Николай Банев през 1988 г. си обеща дръзко да стане втория Онасис
И 4-те завода, за които ги упрекват, че са присвоили 84,6 млн. лв., банкрутираха
30 години по-късно той и третата му жена са упрекнати за пране на пари и неплащане на налози
“Успехът е резултат от смелост, повече смелост и още повече дързост”. Дали 21-годишният Николай Банев е прочел тази рецепта на Аристотел Онасис, когато през 1988 година си дава обещание да повтори живота на един от най-богатите мъже в света?
Месеци по-късно синът на най-младия деен герой срещу фашизма и капитализма в Хасковско постъпва на щатна работа в Димитровския комунистически юношески съюз. И той като гръцкия чаровник Онасис се влюбва постоянно, само че постоянно трагично, от време на време в по-възрастни дами.
С първата си брачна половинка Красимира се среща в ресторант “Гергана” в Хасковски минерални бани, където е част от оркестъра. Втората - сантименталната поетеса Дочка, среща около комсомолската си активност, когато се образова като лингвист в Пловдив, а любовта с третата - Евгения, е класика в жанра - млада, екстравагантна секретарка, която месеци след женитбата и раждането на първото дете става съучастник във всички компании на обичания Николай.
А той откровеничи, че и при трите брака случва на тъстове и кумове.
Донякъде животът на Банев повтаря този на кумира му Онасис. Но единствено ненапълно. Гръцкият милиардер има конфликти с правораздаването в Съединени американски щати - ФРБ го проверява, арестува.
Българинът също е милиардер, само че в левове.
Преди дни прокуратурата призна, че е запорирала в швейцарска банка 1 милиард лв. на Николай Банев. И го упрекна в пране на пари в същия размер.
Когато 59-годишният български капиталист слезе като задържан от самолета от Франция, се усмихваше на неналичието на “икономическа грамотност” на обвиняването. “Представяте ли си, с цел да изперете един милиард, какъв брой оборот би трябвало да имате. Сигурно оборотът на 4-5 български министерства”, усмихваше се в съда Банев, облечен в семпли спортни облекла, без нормалните екстравагантни костюми.
Бизнесменът прекара имения си ден - Никулден, в българския арест. Най-вероятно като обвиняем ще посрещне през лятотото и своя 60-годишен празник.
Животът му дотук се развива тъкмо по рецептата на Онасис - смелост, повече смелост, още повече смелост...
Бизнесмен, който не крие, че е симпатизант на лявата политическа концепция. Русофил, който държеше в последните години да бъде видян на всички приеми в посолството на Москва в София.
Банев стартира кариерата си след казармата като шлосер в Завода за металорежещи машини в Харманли. Бащата на първата му брачна половинка Красимира е шеф на завода и взема шурей си на работа. По-късно - през демокрацията, Банев приватизира предприятието, след което има редица кавги за неизплатени заплати.
В студентските си години построява кариера в Комсомола. Заема длъжности в разнообразни публични организации и придвижвания. Комсомолски секретар е да вземем за пример на завода в Харманли, става инструктор в Организационния отдел на Окръжния комитет на ДКМС в Хасково. Междувременно продължава да се образова като лингвист в Пловдивския университет. Става и член на Българска комунистическа партия. Самият Банев изяснява, че влезнал в партията през 1980 година, до момента в който работи в завода за релета в Харманли. “Бях уверен в програмата на тази партия – тогава тя кореспондираше с практиката ѝ, а за един младеж единството на думи и каузи е доста важно”, споделя предприемачът
Преди демокрацията кариерата му продължава в София, където стига до асистент на секретаря на Централен комитет на ДКМС Красимир Премянов. По това време се среща с втората си жена Дочка.
В навечерието на демократичните промени Банев е уволнен от Комсомола. Самият той изяснява това с две аргументи - поради извънбрачната му връзка с Дочка и поради чепатия му темперамент и смелостта да споделя истината. “Минал съм по всички етажи на ръководството и имам опит. Но поради това, че мислех друго, ме изключиха”, споделя предприемачът.
В изявление за “24 часа” изяснява, че когато са го изгонили от ДКМС, е имал 2,40 лв. в джоба си. “Двамата с Дочка се бяха самонастанили в един таван и спяха на дюшек на пода”, твърди неговият другар Росен Араклиев, с който Николай по-късно е съучастник във компания.
За първите си стъпки в бизнеса в разнообразни изявленията Банев дава няколко версии - таксиджия с “Трабант”, работа в хлебозавод и продажба на аварийни елементи за коли на димитровградския пазар. “Николай имаше един трабант и го караше като такси. Година по-късно татко му даде нашата лада. По през целия ден караше по улиците на София единствено и единствено да има някакви доходи и да си устоя семейството”, споделя майка му Мария.
