Бузлуджа - История и Бъдеще
" И през днешния ден, когато подвигам взор към хребета на Стара планина, виждам там Паметника на Бузлуджа... " С тези думи стартира диалогът ми с казанлъшкия фотограф художник Бедрос Азинян. Дом паметникът на върха е част от неговия живот. И освен. Разказал го е в книгата си " Строи се паметник " - неповторимо издание, събрало 363 фрагмента от тримата щатни фотографи на " Бузлуджа " - Артин Азинян, Петър Бакалов и Бедрос Азинян.
Фоторазказът на Бедрос показва огромен откъслек от публичния живот и настройки у нас. " Ирония е, че Паметникът, издигнат от народа, бе опустошен от същите тези хора ", не крие тъгата си фотографът. Още на 19 години той прави първата си фотография на Бузлуджа - през февруари 1979 година, на тържеството по случай взимане на бузлуджанска пръст за галактическия полет на първия български космонавт Георги Иванов. През май с.г. снима на Бузлуджа Иванов и Николай Рукавишников.
1976 година Начало на слагането на изолацията на покрива на тържествената зала
Първите фотографии на бъдещия Дом-паметник прави татко му Артин през 1974 година Поканен е като член на казанлъшкия кино-фото клуб " Искра " да документира гърмежите на върха. Трябвало е да бъдат свалени 9 метра от първичната височина, с цел да се построи монументът. И първите гърмежи били съвсем секрети, с цел да ревизират дали ще поддаде скалата. Артин Азинян е назначен за първи фотограф на монумента през 1976 година и на процедура наблюдава с фотоапарат в ръка цялото му строителство до откриването през 1981 година по случай 1300-годишнината на българската страна. От 1 юни 1981 година синът му Бедрос е назначен като фотограф, а след това и като завеждащ кино- и фотоархива на Дом-паметника " Бузлуджа " до закриването на щата през септември 1990 г.
" Когато получих заповедта за овакантяване, предадох всичко - над 3000 архивни единици - черно-бели и цветни негативи, позитиви и киноленти. Всичко беше детайлно разказано - кой е на фрагмента, какво е събитието. Съдбата на тези мигове, по този начин точно снимани, подбрани и разказани, през днешния ден е незнайна ", споделя Бедрос. Казва, че архивите несъмнено са били предадени в централната фотолаборатория на Централен комитет на Българска комунистическа партия, която се намирала тъкмо под звездата на някогашния Партиен дом, само че какво е станало с тях... Мъчно му е, несъмнено, само че най-много страда за паметта. И за тези над 6000 души, " сражавали се " на върха даже при температура минус 29,5 градуса по Целзий и вятър със скорост 170 км/ч, чието мъжество би трябвало да остане като образец за поколенията. Спомнял си е за строителния им героизъм при подреждането на фрагментите за книгата. А зад всяка фотография стои история.
1975 година Капсулата с посланието към идните генерации поема Невена Стефанова, секретар на Окръжния комитет на ДКМС в Стара Загора, асистират й чавдарче и пионерче
Бедрос снима откриването на монумента през август 1981 година " Бяхме няколко екипа. Като млад фотограф бях разпределен да фотографирам концерта и всички идващи делегации. Те идваха на Историческата поляна, на мраморната естрада. Документирах даже Чочоолу. Хората бяха доста ", спомня си Бедрос.
Помни и различен прелюбопитен миг. Вечерта преди формалното разкриване, на 22 август, била планувана тържествена заря-проверка на Историческата поляна. Лично армейски ген. Добри Джуров приемал строя. " Бяхме се разположили по този начин, че да заснемем фойерверките, които ще озарят паметника. Изведнъж обаче заваля проливен дъжд, вятър, гръмотевици. Войниците бяха мокри и подгизнали. Но тържествена инспекция имаше. И заря. Не можахме обаче заради атмосферните условия да създадем фотосите с фойерверките към монумента. А на другия ден трябваше да се подадат фрагменти за в. " Работническо дело ". Добре, че предходните дни бяхме създали фотоси при хубаво време. И направихме монтаж. И фотографът на " Работническо дело " Георги Панамски изпрати авансово инсталирана фотография за вестника ", споделя Бедрос.
