Вкарват частните болници в обществени поръчки
И частните лечебни заведения ще би трябвало да вършат публични поръчки при покупката на медикаменти, в случай че над 50% от приходите им идват от държавния или общинските бюджети. Това гласят промени в Закона за публичните поръчки, които са пуснати за публично разискване от Министерство на финансите.
Промяната е препоръчана, с цел да осъществим условията на Европейската комисия, което ще отстрани риска от налагане на наказания на България заради неспазване на отговорностите, произлизащи от участието ни в Европейски Съюз. В България е получено писмо от Европейската комисия за пускане на процедура за погрешно използване на директивата за публичните поръчки. В момента лечебните заведения, в които най-малко две трети от капитала е частна благосъстоятелност, може да не ползват Закона за публичните поръчки (ЗОП), даже над 50 на 100 от финансирането им да идва от здравната каса, републиканския бюджет и общинските бюджети.
Според Европейската комисия директивите на Европейски Съюз не плануват разграничаване сред субектите, които би трябвало да вършат публични поръчки, учредено на формата на благосъстоятелност. Тъй като и частните лечебни заведения са основани в публичен интерес, то и тези, на които повече от 50% от приходите са от държавния, общинския бюджет или от здравната каса, би трябвало да ползват Закон за обществените поръчки, без значение от собствеността на капитала. На 24 април 2024 година е постъпило мнение, в което Европейска комисия излага спомагателни причини по отношение на статута на частните лечебни заведения. Според Европейска комисия, когато страна членка или районен орган реши да финансира лечебно заведение (независимо от неговата собственост) с повече от 50% обществени средства, това се прави заради нужда да се подсигурява, че активността на тези заведения дава отговор на потребностите на обществото.
Според Европейска комисия лечебните заведения са равнопоставени, без значение от собствеността им, а здравната активност на всяко лечебно заведение предстои на държавен надзор, който изисква активността им да се реализира при съблюдаване на медицинските стандарти за качество на оказваната здравна помощ. Поради това Комисията не приема настоящите сега правила в Закон за обществените поръчки, съгласно които лечебните заведения са изключени от използването на разпоредбите за възлагане на публични поръчки само заради това, че две трети от капитала са частна благосъстоятелност и действат при “пазарни условия ”.
В Закон за обществените поръчки е препоръчана още една смяна за да осъществим условията на Европейска комисия. Промяната планува посредством публични поръчки да се разпореждат и дейностите, свързани със основаване на гори, рандеман на дървесина и недървесни горски артикули.
Промяната е препоръчана, с цел да осъществим условията на Европейската комисия, което ще отстрани риска от налагане на наказания на България заради неспазване на отговорностите, произлизащи от участието ни в Европейски Съюз. В България е получено писмо от Европейската комисия за пускане на процедура за погрешно използване на директивата за публичните поръчки. В момента лечебните заведения, в които най-малко две трети от капитала е частна благосъстоятелност, може да не ползват Закона за публичните поръчки (ЗОП), даже над 50 на 100 от финансирането им да идва от здравната каса, републиканския бюджет и общинските бюджети.
Според Европейската комисия директивите на Европейски Съюз не плануват разграничаване сред субектите, които би трябвало да вършат публични поръчки, учредено на формата на благосъстоятелност. Тъй като и частните лечебни заведения са основани в публичен интерес, то и тези, на които повече от 50% от приходите са от държавния, общинския бюджет или от здравната каса, би трябвало да ползват Закон за обществените поръчки, без значение от собствеността на капитала. На 24 април 2024 година е постъпило мнение, в което Европейска комисия излага спомагателни причини по отношение на статута на частните лечебни заведения. Според Европейска комисия, когато страна членка или районен орган реши да финансира лечебно заведение (независимо от неговата собственост) с повече от 50% обществени средства, това се прави заради нужда да се подсигурява, че активността на тези заведения дава отговор на потребностите на обществото.
Според Европейска комисия лечебните заведения са равнопоставени, без значение от собствеността им, а здравната активност на всяко лечебно заведение предстои на държавен надзор, който изисква активността им да се реализира при съблюдаване на медицинските стандарти за качество на оказваната здравна помощ. Поради това Комисията не приема настоящите сега правила в Закон за обществените поръчки, съгласно които лечебните заведения са изключени от използването на разпоредбите за възлагане на публични поръчки само заради това, че две трети от капитала са частна благосъстоятелност и действат при “пазарни условия ”.
В Закон за обществените поръчки е препоръчана още една смяна за да осъществим условията на Европейска комисия. Промяната планува посредством публични поръчки да се разпореждат и дейностите, свързани със основаване на гори, рандеман на дървесина и недървесни горски артикули.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