И двамата сме докладвали и протестирали срещу военните престъпления на

И двамата сме докладвали и протестирали против военните закононарушения на Съединени американски щати в продължение на доста години, както и против идентични закононарушения, осъществени от съдружници и подставени лица на Съединени американски щати като Израел и Саудитска Арабия: нелегално потребление на военна мощ, с цел да се опита да отстрани вражеските държавни управления или „ режими “; враждебни военни окупации; непропорционално военно принуждение, целесъобразно с изказвания за „ тероризъм “; бомбардирането и убийството на цивилни; и всеобщото заличаване на цели градове.

Повечето американци споделят общо омерзение към войната, само че са склонни да одобряват тази милитаризирана външна политика, тъй като сме трагично податливи на агитация, машината за социална операция, която работи ръка за ръка с машината за ликвидиране, с цел да оправдае другояче немислимите ужаси.

Този развой на „ произвеждане на единодушие “ работи по няколко метода. Една от най-ефективните форми на агитация е мълчанието, което просто не ни споделя и сигурно не ни демонстрира какво предизвиква войната на хората, чиито домове и общности са превърнати в последното полесражение на Америка.

Най-опустошителните акцията, която американските военни организираха през последните години хвърлиха над 100 000 бомби и ракети върху Мосул в Ирак, Ракка в Сирия и други региони, окупирани от ISIS или Daesh. Доклад на иракското кюрдско разузнаване пресметна, че повече от 40 000 цивилни са били убити в Мосул, до момента в който Ракка е била още по-щателно унищожена.

Обстрелът на Ракка беше най-тежката артилерийска бомбардировка на Съединени американски щати от войната във Виетнам, само че тя беше едвам оповестяват корпоративните медии на Съединени американски щати. Неотдавнашна публикация в New York Times за травматичните мозъчни пострадвания и посттравматичното стресово разстройство, претърпени от американски артилеристи, ръководещи 155-милиметрови гаубици, всяка от които изстреля до 10 000 снаряда в Ракка, беше уместно озаглавена „ Тайна война, странни нови рани и безмълвие от Пентагона “. < /p>

Покриването на такава всеобща гибел и заличаване в загадка е удивително достижение. Когато английският драматург Харолд Пинтър беше почетен с Нобелова премия за литература през 2005 година, в разгара на войната в Ирак, той озаглави своята благодарствена тирада „ Изкуство, истина и политика “ и я употребява, с цел да хвърли светлина върху този демонски аспект на войната в Съединени американски щати -правене.

След като приказва за стотиците хиляди убийства в Индонезия, Гърция, Уругвай, Бразилия, Парагвай, Хаити, Турция, Филипините, Гватемала, Ел Салвадор, Чили и Никарагуа, Пинтър попита: „ Проведоха ли се? И дали във всички случаи те се дължат на външната политика на Съединени американски щати? Отговорът е да, те в действителност са се случили и се дължат на американската външна политика, “

„ Но вие няма да го знаете “, продължи той. „ Никога не се е случвало. Нищо не се е случвало. Дори до момента в който се случваше, не се случваше. Нямаше значение. Не представляваше интерес. Престъпленията на Съединените щати са систематични, непрекъснати, жестоки, безмилостни, само че доста малко хора в действителност са говорили за тях. Трябва да го предадете на Америка. Тя упражни много клинична операция на властта в международен мащаб, до момента в който се маскира като мощ за универсално богатство. Това е брилянтен, даже проницателен, извънредно сполучлив акт на внушаемост. “ < /p>

Но войните и убийствата не престават, ден след ден, година след година, надалеч от погледа и съзнанието на множеството американци. Знаете ли, че Съединени американски щати и техните съдружници са хвърлили повече от 350 000 бомби и ракети против девет страни от 2001 година насам (включително 14 000 в актуалната война против Газа)? Това е приблизително 44 въздушни удара дневно, ден след ден, в продължение на 22 години.

Израел, в актуалната си война против Газа, където децата съставляват повече от 40% от повече от 11 000 души, убити досега, сигурно би желала да имитира изключителната дарба на Съединени американски щати да скрие своята грубост. Но макар напъните на Израел да наложи медийно затъмнение, клането се прави в дребен, затворен, гъсто обитаем градски регион, постоянно именуван затвор навън, където светът може да види доста повече от нормално за това по какъв начин то влияе същински хора.

