Каква посока ще избере Сърбия? Коментар на сръбската анализаторка Милена Лазаревич
И до момента в който Европа ускорява глобите против Русия, Сърбия контракти нов тригодишен контракт за импорт на съветски газ, освен това на преференциално ниска цена. Информацията пристигна персонално от президента на страната Александър Вучич, който през днешния ден постави клетва в Народното събрание за втория си мандат. Същевременно Сърбия е в развой на договаряния за участие в Европейски Съюз.
Каква посока ще избере страната - вижте коментара за " Светът и ние " на Милена Лазаревич, програмен шеф на Център за европейска политика, Белград.
Дали Сърбия ще промени външната си политиката по отношение на Русия? Много ваши сътрудници приказват за такава опция. Вие съгласна ли сте с това?
- Вижте какво, сега това е въпрос за един милион $ и откровено казано, преценката и на мене и на други специалисти от Сърбия от ден дневно се трансформира, тъй като и политическият дискурс на нашия президент се трансформира от ден дневно. Това, което се вижда през последните няколко седмици е, че имаше наклонност, да кажа малко по-критичен политически дискурс по отношение на Русия, и по-положителен политически дискурс по отношение на Европейския съюз. Сега президентът на Сърбия се приготвя да беседва за доставките на газ с съветския президент и мисля, че в този миг е малко мъчно да се следят нещата реалистично и да се даде справедлив разбор. Аз не преставам да мисля, че последователно Сърбия ще се хармонизира с външната политика на Европейския съюз и през идващите месеци последователно ще вкара наказания против Русия. И в случай че в този момент президентът отхвърля да дава каквито и да било изказвания и даже отхвърля това, повода за това може да се чака във обстоятелството, че методът на отразяване на войната в Украйна и съветската позиция и по отношение на Европа, и по отношение на Украйна, а с това и по отношение на Сърбия, много се промени през последните няколко седмици и можем да отбележим много по-остро отразяване по отношение на Путин и неговия режим. Разбира се, мисля, че е доста рано да вършим дефинитивни заключения. Сигурна съм, че външната политика на Сърбия даже да се промени, ще се трансформира доста постепенно и доста внимателно. Ето това е моментната преценка.
Как въздейства съветската военна инвазия в Украйна на сръбската външна политика?
- Преди всичко тя докара до едно положение на нестабилност на досегашната политика, която се основаваше на седенето на два стола и евентуално на три стола, в случай че се счита Китай и от време на време поставяше на първи проект въпросите за цената и солидарността с Европа и с Европейската общественост на демократични страни, към които Сърбия, въпреки и официално, желае да се причисли. Казвам „ официално ", тъй като тук има разминаване сред моментните дейности и отново се връщам и на политическия дискурс и на това, което се прокламираше като цели на държавното управление, макар че тези дни президентът на Сърбия още веднъж изтъкваше смисъла на влизането на Сърбия в Европейския съюз, смисъла на участието в Европейския съюз. Той още веднъж акцентира и повтори предопределеността на Сърбия за участие в Европейския съюз, само че въпреки всичко виждаме избран разнобой сред това, което се споделя и това, което се прави. Но факт е, че Сърбия е сложена под огромна доза напън да се дефинира и да избере страна. Мисля, че този напън ще продължи в идващите месеци и ще става по-силен. Въпросът е единствено какъв брой дълго ще продължи този миг, в който в този момент се намираме, където към момента наподобява, че на Сърбия се дава известно пространство, известно в допълнение време да избере. Аз не зная какъв брой ще продължи това, само че ми се коства, че това пространство се стеснява и този интервал фрапантно е скъсен.
Какво би значило, в случай че Сърбия не съгласува външната си политика по отношение на Брюксел?
