И да е имал някакви съмнения непредубеденият зрител, те са

И да е имал някакви подозрения непредубеденият фен, те са се изпарили през последните дни и той към този момент е сигурен: взели са се. И централната новинарска емисия на Би Ти Ви на 28 октомври го потвърди за следващ път. В нея единствено дето не бяха облепили студиото с плакати: „ Ние сме кирчовци! Не ни е боязън! “ Няма за какво да ги е боязън, несъмнено – изключително, в случай че са уверени, че в една специфична страна като нашата всеки пенкилер може да се лигави с Конституционния съд. В естествените страни този съд е Върховният Арбитър/Пазител на Основния закон, на фундамента на държавността. Тук обаче всеки случайник, който се сънува за нещо, може да подритва решенията му - а встрастената му телевизионна избраница може редовно да подрива доверието на феновете в него. На въпросната дата на кахърите на кирчовци със закона бяха отделени към три минутки. Но човек оставаше с чувството, че и три секунди да траеше репортажът, малкия екран мъчно щеше да прикрие пристрастията си. Дори умерено може да се каже, че към този момент следим една обсесия. А когато една медия изпадне в сходно положение, мъчно ще отбрани логото си – в тази ситуация то гласи „ Всички гледни точки “. Не е пояснено, само че се допуска, че става дума за гледни точки/гледища, които не са скарани със здравия разсъдък. Едното становище бе обезпечено от проф. Близнашки, експерт по конституционно право, съгласно който двойното поданство на Кирил Петков основава сериозен проблем и за Радев. Така е, надали може да има спор по това изказване - явно е, че президента ще понесе морални загуби. Другата „ позиция “ беше фабрикувана на крайник от Асен Василев/от към този момент помръкналото съзвездие на кирчовци. Той беше напряко възхитителен в своята доверчивост: опулен, даже опуйчен в камерата, той значимо отсъди, че Петков не е подписал подправена, измамлива декларация за поданството си – тъй като и той самият бил подписал сходна декларация, а нямал двойно поданство. Човек с по-слаби нерви може да припадне от този абсурден до идиотизъм извод. И значимо добави, без да придаде даже минимална доза непринуденост на погледа си: а и мненията по проблема били фифти-фифти. Дори и в най-мрачните ни дни ще се откри някакъв – какъв? – който да внесе радостна нотка, въпреки и на ръба на налудното.  Кирчовци, както към този момент стана ясно от задоволително образци, изнесени в медиите, са си систематични лъжльовци – само че, въпреки всичко, и панаирът, който ни натрапват, би трябвало да има някакви граници. Казва ви го човечецът, без да му мигне окото: мненията по проблема били фифти-фифти - разграничени по равно. Ей поради такива засрани „ гледища “, публицистиката добродушно ще си отмре – и евентуално ще бъде заровена на скрито място, там, където приютяват самоубийците. Фифти-фифти - в случай че по този начин ще дели с вас фифтиджията, когато/ако прилапа властта, жална ви майка. Решението на Конституционния съд беше взето с 11 на 1 гласа – 11:1 – това е фифти-фифтито на Асенчо. Не остана апатичен нито един прочут конституционалист от научните среди, който да не поддържа решението, множеството от тях даже го предвидиха авансово. Фифтито обаче умерено си пльосва тази неистина, едвам подлъже някои фенове. Както и да ни подсети, какъв брой истина има в логото на малкия екран. Да не ставаме прекомерно мнителни, само че държанието й е повече от необичайно. Там работят значително надарени хора, които оцеляват без значение от диктата на слушалките в ушите им. Не им е елементарно, само че, въпреки всичко, малко неотстъпчивост в гръбнаците им няма да е непотребна. Губят еднаквост, поради някакви фифтита. Остава да аранжират непрестанните им участия и с ръкопляскания – от тези подправени аплауси, които употребяват второкласните шоупрограми, с цел да залъжат някак публиката, а пътьом и себе си. Някой четец може да реши, че отделяме прекомерно внимание на един келяв репортаж. Че кой не лъже – ще си каже той, нали лъжите са главното градиво на политиката ни, нейният лозунг пък е „ С неистини – към светли съдбини! “ Така е и по тази причина обитаваме тази паянтова сграда, която одобряваме за своя „ страна “, и даже я обичаме, от