Израел е умъртвил рекорден брой журналисти в Газа и това наподобява е умишлена тактика, както когато силите на Съединени американски щати се насочиха към публицисти в Ирак. Но към момента виждаме ужасяващи видеозаписи и фотоси на ежедневни нови жестокости: мъртви и ранени деца; лечебни заведения, които се борят да лекуват ранените; обезверени хора, бягащи от едно място на друго през руините на своите разрушени домове.

Друга причина тази война да не е толкоз добре скрита е, че Израел я води, а не Съединените щати. Съединени американски щати доставят по-голямата част от оръжията, изпратиха самолетоносачи в района и изпратиха генерал от морската пехота Джеймс Глин, с цел да даде тактически препоръки въз основа на опита си при провеждането на сходни интервенции във Фалуджа и Мосул в Ирак. Но израелските водачи наподобява са надценили степента, до която американската машина за осведомителна война ще ги защищити от публичен надзор и политическа отчетност.

За разлика от Фалуджа, Мосул и Ракка, хората по целия свят гледат видеоклипове на разгръщащата се злополука на техните компютри, телефони и тв приемници. Нетаняху, Байдън и корумпираните „ отбранителни анализатори “ по кабелната телевизия към този момент не са тези, които основават описа, защото те се пробват да прикрепят самоцелните сюжетни линии към ужасяващата действителност, която всички можем да забележим сами.

С действителността на войната и геноцида, които гледат света в очите, хората на всички места оспорват безнаказаността, с която Израел систематично нарушава интернационалното филантропично право.

Майкъл Кроули и Едуард Уонг оповестиха в New York Times, че израелските публични лица пазят дейностите си в Газа, като показват военните закононарушения на Съединени американски щати, настоявайки, че те просто поясняват законите на войната по същия метод, по който Съединени американски щати са ги тълкували в Ирак и други военни зони. Те съпоставят Газа с Фалуджа, Мосул и даже Хирошима.

Но копирането на военните закононарушения на Съединени американски щати е тъкмо това, което прави дейностите на Израел противозаконни. И неуспехът на света да потърси отговорност от Съединените щати е това, което насърчи Израел да има вяра, че той също може да убива безнаказано.

Съединени американски щати систематично нарушават възбраната на Хартата на Организация на обединените нации против опасността или потреблението на мощ, произвеждайки политически оправдания за всеки случай и потребление на ветото на Съвета за сигурност, с цел да избегне интернационална отговорност. Неговите военни юристи употребяват неповторими, изключителни тълкувания на Четвъртата Женевска спогодба, според която универсалната отбрана, обезпечена на цивилните, се третира като вторична по отношение на военните цели на Съединени американски щати.

Съединени американски щати гневно се съпротивлява на юрисдикцията на Международния съд и Международния углавен съд, с цел да подсигурява, че неговите изключителни тълкувания на интернационалното право в никакъв случай не са подлагани на неутрален правосъден надзор.

Когато Съединени американски щати разрешиха на Министерски съвет да се произнесе по войната им против Никарагуа през 1986 година, съдът постанови, че разполагането на „ контрасите “ за навлизане и офанзива на Никарагуа и минирането на пристанищата на Никарагуа бяха актове на експанзия в нарушаване на интернационалното право и подредиха на Съединени американски щати да изплатят военни репарации на Никарагуа. Когато Съединени американски щати оповестиха, че повече няма да признават юрисдикцията на Международния съд и не заплатиха, Никарагуа изиска от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации да наложи репарациите. Съединени американски щати постановиха несъгласие на резолюцията.

Жестокости като Хирошима, Нагасаки и бомбардировките на немски и японски градове за „ разселване “ на цивилното население, както го назовава Уинстън Чърчил, дружно с ужасите на нацисткия холокост в Германия, доведоха до до приемането на Четвъртата Женевска спогодба през 1949 година, предопределена да пази цивилните във военни зони и под военна окупация.

На 50-ата годишнина от конвенцията през 1999 година Международният комитет на Червения кръст, който е виновен за наблюдението на интернационалното съблюдаване на Женевските конвенции, организира изследване, с цел да види какъв брой добре хората в другите страни схващат отбраната, която конвенцията дава.

