Ралф Якш за Гласове: Катастрофалното решение на Ангела Меркел да пусне мигрантите отслаби ЕС
И докара до възхода на " Алтернатива за Германия "
Автор за " Гласове " Ралф Якш, шеф на българския офис на фондация " Конрад Аденауер " от 2004 до 2008 година
Изгубени години
Изборите в източните немски провинции Тюрингия и Саксония, които в миналото бяха замъци на ХДС, демонстрираха, че ХДС е изгубил досегашната си доминантна позиция в Източна Германия. В Тюрингия партията е изрично изместена на второ място от АзГ („ Алтернатива за Германия “), а в Саксония, където в миналото управляваше с безусловно болшинство, ХДС е на светлинни години от предходната си мощ със своите 31%.
Отрезвяващите резултати за ХДС са директен резултат от политиката на една жена, чиито политически записки следва да бъдат оповестени тази есен; една жена, управлявала Германия в продължение на 16 години. През това време немският народ я избра четири пъти на най-важния държавен пост, макар че в ретроспективен проект равносметката от ръководството ѝ е съкрушителна.
За 16-те години ръководство на канцлера Ангела Меркел Германия изгуби предходната си водеща икономическа позиция, загуби позиции във външната политика и в това време провокира бежанска рецесия, чиито последствия освен Германия, само че и цяла Европа ще би трябвало да понася още дълго време. В края на канцлерството на Меркел нейната партия, ХДС, към този момент не знаеше защо се застъпва и по тази причина загуби канцлерския пост, а в този момент - както в Тюрингия и Саксония - се сблъсква с нови партии, които стават все по-опасни за нея.
Ключов фактор за възхода на Меркел беше фактът, че през цялото време тя беше поддържана от изключително благосклонна към нея медийна среда. Меркел ловко съумя да сътвори история, която доста публицисти на драго сърце подеха и разпространиха. Историята се състоеше в това, че една самоотвержена жена от вкъщи на източногермански свещеник трябваше да се пази против голям брой злонамерени лица, които желаеха да ѝ препречат пътя към върха. Тази история, която следваше елементарен наративен модел - тук самотната героиня, там злонамерените негодници - се разпространяваше в безпределно доста разновидности от медиите. Този сюжет беше подсилен от добре пресметнатото себепредставяне на Меркел, която постоянно се държеше непретенциозно в обществените си изяви и по този метод създаваше тенденциозен контрапункт на постоянно много помпозното държание на тогавашния канцлер Герхард Шрьодер. Историята за жертвоготовната щерка на пастора, която медиите описаха в толкоз доста вариации и която германците одобриха с такава признателност, имаше единствено един значителен минус - тя просто не беше вярна.
Колкото и скромна да беше Меркел в изявите си, толкоз нескромна беше, когато ставаше дума за нейната власт. Тя безмилостно се възползва от всеки миг на уязвимост, с цел да в профил противниците си от пътя. За доста малко време тя се погрижи заслужилият някогашен канцлер, бащата на обединяването Хелмут Кол, да бъде отдръпнат в пенсия макар неописуемите му заслуги към ХДС и Германия. Подобна беше и историята с Волфганг Шойбле, който оглави ХДС след загубата на изборите за Бундестага - той също се оказа внезапно изтласкан на назад във времето, като бе сурово изманевриран от своя общоприет секретар Ангела Меркел. Най-късно в този миг - а точно, когато генералният секретар, който така и така е длъжен по силата на служебното си състояние да бъде изключително предан, провежда прелом против ръководителя на партията - публицистите в Берлин трябваше да са осъзнали, че в тяхната история има нещо неправилно. Но приказките от време на време не престават дълго, изключително когато могат да бъдат разказвани толкоз красиво.
В последна сметка не беше чудно, че публиката не благоволи да обърне внимание на средствата, които тя употребява преди повече от 20 години, с цел да в профил Фридрих Мерц, който тогава беше водач на парламентарната група на ХДС/ХСС в Бундестага, и да го накара да се отдръпна от политиката за 20 години, отчаян и злобен. Ситуацията по това време беше доста деликатна за Меркел. На изборите за Бундестаг през есента на 2002 година Меркел беше декларирала интереса си да се кандидатира за канцлер на ХДС и ХСС. Като водач на ХДС, който е доста по-голям от сестринската си партия ХСС, показана единствено в Бавария, тя имаше и нещо като естествена рекламация за водач на ХДС. Но в този случай нещата бяха разнообразни. Ключови представители на нейната ХДС не желаеха да видят личния си водач на канцлерския пост и вместо него избраха водача на ХСС и баварски министър-председател Едмунд Щойбер. Колкото по-дълго въпросът за взаимната кандидатура на ХДС и ХСС за канцлер висеше на косъм, толкоз по-опасен ставаше той за Меркел, защото с всеки минал ден ставаше все по-ясно, че тя е кралица без пажове, тъй като личната ѝ партия не желае да я последва.
