Коронованите върхове на тишината
" И посред светлината видях аз навалица
и не смееше никой да прекъсне тази страшна тишина.
“Безумци ”, виках, “Кой ли осъзнава? ”
“Тишината като рак се развъжда ”
Но падаха ми думите като безшумни капчици вода
и кънтяха в кладенците на тази тишина
А тълпата на колене молебствия си редеше
на ослепително провидение от нея сътворено. "
(По безсмъртния шедьовър на Саймън и Гарфънкъл, изпълнен незабравимо от Disturbed)
Кърваво безмълвие се е спуснало над София. Психозата и страхът са ни стиснали за гърлото и ни душат по чужд в предходни столетия метод. Душите ни кървят и заглушават всеки тон на опозиция.
Притихнал съм и аз, само че не от смут, а от позор и яд. Мълча от омерзение от света и епохата, в които пребивавам. Буржоазно-индустриалните революции, благосъстоянието донесено ни от пазарната стопанска система (забележете, не загатвам думата демокрация), и големият прогрес на медицината, образованието и технологиите ни потопиха в една нарцистична заблуда. Помислихме си, че сме безсмъртни, че сме по мощни от природата дотам, та да не можем да повярваме, че един гибелен вирус може да е “просто ” естествено създание и наложително би трябвало да е изпълзял от някоя конспиратив-на лаборатория. Станахме толкоз парично богати и толкоз душевно небогати, че си по-мислихме, че можем да вършим животоспасяващи дарения с условия – като притежателят на една компания за катерачни стени. Загубихме способността си да изпитваме емпатия и я заменихме с лицемерно състрадание. В съвременността двете думи са разнообразни, въпреки и да имат общ корен. Емпатия значи дарба да се поставиш на мястото на другия във всеки един миг и във всяко прочувствено положение. Най-висшата форма на емпатия, която едно човешко създание може да изпита към друго, е любовта. Съвременният свят, изумен от егоизъм, е некадърен да изпитва емпатия от тук и да обича. Това е една от аргументите за многото разводи, за многото раздели, за непрекъснатите реплики “Обичам те, само че тръпката изчезна ” (изчезнала е не любовта, а пристрастеността, обич в никакъв случай не е имало).
Срам е от жестокия и безсрамен метод, по който медиите наблюдават деликатно и афишират всеки един умрял. Клетите хора са превърнати в гладиатори на актуалната медийна сцена, умиращи под ръкоплясканията на идиотизирана навалица, крещяща до през вчерашния ден и биеща лекарите си, обезверено борещи се всеки ден за всеки един живот. Скъпи родственици на умрелите, желая да знаете, че изпитвам надълбоко възприятие на емпатия към вас. По един перверзен метод ви трансформират в звезди вместо просто да ви оставят да потънете в естествен човешки печал.
Срам ме е от метода, по който се съпоставят разнообразни причинители на гибел. Обяснява ни се, че било ужасно, тъй като видите ли умирали доста хора за малко време. Нека ви “зарадвам ” с малко “нестрашна ” статистика, която не е забавна на никого.
1. Поемете си въздух надълбоко. Някъде по света едно дете към този момент е умряло от апетит (една трета от храната в света се изхвърля).
2. Издишайте постепенно. Още едно дете е умряло от пневмония – не тази “страшната ” вирусната, а другата, ах по какъв начин обичам тази дума, “обикновената ” бактериална пневмония. Загинало е, тъй като няма достъп до медицина и антибиотици. Поради следващата икономическа рецесия, в която сами се вкарахме, ще продължава да няма.
3. Знайте, че този нечовечен цикъл се повтаря при всяко ваше поемане и издишване. Сега, в случай че желаете, ме обвинявайте, че пренебрегвам казуса с Ковид-19.