Подбирали с сътрудниците му фотографии за специфичен азбучник, само че по този начин и не съумели да осъществят концепцията си. Снимали няколко пъти Дом-паметника през нощта, на осветяване, от 23 до 2-3 часа, тъй като другояче дневната светлина през прозорците променяла цветовете вътре. От партийното управление даже обезпечили ленти " Kodak " за фотосите, тъй като тези на " ORWO " (произведени в ГДР) не осигурявали толкоз положително цветово предаване.
Тъга - това изпитал Бедрос през 1998 година, когато видял Дом-паметника в сегашния му тип - опустошен, ограбен и зарязан от страната. " Именно страната би трябвало да се намеси съществено и да се намерения по какъв начин стратегически да се употребява Дом-паметникът ", безапелационен е Бедрос. И добавя какъв център за връзка е той сред Северна и Южна България. Спомня си, че през 1984 година с елементарна телевизионна антена на малко телевизорче " Юность " хващали сигнал от Турция и гледали неразрешените за лъчение Олимпийски игри от Лос Анджелис.
" Жалко за пропилените години. Паметникът трябваше да се запази ", отбелязва Бедрос. И има намерение разрухата да пресъздава в продължение на сегашния фоторазказ за славата. Вече е измислил и заглавието - " Сълзи от рубин ".
И Бедрос, също като мнозина други, счита, че бъдещето на " Бузлуджа " е част от оня значим диалог за нашето минало и за паметта ни, който ни разделя толкоз доста години. И който би трябвало да бъде извършен, с цел да може страницата на отричане, ненавист и незнание да бъде затворена.
Началото
В края на 40-те и началото на 50-те години на XX век управлението на Българска комунистическа партия разисква въпроса за увековечаване на историческата околност на Бузлуджа и обвързваните с нея събития.
1974 година Фундаментът на пилона
На 21 юни 1951 година Политбюро взема решение да се сложи паметна плоча, която в период от две години да бъде сменена с подобаващ монумент, споделя историкът доктор Чавдар Ангелов, шеф на Националния парк-музей " Шипка-Бузлуджа ". Идеята се развива - през 1959 година се разисква на върха да се инсталира " висок стълб " със " светяща петолъчка ". През 1961 година, във връзка отбелязването на 70-годишнината от Бузлуджанския конгрес, на югоизточния скат на именития връх са построени три паметника, отбелязващи основаването на партията, героичната гибел на Хаджи Димитър и сражението, при което през януари 1944 година са убити трима партизани от Габровско-Севлиевския отряд. Окончателното решение за построяването на Дом-паметника е взето на 11 март 1971 година Строителните действия стартират напролет на 1974 година Дом-паметникът " Бузлуджа " е открит публично на 23 август 1981 г.
Монументът
1977 година Работници вкарват единия лъч на звездата в работилница, с цел да се инсталират рубинените стъкла
* Диаметърът на тържествената зала е 60 м
* Височината на пилона е 70 м
* Обектът е построен на височина 1434 м
* Височината на рубинената звезда е 12,40 м, а широчината й е 6 м
* Всяка звезда тежи по 3200 кг и се състои от 352 детайла, площта на звездата на пилона е 28 кв. м, а единствено рубиненото стъкло е 22 кв. м
* Звездите са докарани непосредствено от завода производител " Красный май " - Вышний Волочек, с два камиона МАЗ
* Рубиненото стъкло е от четири пласта с дебелина 8 мм
* Общият брой на осветителните тела в Дом-паметника е над 3000
* Подовата повърхност е 6000 кв. м, покрита с над 1840 кв. м мокет. Облицовките с мраморен глиц са с повърхност 1100 кв. м
* Панорамните прозорци заемат 480 кв. м повърхност и са с термопанни стъкла с алуминиева дограма, направена в Австрия
* В пилона са вложени 3720 куб. м бетон и са вградени 3685 т стоманени пръти с дължина 200 км
* До 30 октомври 1980 година при строителството са излети 20 000 куб. м бетон
* Пилонът е необятен 9 м в основата, а на върха доближава 15 м ширина
* Металната покривна структура тежи 640 тона
* Площта на медния ламаринен покрив е 2600 кв. м
* Площта на осъществените кофражни действия е 17 000 кв. м
* По терасиране на пътя Крън-Бузлуджа са работили над 300 младежи бригадири
* Доставените камъни от златен, сребърен и меден смалт от Съюз на съветските социалистически републики са 45 тона
* Художествените композиции в Дом-паметника са над 550 кв. м
