Науката Знае, Елитът Крие: Ето Какво Ни Чака След Смъртта! Убиват Да Потулят Тази Страшна Истина!
И че целият този свят толкоз комплициран и овързан е единствено резултат от хаоса, увеличавайки по този метод страха от гибелта когато човек се убеди, че това е единствения живот, който има разполагаем.
Следват някои самопризнания на властни хора, доктори и учени, които опонират на тази неуместна теза:
Елизабет Кюблер-Рос
Швейцарска психиатърка, която е посветила живота си на лекуването на неизлечимо заболели пациенти.
Тя казвала: “След като работих в продължение на доста години с умиращи пациенти и откакто научих от тях какво в действителност е живота, защо се съжалява, когато е прекомерно късно, започнах да се запитвам какво в действителност е гибелта.
Така започнах да групирам сведения за OBE (ИТП – извънтелесни преживявания), за които ми споделяха пациентите ми. Оказа се, че всички тези прекарвания имаха идентични характерности и бяха сходни с други сходни отчети, на други лекари, в други елементи на света. От Австралия до Калифорния всички тези прекарвания са имали един общ знаменател: съвършеното осъзнаване на тези хора, че напущат физическото си тяло, оставайки в цялостно схващане. Всичко това ме води до извода, че гибелта, по този начин както я разбираме ние на теоретичен език, не съществува. Следователно умирането значи да изгубим единствено физическото си тяло, както пеперудата когато излиза от пашкула си.
Става дума за преход към по-високо равнище на схващане, където продължаваме да възприемаме, да се смеем, да разбираме, да се развиваме и където единственото нещо, което губим е това, от което нямаме към този момент потребност – физическото тяло.
Никой от пациентите, които са имали този тип опит не се е боял от гибелта. Нито един. Освен това, доста от тях са изпитвали още веднъж чувство за целокупност на личното тяло, като когато са били здрави. Например някой който е бил блъснат от кола и е изгубил крайници си, излизайки от физическото тяло е имал крайници си на мястото му.
Друга пациентка, която изгубила зрението си по време на детонация в една лаборатория, с излизането от тялото си била в положение да види и опише случката със злополуката и хората, които ѝ се притекли на помощ в лабораторията. Но когато се върнала към живота, несъмнено била изцяло сляпа. Следователно е ясно, за какво доста от хората, които са имали прекарвания от този вид, не желали повече да се връщат, тъй като имали метод да познават едно място, доста по-красиво и съвършено от това на земята. Не би трябвало да се опасяваме от гибелта. И един от методите е като знаем, че тя не съществува и че всичко, което претърпяваме в живота има позитивна цел. Трябва да се освободим от негативизма и стартираме да виждаме живота като предизвикателство, като тест да подобрим личните си вътрешни запаси и мощ.
Това, което научихме от нашите отишли си другари, от тези, които са се върнали с цел да ни опишат техния опит, е че всяко човешко създание след прекосяването вижда целия си живот като на филм, като по този метод има опцията да преразгледа всяко свое деяние, всяка дума, всяка мисъл и да съди за себе си. Следователно няма никакво съдене с изключение на нашето, и няма неоправдателен Бог, подготвен да ни накаже. “
Робърт Ланза
Е бил определен от New York Times като трети най-хубав жив академик и той удостоверява: “Животът и съзнанието са от основно значение за Вселената и на процедура самото схващане е това, което основава материалната галактика, в която живеем, а не противоположното. Взимайки структурата на Вселената, нейните закони, сили и константи, те наподобяват усъвършенствани за живота, което допуска, че разсъдъка е съществувал преди материята. “
Ланза също по този начин твърди, че пространството и времето не са предмети или неща, а по-скоро принадлежности на нашето схващане, “носим пространството и времето с нас в близост, както костенурките носят черупките си. “ В смисъл, че когато черупката се отдели (пространство и време), ние продължаваме да съществуваме. Теорията допуска, че гибелта на съзнанието просто не съществува. Съществува единствено под формата на мисъл, тъй като хората се разпознават с тялото си, вярвайки, че то рано или късно ще почине и че съзнанието на собствен ред ще изчезне. Ако тялото генерира съзнанието значи то умира дружно с тялото, само че в случай че тялото получава съзнанието по същия метод както декодер получава сателитни сигнали, значи, че съзнанието няма да завърши с физическата гибел.
