Защо Радев говори такива неща?
" И в действителност будителят не е интелектуалец по европейски пример, това е наша, българска духовна категория ". Тези думи на президента Румен Радев стреснаха доста хора. Едни реагираха, други се наскърбиха. Изречението е част от речта на президента за Деня на националните будители, който България отбелязва на 1 ноември. Подобни слова са обичайно скучни и по тази причина рядко вършат усещане. Но това опълчване на българския блян от втората половина на 19 век за създаване на образована и развита национална страна против европейската концепция въобще, бе незабавно видяно. И бе разчетено като гаф.
Изказването на Румен Радев е несвоевременно минимум по три аргументи. Първо, казаното от него не е истина. Второ, то наскърбява доста българи, чиито житейски старания са свързани с приобщаването на България към Европа, а не с разграничаването. Трето, сходно конфронтационно изявление е не просто в синхрон с мощната антиевропейска изразителност, която режимът на Путин спонсорира, а дори я усилва. Затова за президента Радев ще бъде най-добре, в случай че оттук насетне чете по-внимателно какво са му подготвили, с цел да заобикаля обстановки като цитираната.
Будителите еднопосочно са европейци
Будителите са тези българи, които в годините преди Освобождението работят за постигането на самостоятелна и свободна България, построена тъкмо по европейски пример. Представителната народна власт, равенството пред закона, светската страна са все феномени, които будителите са " докоснали " при пътуванията си в Европа или от книгите на европейските просветители. Републиката, за която приказва Левски, не е някакво своеобразно откритие, родило се в будните градчета на територията на Османската империя. И вместо президентът да употребява високата си естрада, с цел да припомня на българите, че постоянно са били европейци и част от най-напредналата цивилизация, той залага на опълчването сред будителите и Европа.
Впрочем, " европейският пример " не е единствената борба с европейското в това слово. Говорейки за дребното пари, които страната отделя за просвета, Радев сподели и това: " И някак си аз не одобрявам, че би трябвало да дойдат еврокомисари, както се случва в последно време, и да ни кажат, че 0.2% от Брутният вътрешен продукт за просвета и за научни проучвания са извънредно незадоволителни. И ни дават даже съответни числа - най-малко 10 пъти повече ". Неприкритото неспокойствие от препоръките на еврокомисарите е очебийно в идващото изречение, което приключва с думите: " напътствията, които ни се дават извън ". Така че опълчването против Европа наподобява като съзнателно заложен резултат в тази тирада. А тъкмо в този случай е ненужно - с какво са му отговорни на Радев еврокомисарите, когато просто установяват действителен проблем в България? Нима не е чел поредицата от социологически изследвания, които демонстрират освен доста по-високото доверие към " тези в Брюксел ", само че и упованието на българите те да вършат тъкмо това - понякога " да вкарват в пътя " нашите политици.
Защо приказва по този начин?
С тези си думи президентът Румен Радев обиди забележителна част от българите. Онази част, която свързва последните две-три десетилетия от живота си с поредните старания за приобщаването на България към Европа. Едни са се занимавали с политика, други са дали своят вот за тези старания, трети са излизали на улицата, когато някой е желал да отклони страната от този път на развиване. Това е голяма част от българския народ - и тъкмо тази част има непризнатата заслуга за това, че през днешния ден България е част от Европейския съюз. Защото съвсем всяка година бяхме пред избор - и българските жители имаха цялостната независимост да изберат друга посока. Но ден след ден, избор след избор, тази част от българския народ продължаваше да върви към Европа. А можеше да бъде друго. Можеше да се предадат, можеше да завоюват другите. Нека погледнем какво е през днешния ден в Македония да вземем за пример, с цел да съпоставим.
С сходни изявления Румен Радев рискува да се самообяви за антиевропейския политик на България. Пък и не стопира да се " старае " - да си спомним единствено по какъв начин отиде в Полша, откъдето изиска Европейски Съюз да смъкна глобите против Русия. Или по-точно - против високопоставените лица, взели участие в противозаконното анексиране на Крим. Да отидеш тъкмо в Полша и да кажеш тъкмо това?!