* В строителството са взели участие към 6000 души
* Сумата, събрана от закупуването на пощенски марки, е 14 186 000 лева
Идеята
1977 година Героят на социалистическия труд и основен началник на градежа на пилона Генадий Милованов връчва знаме и паметка на основния проектант на паметника Георги Стоилов
Наричат го " бащата на " Бузлуджа ". Разговарях с арх. Георги Стоилов през 2012 година В изявление за ДУМА той беше покъртен и ужасяващ от типа на " рожбата си ". " Някой даже е написал на входа " Forget your past " (Забравете вашето минало). Не знам кои шпицкоманди са вършали там, само че очевидно след измененията всичко е опустошено. Куполът е продънен, тече вода, сняг вали... Стореното е позор за България! ", съобщи той. Говореше за паметника на върха с обич. Защото " връзката " му с него стартира десетина години преди началото на строителството. Когато е разгласен конкурс за три паметника - на Хаджи Димитър, на създателите на проведеното социалистическо придвижване в България и на убитите партизани от Габровско-Севлиевския отряд. " Бузлуджа беше четвъртият паметник, като концепцията беше петолъчната звезда да грейне на върха. Участвах в състезанието. Получих първа награда. Първоначалният план беше друг от това, което построихме по-късно. Идеята тогава представляваше кръг, подложен на шест опори, в центъра имаше стълб и от горната страна - петолъчна звезда ", описа арх. Стоилов.
1983 година Тържествено посрещане на милионния клиент в Дом-паметника
Трите паметника са издигнати, а построяването на монумента е отсрочено. " След известно време, може би десетина години след този конкурс, се обадиха от Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в Стара Загора с апела да строим Бузлуджа. Да, само че планът към този момент беше " поостарял ", трябваше да се пооправи. Времето беше друго. Тогава се роди актуалният вид. В началото концепцията предвиждаше пилонът да е в самата паница, само че по-късно го изнесох извън заради градивни и естетически съображения - трябваше всяка форма да е изчистена. На " мода " бяха летящите чинии, галактическите тела - все за тях се говореше. Може би това се е отразило и на плана. Направих един макет и го занесох на Тодор Живков. Той ме попита какво е това. Казах му, че е Бузлуджа. А той рече: " Давайте да го строим! " Подготвихме работни чертежи, проекти за цялата инфраструктура и се дефинира строител. Поръчаха го на Строителни войски, изпълнителите бяха момчета от Старозагорската дивизия ", спомня си Георги Стоилов.
" Предложих парите за построяването на комплекса да се съберат от хората, да не заплащат нито партията, нито страната. Организира се специфична акция, пуснаха се марки, които се продаваха. Събраха се 16 млн. лева За строителството на паметника се изразходваха близо 14 млн. лева, в това число и за околната среда. Останалите 2 млн. лева бяха дадени за детски градини ", напомня той.
" Паметникът е чиста концепция. Символизира концепция. Тази концепция се съдържа и в посланието за идните генерации, в капсулата, която е бетонирана в паметника. Аз я писах... Съчиних текста, а след това калиграф го изписа. Написаното съдържа историята на това място. Стара планина, Балкана - това е България... Мястото е свещено, би трябвало да се пази от всевъзможни попълзновения. "
" Мисля, че паметникът би трябвало да стане народен Пантеон на великите българи - Пантеон " България "... Паметникът на Бузлуджа не може да е кафене, сладкарница, дневен бар или механа. Дума да не става! Това е чист паметник, основан като знак и би трябвало да остане подобен! Паметникът дано е туристически обект, само че никога търговски, комерсиален! " Това е заветът на " бащата на " Бузлуджа ". Направи го 10 години, преди да напусне този свят.
Неделчо Маринов, регионален шеф на Стара Загора:
Ще възродим Дом-паметника
Неделчо Маринов
В момента Дом-паметникът " Бузлуджа " е без покрив, останала е единствено носещата структура от железни греди. В годините медната облицовка е била свалена и открадната, а цялата облицовка и изолацията на покрива се е разпаднала, беше разпръсната из всички пространства и към постройката. Липсват огромните, елипсовидни прозорци. Има подземни етажи на няколко равнища, които не са обезопасени.
