И аз трябва да работя, оправдала се тя Не се

Съдийка даде на Живков 7 г. затвор и се разплака / СНИМКИ

И аз би трябвало да работя, оправдала се тя

Не се тревожа да бъда изкупителна жертва, споделя някогашният Първи на делото през 1991 година

Бил съм наказан на гибел и отново съм жив, давал си кураж Милко Балев по време на процеса

„ Госпожи и господа съдии, надълбоко имам вяра, че вие ще произнесете вашата присъда в сходство със закона. Вие съдите един държавен глава на България. Аз мисля, че на всички излиза наяве, че в никакъв случай не съм допускал персонална изгода и персонална полза в моя умишлен живот. “

Това са част от последните думи на Тодор Живков, които той произнася в съда. През 1990 година комунистическият водач е задържан и против него са повдигнати 5 каузи.

Тодор Живков влиза в съда, придружаван от служители на реда. СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ

„ Оглеждайки изминатия път, имам цялостното съображение изрично да заявя, че не се срамя от този път.

Аз не съм правил закононарушение

Целия си умишлен живот посветих на добруването на България и българския народ. А в случай че в този момент е належащо някой да се принесе в изкупителна жертва, с цел да се обезпечи мирът и спокойствието в България, не се тревожа от това да бъда аз. “

Първото съвещание от този мегапроцес стартира на 25 февруари 1991 година, когато Живков се изправя пред скамейката дружно с най-верния си приятел – началника на кабинета му Милко Балев.

Милко Балев беседва със брачната половинка си Мария (жената против него, която гледа към обектива). СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ

Бившият Първи е упрекнат в нелегално разпределяне на жилища, коли и представителни пари на Управление безопасност и охрана (Пето управление н, а Балев за това, че от 1978 до 1986 година, посредством потребление на документи с погрешно наличие от разнообразни издателства, е получил без правно съображение 39 392 лв..

Кадри от процеса даде фотографът Иван Григоров. Той съумява да снима протичащото се в зала 15 в края на април 1991 година, когато в нея се появяват като очевидци едни от най-значителните политически фигури на Българска комунистическа партия за оня интервал. Александър Лилов, Станко Тодоров, Петър Младенов, Добри Джуров и Чудомир Александров обаче не си разрешават да изразят мнението си за достолепията на Тодор Живков. Предпочитат да се обединят към концепцията, че обвиняванията против президента произтичат от вътрешнополитически проблеми.

В правосъдната зала: най-отпред е президентът Петър Младенов, зад него с очилата е Цанко Тодоров, Добри Джуров (с мустаците), до него Александър Лилов и финален е Чудомир Александров. СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ

Станко Тодоров също е един от многото разпитани на процеса. СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ

Макар че някогашният Първи не получава упреци от другарите си, той нито един път не пожелава да ги огледа в очите или да ги поздрави.

В очите му личали засегнатост, оскърбление и скука от театъра. По-нервен от него бил Милко Балев, който в една от почивките споделил на Слав Караславов: „ Давали са ми и смъртна присъда, само че отново съм жив… “.

Живков със слушалки седи до адвокатката си Даниела Доковска. СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ

Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура, а през 1992 година, три дни преди рождения ден на Тато, той и Милко Балев са наказани да лежат в пандиза поради закононарушения против страната.

На комунистическия водач са дадени 7 година, а на началника на кабинета – 2 година След години някогашният Първи признава, че непредвиденият „ подарък “ от Темида го разболява. Двамата лежат няколко дни в следствения арест, след което са пуснати с по-лека мярка – домакински арест.

Личната здравна сестра на Живков Ани Младенова споделя на процеса по какъв начин му е кърпела чорапите. СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ

По това време основен прокурор е Евтим Стоименов, а малко по-късно е заменен от Мартин Гунев, който е запитан от президента Желю Желев: „ Какви са тези кокошкарски каузи? “

На 9 февруари 1996 година Наказателната гилдия на Върховния съд анулира решението на втора инстанция и присъдата на първа инстанция по дело № 1. Тодор Живков и Милко Балев са оправдани дефинитивно през август същата година.

В книгата си „ Мемоари “ Тато споделя в детайли за процеса. Той неколкократно акцентира, че обвиняванията против него са политическа поръчка, от която изгода имат всички партии, и загатва, че е направена от Михаил Горбачов и Андрей Луканов.

Бившият Първи даже назовава комично привличането на Милко Балев като обвинен: „ На народа трябваше да се покаже, че се касае за „ огромен “ развой. А целта беше определена доста удачно ”.

След което добавя: „ Това бе скърпен, срамен, замърсен развой против някогашния държавен глава на България. Процес, който е срам за правосъдната власт. Позор за България…

Аз подписвах решения на Секретариата, които в действителност конкретизираха решения на Политбюро. Така че подписът ми означаваше, че това е решено в Централен комитет или в Политбюро. Повече от 7 години пребивавам в насилствена изолираност под арест. Моето здраве е разрушено. Но нито заболяванията ми, нито присъдата против мен завладява моите мисли. По време на едно от съвещанията на Наказателния състав председателката Стефанка Стоянова се разплака след взетото решение за моята присъда, споделяйки: „ Какво да върша?! И аз би трябвало да работя! “ Не изпитвам завист на Стефанка. Дано най-малко сънят им може да бъде спокоен. А за съвестта – не зная. Съдбата ще отреди своето. “