И двата скандала продължават. В БНР скандалът продължава, защото въпреки

И двата абсурда не престават. В БНР абсурдът продължава, тъй като макар императивното условие на Закона за радиото и малкия екран, Съвет за електронни медии още не е прекратил мандата на генералния шеф. И по този начин основава съмнението, че " четиримата ", които са се обаждали на шефа да в профил Силвия Великова, се обаждат и в регулатора. В Българска национална телевизия пък абсурдът продължава, тъй като Волен Сидеров не мирясва. Протестира пред малкия екран, заплашва управлението ѝ и по този начин затвърждава убеждението, че изцепката му в предаването " Референдум " не е била плод на замайване, а просто следващата авансово замислена и професионално разиграна пиарска акция.

Qui bono?

За Сидеров от дълго време е ясно, че зададат ли се избори, той потегля да прави нещо публично нетърпимо, с цел да се хареса на така наречен " неудачници " и " злобари ", които от дума не схващат и желаят единствено да се разрушава и чупи, бие и пие. Очевидно разчита с тях да усили електората си. Проблемът обаче е, че с цел да привличаш озлобени срещуистаблишмънта обществени групи, до момента в който самичък принадлежиш към същия този истаблишмънт, скандалните ти жестове би трябвало да стават все по-радикални. Преди му стигаше инцидентната аудитория по улици, заведения за хранене и летища. Сега обаче реши да вилнее напряко пред националната публика на публичната медия. Намерението му: оптимално да наруши съглашението за предизборно присъединяване в Българска национална телевизия, което самичък е подписал. И освен неведнъж да надвиши полагащото му се време, само че и интензивно да попречи на другите да се изричат и на водещата да извършва функционалностите си. Та чак се наложи да му изпратят жандармеристи, които обаче, кой знае за какво, просто застанаха до него пред камерата, едвам затвърдят търсения облик на цензуриран, пренебрегнат, преследван.

Нелогичната поява на жандармерията, фактът, че Сидеров беше оставен да употребява съвсем цялото предаване за автопропаганда, както и бележката за стаж в малкия екран на Сидеров, която Емил Кошлуков показа в Съвет за електронни медии, провокираха мнения, че абсурдът в " Референдум " може да е бил съгласуван сред двамата.

Проблемът на Кошлуков в Българска национална телевизия са връзките му с колегията - или най-малко с част от нея. Напрежението тлее от дълго време - както поради предизвестеността на избора му, по този начин и поради деликатната, само че непоколебима чистка, която организира. А в този момент и събитията в БНР - в случай че там падне шефът, искрата може да прескочи и в Българска национална телевизия. Вярно, че съпротивителните сили на колегията в БНР са най-големи, само че нейното неодобрение може да подпали и чергата на Българска национална телевизия. Така че безчинствата на Сидеров идват тъкмо в точния момент, защото дават късмет на Кошлуков да реализира съгласие с подчинените си. Веднага след злополучния „ Референдум” той направи изказване в тяхна отбрана, а след това, когато Сидеров му изиска оставката (колко мелодраматично), те одобриха декларация в негова поддръжка.