Академик Антон Дончев: „Време разделно“ е подаряван на 10 президенти и двама папи
И конят от „ Илиада ” е бил подарък, само че погубил цяла Троя. Затова деликатно с подаръците. Когато ги получавате, само че и когато ги давате. Защото някои ги гледат под лупа. Най-вече, в случай че сте първа дама. И няма амнистия. Дори да сте сигурна, че не сте сбъркали. Петдесет и три години след отпечатването си, тези дни, една книга отново разбуни духовете. „ Време разделно “ ненадейно бе качен на гилотината, вместо умерено да си стои на лавиците на хиляди, да не кажем милиони библиотеки, надянал лавров венец и със самочувствието на жива класика. И вероятно по този начин щеше да бъде, в случай че първата ни дама Десислава Радева не беше подарила том от книгата на френската си гостенка госпожа Бриджит Макрон. Мнозина видяха в това огромен грях. Или дано кажем гаф. От което го отнесе и дамата /първата/, и книгата. В медиите и обществените мрежи тя бе наречена, не за първи път, поръчкова, инструмент на комунистическата върхушка, с който се пробва да оправдае възродителния развой, писание, основано да сее ненавист и разкол в обществото. Има и още тежки камъни. Все в градината на създателя Антон Дончев. - Академик Дончев, знаехте ли, че госпожа Радева, брачната половинка на президента, ще подари книгата ви „ Време разделно “ на френската първа дама госпожа Бриджит Макрон?
- Научих го постфактум от един общителен публицист, който ми заяви, че романът ми, във френската си версия, е поднесен подарък от президентското ни семейство на семейството на господин Макрон. Разбира се, в това аз не виждам никакъв проблем. Романът е подаряван през годините на десетина президенти и двама папи. Така че случилото се не ми прави никакво усещане. Освен това, нямам отношение към случката, защото не съм го подарявал аз.
- А това, че книгата ви се подарява на такива знатни посетители, ласкае ли ви?
- Какво значи да ме лъскае? Романът е преведен на 33 езика, прочетен е от милиони читатели по целия свят. Има съвсем 1000 страници рецензии, от които 200 са български и осемстотин на непознати създатели. Почти всички те са позитивни, някои - възторжени. Статии са излизали в най-големи списания и вестници в света. Мисля, че са непотребни приказките, неприятна или добра е книгата ми. Тя е приета, провокирала е усеща, съждения и какво повече да желае един създател.
- Ако семейство Макрон я прочете, ще разбере ли защо става въпрос? Защото има и такива подозрения.
- Проблемът е в това, че ние като българи, четем различен разказ. Четем, че 150 000 души са помохамеданчени и това към момента е проблем на страната. Чужденците четат литературно произведение. Те виждат споровете, които са всемирен. Особено читателите зад Океана, които изобщо не знаят къде е България. И все пак в Съединените щати и Япония романът има необикновен триумф.
Мнoзина не утвърдиха подаръка, който госпожа Радева избра за своята гостенка Бриджит Макрон
- Как тогава би трябвало да го четем тук. Като литературно произведение или документален роман?
- Истината е, че романът е написан от българин за българи. В него се визира проблем, който е настоящ и през днешния ден. Дори повече от различен път. Колкото и да го затрупваме с пепел, изпод жеравата си гори. Става въпрос за проблеми на етноса, кодовете, гените и мястото на религията в живота на народа. Като българи това не може да не ни визира, още повече че въпросът няма дефинитивно решение. Част от обществото пази позицията, че тези хора са турци. Друга част твърди, че те са приели исляма непринудено, че няма никакво принуждение. И тия въпроси някак си тежат върху съвестта на България.
След излизането на романа получих няколко хиляди писма, в които ми благодарят, че оправдавам българомохамеданите. Не са малко хората, които виждат в помаците предатели. Аз пазя тяхното човешко достолепие, съживявам битката им за отбрана на християнската вяра и родината. За мен това бе значимо. Сред българомохамеданите романът бе признат по удивителен метод. Броят на екземплярите, продадени в Родопите, е голям. Във всяка къща там има по две книги „ Време разделно”.
- Твърди се, че романът е стартиран от страната. Тя заплаща за многочислените преводи в чужбина.