4. На всеки 4 минути някъде по света умира човек от морбили, главно дете, ненавършило 5 години. Срам ме е и място не мога да си намеря от яд, че пребивавам в свят, където умират деца от ваксинопредотвратими болести – морбили, варицела, хепатит, полиомиелит. Все отново “за да измия срама от челото ” (по Иван Вазов) ще загатна, че последното упоменато към този момент е съвсем унищожено. В същото време се появи една вълна от изроди, които СЗО разгласи за международна опасност. Сещате се кои хора приказвам, даже няма да ги посочвам.
5. И най-после “обикновеният ” грип, който не бил толкоз заплашителен, тъй като не убивал толкоз хора за толкоз малко време. Дали е по този начин или просто медийте не отразяват под лупа умрелите? Според СЗО годишно от “обикновената ” болест умират сред 290 000 и 650 000 – сред 33 и 74 души на всеки час. Толкова по въпроса кой грип убивал не знам си колкостотин индивида на ден.
За мен истината е, че ние се ужасяваме не толкоз от Ковид-19, а от разрухата на нашата нарцистична заблуда за живота, която той предизвиква. Това е повода и да не се смущаваме и срамим от горните статистики, ние просто сме ги трансформирали в част от нашата заблуда. След време същата орис чака и този “новак ”. От опит знам, че когато илюзията ти изчезне, това боли грубо. Първата ти реакция е да се стремиш да я задържиш с всички сили, тъй като си мислиш, че ще умреш от болката. Но след това осъзнаваш, че това е било единствено заблуда и болката изчезва. Започваш да изпитваш наслада, тъй като има място за нещо ново и същинско. Разбира се, в случай че страдаш от егоизъм, ти си некадърен да изградаш освен това от друга заблуда.
Пожелавам на всички ви положително утро и прелестен ден. Радвайте се на слънцето и не позволявайте на страха от загубата на илюзиите ви да ви скове. Нали към този момент знаем, страхът е килърът на разсъдъка, дребната гибел, която води до цялостно заличаване. Затова дано да го пуснем през нас и когато той отмине ще останем единствено ние, пречистени като дечица, жадни за дребните и въпреки всичко великански истини в живота.
Автор : доктор Александър Атанасов, педиатър
и не смееше никой да прекъсне тази страшна тишина.
“Безумци ”, виках, “Кой ли осъзнава? ”
“Тишината като рак се развъжда ”
Но падаха ми думите като безшумни капчици вода
и кънтяха в кладенците на тази тишина
А тълпата на колене молебствия си редеше
на ослепително провидение от нея сътворено. "
(По безсмъртния шедьовър на Саймън и Гарфънкъл, изпълнен незабравимо от Disturbed)
Кърваво безмълвие се е спуснало над София. Психозата и страхът са ни стиснали за гърлото и ни душат по чужд в предходни столетия метод. Душите ни кървят и заглушават всеки тон на опозиция.
Притихнал съм и аз, само че не от смут, а от позор и яд. Мълча от омерзение от света и епохата, в които пребивавам. Буржоазно-индустриалните революции, благосъстоянието донесено ни от пазарната стопанска система (забележете, не загатвам думата демокрация), и големият прогрес на медицината, образованието и технологиите ни потопиха в една нарцистична заблуда. Помислихме си, че сме безсмъртни, че сме по мощни от природата дотам, та да не можем да повярваме, че един гибелен вирус може да е “просто ” естествено създание и наложително би трябвало да е изпълзял от някоя конспиратив-на лаборатория. Станахме толкоз парично богати и толкоз душевно небогати, че си по-мислихме, че можем да вършим животоспасяващи дарения с условия – като притежателят на една компания за катерачни стени. Загубихме способността си да изпитваме емпатия и я заменихме с лицемерно състрадание. В съвременността двете думи са разнообразни, въпреки и да имат общ корен. Емпатия значи дарба да се поставиш на мястото на другия във всеки един миг и във всяко прочувствено положение. Най-висшата форма на емпатия, която едно човешко създание може да изпита към друго, е любовта. Съвременният свят, изумен от егоизъм, е некадърен да изпитва емпатия от тук и да обича. Това е една от аргументите за многото разводи, за многото раздели, за непрекъснатите реплики “Обичам те, само че тръпката изчезна ” (изчезнала е не любовта, а пристрастеността, обич в никакъв случай не е имало).