През 2022 година, когато паметникът към този момент е разгласен за културна полезност по план на арх. Дора Иванова и фондация „ Проект Бузлуджа “, финансиран от МК, са осъществени действия по разчистване и обезопасяване на покривна структура и подове, транспортиране и депониране на строителни боклуци, създаване на краткотрайно защитно покритие над куполна мозаечна розета и други Реализираният план обаче не взема решение всички значими проблеми по отношение на сигурността. Със заповед на регионалния шеф на Стара Загора от края на 2023 година се не разрешава достъпът до обекта, защото постройката е рискова.
Областната администрация в Стара Загора взе участие дружно с Община Казанлък и Фондация „ Проект Бузлуджа " в Споразумение за партньорство от 20 септември 2023 година за подготовка и осъществяване на Концепция за интегрирани териториални вложения (КИТИ) „ Устойчив социално-икономически напредък, усъвършенствана капиталова среда и съхранена еднаквост на района “, в частта Опазване и акомодация на паметник " Бузлуджа " - Етап 1 - Консолидация по линия на Програмата за развиване на районите 2021-2027. Единственият наш ангажимент бе прекачване на правото на ръководство на монумента от Областна администрация Стара Загора на Община Казанлък. В резултат на несполучливо извършен референдум на 17 ноември 2024 година в община Казанлък се наложи изменение на поетия ангажимент, с което Областна администрация влезе в качеството на виновен сътрудник дружно с Община Казанлък.
Проектът по КИТИ на стойност 6,93 млн. лева е утвърден за финансиране и следва да стартира неговото осъществяване. Срокът е до 2029 г.
Ще бъде създадена тактика за запазване, акомодация и ръководство на монумента, както и идея за развиване на цялостната дестинация, която включва настаняване, инфраструктура, отдих, туристически атракции, пътеки и други
На идващ стадий ще се изготви работен план за спешен ремонт - консолидация на покрив, носеща железна структура, затваряне с прозорци, с цел да се обезпечи отбрана от външните условия и да се спре проникването на вода. Ще бъдат осъществени съоръжения за мълниезащита и заземление.
При създаването на концепцията по плана за консолидация и акомодация ще бъде открито най-хубавото и настоящо решение да се възроди обектът като модерна сцена на бъдещи събития, които въодушевяват младежите на България, и да продължи да е притегателна мощ за интернационалните, културни, туристически и други събития.
Десет години идея
Фондация “Проект Бузлуджа ” е учредена от арх. Дора Иванова през 2015 година
Каузата й не е цялостно възобновяване на монумента, а запазване и преизползване с просветителни и туристически цели. По номинация на фондацията през 2018 година Дом-паметникът е разгласен за един от “7-те най-застрашени ” обекта на културното завещание на Стария континент. Експерти от " Европа Ностра ", водещата организация за завещание в Европа, и Института на Европейската капиталова банка, изготвят отчет, който е и първото публично интернационално признание за полезността на обекта като културно завещание.
През 2019 година, с помощта на програмата „ Keeping It Modern “ от фондация " Гети ", стартира правене на План за запазване и ръководство. Проведени са механически, структурни, архивни и реставрационни изследвания. Проектът е осъществен от мултидисциплинарен екип от над 100 български и интернационалните специалисти от повече от 10 страни, а сътрудници са ИКОМОС Германия, Техническият университет в Мюнхен, УАСГ.
През 2020 година с финансиране от фондация “Гети ” са осъществени спешни действия по стабилизиране на застрашените мозайки. Работата се прави от интернационален реставраторски екип от НХА, Техническия университет в Мюнхен, Университета по изкуствата в Берн и Неправителствени организации “Диадрасис ” в Атина. Изграждат се защитни покрития над 1000 кв. м мозайки.
Фондацията създава визия за бъдещето на паметника. Тя планува опазване на достоверността на монумента. Система от прожекции ще споделя разнообразни истории. В главната зала ще се организират интернационалните събития за към 400 индивида. Целогодишен културен календар ще предлага концерти, пиеси, прожекции, танцови и други представления и пърформанси. Посетителите ще могат да се качат до върха на 70-метровия стълб и да се насладят на 360-градусова панорамна панорама над билото на Стара планина.
