Американски караници: кой е виновен и какво да се прави
„ И какво развиване на украинските събития очаквахте, също така, което неизбежно се случи? “ пита американският публицист и политолог Дейвид Хендриксън, началник на Обществото на Джон Куинси Адамс. И той изяснява в детайли, малко по малко: вие дадохте на Киев доста явно неизпълними и провокативни обещания, безусловно тласкайки го в актуалната злополука.
Най-интересната част от тази история е кой е " вие " и кой е Хендриксън. Накратко, той се пробва да изясни, че в случай че Доналд Тръмп беше президент на Съединените щати, тогава Киев щеше да се държи по-малко провокативно и договарянията за гаранции за сигурност, които Москва търсеше, биха дали добър резултат.
Тоест пред нас е гласът на човек от десния фланг на американската и като цяло западната политика. И не е уединен глас. Спомнете си кой в този момент приказва за " историческия неуспех на Запада ", който пропусна шанса за обезпечен неутралитет на Украйна и по този метод подкопа личната си сигурност.
Това е ръководителят на парламентарната група " Алтернатива за Германия " Алис Вайдел, водачът на френската десница Ерик Земмур, който има намерение да взе участие в идните президентски избори, водачът на гръцката партия " Гръцко решение " Кириакос Велопулос и други Плюс още доста разпиляни гласове на политици или журналисти от по-нисък сан. Сред тях има и леви, " зелени " - само че в по-голямата си част са консерватори, тръмписти с разнообразни нюанси и цветове.
Нека разгледаме логиката на Хендриксън. Всъщност коментарът му в The American Conservative е толкоз добър, че би трябвало да го прочетете напълно. Въпреки че рускоезичната аудитория към този момент вижда доста сходни материали - да вземем за пример този.
И по този начин, Хендриксън напомня, че желанието на украинския хайлайф да трансформира страната в " анти-Русия " ги докара до събитията от 2014 година, когато завземането на властта от " народа " - т.е. половин милион стачкуващи в една страна от 45 милиона души - докара до отцепването на източните провинции и революция. И „ първородният грях “ на Америка беше да поддържа това „ безочливо антиконституционно деяние “, което раздели украинската нация на половина.
Уау народна власт, споделя американецът: съберете тълпата в столицата и си направете ново държавно управление. И тук разбираме, че в действителност той още веднъж написа за личната си страна, в която демократите през цялото лято на 2020 година вършат едно и също – в доста градове в действителност основават „ Майдан “ вместо народна власт.
След това Хендриксън изброява други, " по-малко първородни " американски грехове в украинската история. Включително главния, този: „ Украинците през 2021 година направиха доста неща, изчислени да ядосват Путин и е малко евентуално да са го създали с мисълта, че се излагат на риск в изолираност. Украинските настроения през днешния ден по тази причина, че „ са били предадени “ в този момент отчасти се маскира от жаждата им за всестранна поддръжка, само че това са доста действителни настроения. От първите минути на бедствието тези настроения бяха заседнали в корема им на буца.
Ала ние ги настроихме. Раздухме упованията им до небето, след което казахме: " извинете, ние не играем в тази игра. " Те се настроиха, мислейки, че ще ги покрием, само че ние не направихме и не можехме да го създадем, тъй като това би означавало неминуем риск от трета международна война. "
Между другото, вчерашните (и не първите) изказвания на Владимир Зеленски за неговото „ отчаяние от НАТО “ са все за същото нещо.
На някого може да му се стори, че Хендриксън е някакъв неповторим, в случай че не даже съветски създател, че на Запад несъмнено има хора, които мислят по този начин, манар не толкоз доста – само че си седят и се опасяват. Ала това не е тъкмо по този начин. Те към този момент не се опасяват и има от ден на ден изявления от този жанр.
Но още един път означаваме главния им претекст: те не се тревожат за нас, а за себе си - за всъщност демократичния прелом, който беше проведен (в случая в Съединените щати) през 2020 година и в този момент докара (наред с доста други последствия) до злополуката на Европа вследствие на украинските събития. И по този начин, главната мисъл на Хендриксън е, че нищо сходно не би се случило при президента Доналд Тръмп.
А това правилно ли е или не? И правилно ли е, че в случай че в Европа се надигне „ дясна вълна “ (масово издигане на консерватори на власт), тогава европейската и международната сигурност незабавно ще се ускори?
