Социолози: Голям е броят на хората, които в последния момент ще решат за кого да гласуват
И на идния предварителен парламентарен избор на 2 април броят на гласоподавателите, които ще решат в последния миг дали и за кого да гласоподават, ще бъде огромен. Това сочат последните изследвания на социолозите от " Галъп ", " Алфа Рисърч " и " Тренд ".
На последния избор през октомври близо 670 000 са гласоподавателите, решили да дадат своя глас в последния миг. Това прави близо една четвърт от всички дали своят вот, пресмятат социолозите. Профилът им е друг. Повечето са младежи, без блестящо мнение за дадена политическа групировка.
" И групата на гласуващи най-после съдържа и тези с най-вече купени гласове. Тоест в случай че разгледате профилите може да извършите своите хипотези коя партия в най-голяма степен печели в такива обстановки ", съобщи Първан Симеонов - социолог, " Галъп Интернешънъл ".
Средно сред 7 и 15 на 100 са хората, които вземат решение в последния миг дали и за кого да гласоподават, сочат и изследванията на " Алфа Рисърч ". През октомври те са били даже 17 %.
" Което може доста да размести резултатите, изключително когато те са близки сред първия и втория или третия и четвъртия ", съобщи Боряна Димитрова - социолог от " Алфа Рисърч ".
Още по-висок % на колебаещи се до последно - близо 20, демонстрират проучванията на " Тренд ".
" Това са по този начин наречените електорални периферии, които не са твърди ядра. Това са най-вече младежи, които не са последователи на дадена партия и обитават по-големите градове в страната ", разяснява Димитър Ганев - социолог от " Тренд ".
По думите на Боряна Димитрова тази година нараства броят на хората, които освен се двоумят за коя политическа мощ да гласоподават, само че и на тези, които не са решили дали въобще ще отидат до изборните урни. Какво въпреки всичко би ги подтикнало - факторите са няколко. От благосклонностите към дадена политическа мощ, през углавен избор за друга, до въздействие на обществени медии и другари.
" На това в доста случаи се дължи и повишението на изборната интензивност в следобедните часове - тогава когато хората към този момент стартират към този момент по-активно да преценят ", сподели Боряна Димитрова.
" Аз с доста огромно любознание ще проследявам какво се събира в тази група на решаващи в последния миг ", сподели Първан Симеонов.
Да забележим кои са партиите, които в най-голяма степен са се възползвали от това. Основният въпрос на 2 април, съгласно Симеонов, ще бъде дали след толкоз доста следващи избори хората ще подходят апатично или противоположното.
" Тоест казано най-кратко - ще се ядосат ли най-сетне българите на тези избори и кой ще отнесе това дразнене ", добави Симеонов.
Много евентуално е броят на хората, зачеркнали квадратчето " не поддържам никого " да бъде още по-голям, единомислещи са тримата социолози. 87 000 бяха те през октомври.
На последния избор през октомври близо 670 000 са гласоподавателите, решили да дадат своя глас в последния миг. Това прави близо една четвърт от всички дали своят вот, пресмятат социолозите. Профилът им е друг. Повечето са младежи, без блестящо мнение за дадена политическа групировка.
" И групата на гласуващи най-после съдържа и тези с най-вече купени гласове. Тоест в случай че разгледате профилите може да извършите своите хипотези коя партия в най-голяма степен печели в такива обстановки ", съобщи Първан Симеонов - социолог, " Галъп Интернешънъл ".
Средно сред 7 и 15 на 100 са хората, които вземат решение в последния миг дали и за кого да гласоподават, сочат и изследванията на " Алфа Рисърч ". През октомври те са били даже 17 %.
" Което може доста да размести резултатите, изключително когато те са близки сред първия и втория или третия и четвъртия ", съобщи Боряна Димитрова - социолог от " Алфа Рисърч ".
Още по-висок % на колебаещи се до последно - близо 20, демонстрират проучванията на " Тренд ".
" Това са по този начин наречените електорални периферии, които не са твърди ядра. Това са най-вече младежи, които не са последователи на дадена партия и обитават по-големите градове в страната ", разяснява Димитър Ганев - социолог от " Тренд ".
По думите на Боряна Димитрова тази година нараства броят на хората, които освен се двоумят за коя политическа мощ да гласоподават, само че и на тези, които не са решили дали въобще ще отидат до изборните урни. Какво въпреки всичко би ги подтикнало - факторите са няколко. От благосклонностите към дадена политическа мощ, през углавен избор за друга, до въздействие на обществени медии и другари.
" На това в доста случаи се дължи и повишението на изборната интензивност в следобедните часове - тогава когато хората към този момент стартират към този момент по-активно да преценят ", сподели Боряна Димитрова.
" Аз с доста огромно любознание ще проследявам какво се събира в тази група на решаващи в последния миг ", сподели Първан Симеонов.
Да забележим кои са партиите, които в най-голяма степен са се възползвали от това. Основният въпрос на 2 април, съгласно Симеонов, ще бъде дали след толкоз доста следващи избори хората ще подходят апатично или противоположното.
" Тоест казано най-кратко - ще се ядосат ли най-сетне българите на тези избори и кой ще отнесе това дразнене ", добави Симеонов.
Много евентуално е броят на хората, зачеркнали квадратчето " не поддържам никого " да бъде още по-голям, единомислещи са тримата социолози. 87 000 бяха те през октомври.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