Пламен Димитров: Без промяна на данъците няма как да има 3% бюджетен дефицит
„ И двете най-големи парламентарни групи знаят, че без смяна на данъчните ставки мъчно подобен бюджет може да бъде вместен в допустими недостиг - даже 3%, тъй че: или смяна на данъчните ставки, или еднократен налог свръхпечалба и възобновяване на съвсем всички ставки по Данък добавена стойност, с цел да запълнят дупките в бюджета. Ние ще предложим ограничения по какъв начин приходната и разходната част да бъдат нараснали, тъй че да вържат бюджетните разноски в бюджетния недостиг – 3% ". Това сподели Пламен Димитров, ръководителят на КНСБ, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Димитров посочи, че препоръчаният от служебното държавно управление бюджет демонстрира една прилична стъпка за пенсиите от 1 юли 2023г. - с 12%, и придвижва пенсиите към компенсирането на кумулативната инфлация и за предходната, и за тази година. „ За заплатите, обаче, които заплаща държавното управление, за предходната година имаме спад с 6% на тяхната действителна покупателна мощ. Тази година настояваме да се компенсира за тях тазгодишната и миналогодишната инфлация, която чакаме да бъде двуцифрена. Това би трябвало да стане с най-малко 10% нарастване на заплатите и диференцирано нарастване по обществените браншове. Минималната работна заплата (МРЗ) би трябвало да бъде 850 лева от 1 юли, към 30% междинна инфлация има от януари 2021 година до в този момент – тъй че който не е получил най-малко 30% нарастване на заплатата си до в този момент, неговият шеф му е дебитор ", акцентира още ръководителят на КНСБ.
Димитров сподели, че 10 милиарда лева средства би трябвало да дойдат от бюджета, от налози. „ И двете най-големи парламентарни групи знаят, че без смяна на данъчната ставка мъчно подобен бюджет може да бъде вместен в допустими недостиг - даже 3%, тъй че или нарастване на данъчните ставки или налагане на налог свръхпечалба и възобновяване на съвсем всички ставки по Данък добавена стойност, с цел да запълнят дупките в бюджета ", посочи Пламен Димитров. „ Според нас е допустимо да бъде уравновесен бюджета до 3% при едно ребалансиране, с цел да станат по-справедливи данъчните ставки и тяхната смяна. Ние ще предложим ограничения по какъв начин приходната и разходната част да бъдат нараснали, тъй че да вържат бюджетните разноски в бюджетния недостиг – 3% ", разясни още той.
Любослав Костов, специалист в КНСБ, изрично съобщи, че българите живеят по-бедно. „ Българите с ниски и междинни приходи отнесоха цялата тежест на рецесията през последната година и половина с нарастването на инфлацията – сред 30 – 40% нарастване на цените на храните. Държавата е един огромен дебитор, тъй като отстъпи от своята обществена роля, с цел да контролира пазарните връзки, които пораждат несъответствия и по линия на приходите, и по линия на редица други процеси, които задълбочиха неравенствата ", сподели още Костов, след което акцентира, че България е изостанала от страни от Източна Европа като Румъния. „ Над 55% от нашите разноски отиват за храна, за битови сметки и артикули от първа нужда – в случай че ревизирате ще видите, че разноските нарастват повече от приходите и българинът редуцира тази разлика, тегли спестени пари или потребителски заеми. Ако желаеме да има по-голям действителен Брутният вътрешен продукт, то ние би трябвало да подтикваме потреблението – това става с политика по приходите, необлагаем най-малко, и други ", разясни още специалистът в КНСБ, след което сподели, че няма по какъв начин да си изясни по какъв начин хлябът е поскъпнал с 27 %, откакто цената на брашното понижава, и откакто има въведени понижените ставки на Данък добавена стойност. /БГНЕС
Димитров посочи, че препоръчаният от служебното държавно управление бюджет демонстрира една прилична стъпка за пенсиите от 1 юли 2023г. - с 12%, и придвижва пенсиите към компенсирането на кумулативната инфлация и за предходната, и за тази година. „ За заплатите, обаче, които заплаща държавното управление, за предходната година имаме спад с 6% на тяхната действителна покупателна мощ. Тази година настояваме да се компенсира за тях тазгодишната и миналогодишната инфлация, която чакаме да бъде двуцифрена. Това би трябвало да стане с най-малко 10% нарастване на заплатите и диференцирано нарастване по обществените браншове. Минималната работна заплата (МРЗ) би трябвало да бъде 850 лева от 1 юли, към 30% междинна инфлация има от януари 2021 година до в този момент – тъй че който не е получил най-малко 30% нарастване на заплатата си до в този момент, неговият шеф му е дебитор ", акцентира още ръководителят на КНСБ.
Димитров сподели, че 10 милиарда лева средства би трябвало да дойдат от бюджета, от налози. „ И двете най-големи парламентарни групи знаят, че без смяна на данъчната ставка мъчно подобен бюджет може да бъде вместен в допустими недостиг - даже 3%, тъй че или нарастване на данъчните ставки или налагане на налог свръхпечалба и възобновяване на съвсем всички ставки по Данък добавена стойност, с цел да запълнят дупките в бюджета ", посочи Пламен Димитров. „ Според нас е допустимо да бъде уравновесен бюджета до 3% при едно ребалансиране, с цел да станат по-справедливи данъчните ставки и тяхната смяна. Ние ще предложим ограничения по какъв начин приходната и разходната част да бъдат нараснали, тъй че да вържат бюджетните разноски в бюджетния недостиг – 3% ", разясни още той.
Любослав Костов, специалист в КНСБ, изрично съобщи, че българите живеят по-бедно. „ Българите с ниски и междинни приходи отнесоха цялата тежест на рецесията през последната година и половина с нарастването на инфлацията – сред 30 – 40% нарастване на цените на храните. Държавата е един огромен дебитор, тъй като отстъпи от своята обществена роля, с цел да контролира пазарните връзки, които пораждат несъответствия и по линия на приходите, и по линия на редица други процеси, които задълбочиха неравенствата ", сподели още Костов, след което акцентира, че България е изостанала от страни от Източна Европа като Румъния. „ Над 55% от нашите разноски отиват за храна, за битови сметки и артикули от първа нужда – в случай че ревизирате ще видите, че разноските нарастват повече от приходите и българинът редуцира тази разлика, тегли спестени пари или потребителски заеми. Ако желаеме да има по-голям действителен Брутният вътрешен продукт, то ние би трябвало да подтикваме потреблението – това става с политика по приходите, необлагаем най-малко, и други ", разясни още специалистът в КНСБ, след което сподели, че няма по какъв начин да си изясни по какъв начин хлябът е поскъпнал с 27 %, откакто цената на брашното понижава, и откакто има въведени понижените ставки на Данък добавена стойност. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