И до днес Бруклинският мост остава един монументален подвиг на

И до през днешния ден Бруклинският мост остава един колосален героизъм на пътното строителство. Когато е приключен през 1883 година, той е първият мост в света, окачен на стоманена тел. Говори се, че през днешния ден над 125 000 моторни транспортни средства минават всекидневно по 130-годишния мост, само че малко на брой знаят същинската му история. Още по-малко знаят кой в реалност надзирава неговото създаване и дотъкмяване. Емили Уорън Роублинг, първата в света жена полеви инженер.

Емили Уорън Роублинг

Емили е родена на 23 септември 1843 година в Колд Спрингс, Ню Йорк. Баща й е Силван Уорън, народен представител от щата Ню Йорк и почитан масон. Майка й е Фиби Ликли Уорън, която има единадесет деца и значително е жена от епохата си. Още от ранна възраст Емили е насърчавана от своето семейство да преследва ползите си и образованието, макар че това не е изключително обикновено по това време.

Голямо количество от този кураж идва от по-големия й брат, Гуверн Кембъл Уорън. През 1858 година, когато Емили е на 15 години, Гувернър записва и финансира междинното обучение на обичаната си дребна сестра в учебно заведение Джорджтаун Визитейшън Ковънт, Вашингтон, което съществува и през днешния ден и е второто най-старо девическо учебно заведение в Съединени американски щати. Тя учи история, география, изразителност, граматика, алгебра, френски език, както и по-традиционни женски занимания като домакинство, тъкане и пиано.

След като приключва учебно заведение, Емили, към този момент образована и добре възпитана жена, се връща в Колд Спрингс, с цел да се грижи за болната си майка. Силван почива през зимата на 1859 година, а и в този момент Фиби не се усеща добре. През идващите няколко години Емили прави това, което множеството млади дами създадат по това време – грижи се за къщата. Скоро стартира война и брат й е изпратен на фронта, където е много сполучлив и се издига във военните рангове. През зимата на 1864 година, на Емили към този момент й е мъчително за него и е изтощена от домашния живот, по тази причина съумява да убеди фамилията си да й разреши да го посети във военния лагер във Вирджиния.

Вашингтон Роублинг

Тя провежда пътуването си да бъде към гламурния бал на офицерите от Втори корпус, който би трябвало да се организира на 22 февруари 1864 година под управлението на военачалник Уорън. Същата довечера Емили среща мъжа, който по-късно ще я води към ориста й, Вашингтон Роублинг – боец под командването на брат й и наследник на Джон Роублинг, прочут с мостовете, които строи в Питсбърг, в района на Ниагарския водопад и в Синсинати.

От този миг нататък те си пишат любовни писма непрестанно (някои от тези писма към момента са в архивите на фамилията на Роублинг), до момента в който любовта им не се трансформира в брака единадесет месеца по-късно, през януари 1865 година След войната, те отидоха да живеят в Трентън, а по-късно и в Синсинати, където Вашингтон оказва помощ на татко си да поддържа моста, който беше построил там. Скоро по-късно двамата младоженци отпътуват за Европа, с цел да може Вашингтон да учи създаване на пневматични кесони – доста значима, въпреки и рискова структура, употребена при построяването на окачени мостове.

Пневматичен кесон

Неслучайно Емили отпътува със брачна половинка си на тези просветителни пътувания и също добива знанията, които и ще употребява по-късно. Освен това, на 21 ноември 1867 година, до момента в който са в Германия, Емили и Вашингтон посрещат първото си и само дете, Джон А. Роублинг II.

Когато се схваща, че Джон Роублинг (старши) ще проектира и построи „ Големия мост “, той вика основния си асистент, Вашингтон, назад в Щатите. Бруклинският мост трябваше да бъде най-дългият, построяван в миналото и един от най-скъпите. За страдание, това не разказва какъв брой огромна и рискова задача ще бъде построяването на този мост. За четиринадесетте години, нужни за построяването му, се счита, че са починали 27 души. И на 22 юли 1869 година тя ще вземе една от първите си жертви – самият Джон – и по този начин способният Вашингтон Роублинг застава отпред на плана. Но скоро него също ще го застигне горчива орис.

Двама моряци упражняват в декомпресионна камера, с цел да не получа кесонна болест след дълъг престой надълбоко под вода

Строителството стартира през 1870 година и Вашингтон конфигурира два пневматични кесона, с цел да може служащите му да копаят дъното на реката и да слагат основите на Бруклинския мост. Те бяха най-големите пневматични кесони, създавани в миналото, по-големи от четири тенис корта. През идващите две години Вашингтон прекарва доста време в тях, до момента в който през 1872 година, като най-малко 110 от служащите си (а има и доста неотчетени случаи), не се подписа с „ кесонна болест “. Той не умира (като някои от работниците), само че прекарва известно време на легло, кьорав и съвсем неподвижен. Емили, откакто е учила дружно със брачна половинка си и е изцяло способна да се оправи със задачата, поема позицията на основен полеви инженер на Бруклинския мост.

Проектът не беше безпроблемен: закъснения, смъртни случаи, още случаи на кесонна болест и проблеми с бюджета. Все отново, без значение кой е началник, построяването на Бруклинския мост си беше голяма задача. Най-накрая, на 17 май 1881 година, Емили става първият човек, кръстосал Бруклинския мост – пред очите на президента Честър Артър и с жив петел в ръце за шанс. Седмица по-късно мостът беше отворен за прекосяване. Нейният сътрудника инженер Абрам Хюит споделя:

И прибавя, че мостът е „ безконечен монумент на саможертвената лоялност на една жена и на нейния потенциал за образованието, от което тя дълго е била държана настрани “.

…

Вашингтон и Емили Роублинг продължиха да живеят щастливия живот в Трентън, Ню Джърси, след завършването на моста. Вашингтон оживява 89-годишна възраст и почива през 1926 година, като в никакъв случай не се възвръща изцяло от заболяването си. Емили реализира още един триумф, като приключва право Нюйоркския университет. Последното й есе е озаглавено „ Увреждания на една брачна половинка “ и е апел дамите да бъдат равни на мъжете пред закона.

Тя почива на 59 години през 1903 година като бунтовник и един от основните полеви инженери в строителството на 19-ти век.