Разбира се, съществува опцията президентът въобще да не е желал да приказва против Европа. Но който е подготвял словото му за Деня на будителите, несъмнено е желал. Възможно ли е обаче Радев да не се е досетил, че думите му могат да бъдат разчетени по този начин? Липсата на политически опит към този момент не може да бъде опрощение. Минаха 10 месеца въпреки всичко.
Изказването на Румен Радев е несвоевременно минимум по три аргументи. Първо, казаното от него не е истина. Второ, то наскърбява доста българи, чиито житейски старания са свързани с приобщаването на България към Европа, а не с разграничаването. Трето, сходно конфронтационно изявление е не просто в синхрон с мощната антиевропейска изразителност, която режимът на Путин спонсорира, а дори я усилва. Затова за президента Радев ще бъде най-добре, в случай че оттук насетне чете по-внимателно какво са му подготвили, с цел да заобикаля обстановки като цитираната.
Будителите еднопосочно са европейци
Будителите са тези българи, които в годините преди Освобождението работят за постигането на самостоятелна и свободна България, построена тъкмо по европейски пример. Представителната народна власт, равенството пред закона, светската страна са все феномени, които будителите са " докоснали " при пътуванията си в Европа или от книгите на европейските просветители. Републиката, за която приказва Левски, не е някакво своеобразно откритие, родило се в будните градчета на територията на Османската империя. И вместо президентът да употребява високата си естрада, с цел да припомня на българите, че постоянно са били европейци и част от най-напредналата цивилизация, той залага на опълчването сред будителите и Европа.
Впрочем, " европейският пример " не е единствената борба с европейското в това слово. Говорейки за дребното пари, които страната отделя за просвета, Радев сподели и това: " И някак си аз не одобрявам, че би трябвало да дойдат еврокомисари, както се случва в последно време, и да ни кажат, че 0.2% от Брутният вътрешен продукт за просвета и за научни проучвания са извънредно незадоволителни. И ни дават даже съответни числа - най-малко 10 пъти повече ". Неприкритото неспокойствие от препоръките на еврокомисарите е очебийно в идващото изречение, което приключва с думите: " напътствията, които ни се дават извън ". Така че опълчването против Европа наподобява като съзнателно заложен резултат в тази тирада. А тъкмо в този случай е ненужно - с какво са му отговорни на Радев еврокомисарите, когато просто установяват действителен проблем в България? Нима не е чел поредицата от социологически изследвания, които демонстрират освен доста по-високото доверие към " тези в Брюксел ", само че и упованието на българите те да вършат тъкмо това - понякога " да вкарват в пътя " нашите политици.
Защо приказва по този начин?
С тези си думи президентът Румен Радев обиди забележителна част от българите. Онази част, която свързва последните две-три десетилетия от живота си с поредните старания за приобщаването на България към Европа. Едни са се занимавали с политика, други са дали своят вот за тези старания, трети са излизали на улицата, когато някой е желал да отклони страната от този път на развиване. Това е голяма част от българския народ - и тъкмо тази част има непризнатата заслуга за това, че през днешния ден България е част от Европейския съюз. Защото съвсем всяка година бяхме пред избор - и българските жители имаха цялостната независимост да изберат друга посока. Но ден след ден, избор след избор, тази част от българския народ продължаваше да върви към Европа. А можеше да бъде друго. Можеше да се предадат, можеше да завоюват другите. Нека погледнем какво е през днешния ден в Македония да вземем за пример, с цел да съпоставим.
С сходни изявления Румен Радев рискува да се самообяви за антиевропейския политик на България. Пък и не стопира да се " старае " - да си спомним единствено по какъв начин отиде в Полша, откъдето изиска Европейски Съюз да смъкна глобите против Русия. Или по-точно - против високопоставените лица, взели участие в противозаконното анексиране на Крим. Да отидеш тъкмо в Полша и да кажеш тъкмо това?!
Разбира се, съществува опцията президентът въобще да не е желал да приказва против Европа. Но който е подготвял словото му за Деня на будителите, несъмнено е желал. Възможно ли е обаче Радев да не се е досетил, че думите му могат да бъдат разчетени по този начин? Липсата на политически опит към този момент не може да бъде опрощение. Минаха 10 месеца въпреки всичко.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