Така се стигна до фамозната „ Закуска Волфратсхаузен “, кръстена на предградието на Мюнхен, където живее семейство на Щойбер. По това време Меркел си беше уговорила среща със Щойбер, с цел да обсъдят на кафе и филийка с конфитюр неразрешения въпрос с кандидатурата. Това, което се е случило на тази закуска, е познато в правния език като „ договорка за сметка на трета страна “. Меркел предложила на Щойбер кандидатурата, само че поискала в подмяна тя да стане по-късно ръководител на парламентарната група. Щойбер се съгласил, а тогавашният водач на парламентарната партия Мерц, който не знаел нищо за закуската, бил изтласкан на назад във времето. В последна сметка единственият печеливш от тази договорка се оказа Меркел. Щойбер загуби изборите за Бундестага, въпреки и с малко, и с отвращение се отдръпна в Мюнхен. Меркел стана водач на значимата парламентарна група, а противникът ѝ Мерц загуби всичките си постове и напусна политиката в надълбоко отчаяние. Това разчисти пътя на Меркел - кой знае дали без „ Закуска Волфратсхаузен “ Ангела Меркел в миналото щеше да стане канцлер.
Вторият огромен мит, който публицистите ѝ приписаха, когато тя стана канцлер през 2005 година, беше, че Меркел, като академик по обучение - тя е физик - обмисля добре нещата, преди да вземе решение. В ретроспективен проект не е напълно ясно кой публицист пръв измисли метафората, че Меркел „ обмисля нещата изначало до дъно “. Но от този миг нататък тази безсмислена метафора (все отново човек се радва, когато мисленето има начало) към този момент нямаше по какъв начин да бъде изтръгната от приложимост - всеки четвърторазряден недодялан публицист стартира да я папагалства.
Резултатите на Меркел в тази област обаче също са ненапълно пагубни. През 16-те години на нейното канцлерство Германия изостана в интернационалните ранглисти - и то доста. Световната ранглиста за конкурентоспособност, която проучва положението на конкурентоспособността на националните стопански системи, стигна до заключението, че по време на канцлерството на Меркел Германия е паднала от шесто на 24-то място. Според изследването повода за това е, че през годините на ръководството на Меркел на процедура не са били извършени нужните незабавни промени, а постигнатото до тогава благополучие е било непълноценно ръководено от Меркел. И по-скоро несполучливо, в сравнение с вярно. Това е по този начин, тъй като германците от дълго време не са състоятелен народ: половината от германците не имат никаква благосъстоятелност, а една четвърт от тях едвам доближават виталния най-малко.
Дефицитите, насъбрани през годините на ръководството на Меркел, се трансфораха в рискова комбинация: прекомерно високи налози, прекалено много администрация, утежняване на просветителните стандарти и постоянно унищожена инфраструктура. Всички тези дефицити са директен резултат от дългото ръководство на Меркел. Германия ще се нуждае от още доста години на строги икономии, с цел да преодолее тези дефицити.
Има обаче едно събитие, което ще остане в груповата политическа памет на германците още по-дълго от сериозните неточности на Меркел в региона на икономическата политика. Това събитие докара до там, че в продължение на доста години, в случай че не и на десетилетия, Германия продължи да се сблъсква с съвсем нерешими проблеми в обществената и просветителната политика, броят на закононарушенията, свързани с принуждение, внезапно набъбна, а политическият пейзаж в страната се промени радикално с появяването на нова партия - и то значително във щета на ХДС. Става въпрос за миграционната политика на Ангела Меркел.
Дори в ретроспективен проект е мъчно да се изясни какво накара Меркел - апропо, под аплодисментите на огромна част от немските медии - да отвори абсолютно границите през 2015 година и по този начин да загуби всевъзможен надзор върху това кой влиза в личната ѝ страна. В разгара на бежанската рецесия в Германия пристигаха хора, само че никой не знае точната им численост, защото забележителна част от тях не можеха да бъдат регистрирани, тъй като липсваше надзор по границите. В първите дни на безусловното отваряне на границите Меркел към момента се ползваше с поддръжката на немския народ и най-много на медиите.
Скоро обаче много германци започнаха да си задават простичкия въпрос дали в действителност е толкоз рационално да се откажат от контрола над личната си страна, без това да е неотложно. В реалност медиите се нуждаеха от доста повече време, с цел да си зададат точно този въпрос. Последицата от това обаче беше, че таман по това време недоверието на много германци към одобрените медии набъбна доста. Едно събитие заслужава да бъде маркирано. Най-големият и най-популярен вестник в Германия, вестник „ Билд “, тогава в свои публикации защитаваше курса на Меркел, което се оказа капитална неточност - в нито един миг тиражът на вестника не се е сривал толкоз фрапантно, както в тези дни и седмици.
Последиците за партийните структури в Германия бяха не по-малко значими. Макар да е правилно, че „ Алтернатива за Германия “ е основана преди бежанската рецесия, по това време тя се намираше в сериозна вътрешна рецесия, която застрашаваше по-нататъшното битие на тази към момента млада партия. В изследванията на публичното мнение партията се колебаеше едвам към трите %, без изгледи да премине петпроцентната преграда, която ѝ дава право да влезе в Народното събрание. Повечето германци през днешния ден евентуално от дълго време щяха да са не запомнили, че в миналото е имало партия „ Алтернатива за Германия “, в случай че не беше политиката на Меркел във връзка с бежанците. За доста малко време Меркел даде на тази партия нова, гореща тематика: oт три % в социологическите изследвания тя се изстреля нагоре до висоти, за които даже самата нова партия не смееше да мечтае. Сега измежду членовете на „ Алтернатива за Германия “ се върти шегата, че би трябвало да се намерения за това Ангела Меркел да стане почетен ръководител на партията.