- Знаете ли какво - в дълготраен проект мисля, че това ще бъде пагубно за европейската интеграция на Сърбия. Мисля, че е мъчно да си представим Сърбия да продължи своя път към Европейския съюз, а да не се съгласува с външната политика на Европейския съюз изцяло, изключително в случай че глобите по отношение на Русия продължат, а аз допускам, че ще продължат. Сърбия до момента, до 24 февруари, очакваше, че връзките сред Русия и Европейския съюз може да се затоплят, че в един миг глобите ще се преустановят, и Сърбия ще може да влезе в Европейския съюз, без в никакъв случай, като държава-кандидат, да не се е включила към глобите. До войната в Украйна беше допустимо да се мисли по този начин. Мисля, че в този момент това стана несъстоятелно по две аргументи: едната е, че връзките сред Европейския съюз и Русия в този момент са трайно нарушени, разтърсени. Сегашният режим със глобите, подобен, какъвто е през днешния ден, в допълнение остър, ще продължи, а въпреки това Европейският съюз много приказва за нуждата процесът за влизане на Западните Балкани в Европейския съюз в допълнение да се подтиква и форсира. Ако желаеме да ускорим процеса за влизане в Европейския съюз, аз считам, че това е немислимо с позицията, в която Сърбия се намира сега. Това значи, че не е въвела наказания по отношение на Русия и считам, че този напън ще ускорява с времето. Въпросът е какъв брой време и пространство ще ни се даде.
Как гледате на съветското външнополитическо въздействие в Западните Балкани и по-специално в Сърбия като сравните това, което е било преди войната в Украйна и в този момент? Виждате ли усилване на интереса на Москва към това, което се случва на Западните Балкани?
- В този миг не мога да виждам усилване. Мисля, че съветският интерес в Сърбия е изграждан и е нараствал непрестанно някъде от средата на 2000 година. Мисля, че в никакъв случай тукашните управляващи не са се борили против този интерес, освен това, избрани детайли от тези управляващи са го изграждали в допълнение и са подтикнали това въздействие, а Европейският съюз не се занимаваше доста с това. Мисля, че това беше един много подценяван въпрос, с който никой не се занимаваше съществено. В момента аз не мога да кажа, че виждам нараснало внимание, нараснала активност. Предполагам, че в този момент Русия е заета с други въпроси, режимът в Кремъл е ангажиран с други въпроси и сега може би не се дава толкоз огромен приоритет на Западните Балкани, тъй като се занимават с това, което вършат в Украйна.
Френският президент господин Макрон предложи на всички претенденти за Европейския съюз да станат членове на по този начин наречената европейска политическа общественост. Как се пояснява в Белград концепцията, която идва от Париж?
- Най-напред да поправя. Макрон не е предложил европейска политическа общественост на страните-кандидатки. Макрон предложи европейска политическа общественост, която да бъде новосъздадена организация, която би трябвало да притегли и други страни-нечленуващи в Европейския съюз, както кралства, по този начин и европейски демокрации, които не са членове, а и не желаят да станат членове на Европейския съюз, като Норвегия или Швейцария. В тази и в идващите си речи Макрон ясно акцентира, че европейската политическа общественост не е никаква подмяна за политиката на разширение, че Европейският съюз и Франция ще продължат да работят самодейно по политиката за разширението. Аз считам, че тази европейска политическа общественост може да има бъдеще, само в случай че сплоти европейските демокрации и на Запад, и на Изток. Ако тя се одобри като един тип чакалня за бъдещи евентуални или изпаднали страни-членки, аз мисля, че тя няма вероятност и мисля, че ще бъде доста неприятно посрещната и тука в района, а и няма да бъде забавна за страни като Обединеното кралство.
Остава да забележим концепциите и концепциите, които ще се слагат за разглеждане на тази нова концепция, само че считам, че тя е препоръчана на първо място в настоящия подтекст на Украйна, тъй като съществува схващане, че процесът на разширение е дългогодишен, не може да се организира за доста малко време и нашите страни, нашите райони са добър образец за това. Вие в България несъмнено добре си спомняте какъв брой трудно и мъчно беше да се влезе в Европейския съюз. Днес процесът е още по-сложен, в сравнение с през 2007 година, когато вие влязохте и в този смисъл на нас ни е още по-трудно. И нашите критерии са още повече дефинирани и още по-строги в този смисъл. Затова считам, че тази френска концепция е в действителност метод в действителност всички страни в Европа, които имат идентични убеждения и идентични полезности да се обединят под една обща шапка за съдействие. В момента, когато геополитическата обстановка е такава, каквато е - доста неприятна, доста неподходяща, е належащо да се предложи на Украйна една обща рамка едно мощно съдействие за интеграция с Европейския съюз в интервала, когато тя е единствено държава-кандидат, до момента в който тя ще работи, с цел да реализира бъдещото си участие. В този интервал тя да не бъде подложена на външни въздействия по метода, по който, за жалост, страните от Западните Балкани бяха подложени на външни въздействия. Ние като претенденти за членове на Европейския съюз не сме задоволително предпазени от тези негативни външнополитически въздействия и мисля, че в този момент френската администрация и институциите в Брюксел ги разпознаха.