горната страна на всичко. Но кирчовци са нещо особено – те са хуните на лъжата, безцеремонни и витални, нищо не е в положение да ги спре в Похода към Кокала. Всичко сме виждали през последните три десетилетия, само че тия двамата… Оказа се, че българското общество, шашардисано от странностите и даже налудностите на Прехода, е станало още по-податливо на банални измислици, създавани от банални видове, ясни още от пръв взор. В случая с кирчовците роля изигра и нежният им флирт с Харвард – прочее, като на десетки хиляди други курсанти – връзка, която до момента с нищо не ги отличава; само че българинът си е подобен, има почит към „ ученото “. Доста, в случай че не и съвсем всички анализатори в действителност иронизираха „ харвардската “ квас на кирчовци, обаче забележителна част от простолюдието одобри това като някакъв плюс. А в Служебния кабинет има хора с несравнимо по-сериозен престиж – да вземем за пример, просветният министър професор – а неотдавна и учен – Денков има репутацията на международно прочут академик. Проф. Янаки Стоилов също има своите качества, неотдавна към този момент е парламентарен арбитър.  Преди време, когато се заприказва, че Радев ще го предложи за този пост, си разреших да се усъмня в неговата обективност - само че той подкара с гьостерицата Кирчо, още до момента в който беше правосъден министър в кабинета. Това му прави чест. Единственият по-известен правист, който оправда измамата на Кирчо, бе Огнян Герджиков – длъжностен министър председател, излъчен преди време от Радев – и мнението му въобще не направи усещане. Да се надяваме, че най-малко не е подкокоросал Кирчо да подпише подправената си декларация, с някой типично адвокатски съвет. Впрочем, би трябвало да се изследва ролята на юристите в годините на Прехода, изключително на тия от „ дясното “ свърталище – ще бъде много тягостно четиво. Аферата на Кирчо от дълго време щеше да е отпаднала от дневния ред на българското общество – и без друго до прекаленост омрачнен от рецесии, които връхлитат една след друга; и страната се усеща беззащитна като заседналата гемия край Камен бряг, не може даже да одобри помощ поради бурното море. Но заседналият в лъжите си Кирчо драговолно е обгрижван от телевизионната си избраница. Тя не се умори да повтаря настояването му да бъде изслушан от Конституционния съд и по този метод да съучаства в едно безспорно детско държание, прикриващо евентуално тежки комплекси. Човекът се изживява като Димитров пред Лайпцигския съд, нищо по-малко. Тиражираната тия дни фотография, на която той театралничи с плаката „ Аз съм Кирил Петков! И не ме е боязън! “ подсказва за съществено разстройство в себепознанието му, някои хора мъчно понасят неочаквания си напредък. Всичко това може да се приема като незначителен епизод от Великата Българска Бъркотия – всички полудяваме един ден, само че го вършим по друг метод, какво толкоз. Но няма да сме толкоз спокойни, когато се сетим, че тази клоунада съществено поврежда част от публиката, подхранва недоверието й във значими институции, настройва я против тях. Подобно лековерие като че ли е несвоевременно при съществуването на това фамозно лого, което допуска почитание към „ Всички гледни точки “ – стига, несъмнено, да са задоволително смислени. А в тази ситуация мъчно може да се съзре някакъв даже нежен смисъл. Между другото, „ безстрашието “ на Кирчо подухва по-скоро споменът за Ван дер Любе – действителният подпалвач на Райхстага. Какво ли ще подпали той, в случай че инцидентно се докопа до някаква власт… С натрапчивата си отбрана телевизионната избраница подценява феновете си и, в последна сметка, ги унижава. През годините на Прехода доста одиозни фигури минаха пред очите ни – в един безконечен церемониал на некадърниците или на фантазните видове – до момента в който най-после бяха заличени всички стандарти/правила във власто-упражняването. Но се оказа, че още може да се реализира в доизчегъртването им. Не е за поверие, че един обикновен човечец с никакви правни знания упорства да полемизира с Конституционния съд – и това безумство обилно се показва по малкия екран. Това е позив да свикнем с безумието, да го приемем за нещо обикновено. Трябва ли да привикваме с фантазьори като Кирчо, с цел