В ретроспективен проект става все по-трудно да се изясни какво в действителност е предиздвикало Меркел да вземе такова решение; решение, от което - най-малко в Германия - изгубиха съвсем всички. И освен в Германия. Когато с задоволително огромно забавяне Меркел регистрира, че нейната политика претрупва даже една толкоз мощна страна като Германия, тя стартира да приканва за „ европейско решение “. Така тя се надяваше, че останалите страни на континента също ще одобряват бежанци, като по този метод ще освободят Ангела Меркел от бедственото състояние, в което сама е изпаднала. Съседните страни обаче даже и не си помислиха да подхващат сходни дейности. Един френски посланик се подиграваше по това време, че Ангела Меркел се държи като човек, който е поканил толкоз доста посетители на своето празненство, че пита съседа дали нейните посетители могат да честват и в неговия апартамент. „ Европейското решение “ се провали за доста малко време, то представляваше шестокласно политическо заравяне, при което най-после на натрупа му се наложи да държи свещта.
Налице е и друга последица от бежанската политика на Меркел - трайното намаляване на Европейския съюз. Телевизионните фрагменти с привидно безкрайните колони от бежанци се запечатаха в съзнанието на значително британци и доведоха до това, че по-голямата част от британците гласоподаваха за излизане от Европейския съюз.
Но нищо не онагледява по-добре провалите, породени от политиката на Меркел, от убийственото нахлуване на площад Брайтшайдплац в центъра на Берлин на 19 декември 2016 година Ислямистки нападател отвлече идващ от Полша тежкотоварен камион, простреля водача и по-късно се вряза с висока скорост в оживения коледен пазар. 13 души починаха, а други 67 гости бяха ранени, някои от тях тежко. Атентаторът, престъпно проявен и към този момент осъждан нарушител от Тунис, идва в Германия през юли 2015 година в границите на бежанската политика на Меркел, където подава молба за леговище и обществени помощи под 14 разнообразни самоличности. И в последна сметка прекомерно индикативен е фактът, че на Меркел ѝ лиши повече от година, с цел да се срещне с роднините на жертвите.
Приключването на канцлерския мандат на Меркел, който се задъхваше от години, в последна сметка хвърли забележителна светлина върху канцлерския мандат на дъщерята на пастора от Укермарк - тя към този момент не успяваше в нищо, безусловно всичко ѝ се изплъзваше.
Всичко стартира с ковид SARS от Китай. С гръм и тропот вирусът разкри всички недостатъци на Германия, които бяха резултат от дългогодишното безучастие на Меркел. Германците с учудване и неспокойствие осъзнаха, че тяхното държавно управление (а оттова и страната) е позволило рецесията да излезе отвън надзор. Първо учебните заведения бяха затворени, след това отворени, а скоро по-късно затворени отначало. Взети бяха безумни решения, които регламентираха какъв брой души могат да седят на скамейка в парка едновременно. Бяха издадени изцяло неразбираеми разпореждания за това по кое време може и по кое време не може да се отвори магазин, вследствие на което много притежатели на търговски обекти бяха лишени от икономическото си прехранване.
Осигуряването на имунизациите беше цялостна подигравка. И това макар обстоятелството, че един от най-важните производители в света, компанията Бионтех, е от Германия. Още първоначално Меркел реши да повери публичната поръчка за имунизациите в ръцете на Комисията на Европейския съюз. Грешка със съществени последствия, както стана ясно напълно скоро по-късно. През лятото Германия (и вследствие на това Меркел) пое председателството на Съвета на Европейски Съюз. Заедно с приятелката си Урсула фон дер Лайен, която преди този момент беше направила ръководител на Комисията, Меркел искаше да остане в историята като европейския победител на огромната пандемия.
Но нещата се развиха по напълно друг метод.При това състояние Меркел би трябвало да си е давала сметка, че Европейски Съюз не е доста добър при бързото реагиране при положение на рецесия. Назначението на комисаря по опазването на здравето, което беше толкоз значимо по това време, свидетелства за това какъв брой некачествено е то - както и самата история зад нейното предопределение. По това време комисар по опазването на здравето на Европейски Съюз беше Стела Кириакиду от Кипър. Тя беше назначена на този пост не поради професионалните си знания (такива просто нямаше), а поради утъпканите пътеки при разпределянето на постовете в Брюксел. Това е по този начин, тъй като при назначението на Комисията на всяка от 27-те страни членки на Европейски Съюз би трябвало да бъде предназначен пост за комисар. И това не е всичко. Също по този начин равновесието сред половете би трябвало да бъде непокътнато, доколкото е допустимо, и най-после, съотношението на болшинството в Парламента би трябвало да бъде отразено и в състава на Комисията. Освен това публичната поръчка за ваксини трябваше да бъде утвърдена и от директорски комитет, в който бяха показани всички страни - членки на Европейски Съюз, и в който представителят на Франция постави особени грижи да обезпечи присъединяване на френската фармацевтична компания „ Санофи “, въпреки и тя да е без водеща роля в тази област.
Всичко се случи по този начин, както се очакваше: това, което се предполагаше, че ще бъде исторически успех за председателството на Съвета на Европейски Съюз на Меркел, се трансформира в интернационален позор. Нейният противник Борис Джонсън, който по неизвестно какви аргументи тя смяташе за доста по-добър от себе си, съумя да провежда ефикасна акция за имунизиране в Обединеното кралство доста по-бързо от Меркел, фон дер Лайен и значително безпомощния Европейски Съюз. Фактът, че Доналд Тръмп в Съединени американски щати и Бенямин Нетаняху в Израел също съумяха да ги изпреварят в последна сметка, направи срама цялостен.
