И ГОЛИ ДА СЕ СЪБЛЕЧЕМ ДО ЕДИН, ПАК ЩЕ НИ

И ГОЛИ ДА съдебна експертиза СЪБЛЕЧЕМ ДО ЕДИН, ПАК ЩЕ НИ ПРИЕМАТ В ЕВРОЗОНАТА. Коментар с това заглавие разгласява пистаелят Николай Милчев. Ето по какъв начин пази тезата си, която съгласно мнозина не е надалеч от истината.

разгласява целия текст без редакторска интервенция:

 

Казвам и съм сигурен, че и голи да се съблечем в този момент всички българи и да минем в Брюксел пред Европарламента, отново ще ни одобряват в Еврозоната. Ще ни мислят за луди и ще ни одобряват. И на главите си да се надигнем и да вървим като циркаджийски палячовци, отново ще ни одобряват. Не единствено ще ни одобряват, ами ще ни придърпат, ще ни сграбчат, ще ни прилапат в Еврозоната. Никакъв късмет нямаме да не ни одобряват, тъй като сме им нужни във тип на салата, предястие, бодлива тел за оградата и персонално прилагане, както се споделяше в миналото – по времето на соца, на парцелите, които се даваха на жителите за култивиране и земеделско самозадоволяване.(Много усукано изречение излезе.) Смях през сълзи е театралната режисура, наречена „ Напразни старания за еврото “. По-полека, дами и господа, не се постанова театърът да е толкоз огромен. Точно в този момент приемането на еврото обслужва единствено тези, които са на власт и които по този метод все едно си вършат съответни татуировки за принадлежност към валутна Якудза да вземем за пример. Девизът „ Свобода или гибел “ в устата на нашите ръководещи в този момент звучи „ Евро или политическа гибел “. Никога не сме били подготвени за нищо – нито за НАТО, нито за Европейски Съюз, нито за Шенген, нито в този момент за еврото. Винаги сме били подготвени единствено да козируваме и да тракаме с токове. По едно време бяхме аха-готови за комунизма, но не стана. Тогава моя благосклонност интензивно участваше в подготовката. Какъв комичен добряк съм бил. Напоследък към сюжета с еврото се прибави теорията за политиката като увивно растение. Според ББ редица политици сега му се катерят по гърба (като увивни растения) и по този начин паразитират. Иначе катеренето по гърба на другите е естествено положение на живота. Всеки се е катерил и се катери до края на живота си по нечий тил. Детето се катери по гърба на татко си, политикът се катери по гърба на конюнктурата, бръшлянът – по мазилката на къщата, пушекът се катери по небето и по този начин нататък, и по този начин нататък. След освобождението от турско иго управниците български се катерят по безсрамието си, по алчността си и по пълзенето в краката на Кобургготската династия. Идва ред на вдовиците да се катерят към гробищата и към костите на убитите си мъже и деца по време на войните. После цялостен народ ту се катери нагоре – по хълмове, ту пропада в пропасти и ями – на цивилен войни, на метежи, на преврати и на самоизбиване. На гърба на Втората международна война се катерят едни, на гърба на края на Студената война се катерят други. И на върха постоянно стигат не най-хубавите и достойните, не даже охлювите, а хамелеоните, които се показват ту като охлюви, ту като орли. През живота си най-вече съм желал да ме одобряват за член на Съюза на българските писатели. Веднъж не ми стигнаха два-три гласа, втория път – отново почти толкоз и чак на третия път влязох. Тая седмица сред второто ми несполучливо кандидатстване и приемането я прекарах в несвяст – в пиянство, обезсърчение и проклинане на цяла галактика. Исках да ме одобряват в Съюза на писателите, та хем да се фукам на село, хем да отивам на отмора в станциите на Съюза, хем вероятно да ми издават книги, несъмнено – и за авторитет – само че основно – за хвалби и изгоди. Преди десетина години изоставен „ еврозоната “ на Съюза на писателите и ей ме на – оцелях. В моето тогавашно състояние са почти в този момент ръководещите. Ами в случай че не ни вкарат в Еврозоната, нали би трябвало да си обират крушите, нали все за това мрънкат, нали все за това ни набиват канчетата – че сме съветски сътрудници, че желаеме да се съединяваме с Путин и с Китай, че не мислим за страната, че сме рубладжии. Ами нали в случай че не пеят тази ария, гласът им няма да се чува. Никакви три % там, за които дрънкат, не можем да реализираме. Всичко реализираме на хартия и посредством ала-бала. И Брюксел го знае, само че и там крадат, лъжат и мажат безобразно и са подготвени на всевъзможни финтове, с цел да ни закопчеят. Понякога усещам, че ще се пръсна от вътрешната страна, като чуя, че България не е била в никакъв случай толкоз богата и ние в никакъв случай до момента не сме били в подобен клуб на бели и богати страни. Това е страшна неистина, машинация и спазъм, спазъм. Лебедова ария на починал лебед, да ме простят красивите птици. В неделя по малкия екран един паралия, изцяло разпасал самочувствието и фантазиите си, сипещ нелепости и идиотщини за Русия, ни изясни превратностите на българската история почти по този начин: Като сме се освободили от турско, сме почнали да богатеем и да трупаме, да трупаме докъм Девети септември четирийсет и четвърта година. И тогава лумпените завидели на това благосъстояние, създали прелом и почнали да го грабят. Горе-долу и в този момент било по този начин – след осемдесет и девета година България толкоз забогатяла, че отново лумпени, полудели от злоба, желаят да разграбят благосъстоянието на България, разбирай – неговото, на тоя извисен капиталист. Изтръпнах, като го чух да ги приказва тия работи по тв приемника. За тоя човек исторически събития, предпоставки, войни, закононарушения, виновници – всичко му се беше сляло в един еврозонен миш-маш и единственото, което му оставаше, е да приказва глупости и да се надява нас да ни е боязън. Всичките му приказки бяха, с цел да ни плаши, да ни изкара елементарни, некадърни, неспособни и основно – предатели на Майка България. И различен път съм чувал, в последно време все по-често, по тв приемниците забогатели мазници да показват хората от по-нисшите съсловия като простаци и лентяи. Представят ги като лентяи, които не желаят да свършат за две стотинки работа и единствено реват за огромни заплати. Полудявам от такава безочливост и се обезверявам, тъй като в действителност сред нас, хората, няма към този момент ни позор, ни морал, ни най-просто човешко почитание. Причината да не ръкопляскаме всички, че ще ни вземат в Еврозоната била, че нямало подобаващи уточнения на въпроса. Недостатъчни били разяснителните мероприятия. И другата причина била рубладжийството и измяната в Източна посока.

По-примитивни и обезверени пропагандни клишета мъчно могат да се измислят. Или може би могат…

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на 

Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News