Искате всекидневен обзор на всички вести и мнения Салонът има какво да предложи? Абонирайте се за нашия утринен бюлетин, Crash Course.

Те интервюираха хора в 12 страни, които са били жертви на война, в четири страни (Франция, Русия, Обединеното кралство и САЩ), които са непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и в Швейцария. където е основан МКЧК. МКЧК разгласява резултатите от изследването през 2000 година в отчет, озаглавен „ Хора във войната — цивилни на линията на огъня “. отбрани и смекченото им пояснение, което доста наподобява на това, показано от американски и израелски военни юристи.

Правилното схващане беше несъмнено от изказване, че бойците „ би трябвало да нападат единствено други бойци и да оставят цивилните на мира. ” По-слабото изказване гласи, че „ бойците би трябвало да заобикалят цивилни колкото е допустимо повече “, до момента в който организират военни интервенции.

Между 72% и 77% от хората в другите страни от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и Швейцария са съгласни с вярното изказване, само че Съединени американски щати се отличават, като единствено 52% са съгласни. Всъщност. 42% от американците са съгласни с по-слабото изказване, два пъти повече от останалите страни. Имаше сходни разлики сред Съединени американски щати и други народи по въпросите за изтезанията и отношението към военнопленници.

В окупирания от Съединени американски щати Ирак извънредно слабите американски тълкувания на Женевските конвенции доведоха до безкрайни разногласия с МКЧК и Мисията на Организация на обединените нации за подкрепяне на Ирак, които издадоха неоправдателни тримесечни отчети за човешките права. UNAMI поредно поддържаше, че американските въздушни удари в гъсто обитаеми цивилни региони са били нарушавания на интернационалното право.

Например, нейният отчет за правата на индивида за второто тримесечие на 2007 година документира следствия на 15 случая, при които окупационните сили на Съединени американски щати са умъртвили 103 иракчани цивилни, в това число 27 убити при въздушни удари в Халидия, покрай Рамади, на 3 април и седем деца, убити при нахлуване с хеликоптер против начално учебно заведение в провинция Дияла на 8 май.

UNAMI изиска „ всички достоверни изказвания на противозаконни убийства от силите на MNF [многонационалните сили] да бъдат задълбочено, навреме и независимо разследвани и да бъдат подхванати подобаващи дейности против боен личен състав, за който е открито, че е употребявал несъразмерна или безразборна мощ. “

Бележка под линия изяснява: „ Обичайна интернационална филантропична законът изисква, доколкото е допустимо, военните цели да не се намират в региони, гъсто обитаеми с цивилни. Присъствието на обособени бойци измежду огромен брой цивилни не трансформира цивилния темперамент на даден регион. „ човешки щитове “, различен агитационен троп, който Израел имитира през днешния ден. Израелските обвинявания в човешки щит са още по-абсурдни в гъсто обитаемото, затворено пространство на Газа, където целият свят може да види, че Израел е този, който слага цивилни на линията на огъня, до момента в който те търсят сигурност от израелските бомбардировки.

Призивите за преустановяване на огъня в Газа отекват по целия свят: през залите на ООН; от държавните управления на обичайните съдружници на Съединени американски щати като Франция, Испания и Норвегия; от нов единен фронт на разграничени преди този момент близкоизточни лидери; и по улиците на Лондон и Вашингтон. Светът отдръпва единодушието си за геноцидно „ решение с две страни “, в което Израел и Съединени американски щати са единствените две страни, на които е разрешено да решат ориста на Палестина.

Ако водачите на Съединени американски щати и Израел се надяват, че те може да изскърца през тази рецесия и че нормално късото внимание на обществото ще измие ужаса на света от закононарушенията, на които всички сме очевидци, това може да е още една сериозна неправилна преценка. Както Хана Аренд писа през 1950 година в предговора към „ Произходът на тоталитаризма “:

Вече не можем да си позволим да вземем това, което е било положително в предишното, и просто да го назовем нашето завещание, да изхвърлим неприятното и просто да мислим за него като за мъртъв товар, който от единствено себе си времето ще погребе в давност. Подземният поток на западната история най-сетне излезе на повърхността и узурпира достолепието на нашата традиция. Това е действителността, в която живеем. Ето за какво всички опити да избягаме от мрачността на сегашното в носталгия по към момента непокътнато минало или в предстоящата давност за по-добро бъдеще са напразни.