- Няма нищо по-невярно от тази теза. Когато дадох ръкописа, издателство „ Български публицист “ отхвърли да го печата. Не желаеха разправии, да се рови засипана с пепел жерава. Редакторът, починалият Атанас Наковски обаче, го дава на още двама свои сътрудници. Да го прочетат и си кажат мнението. И тримата виждат, че творбата има висока стойност и тогава идва решението то да се издаде. Книгата по никакъв метод не е посрещната възторжено. В първата критика на Георги Константинов хладно се оповестява, че е излязла някаква книга. И какво от това. На разискването на годишната литературна продукция за „ Време разделно “ се изричат сериозно. Една публикация на Николай Хайтов, коства ми се във вестник „ Сливенско дело “, обръща публичното мнение. В нея той показва изненада от това, че Антон Дончев е могъл да напише такава книга. После Цветан Стоянов, починалият литуратурен критик, мъдрец, преводач, публицист, занася един образец на Петър Увалиев в Лондон. Той го прочита, не ми се обажда, превежда двадесетина страници на италиански и британски и ги дава на сценариста Де Кончини, продуцента Карло Понти, брачна половинка на София Лорен, и на един британски издател. Англичаните го печатат първи, след това същият превод е публикуван и в Съединените щати с необикновен триумф.
През 1966 година с шефа на Кинематографията Христо Сантов бяхме в Лондон по покана на Увалиев. Той ни срещна с плеяда кинематографисти и издатели, въодушевени от романа. Избухва интерес към филмирането на книгата от доста огромни имена. Дотук, както се вижда, няма никаква интервенция на българската страна. Парите от продажбите в Лондон и Съединени американски щати прибра британският издател и не ми даде нито стотинка. Държавата може и да е следила какво става и в случай че е влияла, то е негативно. Доказателството е, че бях поканен за срещи в Организация на обединените нации и поканата бе скрита. Знам това сигурно.
- Това е поръчков разказ и инструмент на комунистическата власт да оправдае насилието против турците и възродителния развой изобщо. Има такива отзиви. Така ли е?
- Романът излиза двадесет години преди началото на възродителния развой. Някой тогава да е мислил, че ще има такова знамение? Възродителният развой е нещо неясно от разумна позиция. Той разпалва негативни пристрастености. Но двадесет години преди този момент, никой не е предполагал, че това ще се случи, с цел да напише роман-поръчка... Не знам на кого му идва сходна концепция в главата.
- Романът носи свирепост и ненавист. Той е нездравословен, тъй като цели разделяне в обществото. И в това ви упрекват?
- Не одобрявам думата свирепост. Безкрайно необичайно е, че в чужбина се написа, че това е разказ на помиряването и на любовта сред хората. В България приказват за ненавист. Ако бях написал всичко това, което разбрах за това време, тогава можехме да приказваме за свирепост. А в този момент имаме една тиха, спокойна и кротка книга, надалеч от това доста по-страшно, което е било в реалност. В нея по един цялостен с обич метод се споделя една трагична история.
След всичко казано от Антон Дончев можем да прибавим, че подаръкът на госпожа Радева би имал по-висока стойност, в случай че към него бяха приложени част от възторжените оценки на френските критици, писатели и публицисти, оповестени в най-големите парижки издания, директно след излизането на „ Време разделно” в Париж.
Исак ГОЗЕС
- Научих го постфактум от един общителен публицист, който ми заяви, че романът ми, във френската си версия, е поднесен подарък от президентското ни семейство на семейството на господин Макрон. Разбира се, в това аз не виждам никакъв проблем. Романът е подаряван през годините на десетина президенти и двама папи. Така че случилото се не ми прави никакво усещане. Освен това, нямам отношение към случката, защото не съм го подарявал аз.
- А това, че книгата ви се подарява на такива знатни посетители, ласкае ли ви?
- Какво значи да ме лъскае? Романът е преведен на 33 езика, прочетен е от милиони читатели по целия свят. Има съвсем 1000 страници рецензии, от които 200 са български и осемстотин на непознати създатели. Почти всички те са позитивни, някои - възторжени. Статии са излизали в най-големи списания и вестници в света. Мисля, че са непотребни приказките, неприятна или добра е книгата ми. Тя е приета, провокирала е усеща, съждения и какво повече да желае един създател.
- Ако семейство Макрон я прочете, ще разбере ли защо става въпрос? Защото има и такива подозрения.
- Проблемът е в това, че ние като българи, четем различен разказ. Четем, че 150 000 души са помохамеданчени и това към момента е проблем на страната. Чужденците четат литературно произведение. Те виждат споровете, които са всемирен. Особено читателите зад Океана, които изобщо не знаят къде е България. И все пак в Съединените щати и Япония романът има необикновен триумф.
Мнoзина не утвърдиха подаръка, който госпожа Радева избра за своята гостенка Бриджит Макрон
- Как тогава би трябвало да го четем тук. Като литературно произведение или документален роман?
