&16:07:47)
Когато пенсионер става новият римски император: Аз, Клаудио
И жонгльор, и занаятчия на центрофугата. Носител на Орден за заслуги на Република Италия. Белокосият влъхва на треньорския приоритет. Странно лице, което прави магия. Клаудио Раниери, един от историческите знаци на гилдията на футболните треньори. Легенда.
Винаги ми е бил приветлив. Италианец, освен това римлянин, с това каменно лице под постоянно спуснатите очила, наподобяващ на някой библиотекар от селско читалище. На всичко приличаше, с изключение на на моден италианец и футболен треньор. Въпреки че вълкът козината си мени, а нрава – в никакъв случай, при мистър Раниери всичко е в смяната. Той мени, мени, мени... Правила, тактики, схеми... И поради всички тези промени получи в люлката на футбола прякор " Тинкърмен ", за което ще стане дума по-късно.
Джепето
Мисля, че верният прякор за Клаудио Раниери е Джепето. Точно като симпатичния остарял дърводелец от паметния " Пинокио ", той е направил от доста дървета живи същества. Тук имам предвид футболните трупи. Успявал е и w невъзможното. И съвсем, по неписано предписание, най-често е бил осмиван. Като всяка персона с огромен формат най-хубав е бил, когато е имал пред себе си съществено предизвикателство. За него приблизително състояние не е съществувало. Или да включи центрофугата и да сънува невъзможни сънища, които да се трансфорат в действителност, или да вдигне ръце от тези, които се задоволяват с посредствеността. Клаудио е желал пеперуда, а не гъсеница, желал е битка за живот, а не незначителност. Такава му е била и треньорската кариера.
 )
Тоти е принцът на Рим, само че Раниери е император Клаудио
Да отстраним незабавно подозрението, в случай че изобщо го има, за какво в този момент четете този благодарен към Раниери текст. Да стартираме с най-актуалното. С успеха над Милан (3:1) в столицата на Италия в неделя Клаудио Раниери донесе на Рома присъединяване в Европа. В джоба си има сигурна подготовка за Лига на конференциите, а има късмет и за Лига Европа, даже и Шампионска лига, според от резултатите в последния кръг. Какво е епохалното тук, може би се питате. Ами... Със сигурност е героизъм. А ето и за какво...
Рома от дълго време няма потенциал в Италия да се бори съществено с Ювентус, Милан, Интер, пък и Наполи. Нещо повече, " вълчицата " завоюва последната си купа преди две десетилетия и половина (2000/01). А този сезон беше на ръба на пропастта. Тогава се появи той. Човекът, който в кариерата му постоянно одобряваха несериозно. По някаква причина, това негово подценяване мощно ми припомня за заглавието на именития английски сериал " Аз, Клавдий ". Има връзка, затова, и с името, само че и с историята на император Клавдий. И него, въпреки и поради други дефекти, само че и поради визионерските му погледи, постоянно са осмивали, без да го възприемат като опасност. А той най-после, все пак това, откакто се е справил с циниците, става римски император, освен това един от най-успешните. Ето за какво сложих в заглавието на този текст " Аз, Клаудио ".
От пенсия се завърна, пристигна, видя, победи...
Един различен римски император, Юлий Цезар, е споделил прословутото " Дойдох, видях, победих ". Така е и при Раниери. Той, откакто реши да се пенсионира през май 2024 година, наруши думата си, когато го повика неговата Рома. Това се случи в средата на предишния ноември. В този миг " вълчицата " беше единствено на четири точки от зоната на изпадащите. Приел за повторно в кариерата си горещия картоф, Клаудио, поемайки тима в неприятен миг, и то преди съществено тестване – посещение на Наполи. Рома загуби под Везувий, само че това беше началото на една история, която ще докара до непредвиден край. Раниери съумя да трансформира давещия се тим в подобен, който ще играе в Европа идващия сезон. Оттам идват и бурните аплодисменти през уикенда, когато Милан беше надвит. Това беше привет и признателност от почитателите към треньора, който се пенсионира в края на този месец. А дали в действителност си потегля?
Завръщане в Сардиния и ново знамение с Каляри
На 1 януари 2023 година Раниери пое, също за повторно в кариерата си, тима на Каляри. Един напълно несъвършен отбора от Серия Б, за малко време той раздвижи от летаргията, като го изведе до пето място в класирането, което му обезпечи бараж за Серия А. Клубът от Сардиния, под управлението на Раниери, след два мача с Бари, съумя да се добере до елитния сан на италианския футбол.