Една от културните начинания на фондацията е фестивалът “OPEN BUZLUDZHA ”, чието пето издание следва от 15 до 17 август. Входът т.г. е свободен, а главната му цел е социална поддръжка за опазването и отварянето на монумента. Фестивалът включва богата културна стратегия с работилници, действия за деца, лекции, турове, музикални подиуми.
Фоторазказът на Бедрос показва огромен откъслек от публичния живот и настройки у нас. " Ирония е, че Паметникът, издигнат от народа, бе опустошен от същите тези хора ", не крие тъгата си фотографът. Още на 19 години той прави първата си фотография на Бузлуджа - през февруари 1979 година, на тържеството по случай взимане на бузлуджанска пръст за галактическия полет на първия български космонавт Георги Иванов. През май с.г. снима на Бузлуджа Иванов и Николай Рукавишников.
1976 година Начало на слагането на изолацията на покрива на тържествената зала
Първите фотографии на бъдещия Дом-паметник прави татко му Артин през 1974 година Поканен е като член на казанлъшкия кино-фото клуб " Искра " да документира гърмежите на върха. Трябвало е да бъдат свалени 9 метра от първичната височина, с цел да се построи монументът. И първите гърмежи били съвсем секрети, с цел да ревизират дали ще поддаде скалата. Артин Азинян е назначен за първи фотограф на монумента през 1976 година и на процедура наблюдава с фотоапарат в ръка цялото му строителство до откриването през 1981 година по случай 1300-годишнината на българската страна. От 1 юни 1981 година синът му Бедрос е назначен като фотограф, а след това и като завеждащ кино- и фотоархива на Дом-паметника " Бузлуджа " до закриването на щата през септември 1990 г.
" Когато получих заповедта за овакантяване, предадох всичко - над 3000 архивни единици - черно-бели и цветни негативи, позитиви и киноленти. Всичко беше детайлно разказано - кой е на фрагмента, какво е събитието. Съдбата на тези мигове, по този начин точно снимани, подбрани и разказани, през днешния ден е незнайна ", споделя Бедрос. Казва, че архивите несъмнено са били предадени в централната фотолаборатория на Централен комитет на Българска комунистическа партия, която се намирала тъкмо под звездата на някогашния Партиен дом, само че какво е станало с тях... Мъчно му е, несъмнено, само че най-много страда за паметта. И за тези над 6000 души, " сражавали се " на върха даже при температура минус 29,5 градуса по Целзий и вятър със скорост 170 км/ч, чието мъжество би трябвало да остане като образец за поколенията. Спомнял си е за строителния им героизъм при подреждането на фрагментите за книгата. А зад всяка фотография стои история.
1975 година Капсулата с посланието към идните генерации поема Невена Стефанова, секретар на Окръжния комитет на ДКМС в Стара Загора, асистират й чавдарче и пионерче
Бедрос снима откриването на монумента през август 1981 година " Бяхме няколко екипа. Като млад фотограф бях разпределен да фотографирам концерта и всички идващи делегации. Те идваха на Историческата поляна, на мраморната естрада. Документирах даже Чочоолу. Хората бяха доста ", спомня си Бедрос.
Помни и различен прелюбопитен миг. Вечерта преди формалното разкриване, на 22 август, била планувана тържествена заря-проверка на Историческата поляна. Лично армейски ген. Добри Джуров приемал строя. " Бяхме се разположили по този начин, че да заснемем фойерверките, които ще озарят паметника. Изведнъж обаче заваля проливен дъжд, вятър, гръмотевици. Войниците бяха мокри и подгизнали. Но тържествена инспекция имаше. И заря. Не можахме обаче заради атмосферните условия да създадем фотосите с фойерверките към монумента. А на другия ден трябваше да се подадат фрагменти за в. " Работническо дело ". Добре, че предходните дни бяхме създали фотоси при хубаво време. И направихме монтаж. И фотографът на " Работническо дело " Георги Панамски изпрати авансово инсталирана фотография за вестника ", споделя Бедрос.
Подбирали с сътрудниците му фотографии за специфичен азбучник, само че по този начин и не съумели да осъществят концепцията си. Снимали няколко пъти Дом-паметника през нощта, на осветяване, от 23 до 2-3 часа, тъй като другояче дневната светлина през прозорците променяла цветовете вътре. От партийното управление даже обезпечили ленти " Kodak " за фотосите, тъй като тези на " ORWO " (произведени в ГДР) не осигурявали толкоз положително цветово предаване.