През 1993 година Банев основава “АКБ – вложения и сигурност” - една от първите частни компании в България. Съдружници са му двама някогашни чиновници на Държавна сигурност – Костадин Костадинов и Росен Араклиев. През 1994 година компанията става консорциум и получава лиценз за търговия с оръжие. И сега тя има офис в иранската столица Техеран.
През 1995 година край Севлиево при автомобилна злополука умира Костадин Костадинов. Росен Араклиев живее в този момент в Италия. Той изяснява, че е поканил Банев да се причисли към компанията, защото двамата с Костадинов не желали хората да споделят, че тя е на Държавна сигурност.
Разцветът на Николай Банев като капиталист идва с всеобщата приватизация. В нея взе участие посредством фонда “АКБ Форес”. Той е учреден в партньорство с чешката капиталова компания “Форестинвест”, която дава заем от 3,5 млн. $.
Фондът на Банев набира бонове за 2,259 милиарда лева от 100 000 дребни акционери. Бизнесменът обаче се скарва с чешките си сътрудници, които се отдръпват, само че по този начин и не получават назад отпуснатите пари. В момента “Форестинвест” продължава да съществува като капиталов фонд в Чехия.
“АКБ Форес” стана прочут с нападателната си рекламна акция - похарчва над 100 000 $ за билбордове, телевизионни клипове, работи с над 5000 сътрудници, които събират бонови книжки от негово име. Това го трансформира в най-скъпия фонд, измерен посредством парите, изхарчени за привличане на една бонова брошура.
След присъединяване си в първата вълна на всеобщата приватизация “АКБ Форес” закупи акции в 80 сдружения. След преструктуриране на портфейла към февруари 1999 година и към този момент под името “АКБ Корпорация” има акции в 36 предприятия, като в шест от тях има мажоритарен дял. Дружествата са най-вече от химическата, нефтопреработвателната и електротехническата индустрия. Сред тях са огромни предприятия като “Полимери”, “Елма”, “Динамо”, “Панайот Волов”, “Бимас”, “Декотекс”и други. Според тогавашна оценка единствено капиталът на предприятията възлиза на близо 300 млн. лева
Една от версиите за триумфа на фонда е, че той се дължи на Дочка Банева, която е вицепрезидент. А нейните контакти от предишното в Комсомола са помогнали извънредно доста за бързия напредък на “АКБ Форес” и за закупуването на актрактивни предприятия. Масовата приватизация бе стартирана, когато Българска социалистическа партия е на власт - по времето на държавното управление на Жан Виденов.
“Дочка беше доста изчерпателен човек – интелигентна, забавна, пееше хубаво, пишеше стихове, постоянно беше душата на компанията. Но не беше по никакъв начин лесна, тя си носеше своя могъщ съветски темперамент. Искаше да управлява и бизнеса, а несъмнено нямаше подготовка за това... Тя си беше нормално момиче – дружинна ръководителка”, споделя обаче Мария Банева - майката на Николай.
Въпреки тези изказвания е реалност, че до момента в който Дочка Банева е жива, делата на “АКБ Форес” вървят добре и няма разтърсвания с предприятията, които има. Самият Банев отхвърля до него да са стигали червени куфарчета с пари след 10 ноември.
“Куфарчетата са в действителност нарицателното на множеството дейности и бездействия на превратаджиите от 10 ноември и техните многопартийни чеда. В процеса на разграждане на тоталитарната система множеството икономически ръководители или сменилите ги по политически аргументи имаха безконтролна власт. Някои съумяха да натрупат бързо персонално благосъстояние, други сътвориха паралелни на държавните стопански структури. Трети приватизираха тихо външноикономическите действия и активи. Четвърти получиха лицензи за банки, телекоми и така нататък Лично аз започнах първичното струпване на капитала с 2,40 лева в джоба през 1988 г.”, споделя предприемачът.
Но признава, че мъчно може да се прави бизнес без партийна защита. Причините - липса на демократични стопански условия, властово подвластна администрация, малко и слаби български банки, скъсаната връзка сред просветителната система с действителния бизнес. Това раждало нуждата от непосредственост до ръководещите, с цел да се обезпечават поръчки, с цел да се печелят търгове, да се подсигуряват заплащания, да се усвоява ноу-хау, твърди Банев.