В реалност, съзнанието съществува отвън рестриктивните мерки на времето и пространството. В положение е да бъде на всички места – в човешкото тяло и отвън него. В допълнение, мега-вселени могат да съществуват по едно и също време. В една галактика тялото може да е мъртво до като в друга продължава да съществува, поглъщайки съзнанието, което мигрира в тази галактика. Това значи, че мъртвия човек чрез тунела не отива в парадайса или в пъкъла, а в един сходен на нашия свят. И по този начин до безконечност.
Без да прибягва до религиозни идеологии, ученият се пробва да изясни квантовото схващане с предсмъртни прекарвания, астрални проекции, извънтелесни прекарвания и даже прераждането. Енергията на съзнанието в един миг бива рециклирана в друго тяло и през това време съществува отвън физическото тяло, в друго равнище на действителността, даже в друга галактика.
Ебен Александър
Той е неврохирург в Харвард с значим опит в образователен проект. Бил е постоянно песимистичен във връзка със задгробния живот и разказите за извънтелесни прекарвания, на неговите пациенти. Но от както през 2008 изпаднал в кома за 7 дни, заради рядка форма на менингит, неговите възгледи се трансформирали. Неговата история излязла и на корицата на Newsweek, само че също по този начин и в една книга със забележителното заглавие “Proof of Heaven ” (Доказателство за Рая), която споделя прекарването, при което 58-годишния доктор посетил мястото, което самият той наричал “неизмеримо по-високо от облаците, изпълнено с транспарантни и искрящи същества. “
Между живота и гибелта: една есенна заран на 2008 Александър се събудил със свиреп главобол и малко по-късно бил признат незабавно в една от лечебните заведения, в които работил – Lynchburg General Hospital във Вирджиния. Там му диагностицирали бактериален менингит от Escherichia Coli, типична детска патология, която в границите на няколко часа го довела до кома. В продължение на 7 дни американския неврохирург остава сред живота и гибелта и честите Компютърни томографии и прецизните неврологични визити, показвали цялостно безучастие на неокортекса (който при индивида съставлява 90% от повърхността на мозъка и е формирана от сивата част от клетъчното тяло на невроните и обезпечава способността на организма, и най-много индивида, да възприема околната среда, да поддържа връзка, помни и прави преценка).
Доказателството за измеренията: До като Ебен Александър лежал имобилен в безсъзнание, преживявал също едно необикновено пътешестване, което по-нататък щяло да промени живота му. Всичко почнало “в един свят с бели и розови облаци, открояващи се на фона на едно небе, мрачно синьо като нощта, и стада от светещи същества, които оставяли след себе си ярка диря “. Според Александър, описвайки ги като птици или светлинни същества не е най-подходящо, тези същества той ги разказва като по-висша форма на живот. В това измерение, обогатено със славно пеене, слуха и зрението се трансформират в едно. “Чувах хубостта на тези невероятни същества и дружно с това виждах съвършенството и насладата на това, което пееха. “
Милиони пеперуди: В огромна част от своето пътешестване Александър е бил съпроводен от едно мистериозно русо момиче със сини очи. Разказва, че я срещнал за пръв път до като вървял върху килим, завършен от милиони блестящо оцветени пеперуди,пише Блиц. Лекаря си спомня погледа ѝ, който изразявал безспорна чиста обич, доста над това, което може да се изпита в действителния живот. Говорела с него без да употребява думи, изпращайки известия, които “влизали в него като гальовен вятър “. Той си спомня по необикновен метод 3 от тях. “Ти си обичан и обгрижван “, “Няма от какво да се боиш “ и “Няма какво да сгрешиш “. Но спътницата на лекаря добавила също: “Ще ти покажем доста неща тук, само че най-после ще се върнеш обратно “.
Космическа вътрешност: Продължавайки пътуването си дошъл в една голяма празнина, изцяло тъмна, безпределно необятна и удобна, осветена единствено от една ярка сфера, “Нещо като преводач сред мен и голямото наличие, което ме заобикаляше. Беше като че се раждах в един по-голям свят и като че самата галактика беше една гигантска галактическа вътрешност. Сферата ме водеше през това безпределно пространство. “
Той несъмнено не е първият случай, за това което англосаксонците назовават Near Death Experience (Преживяване, близо до смъртта), само че сигурно смущава обстоятелството, че е разказано от един добре прочут професор по неврохирургия, който постоянно се е обявявал за песимист.
