DW: Как Турция се барикадира срещу бежанците
И дването на талибаните на власт ще промени радикално освен Афганистан – целият район ще усети отраженията, прилежащите страни Иран и Пакистан към този момент се приготвят за всеобщ приток на бежанци. Турция пък към този момент построява стена по границата с Иран. 150 километра от оборудването към този момент са приключени, написа Фелат Бозарслан за " ".
Орхан Дениз е декан на университета в турския град Ван, Източен Анадол. От 25 години той изследва незаконната миграция и трафика на хора по турско-иранската граници. Той не счита, че от стената ще има изгода.
Дъждовни води: Забелязва ли се към този момент приток на афганистански жители след завземането на властта от талибаните?
О. Дениз: Завръщането на талибаните и на техния наказателен режим даде ход на миграцията, новата бежанска вълна е неизбежна. Хората в Афганистан се пробват да се спасят от несигурността, а страните, които са най-силно наранени от това, са Пакистан и Иран. Но ние чакаме, че някои от бежанците ще се насочат и към Турция. Още повече, че най-важната директна линия – предвид на променливите мигрантски потоци – е в Турция. Турско-иранската граница е един от най-важните мигрантски коридори в света.
Дъждовни води: Кога можем да чакаме мигрантските потоци да доближат Турция?
О. Дениз : Засега няма нова бежанска вълна, само че до 15-20 дни тя може да тръгне. Ако талибаните дадат генерална прошка, както дадоха обещание, мащабите на миграцията ще се редуцират внезапно. Но каквото и да се случи, ние ще бъдем наранени, въпреки и не в такава степен, както Иран. Ако се стигне до приток на бежанци към Иран, това евентуално ще се усети и по нашите граници.
Дъждовни води. Смятате ли, че построяването на стена на турско-иранската граница може да ограничи притока на хора?
О. Дениз : Нито строителството на стената, нито увеличението на контролните кули и постовете, или пък наблюдението на границата с дронове ще имат резултат на всички места, защото граничният район е най-вече планински. През зимата е изключително мъчно той да бъде следен – тук-там границата минава на височина над 2000-3000 метра. Трафикантите на хора биха могли да се възползват от тези естествени дадености, защото поради тях граничният надзор е мощно усложнен, а мъглите и неприятното време оферират положителни условия за трафикантите. Същевременно обаче то е прекомерно рисково в сходен регион: бежанците могат да се заблудят в мъглата или в случай че има снежни стихии. Всяка година след топенето на снеговете се откриват по 40-50 тела на затрупани бежанци.
Що се отнася до стената – такива образци по света има доста, общо 67. Погрешно е да считаме, че съществуващи или новостроящи се стени могат напълно да възпрат притока на хора – по света има задоволително образци за това, че от стените няма огромен резултат.
Дъждовни води: Има ли други способи границата да стане по-сигурна?
О. Дениз : Пришълците ще търсят региони, в които стена няма, и въз основа на това ще дефинират маршрутите си. А и на редица места просто топографията не разрешава строителството на стена – да вземем за пример там, където е доста стръмно. Освен това от иранска страна има доста минирани браншове. Точно сега се прави разминиране, с цел да може да се построи стената. А минираните полета имат доста по-силно сплашващо влияние, в сравнение с стената.
Дъждовни води: Какво би трябвало да се направи следователно, с цел да се попречи на миграцията?
О. Дениз : Миграционният потенциал на Турция още занапред е привършен, тя прелива. В Турция има към седем милиона публични и неофициални бежанци – по оптимистични оценки. С други думи: от 11 души в Турция един е емигрант. Събирането на тези хора в огромните градове и организирането им посред им е неизбежно. Това от своя страна води до спорове и напрежения с локалното население. Социалните опасности и рисковете за сигурността са трагични. Това не може да бъде избегнато посредством надзор на границите и ограничение на притока на мигранти. Има потребност от ясно заявление на най-високо равнище, че миграционният потенциал на Турция е привършен, че границите са затворени и влизането в страната е неразрешено.
Орхан Дениз е декан на университета в турския град Ван, Източен Анадол. От 25 години той изследва незаконната миграция и трафика на хора по турско-иранската граници. Той не счита, че от стената ще има изгода.
Дъждовни води: Забелязва ли се към този момент приток на афганистански жители след завземането на властта от талибаните?
О. Дениз: Завръщането на талибаните и на техния наказателен режим даде ход на миграцията, новата бежанска вълна е неизбежна. Хората в Афганистан се пробват да се спасят от несигурността, а страните, които са най-силно наранени от това, са Пакистан и Иран. Но ние чакаме, че някои от бежанците ще се насочат и към Турция. Още повече, че най-важната директна линия – предвид на променливите мигрантски потоци – е в Турция. Турско-иранската граница е един от най-важните мигрантски коридори в света.
Дъждовни води: Кога можем да чакаме мигрантските потоци да доближат Турция?
О. Дениз : Засега няма нова бежанска вълна, само че до 15-20 дни тя може да тръгне. Ако талибаните дадат генерална прошка, както дадоха обещание, мащабите на миграцията ще се редуцират внезапно. Но каквото и да се случи, ние ще бъдем наранени, въпреки и не в такава степен, както Иран. Ако се стигне до приток на бежанци към Иран, това евентуално ще се усети и по нашите граници.
Дъждовни води. Смятате ли, че построяването на стена на турско-иранската граница може да ограничи притока на хора?
О. Дениз : Нито строителството на стената, нито увеличението на контролните кули и постовете, или пък наблюдението на границата с дронове ще имат резултат на всички места, защото граничният район е най-вече планински. През зимата е изключително мъчно той да бъде следен – тук-там границата минава на височина над 2000-3000 метра. Трафикантите на хора биха могли да се възползват от тези естествени дадености, защото поради тях граничният надзор е мощно усложнен, а мъглите и неприятното време оферират положителни условия за трафикантите. Същевременно обаче то е прекомерно рисково в сходен регион: бежанците могат да се заблудят в мъглата или в случай че има снежни стихии. Всяка година след топенето на снеговете се откриват по 40-50 тела на затрупани бежанци.
Що се отнася до стената – такива образци по света има доста, общо 67. Погрешно е да считаме, че съществуващи или новостроящи се стени могат напълно да възпрат притока на хора – по света има задоволително образци за това, че от стените няма огромен резултат.
Дъждовни води: Има ли други способи границата да стане по-сигурна?
О. Дениз : Пришълците ще търсят региони, в които стена няма, и въз основа на това ще дефинират маршрутите си. А и на редица места просто топографията не разрешава строителството на стена – да вземем за пример там, където е доста стръмно. Освен това от иранска страна има доста минирани браншове. Точно сега се прави разминиране, с цел да може да се построи стената. А минираните полета имат доста по-силно сплашващо влияние, в сравнение с стената.
Дъждовни води: Какво би трябвало да се направи следователно, с цел да се попречи на миграцията?
О. Дениз : Миграционният потенциал на Турция още занапред е привършен, тя прелива. В Турция има към седем милиона публични и неофициални бежанци – по оптимистични оценки. С други думи: от 11 души в Турция един е емигрант. Събирането на тези хора в огромните градове и организирането им посред им е неизбежно. Това от своя страна води до спорове и напрежения с локалното население. Социалните опасности и рисковете за сигурността са трагични. Това не може да бъде избегнато посредством надзор на границите и ограничение на притока на мигранти. Има потребност от ясно заявление на най-високо равнище, че миграционният потенциал на Турция е привършен, че границите са затворени и влизането в страната е неразрешено.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