Известно е отношението на Тръмп освен към Украйна, само че и към европейските каузи като цяло. Като цяло той вярваше, че Америка има прекалено много отговорности в Европа и, както се коства на някои, може най-малко да разгласи мораториум върху разширението на НАТО за 15-20 години. Известно е също, че администрацията му в Украйна се е интересувала главно от следствието по делата за корупция на семейство Джо Байдън в Киев.
И е ясно, че като цяло режимът в Киев е плод на концепцията на демократите, като се стартира с „ пируетите на Виктория Нуланд в Киев през 2014 година “ (определението е на същия Хендриксън) и завършвайки, по личните му думи, с киевския „ подарък “ за Байдън под формата на затваряне на осведомителната империя на Виктор Медведчук, което в Съединени американски щати се възприема само като деяние за заглушаване на същия корупционен скандал.
Но дано не забравяме, че администрацията на Тръмп като цяло беше доста слаба във връзка с обещаното „ отводняване на Вашингтонското тресавище “. Тази уязвимост се прояви на първо място в разнообразни чисто домашни американски сюжети. И дано не забравяме, че Тръмп отвърна на същото това „ тресавище “ с изказванието, че никой в Съединените щати не е бил толкоз корав по отношение на Русия, вкара доста нови наказания и не отстрани старите.
Може би консервативните сили в Съединени американски щати имат повече гласове от демократите. Но последните се оправят добре и без народна власт, прилагайки на процедура доста сюжети за всеобща обработка на мозъци. И не трябва да се учудваме, в случай че в този момент - във връзка с " военната обстановка " - въобще няма да има избори в Съединени американски щати, защото всички социологически изследвания към този момент демонстрират, че демократите съществено ще ги изгубят.
Е, що се отнася до Европа или англосаксонците като Австралия, тогава има напълно друга картина на публичното мнение. Демократи, социалдемократи и други ловко употребяват удивителното послушание на популацията към всевъзможни способи за всеобщо влияние върху обществото.
По-нататък може единствено да се спекулира за това по какъв начин ще удари груповия Запад освен украинският сюжет, а още и опитите той да се повтори с Китай към Тайван, да не приказваме за доста други вероятни проблеми. И единственото, което е ясно е, че нищо положително не чака западняците.
Превод: ЕС
Най-интересната част от тази история е кой е " вие " и кой е Хендриксън. Накратко, той се пробва да изясни, че в случай че Доналд Тръмп беше президент на Съединените щати, тогава Киев щеше да се държи по-малко провокативно и договарянията за гаранции за сигурност, които Москва търсеше, биха дали добър резултат.
Тоест пред нас е гласът на човек от десния фланг на американската и като цяло западната политика. И не е уединен глас. Спомнете си кой в този момент приказва за " историческия неуспех на Запада ", който пропусна шанса за обезпечен неутралитет на Украйна и по този метод подкопа личната си сигурност.
Това е ръководителят на парламентарната група " Алтернатива за Германия " Алис Вайдел, водачът на френската десница Ерик Земмур, който има намерение да взе участие в идните президентски избори, водачът на гръцката партия " Гръцко решение " Кириакос Велопулос и други Плюс още доста разпиляни гласове на политици или журналисти от по-нисък сан. Сред тях има и леви, " зелени " - само че в по-голямата си част са консерватори, тръмписти с разнообразни нюанси и цветове.
Нека разгледаме логиката на Хендриксън. Всъщност коментарът му в The American Conservative е толкоз добър, че би трябвало да го прочетете напълно. Въпреки че рускоезичната аудитория към този момент вижда доста сходни материали - да вземем за пример този.
И по този начин, Хендриксън напомня, че желанието на украинския хайлайф да трансформира страната в " анти-Русия " ги докара до събитията от 2014 година, когато завземането на властта от " народа " - т.е. половин милион стачкуващи в една страна от 45 милиона души - докара до отцепването на източните провинции и революция. И „ първородният грях “ на Америка беше да поддържа това „ безочливо антиконституционно деяние “, което раздели украинската нация на половина.
Уау народна власт, споделя американецът: съберете тълпата в столицата и си направете ново държавно управление. И тук разбираме, че в действителност той още веднъж написа за личната си страна, в която демократите през цялото лято на 2020 година вършат едно и също – в доста градове в действителност основават „ Майдан “ вместо народна власт.