Следват някои самопризнания на властни хора, доктори и учени, които опонират на тази неуместна теза:
Елизабет Кюблер-Рос
Швейцарска психиатърка, която е посветила живота си на лекуването на неизлечимо заболели пациенти.
Тя казвала: “След като работих в продължение на доста години с умиращи пациенти и откакто научих от тях какво в действителност е живота, защо се съжалява, когато е прекомерно късно, започнах да се запитвам какво в действителност е гибелта.
Така започнах да групирам сведения за OBE (ИТП – извънтелесни преживявания), за които ми споделяха пациентите ми. Оказа се, че всички тези прекарвания имаха идентични характерности и бяха сходни с други сходни отчети, на други лекари, в други елементи на света. От Австралия до Калифорния всички тези прекарвания са имали един общ знаменател: съвършеното осъзнаване на тези хора, че напущат физическото си тяло, оставайки в цялостно схващане. Всичко това ме води до извода, че гибелта, по този начин както я разбираме ние на теоретичен език, не съществува. Следователно умирането значи да изгубим единствено физическото си тяло, както пеперудата когато излиза от пашкула си.
Става дума за преход към по-високо равнище на схващане, където продължаваме да възприемаме, да се смеем, да разбираме, да се развиваме и където единственото нещо, което губим е това, от което нямаме към този момент потребност – физическото тяло.
Никой от пациентите, които са имали този тип опит не се е боял от гибелта. Нито един. Освен това, доста от тях са изпитвали още веднъж чувство за целокупност на личното тяло, като когато са били здрави. Например някой който е бил блъснат от кола и е изгубил крайници си, излизайки от физическото тяло е имал крайници си на мястото му.
Друга пациентка, която изгубила зрението си по време на детонация в една лаборатория, с излизането от тялото си била в положение да види и опише случката със злополуката и хората, които ѝ се притекли на помощ в лабораторията. Но когато се върнала към живота, несъмнено била изцяло сляпа. Следователно е ясно, за какво доста от хората, които са имали прекарвания от този вид, не желали повече да се връщат, тъй като имали метод да познават едно място, доста по-красиво и съвършено от това на земята. Не би трябвало да се опасяваме от гибелта. И един от методите е като знаем, че тя не съществува и че всичко, което претърпяваме в живота има позитивна цел. Трябва да се освободим от негативизма и стартираме да виждаме живота като предизвикателство, като тест да подобрим личните си вътрешни запаси и мощ.
Това, което научихме от нашите отишли си другари, от тези, които са се върнали с цел да ни опишат техния опит, е че всяко човешко създание след прекосяването вижда целия си живот като на филм, като по този метод има опцията да преразгледа всяко свое деяние, всяка дума, всяка мисъл и да съди за себе си. Следователно няма никакво съдене с изключение на нашето, и няма неоправдателен Бог, подготвен да ни накаже. “
Робърт Ланза
Е бил определен от New York Times като трети най-хубав жив академик и той удостоверява: “Животът и съзнанието са от основно значение за Вселената и на процедура самото схващане е това, което основава материалната галактика, в която живеем, а не противоположното. Взимайки структурата на Вселената, нейните закони, сили и константи, те наподобяват усъвършенствани за живота, което допуска, че разсъдъка е съществувал преди материята. “
Ланза също по този начин твърди, че пространството и времето не са предмети или неща, а по-скоро принадлежности на нашето схващане, “носим пространството и времето с нас в близост, както костенурките носят черупките си. “ В смисъл, че когато черупката се отдели (пространство и време), ние продължаваме да съществуваме. Теорията допуска, че гибелта на съзнанието просто не съществува. Съществува единствено под формата на мисъл, тъй като хората се разпознават с тялото си, вярвайки, че то рано или късно ще почине и че съзнанието на собствен ред ще изчезне. Ако тялото генерира съзнанието значи то умира дружно с тялото, само че в случай че тялото получава съзнанието по същия метод както декодер получава сателитни сигнали, значи, че съзнанието няма да завърши с физическата гибел.