През 1999 година предприемачът купува красивото ваканционно населено място “Русалка” за 2,01 млн. $. Куротът е построен през 1968 година и дълги години е част от френската верига “Клуб Медитеране”. Комплексът е изработен напълно с френски капитали, в него са почивали най-вече западноевропейци, а български е бил единствено обслужващият личен състав.
През 2011 година там Банев омъжва първата си щерка Мария. На обилната женитба с доста задгранични посетители пеят Васил Найденов и Силвия Кацарова. Тогава Баневи подаряват на младото семейство двуместно порше, а на зетя Живко, който е стоматолог - кабинет в столицата. Сега “Русалка” запада поради неналичието на вложения и поддръжка.
Докато Николай и Дочка Баневи рамо да рамо построяват бизнеса, се появява Евгения. Според една от версиите тя стартира като секретарка на Банев. Самата Евгения в едно тв изявление твърди, че е назначена в АКБ като юристка, като преди този момент е била на работа в Министерския съвет.
Връзката на Евгения и Николай стартира през 2000 година Евгения е родена в Стара Загора, приключила е британска гимназия и право в Софийския университет. Специализирала е във Франция стопанска система и търговия на виното. Майка ѝ е учителка по литература, а татко ѝ е пивовар – дълги години е бил основен технолог на “Загорка” и след това шеф.
През 2005 година от рак умира Дочка Банева. От нея Банев има наследник - Николай младши, а от първия си брак - с Красимира, има щерка Мария. Николай и Евгения Баневи подписват брак през 2006 година, а новата му брачна половинка става акционер във всичките му компании. На сватбата им специфичен посетител е Джо Кокър. Двойката доста харесва американския артист, тъй като двамата се срещат на негова ария и даже поддържат другарски връзки с него. Това е трети брак за 59-годишния предприемач и първи за Евгения.
Двамата имат три деца - щерка Теодора и близнаците Изабела и Мартин. И до момента в който Банев се радва на новата си обич, то бизнесделата му напълно не са добре подредени. Започват банкрути на предприятията му и каузи от кредитори и снабдители, които си търсят парите.
Заради “Русалка” Николай и Евгения Баневи даже оповестиха, че считат да емигрират от България. През 2010 година ДНСК разгласи яхтеното пристанище в курорта за нелегално и бе издадена заповед за събарянето му. Тогава Баневи свикаха конференция, с цел да се ожалят против страната и обявиха, че щели да се реалокират да живеят в Катар, което по този начин и не го направиха.
През същата година в изявление Банев декларира, че в персонален проект международната рецесия му се е отразила, като се върнал към 14-часов работен ден и с повече пътувания с майбаха вместо със аероплан.
Няколко години по-късно семейство Баневи обявиха политически упоритости. През 2014 година Евгения Банева се кандидатира като самостоятелна в евроизборите. По време на акцията главните ѝ послания бяха, че е образована, ръководи сполучлив бизнес към този момент 15 години, майка е на 4 деца и че няма да скланя глава пред никоя политическа партия. В последна сметка остана на последно място в листата с 0,2% от гласовете.
През 2015 година семейство Баневи разгласи, че основава Евразийски клуб, тъй като “евро-атлантическата ориентировка потвърди, че посредством нея България не е в положение да обезпечи висок витален стандарт на популацията си.” Банев тогава разкритикува политическата и икономическата конюнктура в страната, която била добра единствено за “малки прослойки, близки до ръководещите, и, несъмнено, на олигархични кръгове, които натрупаха милиарди на гърба на дребния и междинния бизнес, който няма опция да въстане”. Той разви и концепцията по какъв начин България може да стане обект на злоба от Сингапур и Хонконг - в случай че бъде мост и употребява облекченията хем от Европейския съюз, хем от Евразийския.
През тези години Баневи непрестанно се оплакваха от политически репресии по отношение на фамилния бизнес. Според Евгения, когато ГЕРБ идвали на власт, фамилията ѝ било подлагано на репресии, с цел да им вземат бизнеса.
През 2016 година Николай Банев се включи в президентските избори като самостоятелен претендент. Семейството тогава разгласи, че предприемачите у нас са принудени да се включат в политиката, с цел да спасят себе си и имуществото си от геноцида на властта. “Лимузините отново ще си караме, само че с наше гориво”, твърдеше Банева. И Банев като брачната половинка си не може да се похвали с необикновен триумф на политическата сцена - събра 4196 гласа, или 0,11% от вота.
Луксът непроменяемо участва в живота на гламурното семейство. Видяха го всички от фотосите на имението им в столичния квартал “Бояна”, наричано от тях “резиденция”. То разполага със лична хеликоптерна площадка, а от входа му се издига огромен мраморен шадраван.
