И нали се сещате, че идеята за тази покана не

И нали се сещате, че концепцията за тази покана не е била на украинците, които безусловно идват от бойното поле и ще се върнат още веднъж там, което прави още по-позорно държанието на родните ни политици

Няма никакво подозрение, че едно от най-големите външнополитически събития за България през последните месеци, евентуално и за последните години, беше необявеното до последно посещаване на украинския президент у нас. Това е по този начин освен заради обстоятелството, че Володимир Зеленски, от началото на войната, е посетил единствено 12 други страни, както и заради събитието, че в последната година – без значение от политическите пристрастия у нас, той се трансформира в една от най-влиятелните, най-разпознаваемите и най-харесваните персони в Европа, а и по света.

Каква бе задачата?

Както с идването си тук, по този начин и с думите си, украинският президент даде ясно да се разбере, че изрично припознава България като съдружник, въпреки това да не се понрави на Румен Радев, който ясно го показва с държанието си по време на срещата им (но това е друга тема).

Краткото посещаване в страната ни, както и последвалата полемика следобеда, даде ясно да се разбере, че подписаните документи сигурно са били контрактувани авансово, а идването на украинския президент има по-скоро психическо значение в поддръжка на прозападната позиция на България, която заради обичайно мощното съветско въздействие у нас, не и без дейната поддръжка на Радев, постоянно е била мъчно отстоявана и неуверена. 

Какво бе подписано и дадено?

1. В двустранна декларация за евроатлантическата интеграция на Украйна се удостоверява нашата мощна политическа поддръжка за страната в „ битката ѝ против съветската експанзия за отбрана на независимостта, суверенитета и териториалната ѝ целокупност, и по пътя ѝ към участие в НАТО тогава, когато изискванията разрешават това ”.

2. Денков и Зеленски разискаха и следващия пакет от военна помощ за украинската войска, както възможното лекуване на украински бойци в България и тук да се организира образованието на украински медицински личен състав.

3. Страната ни се ангажира да взе участие и в следвоенното възобновяване на Украйна.

4.  Страните ни ще засилят и съдействието между тях в енергийната област въз основа на правилото на взаимна полза и като се вземат поради общите ползи и цели на двете страни. Основната цел на меморандума за съгласие сред енергийните министерства на двете страни, утвърден от Министерския съвет на съвещанието му в сряда, е да сътвори съществена рамка за задълбочаване на това съдействие. Започват договаряния за продажба на Украйна на оборудването за АЕЦ " Белене " (това също е напълно обособена тема).

Опозиция - йок

Интересното е, че нито Българска социалистическа партия, нито Възраждане съумяха да провеждат митинги против визитата на украинския президент. Причината евентуално е относително късото време сред слуховете, че Зеленски ще пристигна и идването му тук. Това обаче демонстрира и нещо друго – спонтанни митинги в страната ни очевидно мъчно се реализират – всяка форма на противоречие – без значение в каква посока и против кого или кои партии е ориентирана – нормално изисква най-малко седмица авансово оповестяване, транспортиране на членове от локалните структури, нахъсване. Масово, българинът е равнодушен към всичко протичащо се и в случай че не бъде „ упътен ” и уверен от водачите на партиите, на които симпатизира, е въздържан.

Но може да значи и нещо друго – въпреки и несъмнено съветското въздействие у нас да е мощно, въпреки и в обществените мрежи да се основава усещане, че у нас е цялостно с русофили, в действителност настройките в обществото ни са по-скоро паралелни на тези на ориентацията ни, която би трябвало да е пределно ясна предвид на участието ни и в Европейски Съюз, и в НАТО.

Кой желае да се окичи с лаврите у нас?

От отговора на този въпрос следва и различен отговор – за какво българите (все пак) са измежду най-скептично настроените във връзка с протичащото се в Украйна, за какво тук в най-пълна степен спрямо останалите европейски страни, тези „ за ” Русия са най-гласовити, за какво даже измежду политиците ни разделянето е най-голямо, за какво... Е, вижте единствено кои незабавно си приписаха заслугите за визитата на украинския президент у нас.