Срам е от жестокия и безсрамен метод, по който медиите наблюдават деликатно и афишират всеки един умрял. Клетите хора са превърнати в гладиатори на актуалната медийна сцена, умиращи под ръкоплясканията на идиотизирана навалица, крещяща до през вчерашния ден и биеща лекарите си, обезверено борещи се всеки ден за всеки един живот. Скъпи родственици на умрелите, желая да знаете, че изпитвам надълбоко възприятие на емпатия към вас. По един перверзен метод ви трансформират в звезди вместо просто да ви оставят да потънете в естествен човешки печал.
Срам ме е от метода, по който се съпоставят разнообразни причинители на гибел. Обяснява ни се, че било ужасно, тъй като видите ли умирали доста хора за малко време. Нека ви “зарадвам ” с малко “нестрашна ” статистика, която не е забавна на никого.
1. Поемете си въздух надълбоко. Някъде по света едно дете към този момент е умряло от апетит (една трета от храната в света се изхвърля).
2. Издишайте постепенно. Още едно дете е умряло от пневмония – не тази “страшната ” вирусната, а другата, ах по какъв начин обичам тази дума, “обикновената ” бактериална пневмония. Загинало е, тъй като няма достъп до медицина и антибиотици. Поради следващата икономическа рецесия, в която сами се вкарахме, ще продължава да няма.
3. Знайте, че този нечовечен цикъл се повтаря при всяко ваше поемане и издишване. Сега, в случай че желаете, ме обвинявайте, че пренебрегвам казуса с Ковид-19.
4. На всеки 4 минути някъде по света умира човек от морбили, главно дете, ненавършило 5 години. Срам ме е и място не мога да си намеря от яд, че пребивавам в свят, където умират деца от ваксинопредотвратими болести – морбили, варицела, хепатит, полиомиелит. Все отново “за да измия срама от челото ” (по Иван Вазов) ще загатна, че последното упоменато към този момент е съвсем унищожено. В същото време се появи една вълна от изроди, които СЗО разгласи за международна опасност. Сещате се кои хора приказвам, даже няма да ги посочвам.
5. И най-после “обикновеният ” грип, който не бил толкоз заплашителен, тъй като не убивал толкоз хора за толкоз малко време. Дали е по този начин или просто медийте не отразяват под лупа умрелите? Според СЗО годишно от “обикновената ” болест умират сред 290 000 и 650 000 – сред 33 и 74 души на всеки час. Толкова по въпроса кой грип убивал не знам си колкостотин индивида на ден.
За мен истината е, че ние се ужасяваме не толкоз от Ковид-19, а от разрухата на нашата нарцистична заблуда за живота, която той предизвиква. Това е повода и да не се смущаваме и срамим от горните статистики, ние просто сме ги трансформирали в част от нашата заблуда. След време същата орис чака и този “новак ”. От опит знам, че когато илюзията ти изчезне, това боли грубо. Първата ти реакция е да се стремиш да я задържиш с всички сили, тъй като си мислиш, че ще умреш от болката. Но след това осъзнаваш, че това е било единствено заблуда и болката изчезва. Започваш да изпитваш наслада, тъй като има място за нещо ново и същинско. Разбира се, в случай че страдаш от егоизъм, ти си некадърен да изградаш освен това от друга заблуда.
Пожелавам на всички ви положително утро и прелестен ден. Радвайте се на слънцето и не позволявайте на страха от загубата на илюзиите ви да ви скове. Нали към този момент знаем, страхът е килърът на разсъдъка, дребната гибел, която води до цялостно заличаване. Затова дано да го пуснем през нас и когато той отмине ще останем единствено ние, пречистени като дечица, жадни за дребните и въпреки всичко великански истини в живота.
Автор : доктор Александър Атанасов, педиатър
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