Точно по това време се надигна завесата на идващото и последно деяние в драмата на Ангела Меркел, която завърши своя мандат като канцлер. В края на тази драма - каква подигравка на историята - се стигна до резултат, който Меркел постоянно е желала да предотврати. Това последно деяние се отнасяше до наследяването на Меркел отпред на ХДС и в последна сметка на канцлерския пост. Меркел, която от дълго време беше прегоряла както душевен, по този начин и физически, беше решила да не се кандидатира още веднъж за ръководител на ХДС, само че в подмяна на това искаше да уреди унаследяването в своя изгода. За Меркел беше значимо да бъде наследена от жена и - което е още по-важно - наследникът ѝ да продължи да организира нейните политики, тъй че да не пада сянка върху политическото ѝ завещание. Преди всичко трябваше непременно да се предотврати политическото завръщане на Фридрих Мерц, който по това време очевидно проучваше опцията да се върне в политиката. Преди това Меркел претегляше опцията да короняса своята другарка фон дер Лайен за нов ръководител на ХДС. Но тя бе неприемлива даже за доближените на Меркел - прекомерно користна, прекомерно егоцентрична, прекомерно недолюбвана.
В усложнението си Меркел се увлече по Анегрет Крамп-Каренбауер, министър-председател на Саарланд, най-малката федерална провинция в Германия. Меркел първо я номинира за общоприет секретар на ХДС, с цел да ѝ проправи път към най-високия партиен пост. Операцията беше сполучлива - най-малко в първата си част. Анегрет Крамп-Каренбауер, наричана още АКК, победи Фридрих Мерц при гласуването и стана водач на ХДС.
Скоро обаче на АКК се наложи да разбере, че партията, която Меркел ѝ съобщи, се намира в окаяно положение. Бързо стана ясно, че миграционната политика на Меркел е освен мощно оспорвана в нейната лична партия, само че и на доста места е посрещната с изрично отменяне. Това надали е изненадващо, защото отрицателните последствия от нейната политика - несъразмерното натоварване на обществената система и държавните финанси, както и внезапното повишаване на броя на закононарушенията с демонстрация на принуждение - ставаха все по-видими. За да умиротвори партията, АКК излезе с концепцията миграционната политика да бъде преразгледана в границите на партията. От този миг нататък дните на AKK като ръководител на партията бяха преброени.
Нямаше нищо, което Меркел да желае по-малко от разискване на последствията от нейната политика във връзка с бежанците; нищо не биваше да заплаши вписването ѝ в историческите книги. Меркел беше изцяло безразлична към положението на личната си партия - ХДС. От този ден нататък Меркел отхвърли на своята наследница всякаква поддръжка. Резултатите скоро станаха забележими за всички: престижът на новия партиен водач се разтопи като ягодов сладолед в микровълнова фурна. Меркел одобри и обстоятелството, че рейтингът на ХДС в социологическите изследвания също спадна. Окончателният резултат беше изгубени европейски избори и напълно обезсърчен партиен водач, който оповести оставката си от поста на партиен водач на 10 февруари 2020 година
На идната партийна конференция тя бе наследена като ръководител на ХДС от министър-председателя на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет. Преди това той направи всичко допустимо, с цел да затрудни живота на своята предшественичка АКК. Но и неговото малко ръководство не получи благословия. В края на дългото ръководство на Меркел страната Германия не беше в по-добро положение от ХДС - партията, която Меркел ръководеше толкоз дълго време. Една изчерпана откъм наличие коалиция ХДС/ХСС залакътуши към федералните избори в Германия без водачество и без храброст. Лашет, който мнозина в ХДС/ХСС не можеха да си показват като канцлер и при най-хубава воля, загуби съкрушително и с исторически слаб резултат. И то против претендента на СДПГ Олаф Шолц, за който даже доброжелателно настроени по него адрес споделят, че не има и капчица харизма.
И по този начин, в края на дългите години на ръководството на Меркел равносметката е пагубна в съвсем всички области. В качеството си на канцлер тя докара до стопански крах една допреди това мощна страна; с политиката си във връзка с бежанците тя наложи на страната си задължение, което ще се постанова да страната да понася още дълги години. Политиката ѝ във връзка с бежанците навреди на Европа и докара до излизането на Англия от Европейски Съюз.
Щетите, които Меркел нанесе на партията си като водач, са не по-малко обилни. В последна сметка тя остави след себе си една надълбоко обезверена партия, която вижда, че надмощието ѝ е все по-застрашено. Политиката на Меркел направи допустимо учредяването, а по-късно и бързия напредък на партията „ Алтернатива за Германия “. Освен това тя се провали и с кадровата си политика. След като двама ръководители на ХДС се изхабиха за доста малко време и федералните избори бяха изгубени с голяма разлика, следваше да бъде определен нов ръководител на ХДС, който обаче този път беше в съпротива. На новите избори - каква подигравка на историята - Фридрих Мерц беше определен от членовете с огромно болшинство за нов ръководител на ХДС. От всички останали хора, избраха точно индивидът, който Меркел се опитваше да попречва в продължение на 20 години.
И по този начин след дълги години Ангела Меркел се оказа неуспех. Един доста прочут политик в Германия, който беше почитан надалеч оттатък партийните граници поради високото си възприятие за отговорност, един път, когато го попитаха какви са целите в политическата му активност, сподели, че постоянно е поставял преди всичко положителното на страната, по-късно положителното на партията и едвам най-после се е фокусирал върху личната си персона. Като се извърнат обратно, германците от ден на ден осъзнават, че държанието на Ангела Меркел през годините наподобява да се е движело тъкмо в противоположната посока.
