И най-народното ястие вече не е нашенско. Все по-малко български

И най-народното ядене към този момент не е нашенско. Все по-малко български фасул се продава на пазара и в магазините, а родното произвеждане от ден на ден отстъпва на вноса от Африка, или по-конкретно - Египет.  

" Фасулът е от Египет, кака ", признават те с леко стеснение. Българският боб съвсем не се среща, а повода е в лимитираното произвеждане, споделя за Радио Кърджали Илия Годев от село Смилян – познато като " столицата на фасула ".

" Годината е приблизително добра, само че ареалът, в който може да се отглежда смилянският боб, е доста стеснен. Той се намира единствено в най-горната част на поречието на Арда – от Смилян до село Гoрна Арда и в притоците от двете страни на реката. Това е първият фактор, който лимитира размерите на произвеждане ", изяснява Годев.

По думите му другият главен фактор е обичайният метод на развъждане. 

" Смилянският боб е на 95% ръчно култивиран. Отглежда се на колове и единствено една обработка може да бъде изцяло механизирана – дълбоката предсеитбена оран. Всичко останало е обвързвано с ръчен труд ", добавя Илия Годев.

Фасулът се засажда комбинирано с други нискорастящи култури, с цел да се обезпечи проветривост по време на цъфтежа. 

" Това е значимо, тъй като единствено по този начин може да стане положително опрашване и надлежно завръз ", прецизира Илия Годев.

Въпреки компликациите, смилянският боб продължава да е знак на Родопите. Очаква се и тази година да се организира обичайният празник, отдаден на емблематичната просвета.