Каква посока ще избере страната - вижте коментара за " Светът и ние " на Милена Лазаревич, програмен шеф на Център за европейска политика, Белград.
Дали Сърбия ще промени външната си политиката по отношение на Русия? Много ваши сътрудници приказват за такава опция. Вие съгласна ли сте с това?
- Вижте какво, сега това е въпрос за един милион $ и откровено казано, преценката и на мене и на други специалисти от Сърбия от ден дневно се трансформира, тъй като и политическият дискурс на нашия президент се трансформира от ден дневно. Това, което се вижда през последните няколко седмици е, че имаше наклонност, да кажа малко по-критичен политически дискурс по отношение на Русия, и по-положителен политически дискурс по отношение на Европейския съюз. Сега президентът на Сърбия се приготвя да беседва за доставките на газ с съветския президент и мисля, че в този миг е малко мъчно да се следят нещата реалистично и да се даде справедлив разбор. Аз не преставам да мисля, че последователно Сърбия ще се хармонизира с външната политика на Европейския съюз и през идващите месеци последователно ще вкара наказания против Русия. И в случай че в този момент президентът отхвърля да дава каквито и да било изказвания и даже отхвърля това, повода за това може да се чака във обстоятелството, че методът на отразяване на войната в Украйна и съветската позиция и по отношение на Европа, и по отношение на Украйна, а с това и по отношение на Сърбия, много се промени през последните няколко седмици и можем да отбележим много по-остро отразяване по отношение на Путин и неговия режим. Разбира се, мисля, че е доста рано да вършим дефинитивни заключения. Сигурна съм, че външната политика на Сърбия даже да се промени, ще се трансформира доста постепенно и доста внимателно. Ето това е моментната преценка.
Как въздейства съветската военна инвазия в Украйна на сръбската външна политика?
- Преди всичко тя докара до едно положение на нестабилност на досегашната политика, която се основаваше на седенето на два стола и евентуално на три стола, в случай че се счита Китай и от време на време поставяше на първи проект въпросите за цената и солидарността с Европа и с Европейската общественост на демократични страни, към които Сърбия, въпреки и официално, желае да се причисли. Казвам „ официално ", тъй като тук има разминаване сред моментните дейности и отново се връщам и на политическия дискурс и на това, което се прокламираше като цели на държавното управление, макар че тези дни президентът на Сърбия още веднъж изтъкваше смисъла на влизането на Сърбия в Европейския съюз, смисъла на участието в Европейския съюз. Той още веднъж акцентира и повтори предопределеността на Сърбия за участие в Европейския съюз, само че въпреки всичко виждаме избран разнобой сред това, което се споделя и това, което се прави. Но факт е, че Сърбия е сложена под огромна доза напън да се дефинира и да избере страна. Мисля, че този напън ще продължи в идващите месеци и ще става по-силен. Въпросът е единствено какъв брой дълго ще продължи този миг, в който в този момент се намираме, където към момента наподобява, че на Сърбия се дава известно пространство, известно в допълнение време да избере. Аз не зная какъв брой ще продължи това, само че ми се коства, че това пространство се стеснява и този интервал фрапантно е скъсен.
Какво би значило, в случай че Сърбия не съгласува външната си политика по отношение на Брюксел?
- Знаете ли какво - в дълготраен проект мисля, че това ще бъде пагубно за европейската интеграция на Сърбия. Мисля, че е мъчно да си представим Сърбия да продължи своя път към Европейския съюз, а да не се съгласува с външната политика на Европейския съюз изцяло, изключително в случай че глобите по отношение на Русия продължат, а аз допускам, че ще продължат. Сърбия до момента, до 24 февруари, очакваше, че връзките сред Русия и Европейския съюз може да се затоплят, че в един миг глобите ще се преустановят, и Сърбия ще може да влезе в Европейския съюз, без в никакъв случай, като държава-кандидат, да не се е включила към глобите. До войната в Украйна беше допустимо да се мисли по този начин. Мисля, че в този момент това стана несъстоятелно по две аргументи: едната е, че връзките сред Европейския съюз и Русия в този момент са трайно нарушени, разтърсени. Сегашният режим със глобите, подобен, какъвто е през днешния ден, в допълнение остър, ще продължи, а въпреки това Европейският съюз много приказва за нуждата процесът за влизане на Западните Балкани в Европейския съюз в допълнение да се подтиква и форсира. Ако желаеме да ускорим процеса за влизане в Европейския съюз, аз считам, че това е немислимо с позицията, в която Сърбия се намира сега. Това значи, че не е въвела наказания по отношение на Русия и считам, че този напън ще ускорява с времето. Въпросът е какъв брой време и пространство ще ни се даде.
