Кеворк Кеворкян: Алангле
И Животът има глас - и той приказва непрестанно. Обаче ние въобще не го чуваме. Други гласове надвиват и покваряват слуха ни. Случайни гласове на инцидентни хорица, към момента несъстояли се. Техният бъбреж постоянно надвива, а сетне се чудим за какво и страната ни наподобява като недокрай състояла си.
Има нещо незряло в нея, нещо недоизпипано, оставено алангле – страна полусурово. И все чакаме някой да я побутне, та тя да се поправи - и таман това се случва при цялото ни непоносимо вземане предвид с следващите ни Опекуни.
Един от най-драматичните интервали в Българското Време – митичният Преход - се оказа точно маскарад на несъстояването. Той беше и към момента е Голямата Прозявка в Българското Време – обратно на всички очаквания и още повече на заблудите, които интензивно ни пробутват всякакви търгаши с Истината. Нищо не се състоя, както би трябвало. И през днешния ден сме жители на страна, която все чака нещо да й се случи наготово. Чакането е нашето предопределение, на следващия ден ще го признаят и за нашия най-внушителен героизъм.
С това дремливо очакване демонстрираме цялото си прословуто твърдоглавие, ние като че ли сме склонни да се инатим до свършека на света. Е, най-после ще ни одобряват и в Еврозоната – като че ли това ще ни промени радикално. А след това какво ще чакаме? И ще станем ли повече Европа? С очакване и вяли увещания ли се случва въобще смяната – още повече, че за всичко убеждаваме най-много самите себе си.
Ще се състоим ли като „ повече европейци “ – и по какъв начин ще изглеждаме по новия шаблон. Тогава, когато към този момент дефинитивно ще сме се примирили с ежедневния гнет на пришълците - и те нови европейци, които насилват и убиват невъзмутимо и неоснователно, а сетне блажено се хилят в лицето на Европа. Снимката на сириеца, който неотдавна умъртви с нож 14-годишно момче и рани други петима във Филах/Австрия ни споделя тъкмо това – въпросното животно към този момент е незабравим откъс от новия облик на Европа, въобще не се съмнявайте в това. Но и този скот ще бъде небрежно и принудително пропуснат.
Друга фотография, със напълно разнообразни герои, е не по-малко вулгарна – на нея е запечатано по какъв начин френският президент Макрон се гъни като макарон пред Тръмп. Този човек се държи като шут, само че се напъва да бъде припознат като международен водач. Това не е фотосвидетелство, а напряко некролог на провалена Европа.
Скоро ще можем да създадем равносметка на окончателното ни приближение до мечтания в миналото Рай. Първо ни вкараха в НАТО, ясно за какво, като преди този момент ни разоръжиха като пленена страна. Голтаци трябваше да опазят Европа от съветските нападения. Сетне ни вкараха в Европейски Съюз – отново си платихме, като сами закрихме два блока от нуклеарната си централа. Трябва да бъдем пазвантите на Европа, граничните й кучета. Справяме се някак и с това, само че никой не се интересуват какви ги вършим, значимото е, че има на кого да трансферират виновността. И в този момент към този момент сме с единия крайник в Еврозоната - завършек на чакането, край и на всевъзможните оправдания. Това ще ни направи ли по-щастливи?
Каква ще е новата ни цел, в случай че въобще властниците ни се сещат за сходни неща. Има една, само че за нея не се приказва, тъй като се отнася до добруването на клетия ни народец. Спомнете си, от какъв брой време никой от несъстоялите се не е произнасял думата „ Народ “, като че ли тя им обърква някакви надалеч по-важни за тях сметки. Или, може би, тъй като даже се срамят от него, от Народа - и това може да допуснем. Когато несъстояли се управници се срамят от Народа си, това е дъното.
И грешниците заедно би трябвало да си платят.
Заради тях не се състояваме, както би трябвало – и до момента. Никакви хора стават съдници - и даже, когато към този момент вонят на гнило, не смеят да кажат: „ Съгрешихме, благосклонност “
И чувството за непотребност от дълго време е заличено, всички мерят багра си само със себе си, радват се на всевъзможни дреболии. И нищо не помнят.
Толкова неща се изприказваха за позорната договорка за фамозните Ф-16, а военният министър Запрянов неотдавна простолюдно доволстваше край един от тях, който най-сетне щял да бъде тук след няколко месеца. Радва се индивидът като индианец, на който колонизаторът е подхвърлил шепа мъниста, все едно, че нищо не се е случило - предплатили сме предплатено осем самолета, а ги чакаме като просяци пет и повече години. Велик е нашият боец – и той в чакането.