В реалност, съзнанието съществува отвън рестриктивните мерки на времето и пространството. В положение е да бъде на всички места – в човешкото тяло и отвън него. В допълнение, мега-вселени могат да съществуват по едно и също време. В една галактика тялото може да е мъртво до като в друга продължава да съществува, поглъщайки съзнанието, което мигрира в тази галактика. Това значи, че мъртвия човек чрез тунела не отива в парадайса или в пъкъла, а в един сходен на нашия свят. И по този начин до безконечност.
Без да прибягва до религиозни идеологии, ученият се пробва да изясни квантовото схващане с предсмъртни прекарвания, астрални проекции, извънтелесни прекарвания и даже прераждането. Енергията на съзнанието в един миг бива рециклирана в друго тяло и през това време съществува отвън физическото тяло, в друго равнище на действителността, даже в друга галактика.
Ебен Александър
Той е неврохирург в Харвард с значим опит в образователен проект. Бил е постоянно песимистичен във връзка със задгробния живот и разказите за извънтелесни прекарвания, на неговите пациенти. Но от както през 2008 изпаднал в кома за 7 дни, заради рядка форма на менингит, неговите възгледи се трансформирали. Неговата история излязла и на корицата на Newsweek, само че също по този начин и в една книга със забележителното заглавие “Proof of Heaven ” (Доказателство за Рая), която споделя прекарването, при което 58-годишния доктор посетил мястото, което самият той наричал “неизмеримо по-високо от облаците, изпълнено с транспарантни и искрящи същества. “
Между живота и гибелта: една есенна заран на 2008 Александър се събудил със свиреп главобол и малко по-късно бил признат незабавно в една от лечебните заведения, в които работил – Lynchburg General Hospital във Вирджиния. Там му диагностицирали бактериален менингит от Escherichia Coli, типична детска патология, която в границите на няколко часа го довела до кома. В продължение на 7 дни американския неврохирург остава сред живота и гибелта и честите Компютърни томографии и прецизните неврологични визити, показвали цялостно безучастие на неокортекса (който при индивида съставлява 90% от повърхността на мозъка и е формирана от сивата част от клетъчното тяло на невроните и обезпечава способността на организма, и най-много индивида, да възприема околната среда, да поддържа връзка, помни и прави преценка).
Доказателството за измеренията: До като Ебен Александър лежал имобилен в безсъзнание, преживявал също едно необикновено пътешестване, което по-нататък щяло да промени живота му. Всичко почнало “в един свят с бели и розови облаци, открояващи се на фона на едно небе, мрачно синьо като нощта, и стада от светещи същества, които оставяли след себе си ярка диря “. Според Александър, описвайки ги като птици или светлинни същества не е най-подходящо, тези същества той ги разказва като по-висша форма на живот. В това измерение, обогатено със славно пеене, слуха и зрението се трансформират в едно. “Чувах хубостта на тези невероятни същества и дружно с това виждах съвършенството и насладата на това, което пееха. “
Милиони пеперуди: В огромна част от своето пътешестване Александър е бил съпроводен от едно мистериозно русо момиче със сини очи. Разказва, че я срещнал за пръв път до като вървял върху килим, завършен от милиони блестящо оцветени пеперуди,пише Блиц. Лекаря си спомня погледа ѝ, който изразявал безспорна чиста обич, доста над това, което може да се изпита в действителния живот. Говорела с него без да употребява думи, изпращайки известия, които “влизали в него като гальовен вятър “. Той си спомня по необикновен метод 3 от тях. “Ти си обичан и обгрижван “, “Няма от какво да се боиш “ и “Няма какво да сгрешиш “. Но спътницата на лекаря добавила също: “Ще ти покажем доста неща тук, само че най-после ще се върнеш обратно “.
Космическа вътрешност: Продължавайки пътуването си дошъл в една голяма празнина, изцяло тъмна, безпределно необятна и удобна, осветена единствено от една ярка сфера, “Нещо като преводач сред мен и голямото наличие, което ме заобикаляше. Беше като че се раждах в един по-голям свят и като че самата галактика беше една гигантска галактическа вътрешност. Сферата ме водеше през това безпределно пространство. “
Той несъмнено не е първият случай, за това което англосаксонците назовават Near Death Experience (Преживяване, близо до смъртта), само че сигурно смущава обстоятелството, че е разказано от един добре прочут професор по неврохирургия, който постоянно се е обявявал за песимист.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