да остане удовлетворена малкия екран? Или да преглътнем безподобната нелепост, че поради условието само на българско поданство, „ стотици хиляди българи от чужбина “ не можели да вземат участие в ръководството на страната. Накрая се оказа, че правилото за „ всички гледни точки “ изисквало и чуването на Кирчовия татко… Така кичът дефинитивно взе превес. А самият К. към този момент закачи на пояса си скалповете на най-малко две претенциозни журналистки, те даже не се усетиха по какъв начин ги лиши от част от реномето им. На едно място в книгата на Боб Удуърд за Тръмп се загатва, че медиите страдат от „ синдрома на предизвикателното разстройство “ - термин от клиничната логика на психиката, който се употребявал за бунтуващи се деца. Синдромът се характеризирал с изразен яд към престижите, злопаметност и нервност. Въпросните дами постоянно са се изявявали като бунтуващи се деца. Но с Кирчо се показаха напълно друго: опаковаха го в целофан и даже му вързаха фльонга – като специфичен подарък. Специален – за кого? Преди време един от „ харвардското “ дуо създаде хумореска, която развесели много хора – заяви ни, че двамата имали „ доста топки “. От това самопризнание стана ясно, че, в действителност, имаме работа в действителност с несръчни хора, освен в политиката – непохватност, която се пробват да прикрият със заучени изречения и нападателно държание. „ Не ме е боязън! “ – по този начин се хвалеха селските ергени, преди да ги натупат на градското стъргало. Двамата са от котилото на Плевнелиев, от същата порода са, той уточни преди време Асен Василев за финансов министър в един от служебните кабинети - и по този начин стартира заплитането на свинските вътрешности. И той като тях, и те като него – той, бизнесмен-сръчко, астролог от Гоце Делчев, сетне експортьор на работна ръка за Германия, и до момента го кълнат помашките дами.  Сетне Падишаха го уточни за президент, а още по-сетне стана притежател на шадраван - като оня на Козма Прудков, няма мощ, която да го запуши. Кой е показал тия двамата на Радев си остана загадка. Но няма да е загадка, че всичко, което изговорят и създадат, ще си остане за сметка отново на Радев. Друго е по-важно: за какво сходни хора са нужни на малките екрани, откакто по този начин те репродуцират освен глупости или смехории, само че и напряко рискови внушения. Не е обикновено в студиото ти да попадне някой кандидат-властник и да не го разчовъркаш за закононарушението с подправената му декларация. И до го гледаш жалко, когато той се хвали, че го заплашва единствено санкция - като че ли е откраднал каруца дърва, а не част от достолепието на страната. Така се амнистират греховете на случайници и се насърчава лъжесловието им. Тия хора просто се лигавят - олигавиха правораздаването, Конституционния съд, ще олигавят и властта, в случай че се докопат до нея, това е несъмнено. Защо малкия екран търпи тази лигоч, за какво я насърчава? Сто пъти е по-приемливо, когато показват някой кандидат-президент, който с по-голямо съображение може да се кандидатира за пациент на психиатрия. Но в тия случаи най-малко следим една естествена полуда. Тия са доста по-опасни. При тази вълна от рецесии, която подухва чувството за безизходност, малките екрани би трябвало доста внимателно/разсъдливо да показват новите си герои, изключително пришълците. Тукашните играчи ги познаваме, знаем и меда, и жилото им. Те, въпреки всичко, имат и някакви останки от срам - да не се злепоставят отвън мярката. Пришълецът е нещо друго: подготвен е да приема непомерни опасности – и неуместно да ги устоява. Днес малките екрани имат роля, която не е ясно дали са в положение да извършват. Поне да разпознават Мангъровщината в политиката. Опасни хора изплуват по време на тествания. Между тях има даже и скотоложци със самите себе си - подготвени са на всичко, с цел да реализиран задачите си. Един беше Брад Пит, различен е Джон Траволта - а пицата става все по-постна. Това, че тукашните несретници са ти омръзнали не значи, че би трябвало да полегнеш пред първия срещнат глупак.  „ Вижте го, ма, вижте го момчето! Не го било боязън! “ - ще гракнат някои баби, вампирясали от недостиг. И ще се помъкнат да гласоподават.  И по този начин ще вампирясат и политиката.