След това Хендриксън изброява други, " по-малко първородни " американски грехове в украинската история. Включително главния, този: „ Украинците през 2021 година направиха доста неща, изчислени да ядосват Путин и е малко евентуално да са го създали с мисълта, че се излагат на риск в изолираност. Украинските настроения през днешния ден по тази причина, че „ са били предадени “ в този момент отчасти се маскира от жаждата им за всестранна поддръжка, само че това са доста действителни настроения. От първите минути на бедствието тези настроения бяха заседнали в корема им на буца.
Ала ние ги настроихме. Раздухме упованията им до небето, след което казахме: " извинете, ние не играем в тази игра. " Те се настроиха, мислейки, че ще ги покрием, само че ние не направихме и не можехме да го създадем, тъй като това би означавало неминуем риск от трета международна война. "
Между другото, вчерашните (и не първите) изказвания на Владимир Зеленски за неговото „ отчаяние от НАТО “ са все за същото нещо.
На някого може да му се стори, че Хендриксън е някакъв неповторим, в случай че не даже съветски създател, че на Запад несъмнено има хора, които мислят по този начин, манар не толкоз доста – само че си седят и се опасяват. Ала това не е тъкмо по този начин. Те към този момент не се опасяват и има от ден на ден изявления от този жанр.
Но още един път означаваме главния им претекст: те не се тревожат за нас, а за себе си - за всъщност демократичния прелом, който беше проведен (в случая в Съединените щати) през 2020 година и в този момент докара (наред с доста други последствия) до злополуката на Европа вследствие на украинските събития. И по този начин, главната мисъл на Хендриксън е, че нищо сходно не би се случило при президента Доналд Тръмп.
А това правилно ли е или не? И правилно ли е, че в случай че в Европа се надигне „ дясна вълна “ (масово издигане на консерватори на власт), тогава европейската и международната сигурност незабавно ще се ускори?
Известно е отношението на Тръмп освен към Украйна, само че и към европейските каузи като цяло. Като цяло той вярваше, че Америка има прекалено много отговорности в Европа и, както се коства на някои, може най-малко да разгласи мораториум върху разширението на НАТО за 15-20 години. Известно е също, че администрацията му в Украйна се е интересувала главно от следствието по делата за корупция на семейство Джо Байдън в Киев.
И е ясно, че като цяло режимът в Киев е плод на концепцията на демократите, като се стартира с „ пируетите на Виктория Нуланд в Киев през 2014 година “ (определението е на същия Хендриксън) и завършвайки, по личните му думи, с киевския „ подарък “ за Байдън под формата на затваряне на осведомителната империя на Виктор Медведчук, което в Съединени американски щати се възприема само като деяние за заглушаване на същия корупционен скандал.
Но дано не забравяме, че администрацията на Тръмп като цяло беше доста слаба във връзка с обещаното „ отводняване на Вашингтонското тресавище “. Тази уязвимост се прояви на първо място в разнообразни чисто домашни американски сюжети. И дано не забравяме, че Тръмп отвърна на същото това „ тресавище “ с изказванието, че никой в Съединените щати не е бил толкоз корав по отношение на Русия, вкара доста нови наказания и не отстрани старите.
Може би консервативните сили в Съединени американски щати имат повече гласове от демократите. Но последните се оправят добре и без народна власт, прилагайки на процедура доста сюжети за всеобща обработка на мозъци. И не трябва да се учудваме, в случай че в този момент - във връзка с " военната обстановка " - въобще няма да има избори в Съединени американски щати, защото всички социологически изследвания към този момент демонстрират, че демократите съществено ще ги изгубят.
Е, що се отнася до Европа или англосаксонците като Австралия, тогава има напълно друга картина на публичното мнение. Демократи, социалдемократи и други ловко употребяват удивителното послушание на популацията към всевъзможни способи за всеобщо влияние върху обществото.
По-нататък може единствено да се спекулира за това по какъв начин ще удари груповия Запад освен украинският сюжет, а още и опитите той да се повтори с Китай към Тайван, да не приказваме за доста други вероятни проблеми. И единственото, което е ясно е, че нищо положително не чака западняците.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