижава.

От друга страна поръчката на ръководещите, че сходна стратегия предлага предвидимост също се оказа погрешна, защото през 2016 година са издадени облигации на стойност 1,99 милиарда евро, а през 2017 година не е планувана емисия на външен дълг. Т.е. за две години се употребява към 25% от потенциала на механизма, което повдига въпроса за неговата първична нужда.
Това ни води и до въпроса за какво през 2017 година не се планува нова емисия на външен дълг. Основната причина е осъщественият бюджетен остатък през 2016 година от близо 1,5 милиарда лева на фона на предстоящ недостиг от 1,8 милиарда лева Това обаче мъчно може да се оприличи на осъзната държавна политика за понижаване на обществения дълг, защото е по-скоро резултат от няколко неконтролирани от държавното управление фактора като:
- еднократни бюджетни доходи, в това число заплащания по оперативни стратегии от предишни периоди;
- относително ниски разноски по оперативните стратегии от новия програмен период;
- доста по-добър от упования напредък на стопанската система.

Напротив, приемането на дълговия инструмент е аргументирано от министъра на финансите точно с това, че се чакат бюджетни дефицити и заплащания по дълга: " Когато знаем, че всяка година от тук напред ще имаме бюджет с недостиг и големи падежи на задължения, е наложително да имаме визия за това по какъв начин ще ги покриваме ". От това наподобява, че държанието на ръководещите е по-скоро като на наблюдаващи, в сравнение с дейни участници при намаляването на обществените задължения.

Ако не желаеме да имаме дълг, не би трябвало да имаме недостиг, декларира министърът на финансите при започване на 2015 година, само че след година на бюджетен остатък през 2017 година се предвижда още веднъж недостиг. Според него " евентуално има запаси и в разходната част на бюджета и приоритет на всеки сътрудник министър е да направи нужните промени, тъй че приходната и разходната част на българския бюджет да се приближат оптимално бързо и близо ", само че от развиването на бюджетното салдо наподобява, че не е съумял да убеди сътрудниците си в това. Така единствената опция за понижаване на тежестта на дълга остава растежът на стопанската система да продължи да изпреварва трупането на отговорности. До момента обаче тя пораства най-вече с помощта на външни за стопанската система фактори, до момента в който вътрешните промени не престават да се отсрочват. Т.е. и в това отношение ръководещите по-скоро седят и гледат мача.
Стенограмите КТБ
Шансовете да разберем истината за КТБ са негативни

Николай Стайков във Facebook профила си

И какво няма да прочетем в никакъв случай в стенограмите за КТБ, тъй като не оттърва на никой от участвалите в тях:

- Половината от участниците към масата са били персонални посетители, другари или непосредствено финансирани от банката-пациент, видно от разказите на Цветан Василев и изтеклите описи с гости. Според него нормално, да припомня, с цел да се срещнат със съдържимото на един плик;

- Всички към масата, като се изключи домакина Плевнелиев, са се въползвали от " услугите " на медиите, придобивани скъпо и прескъпо с пари на банката-пациент;

- Една година и три месеца преди да затвори банката имаше цялостно и задълбочено следствие в Капитал, а преди този момент в доста други публикации там и в Бивол, което показваше съществени нарушавания т.е. " не знаех " и " от кое място да знам " е откровена неистина, комфортна за всички към масата;

Фотограф:

- При избирането на следствия подуправител Цветан Гунев на 13 юни 2013 година в Народно събрание имаше много задълбочена полемика, която апропо повдигаше даже въпроси за информации за източени банки т.е. още веднъж да кажа за неразбралите - " не знаех " и " от кое място да знам " е откровена неистина, комфортна за всички към масата;

- Управителният съвет на Българска народна банка, вкл и президентската квота с него, е бил бутафорен, а не регулаторен орган, във връзка с банковия контрол. За тях също няма опрощение " не знаех " и " от кое място да знам " ;

- тъй наречените консервативна политика на Българска народна банка, т.е. прекъсването на издаване на нови лицензи при започване на мандата на Иван Искров, не е никакъв консерватизъм, а прям лобизъм и гарантиране на бизнес в интерес на няколко добре сложени локални банкери, очакващи в обстановка на регулаторен комфрот да продадат някой ден за деветцифрени суми зле ръководените си банки.

- финансовото разузнаване в ДАНС (бившето БФР) е толкоз ненужен орган, че никой даже не го загатва в тази стенограма.

- избирането на шефовете на Българска народна банка е политически, а не експертен въпрос, с което само може да се изясни по какъв начин един сходен шеф като Искров може да се задържи два цялостни мандата, и да бъде изпратен даже с благодарности;

- явно е, само че да го кажа - половината към тази маса са за очевидци в правосъдната зала, а не за политици, които да вземат решение " консултативно " рецесията към нея. Кой като пял с поднадзорни лица, кой като приемал посетители в гаража си в Банкя, кой като клиент в кабинета му без да има връзка с формалната му активност на визитката.
С оглед на горното, възможностите в миналото да разберем истината за КТБ публично правя оценка не на нулеви, а на негативни.
СъветБългария да преодолее " синдрома на периферията "

Фотограф:

Харесвам българския израз " Най-бързите бегачи са тихите ". Означава да се адаптираш по-бързо, да разговаряш и слушаш. Покрай това, още първоначално си дадох сметка, че не разбирам този синдром на периферията при българите. Не разбирам и усложненото отношение към историята, наклонността от време на време да се преувеличават измеренията на турското иго, съмнението да се гледа напред, в бъдещето.Имах шанса да съставлявам Франция и във Финландия. Тя се намира в другия завършек на Европа, само че няма синдром на периферията. Възприема себе си като пълновръстен член. Синдромът на периферията би трябвало да се преодолее. България да осъзнае, че става доста по-централна в Европа. И сега го прави. Излиза на все по-преден проект: и по отношение на значими страни като Турция и Русия, и в обстановката в Черно море, и в защитата на външните граници на съюза. Френският дипломат в Ерик Льобедел в изявление за предаването " Панорама " по БНТ