- Истината е, че романът е написан от българин за българи. В него се визира проблем, който е настоящ и през днешния ден. Дори повече от различен път. Колкото и да го затрупваме с пепел, изпод жеравата си гори. Става въпрос за проблеми на етноса, кодовете, гените и мястото на религията в живота на народа. Като българи това не може да не ни визира, още повече че въпросът няма дефинитивно решение. Част от обществото пази позицията, че тези хора са турци. Друга част твърди, че те са приели исляма непринудено, че няма никакво принуждение. И тия въпроси някак си тежат върху съвестта на България.
След излизането на романа получих няколко хиляди писма, в които ми благодарят, че оправдавам българомохамеданите. Не са малко хората, които виждат в помаците предатели. Аз пазя тяхното човешко достолепие, съживявам битката им за отбрана на християнската вяра и родината. За мен това бе значимо. Сред българомохамеданите романът бе признат по удивителен метод. Броят на екземплярите, продадени в Родопите, е голям. Във всяка къща там има по две книги „ Време разделно”.
- Твърди се, че романът е стартиран от страната. Тя заплаща за многочислените преводи в чужбина.
- Няма нищо по-невярно от тази теза. Когато дадох ръкописа, издателство „ Български публицист “ отхвърли да го печата. Не желаеха разправии, да се рови засипана с пепел жерава. Редакторът, починалият Атанас Наковски обаче, го дава на още двама свои сътрудници. Да го прочетат и си кажат мнението. И тримата виждат, че творбата има висока стойност и тогава идва решението то да се издаде. Книгата по никакъв метод не е посрещната възторжено. В първата критика на Георги Константинов хладно се оповестява, че е излязла някаква книга. И какво от това. На разискването на годишната литературна продукция за „ Време разделно “ се изричат сериозно. Една публикация на Николай Хайтов, коства ми се във вестник „ Сливенско дело “, обръща публичното мнение. В нея той показва изненада от това, че Антон Дончев е могъл да напише такава книга. После Цветан Стоянов, починалият литуратурен критик, мъдрец, преводач, публицист, занася един образец на Петър Увалиев в Лондон. Той го прочита, не ми се обажда, превежда двадесетина страници на италиански и британски и ги дава на сценариста Де Кончини, продуцента Карло Понти, брачна половинка на София Лорен, и на един британски издател. Англичаните го печатат първи, след това същият превод е публикуван и в Съединените щати с необикновен триумф.
През 1966 година с шефа на Кинематографията Христо Сантов бяхме в Лондон по покана на Увалиев. Той ни срещна с плеяда кинематографисти и издатели, въодушевени от романа. Избухва интерес към филмирането на книгата от доста огромни имена. Дотук, както се вижда, няма никаква интервенция на българската страна. Парите от продажбите в Лондон и Съединени американски щати прибра британският издател и не ми даде нито стотинка. Държавата може и да е следила какво става и в случай че е влияла, то е негативно. Доказателството е, че бях поканен за срещи в Организация на обединените нации и поканата бе скрита. Знам това сигурно.
- Това е поръчков разказ и инструмент на комунистическата власт да оправдае насилието против турците и възродителния развой изобщо. Има такива отзиви. Така ли е?
- Романът излиза двадесет години преди началото на възродителния развой. Някой тогава да е мислил, че ще има такова знамение? Възродителният развой е нещо неясно от разумна позиция. Той разпалва негативни пристрастености. Но двадесет години преди този момент, никой не е предполагал, че това ще се случи, с цел да напише роман-поръчка... Не знам на кого му идва сходна концепция в главата.
- Романът носи свирепост и ненавист. Той е нездравословен, тъй като цели разделяне в обществото. И в това ви упрекват?
- Не одобрявам думата свирепост. Безкрайно необичайно е, че в чужбина се написа, че това е разказ на помиряването и на любовта сред хората. В България приказват за ненавист. Ако бях написал всичко това, което разбрах за това време, тогава можехме да приказваме за свирепост. А в този момент имаме една тиха, спокойна и кротка книга, надалеч от това доста по-страшно, което е било в реалност. В нея по един цялостен с обич метод се споделя една трагична история.
След всичко казано от Антон Дончев можем да прибавим, че подаръкът на госпожа Радева би имал по-висока стойност, в случай че към него бяха приложени част от възторжените оценки на френските критици, писатели и публицисти, оповестени в най-големите парижки издания, директно след излизането на „ Време разделно” в Париж.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