 )
С Лестър – купа и един от най-големите подвизи в историята на спорта
Раниери е водил преди този момент още Уотфорд, Сампдория, Нант, само че с Лестър се записа със златни букви във футболните учебници. Стана първенец на Англия с тим, на който предричаха изпадане от Висшата лига. Той реализира този героизъм, несъмнено, на първо място със познания, само че и с някои дребни неща, които явно разпалиха " лисиците " до полуда. Този триумф на Лестър е сигурно най-голямата спортна история на този век, в случай че не и най-голямата за всички времена. От цялостен новобранец до първенец - там, където чудеса не се случват постоянно...
 )
Жонглиране с играчи, мислена камбана и мощен рок в съблекалнята
Че е същинска лисица измежду " лисиците ", Раниери сподели и с чудатото си държание, с което завоюва всички и стигна до короната на кариерата си. След цялото това разбъркване на тима, тъй като съвсем нито един мач не беше с еднакъв състав, британските медии още веднъж го нарекоха " Mr. Tinkerman ", намеквайки по какъв начин жонглира с играчите, които не могат да се ориентират, тъй като нямат неизменност и постоянно сменят местата си в тима. С това Раниери в действителност е тествал в придвижване опциите на тима, само че и е обърквал съперниците. Накрая, когато купата пристигна, същите го коронясаха за крал Клаудио. Ирония на ориста...
А италианецът умееше да поддържа страхотна атмосфера в съблекалнята, което е причина за триумф. Пускал е на играчите преди мач мощна музика на локалната група " Kasabian ". След победи ги е водил на вечери с забавни комбинации – пица и шампанско!
На тренировките вкара мислена камбана, с цел да останат играчите съсредоточени, съвсем напявайки думите " дили динг, дили донг ", което след това стана клубният слоган!
Скот – първо, а Йокан – последно попълнение
Раниери е бил и отпред на Фулъм, Монако, Интер, Ювентус, Парма, Валенсия, а, забавното е, че най-дълго се е задържал отпред на Челси – цели четири години. На " Стамфорд Бридж " получава и прякора " Тинкърмен ", поради несъразмерните ротации в тима. На процедура обаче златната епоха на Челси стартира точно с Раниери, който донесе на " сините " през 2004 година най-хубавото класиране на клуба в лигата за последните 49 години, откакто приключиха втори във Висшата лига след Арсенал. Това изпрати Челси в Шампионска лига и до полуфиналите на елитния шампионат.
Интересна е и историята на Клаудио Раниери, Славиша Йоканович и Скот Паркър. Първото попълнение на Раниери в Челси е Паркър, а последното – Йоканович. Това трио ще бъде забъркано и в събитията във Фулъм, като се има поради, че точно Раниери наследи Славиша Йоканович отпред на клуба от " Крейвън Котидж ", а Скот Паркър пое тима след уволнението на Раниери.
 )
" Разговарям с Бога "
Чудна глава е този Клаудио, нали? В кариерата си е работил в Италия, Испания, Англия и Франция, водейки тимовете на Каляри, който е класирал три пъти в по-горна дивизия, Наполи, Фиорентина, Ювентус, Парма, Рома, Сампдория, Валенсия, Атлетико Мадрид, Челси, Фулъм, Уотфорд, Монако, Нант... Бил е и селекционер на Гърция. Пълноценна кариера, няма спор.
И въпреки всичко като че ли най-големият му триумф в кариерата му е бил съдбоносен, съдбоносен. Чудото, наречено Лестър, евентуално е имало самобитно начало в младежките години на Раниери. Другарите, с които е играл футбол, са го описвали като човек със стереотипно британско държание, спокоен и запазен.
Колко е невероятен демонстрира и това, което направи през 2016 година, по времето, когато неговият Лестър се бореше най-ожесточено за купата във Висшата лига.
Предпочитам да заминавам до Рим на обяд с 96-годишната си майка, в сравнение с да виждам мача Челси – Тотнъм. Клаудио Раниери.
Въпросният мач приключи 2:2, което в действителност донесе купата на Лестър, до момента в който Клаудио обядваше с старата си майка.
Раниери е религиозен и се моли всеки ден, както един път призна пред медиите.
Много съм непосредствен с Бога. Разговарям с Него. Ако можете да ми помогнете, благодаря Ви. Ако не го заслужавам, добре, благодаря Ви въпреки всичко. Клаудио Раниери
Това беше къса история за Клаудио Раниери. Създателят на най-голямото спортно знамение на 21-ви век. Човекът, който (отново) се пенсионира, треньорът, който би могъл, в късните си треньорски години, да подари на давещия се тим и място в Шампионска лига. Аз ще бъда пред тв приемника идващия уикенд, следейки последния кръг на Серия А, стискайки палци за белокосия влъхва и неговата обич – Рома. А вие?