Статията е написана особено за " "
Превод от немски език Мартин Петрушев
Автор за " Гласове " Ралф Якш, шеф на българския офис на фондация " Конрад Аденауер " от 2004 до 2008 година
Изгубени години
Изборите в източните немски провинции Тюрингия и Саксония, които в миналото бяха замъци на ХДС, демонстрираха, че ХДС е изгубил досегашната си доминантна позиция в Източна Германия. В Тюрингия партията е изрично изместена на второ място от АзГ („ Алтернатива за Германия “), а в Саксония, където в миналото управляваше с безусловно болшинство, ХДС е на светлинни години от предходната си мощ със своите 31%.
Отрезвяващите резултати за ХДС са директен резултат от политиката на една жена, чиито политически записки следва да бъдат оповестени тази есен; една жена, управлявала Германия в продължение на 16 години. През това време немският народ я избра четири пъти на най-важния държавен пост, макар че в ретроспективен проект равносметката от ръководството ѝ е съкрушителна.
За 16-те години ръководство на канцлера Ангела Меркел Германия изгуби предходната си водеща икономическа позиция, загуби позиции във външната политика и в това време провокира бежанска рецесия, чиито последствия освен Германия, само че и цяла Европа ще би трябвало да понася още дълго време. В края на канцлерството на Меркел нейната партия, ХДС, към този момент не знаеше защо се застъпва и по тази причина загуби канцлерския пост, а в този момент - както в Тюрингия и Саксония - се сблъсква с нови партии, които стават все по-опасни за нея.
Ключов фактор за възхода на Меркел беше фактът, че през цялото време тя беше поддържана от изключително благосклонна към нея медийна среда. Меркел ловко съумя да сътвори история, която доста публицисти на драго сърце подеха и разпространиха. Историята се състоеше в това, че една самоотвержена жена от вкъщи на източногермански свещеник трябваше да се пази против голям брой злонамерени лица, които желаеха да ѝ препречат пътя към върха. Тази история, която следваше елементарен наративен модел - тук самотната героиня, там злонамерените негодници - се разпространяваше в безпределно доста разновидности от медиите. Този сюжет беше подсилен от добре пресметнатото себепредставяне на Меркел, която постоянно се държеше непретенциозно в обществените си изяви и по този метод създаваше тенденциозен контрапункт на постоянно много помпозното държание на тогавашния канцлер Герхард Шрьодер. Историята за жертвоготовната щерка на пастора, която медиите описаха в толкоз доста вариации и която германците одобриха с такава признателност, имаше единствено един значителен минус - тя просто не беше вярна.
Колкото и скромна да беше Меркел в изявите си, толкоз нескромна беше, когато ставаше дума за нейната власт. Тя безмилостно се възползва от всеки миг на уязвимост, с цел да в профил противниците си от пътя. За доста малко време тя се погрижи заслужилият някогашен канцлер, бащата на обединяването Хелмут Кол, да бъде отдръпнат в пенсия макар неописуемите му заслуги към ХДС и Германия. Подобна беше и историята с Волфганг Шойбле, който оглави ХДС след загубата на изборите за Бундестага - той също се оказа внезапно изтласкан на назад във времето, като бе сурово изманевриран от своя общоприет секретар Ангела Меркел. Най-късно в този миг - а точно, когато генералният секретар, който така и така е длъжен по силата на служебното си състояние да бъде изключително предан, провежда прелом против ръководителя на партията - публицистите в Берлин трябваше да са осъзнали, че в тяхната история има нещо неправилно. Но приказките от време на време не престават дълго, изключително когато могат да бъдат разказвани толкоз красиво.
В последна сметка не беше чудно, че публиката не благоволи да обърне внимание на средствата, които тя употребява преди повече от 20 години, с цел да в профил Фридрих Мерц, който тогава беше водач на парламентарната група на ХДС/ХСС в Бундестага, и да го накара да се отдръпна от политиката за 20 години, отчаян и злобен. Ситуацията по това време беше доста деликатна за Меркел. На изборите за Бундестаг през есента на 2002 година Меркел беше декларирала интереса си да се кандидатира за канцлер на ХДС и ХСС. Като водач на ХДС, който е доста по-голям от сестринската си партия ХСС, показана единствено в Бавария, тя имаше и нещо като естествена рекламация за водач на ХДС. Но в този случай нещата бяха разнообразни. Ключови представители на нейната ХДС не желаеха да видят личния си водач на канцлерския пост и вместо него избраха водача на ХСС и баварски министър-председател Едмунд Щойбер. Колкото по-дълго въпросът за взаимната кандидатура на ХДС и ХСС за канцлер висеше на косъм, толкоз по-опасен ставаше той за Меркел, защото с всеки минал ден ставаше все по-ясно, че тя е кралица без пажове, тъй като личната ѝ партия не желае да я последва.
Така се стигна до фамозната „ Закуска Волфратсхаузен “, кръстена на предградието на Мюнхен, където живее семейство на Щойбер. По това време Меркел си беше уговорила среща със Щойбер, с цел да обсъдят на кафе и филийка с конфитюр неразрешения въпрос с кандидатурата. Това, което се е случило на тази закуска, е познато в правния език като „ договорка за сметка на трета страна “. Меркел предложила на Щойбер кандидатурата, само че поискала в подмяна тя да стане по-късно ръководител на парламентарната група. Щойбер се съгласил, а тогавашният водач на парламентарната партия Мерц, който не знаел нищо за закуската, бил изтласкан на назад във времето. В последна сметка единственият печеливш от тази договорка се оказа Меркел. Щойбер загуби изборите за Бундестага, въпреки и с малко, и с отвращение се отдръпна в Мюнхен. Меркел стана водач на значимата парламентарна група, а противникът ѝ Мерц загуби всичките си постове и напусна политиката в надълбоко отчаяние. Това разчисти пътя на Меркел - кой знае дали без „ Закуска Волфратсхаузен “ Ангела Меркел в миналото щеше да стане канцлер.