Също неотдавна се захванаха за ден-два с Нефтохим/Лукойл, едвам си начешат езиците. И даже не се сетиха да почовъркат при започване на тази спекулация, когато Костов подари комбината на руснаците и по-късно се самопроизведе в заслужил русофоб на републиката. Мръсна договорка си беше, откъдето и да я огледаш, затова би трябвало да бъде забравена. А за съгрешилите не се поставя нито една укорителна думица.
Забравата е нашето проклинание - и по този начин ще бъде, чак до окончателното ни проваляне.
Тия дни си дадох сметка, че доста от дълго време от екрана не сме чували едни думи, които се бяха трансформирали в скритата ключова дума на Прехода, в бледен намек за някаква безмълвна опозиция. Със сигурност не сте ги не запомнили: „ Няма страна! “ Българите ги изричаха по всеки, даже нищожен, мотив. Изричаха ги уверено, от време на време даже с известна горделивост – в края на краищата, желае се значително кураж, с цел да приемеш, че си жител на нещо, което на практика не съществува.
От няколко години обаче тази сакрална фраза към този момент не се чува. Каква е повода - появи ли се най-накрая някакво сходство на страна или просто на Народа му омръзна да пустосва по този метод Живота си? И за какво му е да повтаря едно и също, когато няма кой да го чуе.
На 25 октомври предходната година – тайфунът Тръмп още не се беше развихрил – се осмелих да предположа, че ни чакат смайващи разкрития за „ Аферата Украйна “, че тя е напряко умопомрачителна и десетилетия ще зарежда вниманието на публиката с чудовищните детайлности на една бизнес-операция, която бе извършена с безподобна грубост. И всички са в кюпа.
Така се и оказа. Войната си остава освен най-мръсният бизнес, в наши дни тя е и начинание, което се възнамерява и реализира с брутална гласност. Вече обществено си разделят страни. В идните делби няма да има потребност от генерали, а от опитни търгаши. Никой няма да се интересува от аргументите за следващият конфликт, от истината пък още по-малко.
Някой беше споделил, че след всяка война остават три армии: от сакати, от опечалени и от крадци. Никой към този момент няма да се интересува от жертвите и техните близки.
Важни ще бъдат единствено крадците - те ще са новите герои.
Какво ли я чака невтасала страна като нашата?
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Има нещо незряло в нея, нещо недоизпипано, оставено алангле – страна полусурово. И все чакаме някой да я побутне, та тя да се поправи - и таман това се случва при цялото ни непоносимо вземане предвид с следващите ни Опекуни.
Един от най-драматичните интервали в Българското Време – митичният Преход - се оказа точно маскарад на несъстояването. Той беше и към момента е Голямата Прозявка в Българското Време – обратно на всички очаквания и още повече на заблудите, които интензивно ни пробутват всякакви търгаши с Истината. Нищо не се състоя, както би трябвало. И през днешния ден сме жители на страна, която все чака нещо да й се случи наготово. Чакането е нашето предопределение, на следващия ден ще го признаят и за нашия най-внушителен героизъм.
С това дремливо очакване демонстрираме цялото си прословуто твърдоглавие, ние като че ли сме склонни да се инатим до свършека на света. Е, най-после ще ни одобряват и в Еврозоната – като че ли това ще ни промени радикално. А след това какво ще чакаме? И ще станем ли повече Европа? С очакване и вяли увещания ли се случва въобще смяната – още повече, че за всичко убеждаваме най-много самите себе си.
Ще се състоим ли като „ повече европейци “ – и по какъв начин ще изглеждаме по новия шаблон. Тогава, когато към този момент дефинитивно ще сме се примирили с ежедневния гнет на пришълците - и те нови европейци, които насилват и убиват невъзмутимо и неоснователно, а сетне блажено се хилят в лицето на Европа. Снимката на сириеца, който неотдавна умъртви с нож 14-годишно момче и рани други петима във Филах/Австрия ни споделя тъкмо това – въпросното животно към този момент е незабравим откъс от новия облик на Европа, въобще не се съмнявайте в това. Но и този скот ще бъде небрежно и принудително пропуснат.
Друга фотография, със напълно разнообразни герои, е не по-малко вулгарна – на нея е запечатано по какъв начин френският президент Макрон се гъни като макарон пред Тръмп. Този човек се държи като шут, само че се напъва да бъде припознат като международен водач. Това не е фотосвидетелство, а напряко некролог на провалена Европа.