Тъга - това изпитал Бедрос през 1998 година, когато видял Дом-паметника в сегашния му тип - опустошен, ограбен и зарязан от страната. " Именно страната би трябвало да се намеси съществено и да се намерения по какъв начин стратегически да се употребява Дом-паметникът ", безапелационен е Бедрос. И добавя какъв център за връзка е той сред Северна и Южна България. Спомня си, че през 1984 година с елементарна телевизионна антена на малко телевизорче " Юность " хващали сигнал от Турция и гледали неразрешените за лъчение Олимпийски игри от Лос Анджелис.
" Жалко за пропилените години. Паметникът трябваше да се запази ", отбелязва Бедрос. И има намерение разрухата да пресъздава в продължение на сегашния фоторазказ за славата. Вече е измислил и заглавието - " Сълзи от рубин ".
И Бедрос, също като мнозина други, счита, че бъдещето на " Бузлуджа " е част от оня значим диалог за нашето минало и за паметта ни, който ни разделя толкоз доста години. И който би трябвало да бъде извършен, с цел да може страницата на отричане, ненавист и незнание да бъде затворена.
Началото
В края на 40-те и началото на 50-те години на XX век управлението на Българска комунистическа партия разисква въпроса за увековечаване на историческата околност на Бузлуджа и обвързваните с нея събития.
1974 година Фундаментът на пилона
На 21 юни 1951 година Политбюро взема решение да се сложи паметна плоча, която в период от две години да бъде сменена с подобаващ монумент, споделя историкът доктор Чавдар Ангелов, шеф на Националния парк-музей " Шипка-Бузлуджа ". Идеята се развива - през 1959 година се разисква на върха да се инсталира " висок стълб " със " светяща петолъчка ". През 1961 година, във връзка отбелязването на 70-годишнината от Бузлуджанския конгрес, на югоизточния скат на именития връх са построени три паметника, отбелязващи основаването на партията, героичната гибел на Хаджи Димитър и сражението, при което през януари 1944 година са убити трима партизани от Габровско-Севлиевския отряд. Окончателното решение за построяването на Дом-паметника е взето на 11 март 1971 година Строителните действия стартират напролет на 1974 година Дом-паметникът " Бузлуджа " е открит публично на 23 август 1981 г.
Монументът
1977 година Работници вкарват единия лъч на звездата в работилница, с цел да се инсталират рубинените стъкла
* Диаметърът на тържествената зала е 60 м
* Височината на пилона е 70 м
* Обектът е построен на височина 1434 м
* Височината на рубинената звезда е 12,40 м, а широчината й е 6 м
* Всяка звезда тежи по 3200 кг и се състои от 352 детайла, площта на звездата на пилона е 28 кв. м, а единствено рубиненото стъкло е 22 кв. м
* Звездите са докарани непосредствено от завода производител " Красный май " - Вышний Волочек, с два камиона МАЗ
* Рубиненото стъкло е от четири пласта с дебелина 8 мм
* Общият брой на осветителните тела в Дом-паметника е над 3000
* Подовата повърхност е 6000 кв. м, покрита с над 1840 кв. м мокет. Облицовките с мраморен глиц са с повърхност 1100 кв. м
* Панорамните прозорци заемат 480 кв. м повърхност и са с термопанни стъкла с алуминиева дограма, направена в Австрия
* В пилона са вложени 3720 куб. м бетон и са вградени 3685 т стоманени пръти с дължина 200 км
* До 30 октомври 1980 година при строителството са излети 20 000 куб. м бетон
* Пилонът е необятен 9 м в основата, а на върха доближава 15 м ширина
* Металната покривна структура тежи 640 тона
* Площта на медния ламаринен покрив е 2600 кв. м
* Площта на осъществените кофражни действия е 17 000 кв. м
* По терасиране на пътя Крън-Бузлуджа са работили над 300 младежи бригадири
* Доставените камъни от златен, сребърен и меден смалт от Съюз на съветските социалистически републики са 45 тона
* Художествените композиции в Дом-паметника са над 550 кв. м
* В строителството са взели участие към 6000 души
* Сумата, събрана от закупуването на пощенски марки, е 14 186 000 лева
Идеята
1977 година Героят на социалистическия труд и основен началник на градежа на пилона Генадий Милованов връчва знаме и паметка на основния проектант на паметника Георги Стоилов
Наричат го " бащата на " Бузлуджа ". Разговарях с арх. Георги Стоилов през 2012 година В изявление за ДУМА той беше покъртен и ужасяващ от типа на " рожбата си ". " Някой даже е написал на входа " Forget your past " (Забравете вашето минало). Не знам кои шпицкоманди са вършали там, само че очевидно след измененията всичко е опустошено. Куполът е продънен, тече вода, сняг вали... Стореното е позор за България! ", съобщи той. Говореше за паметника на върха с обич. Защото " връзката " му с него стартира десетина години преди началото на строителството. Когато е разгласен конкурс за три паметника - на Хаджи Димитър, на създателите на проведеното социалистическо придвижване в България и на убитите партизани от Габровско-Севлиевския отряд. " Бузлуджа беше четвъртият паметник, като концепцията беше петолъчната звезда да грейне на върха. Участвах в състезанието. Получих първа награда. Първоначалният план беше друг от това, което построихме по-късно. Идеята тогава представляваше кръг, подложен на шест опори, в центъра имаше стълб и от горната страна - петолъчна звезда ", описа арх. Стоилов.