ВЕЛКО ИВАНОВИЧ, Sportal.rs
Винаги ми е бил приветлив. Италианец, освен това римлянин, с това каменно лице под постоянно спуснатите очила, наподобяващ на някой библиотекар от селско читалище. На всичко приличаше, с изключение на на моден италианец и футболен треньор. Въпреки че вълкът козината си мени, а нрава – в никакъв случай, при мистър Раниери всичко е в смяната. Той мени, мени, мени... Правила, тактики, схеми... И поради всички тези промени получи в люлката на футбола прякор " Тинкърмен ", за което ще стане дума по-късно.
Джепето
Мисля, че верният прякор за Клаудио Раниери е Джепето. Точно като симпатичния остарял дърводелец от паметния " Пинокио ", той е направил от доста дървета живи същества. Тук имам предвид футболните трупи. Успявал е и w невъзможното. И съвсем, по неписано предписание, най-често е бил осмиван. Като всяка персона с огромен формат най-хубав е бил, когато е имал пред себе си съществено предизвикателство. За него приблизително състояние не е съществувало. Или да включи центрофугата и да сънува невъзможни сънища, които да се трансфорат в действителност, или да вдигне ръце от тези, които се задоволяват с посредствеността. Клаудио е желал пеперуда, а не гъсеница, желал е битка за живот, а не незначителност. Такава му е била и треньорската кариера.
Тоти е принцът на Рим, само че Раниери е император Клаудио
Да отстраним незабавно подозрението, в случай че изобщо го има, за какво в този момент четете този благодарен към Раниери текст. Да стартираме с най-актуалното. С успеха над Милан (3:1) в столицата на Италия в неделя Клаудио Раниери донесе на Рома присъединяване в Европа. В джоба си има сигурна подготовка за Лига на конференциите, а има късмет и за Лига Европа, даже и Шампионска лига, според от резултатите в последния кръг. Какво е епохалното тук, може би се питате. Ами... Със сигурност е героизъм. А ето и за какво...
Рома от дълго време няма потенциал в Италия да се бори съществено с Ювентус, Милан, Интер, пък и Наполи. Нещо повече, " вълчицата " завоюва последната си купа преди две десетилетия и половина (2000/01). А този сезон беше на ръба на пропастта. Тогава се появи той. Човекът, който в кариерата му постоянно одобряваха несериозно. По някаква причина, това негово подценяване мощно ми припомня за заглавието на именития английски сериал " Аз, Клавдий ". Има връзка, затова, и с името, само че и с историята на император Клавдий. И него, въпреки и поради други дефекти, само че и поради визионерските му погледи, постоянно са осмивали, без да го възприемат като опасност. А той най-после, все пак това, откакто се е справил с циниците, става римски император, освен това един от най-успешните. Ето за какво сложих в заглавието на този текст " Аз, Клаудио ".
От пенсия се завърна, пристигна, видя, победи...
Един различен римски император, Юлий Цезар, е споделил прословутото " Дойдох, видях, победих ". Така е и при Раниери. Той, откакто реши да се пенсионира през май 2024 година, наруши думата си, когато го повика неговата Рома. Това се случи в средата на предишния ноември. В този миг " вълчицата " беше единствено на четири точки от зоната на изпадащите. Приел за повторно в кариерата си горещия картоф, Клаудио, поемайки тима в неприятен миг, и то преди съществено тестване – посещение на Наполи. Рома загуби под Везувий, само че това беше началото на една история, която ще докара до непредвиден край. Раниери съумя да трансформира давещия се тим в подобен, който ще играе в Европа идващия сезон. Оттам идват и бурните аплодисменти през уикенда, когато Милан беше надвит. Това беше привет и признателност от почитателите към треньора, който се пенсионира в края на този месец. А дали в действителност си потегля?
Завръщане в Сардиния и ново знамение с Каляри
На 1 януари 2023 година Раниери пое, също за повторно в кариерата си, тима на Каляри. Един напълно несъвършен отбора от Серия Б, за малко време той раздвижи от летаргията, като го изведе до пето място в класирането, което му обезпечи бараж за Серия А. Клубът от Сардиния, под управлението на Раниери, след два мача с Бари, съумя да се добере до елитния сан на италианския футбол.