Вторият огромен мит, който публицистите ѝ приписаха, когато тя стана канцлер през 2005 година, беше, че Меркел, като академик по обучение - тя е физик - обмисля добре нещата, преди да вземе решение. В ретроспективен проект не е напълно ясно кой публицист пръв измисли метафората, че Меркел „ обмисля нещата изначало до дъно “. Но от този миг нататък тази безсмислена метафора (все отново човек се радва, когато мисленето има начало) към този момент нямаше по какъв начин да бъде изтръгната от приложимост - всеки четвърторазряден недодялан публицист стартира да я папагалства.
Резултатите на Меркел в тази област обаче също са ненапълно пагубни. През 16-те години на нейното канцлерство Германия изостана в интернационалните ранглисти - и то доста. Световната ранглиста за конкурентоспособност, която проучва положението на конкурентоспособността на националните стопански системи, стигна до заключението, че по време на канцлерството на Меркел Германия е паднала от шесто на 24-то място. Според изследването повода за това е, че през годините на ръководството на Меркел на процедура не са били извършени нужните незабавни промени, а постигнатото до тогава благополучие е било непълноценно ръководено от Меркел. И по-скоро несполучливо, в сравнение с вярно. Това е по този начин, тъй като германците от дълго време не са състоятелен народ: половината от германците не имат никаква благосъстоятелност, а една четвърт от тях едвам доближават виталния най-малко.
Дефицитите, насъбрани през годините на ръководството на Меркел, се трансфораха в рискова комбинация: прекомерно високи налози, прекалено много администрация, утежняване на просветителните стандарти и постоянно унищожена инфраструктура. Всички тези дефицити са директен резултат от дългото ръководство на Меркел. Германия ще се нуждае от още доста години на строги икономии, с цел да преодолее тези дефицити.
Има обаче едно събитие, което ще остане в груповата политическа памет на германците още по-дълго от сериозните неточности на Меркел в региона на икономическата политика. Това събитие докара до там, че в продължение на доста години, в случай че не и на десетилетия, Германия продължи да се сблъсква с съвсем нерешими проблеми в обществената и просветителната политика, броят на закононарушенията, свързани с принуждение, внезапно набъбна, а политическият пейзаж в страната се промени радикално с появяването на нова партия - и то значително във щета на ХДС. Става въпрос за миграционната политика на Ангела Меркел.
Дори в ретроспективен проект е мъчно да се изясни какво накара Меркел - апропо, под аплодисментите на огромна част от немските медии - да отвори абсолютно границите през 2015 година и по този начин да загуби всевъзможен надзор върху това кой влиза в личната ѝ страна. В разгара на бежанската рецесия в Германия пристигаха хора, само че никой не знае точната им численост, защото забележителна част от тях не можеха да бъдат регистрирани, тъй като липсваше надзор по границите. В първите дни на безусловното отваряне на границите Меркел към момента се ползваше с поддръжката на немския народ и най-много на медиите.
Скоро обаче много германци започнаха да си задават простичкия въпрос дали в действителност е толкоз рационално да се откажат от контрола над личната си страна, без това да е неотложно. В реалност медиите се нуждаеха от доста повече време, с цел да си зададат точно този въпрос. Последицата от това обаче беше, че таман по това време недоверието на много германци към одобрените медии набъбна доста. Едно събитие заслужава да бъде маркирано. Най-големият и най-популярен вестник в Германия, вестник „ Билд “, тогава в свои публикации защитаваше курса на Меркел, което се оказа капитална неточност - в нито един миг тиражът на вестника не се е сривал толкоз фрапантно, както в тези дни и седмици.
Последиците за партийните структури в Германия бяха не по-малко значими. Макар да е правилно, че „ Алтернатива за Германия “ е основана преди бежанската рецесия, по това време тя се намираше в сериозна вътрешна рецесия, която застрашаваше по-нататъшното битие на тази към момента млада партия. В изследванията на публичното мнение партията се колебаеше едвам към трите %, без изгледи да премине петпроцентната преграда, която ѝ дава право да влезе в Народното събрание. Повечето германци през днешния ден евентуално от дълго време щяха да са не запомнили, че в миналото е имало партия „ Алтернатива за Германия “, в случай че не беше политиката на Меркел във връзка с бежанците. За доста малко време Меркел даде на тази партия нова, гореща тематика: oт три % в социологическите изследвания тя се изстреля нагоре до висоти, за които даже самата нова партия не смееше да мечтае. Сега измежду членовете на „ Алтернатива за Германия “ се върти шегата, че би трябвало да се намерения за това Ангела Меркел да стане почетен ръководител на партията.