1983 година Тържествено посрещане на милионния клиент в Дом-паметника
Трите паметника са издигнати, а построяването на монумента е отсрочено. " След известно време, може би десетина години след този конкурс, се обадиха от Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в Стара Загора с апела да строим Бузлуджа. Да, само че планът към този момент беше " поостарял ", трябваше да се пооправи. Времето беше друго. Тогава се роди актуалният вид. В началото концепцията предвиждаше пилонът да е в самата паница, само че по-късно го изнесох извън заради градивни и естетически съображения - трябваше всяка форма да е изчистена. На " мода " бяха летящите чинии, галактическите тела - все за тях се говореше. Може би това се е отразило и на плана. Направих един макет и го занесох на Тодор Живков. Той ме попита какво е това. Казах му, че е Бузлуджа. А той рече: " Давайте да го строим! " Подготвихме работни чертежи, проекти за цялата инфраструктура и се дефинира строител. Поръчаха го на Строителни войски, изпълнителите бяха момчета от Старозагорската дивизия ", спомня си Георги Стоилов.
" Предложих парите за построяването на комплекса да се съберат от хората, да не заплащат нито партията, нито страната. Организира се специфична акция, пуснаха се марки, които се продаваха. Събраха се 16 млн. лева За строителството на паметника се изразходваха близо 14 млн. лева, в това число и за околната среда. Останалите 2 млн. лева бяха дадени за детски градини ", напомня той.
" Паметникът е чиста концепция. Символизира концепция. Тази концепция се съдържа и в посланието за идните генерации, в капсулата, която е бетонирана в паметника. Аз я писах... Съчиних текста, а след това калиграф го изписа. Написаното съдържа историята на това място. Стара планина, Балкана - това е България... Мястото е свещено, би трябвало да се пази от всевъзможни попълзновения. "
" Мисля, че паметникът би трябвало да стане народен Пантеон на великите българи - Пантеон " България "... Паметникът на Бузлуджа не може да е кафене, сладкарница, дневен бар или механа. Дума да не става! Това е чист паметник, основан като знак и би трябвало да остане подобен! Паметникът дано е туристически обект, само че никога търговски, комерсиален! " Това е заветът на " бащата на " Бузлуджа ". Направи го 10 години, преди да напусне този свят.
Неделчо Маринов, регионален шеф на Стара Загора:
Ще възродим Дом-паметника
Неделчо Маринов
В момента Дом-паметникът " Бузлуджа " е без покрив, останала е единствено носещата структура от железни греди. В годините медната облицовка е била свалена и открадната, а цялата облицовка и изолацията на покрива се е разпаднала, беше разпръсната из всички пространства и към постройката. Липсват огромните, елипсовидни прозорци. Има подземни етажи на няколко равнища, които не са обезопасени.