С Лестър – купа и един от най-големите подвизи в историята на спорта
Раниери е водил преди този момент още Уотфорд, Сампдория, Нант, само че с Лестър се записа със златни букви във футболните учебници. Стана първенец на Англия с тим, на който предричаха изпадане от Висшата лига. Той реализира този героизъм, несъмнено, на първо място със познания, само че и с някои дребни неща, които явно разпалиха " лисиците " до полуда. Този триумф на Лестър е сигурно най-голямата спортна история на този век, в случай че не и най-голямата за всички времена. От цялостен новобранец до първенец - там, където чудеса не се случват постоянно...
Жонглиране с играчи, мислена камбана и мощен рок в съблекалнята
Че е същинска лисица измежду " лисиците ", Раниери сподели и с чудатото си държание, с което завоюва всички и стигна до короната на кариерата си. След цялото това разбъркване на тима, тъй като съвсем нито един мач не беше с еднакъв състав, британските медии още веднъж го нарекоха " Mr. Tinkerman ", намеквайки по какъв начин жонглира с играчите, които не могат да се ориентират, тъй като нямат неизменност и постоянно сменят местата си в тима. С това Раниери в действителност е тествал в придвижване опциите на тима, само че и е обърквал съперниците. Накрая, когато купата пристигна, същите го коронясаха за крал Клаудио. Ирония на ориста...
А италианецът умееше да поддържа страхотна атмосфера в съблекалнята, което е причина за триумф. Пускал е на играчите преди мач мощна музика на локалната група " Kasabian ". След победи ги е водил на вечери с забавни комбинации – пица и шампанско!
На тренировките вкара мислена камбана, с цел да останат играчите съсредоточени, съвсем напявайки думите " дили динг, дили донг ", което след това стана клубният слоган!
Скот – първо, а Йокан – последно попълнение
Раниери е бил и отпред на Фулъм, Монако, Интер, Ювентус, Парма, Валенсия, а, забавното е, че най-дълго се е задържал отпред на Челси – цели четири години. На " Стамфорд Бридж " получава и прякора " Тинкърмен ", поради несъразмерните ротации в тима. На процедура обаче златната епоха на Челси стартира точно с Раниери, който донесе на " сините " през 2004 година най-хубавото класиране на клуба в лигата за последните 49 години, откакто приключиха втори във Висшата лига след Арсенал. Това изпрати Челси в Шампионска лига и до полуфиналите на елитния шампионат.
Интересна е и историята на Клаудио Раниери, Славиша Йоканович и Скот Паркър. Първото попълнение на Раниери в Челси е Паркър, а последното – Йоканович. Това трио ще бъде забъркано и в събитията във Фулъм, като се има поради, че точно Раниери наследи Славиша Йоканович отпред на клуба от " Крейвън Котидж ", а Скот Паркър пое тима след уволнението на Раниери.
" Разговарям с Бога "
Чудна глава е този Клаудио, нали? В кариерата си е работил в Италия, Испания, Англия и Франция, водейки тимовете на Каляри, който е класирал три пъти в по-горна дивизия, Наполи, Фиорентина, Ювентус, Парма, Рома, Сампдория, Валенсия, Атлетико Мадрид, Челси, Фулъм, Уотфорд, Монако, Нант... Бил е и селекционер на Гърция. Пълноценна кариера, няма спор.
И въпреки всичко като че ли най-големият му триумф в кариерата му е бил съдбоносен, съдбоносен. Чудото, наречено Лестър, евентуално е имало самобитно начало в младежките години на Раниери. Другарите, с които е играл футбол, са го описвали като човек със стереотипно британско държание, спокоен и запазен.
Колко е невероятен демонстрира и това, което направи през 2016 година, по времето, когато неговият Лестър се бореше най-ожесточено за купата във Висшата лига.
Предпочитам да заминавам до Рим на обяд с 96-годишната си майка, в сравнение с да виждам мача Челси – Тотнъм. Клаудио Раниери.
Въпросният мач приключи 2:2, което в действителност донесе купата на Лестър, до момента в който Клаудио обядваше с старата си майка.
Раниери е религиозен и се моли всеки ден, както един път призна пред медиите.
Много съм непосредствен с Бога. Разговарям с Него. Ако можете да ми помогнете, благодаря Ви. Ако не го заслужавам, добре, благодаря Ви въпреки всичко. Клаудио Раниери
Това беше къса история за Клаудио Раниери. Създателят на най-голямото спортно знамение на 21-ви век. Човекът, който (отново) се пенсионира, треньорът, който би могъл, в късните си треньорски години, да подари на давещия се тим и място в Шампионска лига. Аз ще бъда пред тв приемника идващия уикенд, следейки последния кръг на Серия А, стискайки палци за белокосия влъхва и неговата обич – Рома. А вие?
ВЕЛКО ИВАНОВИЧ, Sportal.rs
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