Парадоксално или не, точно тези, които преизбраха Радев, бяха най-гласовити по време и след визитата на Зеленски. Същите участваха и на срещата му в Националния исторически музей в " Бояна ", откъдето след това споделиха и стотици фотоси, възторжено хвалейки Зеленски, само че и...себе си. От същите тези, които клечаха през Президентсвото и които ни уверяваха, че българският президент е претърпял катарзис, през последните дни не стопират анализите и апелите Радев да си подаде оставката, да започва процедура по импийчмънт, не стопират и хулите против него. Хубаво, а къде бяхте, къде се позиционирахте същите вий, когато изборът беше сред него и Огнян Герджиков? Кои тогава бяха медиите, пишещи оди в чест на Радев и пасквили срещи претендента на ГЕРБ, кои бяха анализаторите, които ни убеждаваха по какъв начин Радев заслужава втори мандат, втори късмет... М? Е, по какъв начин кои? Мнозинството от присъстващите бяха на срещата с украинския президент в НИМ.

Нещо повече, в случай че се появи някаква отрицателна рецензия против визитата на украинския президент (изключвам позакъснелите вайкания на Възраждане и БСП), то тя пристигна точно от страна на всички, които не са не запомнили вчерашното позициониране на днешните екзалтирани и интензивно отъркващи се в славата на Зеленски. Да не приказваме, че в желанието си да показват какъв брой са очаровани от него, те не се посвениха за следващ път да оплюят страната си – несъмнено, направиха го през оценка за държанието на Радев, който без никакво подозрение заслужи рецензиите, само че в действителност с наяве наслаждение обясняваха какъв брой жалка е България.

Екзалтирани родни политици, пробвайки се да се доберат до селфи

Вероятно години напред ще си развяват селфитата въпросните, гордеейки се,че са се докоснали до Зеленски. То ще са дописки, разбори, оди, а нищо чудно на някой да му хрумне да напише книга – „ 8-те часа на Зеленски в България и моите 8 секунди с  него ”, която книга, съдейки по всеядността на една избрана част от родните политически поддръжници у нас, евентуално ще бъде разграбена за по-малко секунди и от тези, до които създателят е бил в орбитата на украинския президент.

А казусът в действителност е много сериозен, няколко са дори. Едно, че отърквайки се до водача Зеленски, който продължава да търси все по-силна поддръжка за страната си, с цел да може да спре съветската инвазия, те се пробват да изпъкнат над него, над жизненоважните му задания, които целят да спасят Украйна. Да, те му посвещават по една, две думи, които сякаш демонстрират възхитата им от него, само че акцентът в действителност е различен – че въпросните са от вярната страна на историята. Ау, какъв брой патетично! Те са значимите на фотографията, те са създали верния избор, Зеленски е просто някакъв декор, настоящият все още, комфортно употребен, с цел да си начешат егото.

Второ, че точно огромна част от селфиращите се с него, които се умилкваха към него, са причина за апатичността и отчаянието, налегнала суверена. И по какъв начин да е другояче, когато същите тези допреди по-малко от година, бяха на страната на този, за чийто Крим постоянно е бил съветски, а през днешния ден възторжено притиска ръцете на Зеленски до най-интимните си елементи (хич не пресилвам – депутатка от Демократична България съвсем се беше пробвала да вгради ръката на украинския президент до срамотиите си); по какъв начин да е другояче, когато един от тези, против който (уж) се бореха със зъби и нокти Демократична България и Политическа партия, а точно Делян Пеевски, присъстваше също на срещата със Зеленски, несъмнено, и се здрависа с него.

Е, нали сякаш това беше мафията, бре, по какъв начин сте я поканили там? Защото нали ви е ясно, че не от украинска страна, а от българска са правени описите кои да участват. И нали се сещате, че Политическа партия и Демократична България са били водещите парада. Красноречиво беше и написаното от присъстващ политолог, симпатизант на Демократична България, на срещата – „ прелестно усещане ми направи подбора на аудиторията, бяха си единствено нашите ” -  ясно, ясно, с Движение за права и свободи и Певски към този момент сте си свои.

И нали се сещате, че концепцията за тази среща не е била концепция на украинците, които безусловно идват от бойното поле и където се завърнаха към този момент, което прави още по-позорно държанието на родните избраници.