И най-новият формат в родния ефир – Игри на волята“,

И най-новият формат в родния ефир – „ Игри на волята “, не избяга от към този момент одобрената формула да си има чудак емблема, написа Монитор.
Продуцентът Нико Тупарев и екипът му са разкрили същински бисер във водите край Ахтопол. Той се споделя Димитър Иванов, само че за всички е капитан Бялото Мите – прякор, който има от напълно дребен и не помни тъкмо по какъв начин са му го лепнали.
В предаването 66-годишният морски вълк е нещо като наставник, преподавател, ментор на тима, който попада ежеседмично в рибарската барака – персоналното скривалище на капитана.
И в действителния живот тя е негова и се намира няколко километра на юг от родния му Ахтопол. Късметлиите получават освен покрив над главата си, само че и умения, които ще им служат цялостен живот.
Бялото Мите ги учи освен по какъв начин да ловят риба, а по какъв начин да познават природата и по какъв начин да се схващат със своенравното Черно море, в което той излиза на лов на риба към този момент 54 години.

С мил глас и светнал взор отдолу под белите си вежди с и безконечната капитанска шапка, Димитър посреща всички с отворени прегръдки и е подготвен да споделя безспир забавните си неволи по вода.
Изглежда като изваден от филм – типичен облик на морски вълк с блузата си на бяло-синьо райе и огромна бяла брада, мощно, натъртено тяло, което не се огъва пред каквато и да е тежка физическа работа даже и през днешния ден.
Димитър е израснал в многодетно семейство, като той е седмият и минимален измежду братята и сестрите си. „ Бяхме небогати и за мен морето беше всичко. Още от дете започнах да заедно съм с риболовците и към този момент 54 години го цопам това море.

Бях толкоз разпален, че спях на морето “, споделя рибарят. Трудният живот и дефицитът на финанси създали дребния Митко находчив от напълно дребен. Вместо единствено да зяпа риболовците на кея като дете той си изработил апарат, сходен на дълга вилица.
Щом лодките, натоварени с улов, дебаркирали и мъжете започвали да разтоварват касетките, той заставал на пост.
„ Щайгите бяха остарели и постоянно дъната им се разковаваха и – хоп – всичката риба пропадаше във водата. Тогава отивах и с вилицата започвах да мушкам и да групирам изпадналия улов.
Така осигурявах прехраната на фамилията от дребен “, спомня си днешният капитан.
Дори един съвсем съдбовен случай, когато бил на 8, не съумял да раздели Димитър от водата. В мразовития 19 декември (стария Никулден) на 1953 година, както всекидневно, той се мотаел по кея.
Дяволът обаче не спи и дребният Митко се подхлъзнал и паднал в ледените води.

Толкова било мразовито, че децата към него нямало по какъв начин да скочат да го спасят, а единствено можели да крещят за помощ.
За благополучие наоколо бил негов комшия, който без да се замисли се гмурнал и извадил Бялото Мите, само че детето не дишало.
Започнали да вършат всичко по силите си и съумели да върнат малчугана към живота, само че паметта му била изцяло изтрита.
„ Нищо не помнех. Дори родителите си. Седях у дома, гледах ги и не познавах тези хора. И до през днешния ден не мога да си спомня първите осем години от живота си “, споделя капитанът. Затова и не знае от кое място идва прякорът му и за какво хората му викат по този начин още от напълно дребен.

Оттогава обаче уважава свети Никола като собствен ангел пазител и персонален светия и признава, че всеки Никулден в дома му е по-голям празник от Коледа и Великден.
Освен че ще учи мераклиите за 200 000 лева в „ Игри на волята “ на тежкия риболовен поминък, капитанът желае да ги научи и на религия.
„ Като влезеш в морето и се случи неволя, няма кой да ти помогне.
Тогава събираш ръцете и единственият, на който можеш да се помолиш за помощ, е Бог. Затова и всички риболовци сме толкоз вярващи “, споделя Димитър Иванов.
На 16 години той постъпва в Техникума по морски и океански лов на риба в Бургас – образователно заведение, основано особено да вади фрагменти, които да обслужват тогавашното дружество за лов на риба. Нито едното, нито другото обаче съществуват през днешния ден.