Как гледате на съветското външнополитическо въздействие в Западните Балкани и по-специално в Сърбия като сравните това, което е било преди войната в Украйна и в този момент? Виждате ли усилване на интереса на Москва към това, което се случва на Западните Балкани?
- В този миг не мога да виждам усилване. Мисля, че съветският интерес в Сърбия е изграждан и е нараствал непрестанно някъде от средата на 2000 година. Мисля, че в никакъв случай тукашните управляващи не са се борили против този интерес, освен това, избрани детайли от тези управляващи са го изграждали в допълнение и са подтикнали това въздействие, а Европейският съюз не се занимаваше доста с това. Мисля, че това беше един много подценяван въпрос, с който никой не се занимаваше съществено. В момента аз не мога да кажа, че виждам нараснало внимание, нараснала активност. Предполагам, че в този момент Русия е заета с други въпроси, режимът в Кремъл е ангажиран с други въпроси и сега може би не се дава толкоз огромен приоритет на Западните Балкани, тъй като се занимават с това, което вършат в Украйна.
Френският президент господин Макрон предложи на всички претенденти за Европейския съюз да станат членове на по този начин наречената европейска политическа общественост. Как се пояснява в Белград концепцията, която идва от Париж?
- Най-напред да поправя. Макрон не е предложил европейска политическа общественост на страните-кандидатки. Макрон предложи европейска политическа общественост, която да бъде новосъздадена организация, която би трябвало да притегли и други страни-нечленуващи в Европейския съюз, както кралства, по този начин и европейски демокрации, които не са членове, а и не желаят да станат членове на Европейския съюз, като Норвегия или Швейцария. В тази и в идващите си речи Макрон ясно акцентира, че европейската политическа общественост не е никаква подмяна за политиката на разширение, че Европейският съюз и Франция ще продължат да работят самодейно по политиката за разширението. Аз считам, че тази европейска политическа общественост може да има бъдеще, само в случай че сплоти европейските демокрации и на Запад, и на Изток. Ако тя се одобри като един тип чакалня за бъдещи евентуални или изпаднали страни-членки, аз мисля, че тя няма вероятност и мисля, че ще бъде доста неприятно посрещната и тука в района, а и няма да бъде забавна за страни като Обединеното кралство.
Остава да забележим концепциите и концепциите, които ще се слагат за разглеждане на тази нова концепция, само че считам, че тя е препоръчана на първо място в настоящия подтекст на Украйна, тъй като съществува схващане, че процесът на разширение е дългогодишен, не може да се организира за доста малко време и нашите страни, нашите райони са добър образец за това. Вие в България несъмнено добре си спомняте какъв брой трудно и мъчно беше да се влезе в Европейския съюз. Днес процесът е още по-сложен, в сравнение с през 2007 година, когато вие влязохте и в този смисъл на нас ни е още по-трудно. И нашите критерии са още повече дефинирани и още по-строги в този смисъл. Затова считам, че тази френска концепция е в действителност метод в действителност всички страни в Европа, които имат идентични убеждения и идентични полезности да се обединят под една обща шапка за съдействие. В момента, когато геополитическата обстановка е такава, каквато е - доста неприятна, доста неподходяща, е належащо да се предложи на Украйна една обща рамка едно мощно съдействие за интеграция с Европейския съюз в интервала, когато тя е единствено държава-кандидат, до момента в който тя ще работи, с цел да реализира бъдещото си участие. В този интервал тя да не бъде подложена на външни въздействия по метода, по който, за жалост, страните от Западните Балкани бяха подложени на външни въздействия. Ние като претенденти за членове на Европейския съюз не сме задоволително предпазени от тези негативни външнополитически въздействия и мисля, че в този момент френската администрация и институциите в Брюксел ги разпознаха.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