В ретроспективен проект става все по-трудно да се изясни какво в действителност е предиздвикало Меркел да вземе такова решение; решение, от което - най-малко в Германия - изгубиха съвсем всички. И освен в Германия. Когато с задоволително огромно забавяне Меркел регистрира, че нейната политика претрупва даже една толкоз мощна страна като Германия, тя стартира да приканва за „ европейско решение “. Така тя се надяваше, че останалите страни на континента също ще одобряват бежанци, като по този метод ще освободят Ангела Меркел от бедственото състояние, в което сама е изпаднала. Съседните страни обаче даже и не си помислиха да подхващат сходни дейности. Един френски посланик се подиграваше по това време, че Ангела Меркел се държи като човек, който е поканил толкоз доста посетители на своето празненство, че пита съседа дали нейните посетители могат да честват и в неговия апартамент. „ Европейското решение “ се провали за доста малко време, то представляваше шестокласно политическо заравяне, при което най-после на натрупа му се наложи да държи свещта.
Налице е и друга последица от бежанската политика на Меркел - трайното намаляване на Европейския съюз. Телевизионните фрагменти с привидно безкрайните колони от бежанци се запечатаха в съзнанието на значително британци и доведоха до това, че по-голямата част от британците гласоподаваха за излизане от Европейския съюз.
Но нищо не онагледява по-добре провалите, породени от политиката на Меркел, от убийственото нахлуване на площад Брайтшайдплац в центъра на Берлин на 19 декември 2016 година Ислямистки нападател отвлече идващ от Полша тежкотоварен камион, простреля водача и по-късно се вряза с висока скорост в оживения коледен пазар. 13 души починаха, а други 67 гости бяха ранени, някои от тях тежко. Атентаторът, престъпно проявен и към този момент осъждан нарушител от Тунис, идва в Германия през юли 2015 година в границите на бежанската политика на Меркел, където подава молба за леговище и обществени помощи под 14 разнообразни самоличности. И в последна сметка прекомерно индикативен е фактът, че на Меркел ѝ лиши повече от година, с цел да се срещне с роднините на жертвите.
Приключването на канцлерския мандат на Меркел, който се задъхваше от години, в последна сметка хвърли забележителна светлина върху канцлерския мандат на дъщерята на пастора от Укермарк - тя към този момент не успяваше в нищо, безусловно всичко ѝ се изплъзваше.
Всичко стартира с ковид SARS от Китай. С гръм и тропот вирусът разкри всички недостатъци на Германия, които бяха резултат от дългогодишното безучастие на Меркел. Германците с учудване и неспокойствие осъзнаха, че тяхното държавно управление (а оттова и страната) е позволило рецесията да излезе отвън надзор. Първо учебните заведения бяха затворени, след това отворени, а скоро по-късно затворени отначало. Взети бяха безумни решения, които регламентираха какъв брой души могат да седят на скамейка в парка едновременно. Бяха издадени изцяло неразбираеми разпореждания за това по кое време може и по кое време не може да се отвори магазин, вследствие на което много притежатели на търговски обекти бяха лишени от икономическото си прехранване.
Осигуряването на имунизациите беше цялостна подигравка. И това макар обстоятелството, че един от най-важните производители в света, компанията Бионтех, е от Германия. Още първоначално Меркел реши да повери публичната поръчка за имунизациите в ръцете на Комисията на Европейския съюз. Грешка със съществени последствия, както стана ясно напълно скоро по-късно. През лятото Германия (и вследствие на това Меркел) пое председателството на Съвета на Европейски Съюз. Заедно с приятелката си Урсула фон дер Лайен, която преди този момент беше направила ръководител на Комисията, Меркел искаше да остане в историята като европейския победител на огромната пандемия.
Но нещата се развиха по напълно друг метод.При това състояние Меркел би трябвало да си е давала сметка, че Европейски Съюз не е доста добър при бързото реагиране при положение на рецесия. Назначението на комисаря по опазването на здравето, което беше толкоз значимо по това време, свидетелства за това какъв брой некачествено е то - както и самата история зад нейното предопределение. По това време комисар по опазването на здравето на Европейски Съюз беше Стела Кириакиду от Кипър. Тя беше назначена на този пост не поради професионалните си знания (такива просто нямаше), а поради утъпканите пътеки при разпределянето на постовете в Брюксел. Това е по този начин, тъй като при назначението на Комисията на всяка от 27-те страни членки на Европейски Съюз би трябвало да бъде предназначен пост за комисар. И това не е всичко. Също по този начин равновесието сред половете би трябвало да бъде непокътнато, доколкото е допустимо, и най-после, съотношението на болшинството в Парламента би трябвало да бъде отразено и в състава на Комисията. Освен това публичната поръчка за ваксини трябваше да бъде утвърдена и от директорски комитет, в който бяха показани всички страни - членки на Европейски Съюз, и в който представителят на Франция постави особени грижи да обезпечи присъединяване на френската фармацевтична компания „ Санофи “, въпреки и тя да е без водеща роля в тази област.
Всичко се случи по този начин, както се очакваше: това, което се предполагаше, че ще бъде исторически успех за председателството на Съвета на Европейски Съюз на Меркел, се трансформира в интернационален позор. Нейният противник Борис Джонсън, който по неизвестно какви аргументи тя смяташе за доста по-добър от себе си, съумя да провежда ефикасна акция за имунизиране в Обединеното кралство доста по-бързо от Меркел, фон дер Лайен и значително безпомощния Европейски Съюз. Фактът, че Доналд Тръмп в Съединени американски щати и Бенямин Нетаняху в Израел също съумяха да ги изпреварят в последна сметка, направи срама цялостен.