Завършва компетентност монтьор и се качва на огромните риболовни кораби да обикаля света.
Преплувал е и е ловувал във всички океани и без да се замисли, може да ти каже по какъв начин да си избереш риба в супермаркета единствено като гледаш в кои води е хваната.
„ Във всички морета съм бил, над седем години обикалях из Африка, Америка и Европа.
Няма да не помни 76-а година, тъй като тогава се ожених и незабавно потеглих по корабите “, спомня си Бялото Мите.
Професията го води по направления, които няколко пъти минават през Екватора.

По остаряла моряшка традиция на всеки, прекосил тази нулева линия за пръв път, му се поставя бойно кръщение.
Обичаят не подминал и Бялото Мите, който при първото си секване на средата на Земята бил намазан с машинно масло след това изкъпан във водите на океана и му била връчена грамота, която му давала бойното име Косатката.
С прокарването на редица промени в интернационалния лов на риба обаче за страната става прекомерно неизгодно да поддържа всички тези екипажи в далечни води, които към този момент не носели задоволително доходи, и предприятието било разтурено.
Тогава Бялото Мите почнал да лови с двамата си братя в Черно море. Били непобедими, най-вероятно тъй като били иноватори и не вярвали в невъзможните неща. Точно това ги направило първите български риболовци, хванали моруни в наши води.

Със стотици големи екземпляри по 250 и нагоре кг може да се похвали триото, само че от партията завидели на облагата им и решили да канализират нещата, като ги задължили да продават улова си на държавното дружество в Бургас, което го изкупувало на смешна цена. Тогава обаче ориста се намесила и срещнала Бялото Мите със секретаря на Централен комитет на Българска комунистическа партия Емил Христов – разпален рибар.
Партиецът изискал рибаря да го вкара да ловят моруни дружно и той го направил. След като слезли на брега обаче, изпеченият морски вълк му споделил: „ Знаете ли, господин Христов, че преди малко ловихте риба нелегално, тъй като излязохме отвън позволените граници? “
Секретарят се разгневил на решението за понижаване на територията за улов и небрежно оправил казуса.

След като пък схванал, че Бялото Мите и братята му са длъжни да продават на страната улова си на смешни пари, се намесил и в този спор и освободил ахтополските риболовци от задължението. И всичко това с помощта на сладкодумството на опитния морски вълк.
Именно той е и първият, хванал делфин. Било 1985 година Тогава обаче го пуснал на независимост, само че в никакъв случай няма да не помни какво било направило животното.
„ Дойде до лодката и си отвори устата, с цел да му извадя куката. Ако искаше, можеше да ми отхапе ръката, само че то е толкоз мъдро, че пристигна да му оказа помощ “, споделя Димитър.
„ По това време делфинариумът внасяше делфините от надалеч и бяха доста скъпи.
Като схванаха обаче, че сме хванали, и като знаеха, че страните от съветския район употребяват черноморски животни за своите делфинариуми, ни дадоха задача да хванем и занесем във Варна “, продължава рибарят.

Така и създали. Родният делфин обаче трябвало да бъде обособен от останалите, с цел да не болести с някоя болест животните и с цел да се настрои преди социализацията.
Оказало се, че няма по какъв начин да стане и след месец бил пуснат на независимост. „ Но най-малко го излекуваха от шарка “, добавя Бялото Мите.
И през днешния ден капитанът излиза в морето да лови риба и не пести средства и мисъл за все по-нови похвати.
Големият му наследник също е тръгнал по стъпките му и има огромен рибарски транспортен съд във Варна, а дребният се е насочил към фамилния бизнес, в който върти къщата за посетители на Бялото Мите в Ахтопол дружно с майка си Валентина.
Инфо: Блиц