Скоро ще можем да създадем равносметка на окончателното ни приближение до мечтания в миналото Рай. Първо ни вкараха в НАТО, ясно за какво, като преди този момент ни разоръжиха като пленена страна. Голтаци трябваше да опазят Европа от съветските нападения. Сетне ни вкараха в Европейски Съюз – отново си платихме, като сами закрихме два блока от нуклеарната си централа. Трябва да бъдем пазвантите на Европа, граничните й кучета. Справяме се някак и с това, само че никой не се интересуват какви ги вършим, значимото е, че има на кого да трансферират виновността. И в този момент към този момент сме с единия крайник в Еврозоната - завършек на чакането, край и на всевъзможните оправдания. Това ще ни направи ли по-щастливи?
Каква ще е новата ни цел, в случай че въобще властниците ни се сещат за сходни неща. Има една, само че за нея не се приказва, тъй като се отнася до добруването на клетия ни народец. Спомнете си, от какъв брой време никой от несъстоялите се не е произнасял думата „ Народ “, като че ли тя им обърква някакви надалеч по-важни за тях сметки. Или, може би, тъй като даже се срамят от него, от Народа - и това може да допуснем. Когато несъстояли се управници се срамят от Народа си, това е дъното.
И грешниците заедно би трябвало да си платят.
Заради тях не се състояваме, както би трябвало – и до момента. Никакви хора стават съдници - и даже, когато към този момент вонят на гнило, не смеят да кажат: „ Съгрешихме, благосклонност “
И чувството за непотребност от дълго време е заличено, всички мерят багра си само със себе си, радват се на всевъзможни дреболии. И нищо не помнят.
Толкова неща се изприказваха за позорната договорка за фамозните Ф-16, а военният министър Запрянов неотдавна простолюдно доволстваше край един от тях, който най-сетне щял да бъде тук след няколко месеца. Радва се индивидът като индианец, на който колонизаторът е подхвърлил шепа мъниста, все едно, че нищо не се е случило - предплатили сме предплатено осем самолета, а ги чакаме като просяци пет и повече години. Велик е нашият боец – и той в чакането.
Също неотдавна се захванаха за ден-два с Нефтохим/Лукойл, едвам си начешат езиците. И даже не се сетиха да почовъркат при започване на тази спекулация, когато Костов подари комбината на руснаците и по-късно се самопроизведе в заслужил русофоб на републиката. Мръсна договорка си беше, откъдето и да я огледаш, затова би трябвало да бъде забравена. А за съгрешилите не се поставя нито една укорителна думица.
Забравата е нашето проклинание - и по този начин ще бъде, чак до окончателното ни проваляне.
Тия дни си дадох сметка, че доста от дълго време от екрана не сме чували едни думи, които се бяха трансформирали в скритата ключова дума на Прехода, в бледен намек за някаква безмълвна опозиция. Със сигурност не сте ги не запомнили: „ Няма страна! “ Българите ги изричаха по всеки, даже нищожен, мотив. Изричаха ги уверено, от време на време даже с известна горделивост – в края на краищата, желае се значително кураж, с цел да приемеш, че си жител на нещо, което на практика не съществува.
От няколко години обаче тази сакрална фраза към този момент не се чува. Каква е повода - появи ли се най-накрая някакво сходство на страна или просто на Народа му омръзна да пустосва по този метод Живота си? И за какво му е да повтаря едно и също, когато няма кой да го чуе.
На 25 октомври предходната година – тайфунът Тръмп още не се беше развихрил – се осмелих да предположа, че ни чакат смайващи разкрития за „ Аферата Украйна “, че тя е напряко умопомрачителна и десетилетия ще зарежда вниманието на публиката с чудовищните детайлности на една бизнес-операция, която бе извършена с безподобна грубост. И всички са в кюпа.
Така се и оказа. Войната си остава освен най-мръсният бизнес, в наши дни тя е и начинание, което се възнамерява и реализира с брутална гласност. Вече обществено си разделят страни. В идните делби няма да има потребност от генерали, а от опитни търгаши. Никой няма да се интересува от аргументите за следващият конфликт, от истината пък още по-малко.
Някой беше споделил, че след всяка война остават три армии: от сакати, от опечалени и от крадци. Никой към този момент няма да се интересува от жертвите и техните близки.
Важни ще бъдат единствено крадците - те ще са новите герои.
Какво ли я чака невтасала страна като нашата?
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