През 2022 година, когато паметникът към този момент е разгласен за културна полезност по план на арх. Дора Иванова и фондация „ Проект Бузлуджа “, финансиран от МК, са осъществени действия по разчистване и обезопасяване на покривна структура и подове, транспортиране и депониране на строителни боклуци, създаване на краткотрайно защитно покритие над куполна мозаечна розета и други Реализираният план обаче не взема решение всички значими проблеми по отношение на сигурността. Със заповед на регионалния шеф на Стара Загора от края на 2023 година се не разрешава достъпът до обекта, защото постройката е рискова.
Областната администрация в Стара Загора взе участие дружно с Община Казанлък и Фондация „ Проект Бузлуджа " в Споразумение за партньорство от 20 септември 2023 година за подготовка и осъществяване на Концепция за интегрирани териториални вложения (КИТИ) „ Устойчив социално-икономически напредък, усъвършенствана капиталова среда и съхранена еднаквост на района “, в частта Опазване и акомодация на паметник " Бузлуджа " - Етап 1 - Консолидация по линия на Програмата за развиване на районите 2021-2027. Единственият наш ангажимент бе прекачване на правото на ръководство на монумента от Областна администрация Стара Загора на Община Казанлък. В резултат на несполучливо извършен референдум на 17 ноември 2024 година в община Казанлък се наложи изменение на поетия ангажимент, с което Областна администрация влезе в качеството на виновен сътрудник дружно с Община Казанлък.
Проектът по КИТИ на стойност 6,93 млн. лева е утвърден за финансиране и следва да стартира неговото осъществяване. Срокът е до 2029 г.
Ще бъде създадена тактика за запазване, акомодация и ръководство на монумента, както и идея за развиване на цялостната дестинация, която включва настаняване, инфраструктура, отдих, туристически атракции, пътеки и други
На идващ стадий ще се изготви работен план за спешен ремонт - консолидация на покрив, носеща железна структура, затваряне с прозорци, с цел да се обезпечи отбрана от външните условия и да се спре проникването на вода. Ще бъдат осъществени съоръжения за мълниезащита и заземление.
При създаването на концепцията по плана за консолидация и акомодация ще бъде открито най-хубавото и настоящо решение да се възроди обектът като модерна сцена на бъдещи събития, които въодушевяват младежите на България, и да продължи да е притегателна мощ за интернационалните, културни, туристически и други събития.
Десет години идея
Фондация “Проект Бузлуджа ” е учредена от арх. Дора Иванова през 2015 година
Каузата й не е цялостно възобновяване на монумента, а запазване и преизползване с просветителни и туристически цели. По номинация на фондацията през 2018 година Дом-паметникът е разгласен за един от “7-те най-застрашени ” обекта на културното завещание на Стария континент. Експерти от " Европа Ностра ", водещата организация за завещание в Европа, и Института на Европейската капиталова банка, изготвят отчет, който е и първото публично интернационално признание за полезността на обекта като културно завещание.
През 2019 година, с помощта на програмата „ Keeping It Modern “ от фондация " Гети ", стартира правене на План за запазване и ръководство. Проведени са механически, структурни, архивни и реставрационни изследвания. Проектът е осъществен от мултидисциплинарен екип от над 100 български и интернационалните специалисти от повече от 10 страни, а сътрудници са ИКОМОС Германия, Техническият университет в Мюнхен, УАСГ.
През 2020 година с финансиране от фондация “Гети ” са осъществени спешни действия по стабилизиране на застрашените мозайки. Работата се прави от интернационален реставраторски екип от НХА, Техническия университет в Мюнхен, Университета по изкуствата в Берн и Неправителствени организации “Диадрасис ” в Атина. Изграждат се защитни покрития над 1000 кв. м мозайки.
Фондацията създава визия за бъдещето на паметника. Тя планува опазване на достоверността на монумента. Система от прожекции ще споделя разнообразни истории. В главната зала ще се организират интернационалните събития за към 400 индивида. Целогодишен културен календар ще предлага концерти, пиеси, прожекции, танцови и други представления и пърформанси. Посетителите ще могат да се качат до върха на 70-метровия стълб и да се насладят на 360-градусова панорамна панорама над билото на Стара планина.
Една от културните начинания на фондацията е фестивалът “OPEN BUZLUDZHA ”, чието пето издание следва от 15 до 17 август. Входът т.г. е свободен, а главната му цел е социална поддръжка за опазването и отварянето на монумента. Фестивалът включва богата културна стратегия с работилници, действия за деца, лекции, турове, музикални подиуми.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