Точно по това време се надигна завесата на идващото и последно деяние в драмата на Ангела Меркел, която завърши своя мандат като канцлер. В края на тази драма - каква подигравка на историята - се стигна до резултат, който Меркел постоянно е желала да предотврати. Това последно деяние се отнасяше до наследяването на Меркел отпред на ХДС и в последна сметка на канцлерския пост. Меркел, която от дълго време беше прегоряла както душевен, по този начин и физически, беше решила да не се кандидатира още веднъж за ръководител на ХДС, само че в подмяна на това искаше да уреди унаследяването в своя изгода. За Меркел беше значимо да бъде наследена от жена и - което е още по-важно - наследникът ѝ да продължи да организира нейните политики, тъй че да не пада сянка върху политическото ѝ завещание. Преди всичко трябваше непременно да се предотврати политическото завръщане на Фридрих Мерц, който по това време очевидно проучваше опцията да се върне в политиката. Преди това Меркел претегляше опцията да короняса своята другарка фон дер Лайен за нов ръководител на ХДС. Но тя бе неприемлива даже за доближените на Меркел - прекомерно користна, прекомерно егоцентрична, прекомерно недолюбвана.
В усложнението си Меркел се увлече по Анегрет Крамп-Каренбауер, министър-председател на Саарланд, най-малката федерална провинция в Германия. Меркел първо я номинира за общоприет секретар на ХДС, с цел да ѝ проправи път към най-високия партиен пост. Операцията беше сполучлива - най-малко в първата си част. Анегрет Крамп-Каренбауер, наричана още АКК, победи Фридрих Мерц при гласуването и стана водач на ХДС.
Скоро обаче на АКК се наложи да разбере, че партията, която Меркел ѝ съобщи, се намира в окаяно положение. Бързо стана ясно, че миграционната политика на Меркел е освен мощно оспорвана в нейната лична партия, само че и на доста места е посрещната с изрично отменяне. Това надали е изненадващо, защото отрицателните последствия от нейната политика - несъразмерното натоварване на обществената система и държавните финанси, както и внезапното повишаване на броя на закононарушенията с демонстрация на принуждение - ставаха все по-видими. За да умиротвори партията, АКК излезе с концепцията миграционната политика да бъде преразгледана в границите на партията. От този миг нататък дните на AKK като ръководител на партията бяха преброени.
Нямаше нищо, което Меркел да желае по-малко от разискване на последствията от нейната политика във връзка с бежанците; нищо не биваше да заплаши вписването ѝ в историческите книги. Меркел беше изцяло безразлична към положението на личната си партия - ХДС. От този ден нататък Меркел отхвърли на своята наследница всякаква поддръжка. Резултатите скоро станаха забележими за всички: престижът на новия партиен водач се разтопи като ягодов сладолед в микровълнова фурна. Меркел одобри и обстоятелството, че рейтингът на ХДС в социологическите изследвания също спадна. Окончателният резултат беше изгубени европейски избори и напълно обезсърчен партиен водач, който оповести оставката си от поста на партиен водач на 10 февруари 2020 година
На идната партийна конференция тя бе наследена като ръководител на ХДС от министър-председателя на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет. Преди това той направи всичко допустимо, с цел да затрудни живота на своята предшественичка АКК. Но и неговото малко ръководство не получи благословия. В края на дългото ръководство на Меркел страната Германия не беше в по-добро положение от ХДС - партията, която Меркел ръководеше толкоз дълго време. Една изчерпана откъм наличие коалиция ХДС/ХСС залакътуши към федералните избори в Германия без водачество и без храброст. Лашет, който мнозина в ХДС/ХСС не можеха да си показват като канцлер и при най-хубава воля, загуби съкрушително и с исторически слаб резултат. И то против претендента на СДПГ Олаф Шолц, за който даже доброжелателно настроени по него адрес споделят, че не има и капчица харизма.
И по този начин, в края на дългите години на ръководството на Меркел равносметката е пагубна в съвсем всички области. В качеството си на канцлер тя докара до стопански крах една допреди това мощна страна; с политиката си във връзка с бежанците тя наложи на страната си задължение, което ще се постанова да страната да понася още дълги години. Политиката ѝ във връзка с бежанците навреди на Европа и докара до излизането на Англия от Европейски Съюз.
Щетите, които Меркел нанесе на партията си като водач, са не по-малко обилни. В последна сметка тя остави след себе си една надълбоко обезверена партия, която вижда, че надмощието ѝ е все по-застрашено. Политиката на Меркел направи допустимо учредяването, а по-късно и бързия напредък на партията „ Алтернатива за Германия “. Освен това тя се провали и с кадровата си политика. След като двама ръководители на ХДС се изхабиха за доста малко време и федералните избори бяха изгубени с голяма разлика, следваше да бъде определен нов ръководител на ХДС, който обаче този път беше в съпротива. На новите избори - каква подигравка на историята - Фридрих Мерц беше определен от членовете с огромно болшинство за нов ръководител на ХДС. От всички останали хора, избраха точно индивидът, който Меркел се опитваше да попречва в продължение на 20 години.
И по този начин след дълги години Ангела Меркел се оказа неуспех. Един доста прочут политик в Германия, който беше почитан надалеч оттатък партийните граници поради високото си възприятие за отговорност, един път, когато го попитаха какви са целите в политическата му активност, сподели, че постоянно е поставял преди всичко положителното на страната, по-късно положителното на партията и едвам най-после се е фокусирал върху личната си персона. Като се извърнат обратно, германците от ден на ден осъзнават, че държанието на Ангела Меркел през годините наподобява да се е движело тъкмо в противоположната посока.
Статията е написана особено за " "
Превод от немски език Мартин Петрушев
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