Големите просторни тераси не остават незабелязани даже и зад 3-метровите огради, които опасват къщата и задния двор, граничещ с горите на Витоша. Просторната всекидневна е покрита с оникс, а стените - с бял мрамор. На тях стоят закачени картини на Владимир Димитров-Майстора. Част от този разкош обаче изгаря преди 2 години.
Щетите са за над 1 млн. лева Палежът се случва в късните часове на нощта. Тогава семейството е по работа в курортния комплекс Русалка. Извършителите остават неразкрити, само че 5 дни преди палежа Евгения Банева получава позвъняване, в което мъжки глас я заплашва, че ще се наложи да си купуват нови мебели, в случай че не му заплати 500 хиляди евро.
4 месеца след палежа на имението изгаря огромна част от първокласния автопарк на фамилия Баневи. 7 от колите са изпепелени, като измежду тях са мерцедес, порше, ягуар и обичаният на предприемача 10-годишен майбах, като единствено той коства близо 300 000 евро. Абсурдното е, че застраховката на майбаха изтича тъкмо 3 часа преди да изгори.
Кратка последователност на пожарите демонстрира, че в границите на 2 години в пламъци са били погълнати една от къщите и един от заведенията за хранене на Баневи в курорта Русалка. Засегнат е и един от жилищата на най-скъпата улица в София фамилията на най-скъпата улица в София “Витоша”.
Там се намира и офисът на туристическата им компания. През 2015 година измежду бял ден той е атакуван с пиратки. За благополучие, няма потърпевши, а за офанзивата е арестуван професионалният ММА войник Бранко Бабачев. По-къксно той бе наказан на пробация поради пиратката, а по другите каузи - за палежите, няма арестувани към момента.
Имената на Баневи изплуваха и в едно от най-големите журналистически следствия “Панама пейпърс”. Двамата се оказаха притежатели на офшорката Juriskando Consultants, по сметки на която са били превеждани част от парите на фамилията.
“Офшорните компании дават едно доста значимо преимущество - конфиденциалност. В България е извънредно противен един миг, че имаме обири на компании посредством Търговския указател. Хиляди пъти са по-сигурни компаниите в офшорна компания”, разяснява тогава Евгения Банева.
И 4-те завода, за които ги упрекват, че са присвоили 84,6 млн. лв., банкрутираха
След като семейство Баневи бяха докарани от Франция, прокуратурата разгласи, че ще бъдат упрекнати за длъжностно заграбване на пари и движимости, благосъстоятелност на “Топлофикация Казанлък”, заводите “Полимери”, “Елма” и “Панайот Волов” в общ размер на 84 682 896 лева
Съдбата и на четирите предприятия е идентична - купени от Баневи и по-късно фалирани.
Най-голямата инвестиция на Баневи в действителност е в девненския химически цех “Полимери”. Там с изключение на добитите от всеобщата приватизация акции “АКБ Корпорация” купи и остатъчния дял от 24% със заем от 6 млн. $ от Булбанк.
През 2010 година предприятието спря сякаш краткотрайно работа, само че по този начин и не потегли още веднъж. А две години по-късно химическият цех бе разгласен в несъстоятелност и бе открита процедура по неплатежоспособност. Това се случи 14 години, откакто Банев закупи контрола над едно от най-големите тогава индустриални предприятия в страната.
Повод за несъстоятелността стана дълг от 36 хиляди лева към Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО), а предприятието е оповестено за неплатежоспособно от 1 юни 2010 година В решението си тогава варненският съд показва, че през 2010-а, 2011-а и 2012 година “Полимери” работи на загуба и сдружението няма капацитет да посреща настоящите си отговорности.
Посочена е и информация от Камарата на частните правосъдни реализатори, че против “Полимери” има повече от 700 000 изпълнителни каузи. Тогава Банев разяснява пред “Капитал”, че счита да апелира решението, само че по думите му изгода няма да има, тъй като съдилищата в страната работят с политически поръчки. Бизнесменът контраатакува с изказвания, че Българският енергиен холдинг има към 40 млн. лева задължения към “Полимери”, които не желае да заплати.
Банев се опита да прокара решение за систематизиране на дял от 54,4 млн. лева за акционерите в “Полимери”, само че опитът му бе спрян от Комисията за финансов контрол. И това не му попречи да трансферира през 2011 година част от постройките и машините с оценка от към 25 млн. лева без утвърждение от общото заседание в ново сдружение - “Полимери инвест”.
Според пояснения на Евгения Банева тогава прехвърлянето имало за цел да се направи нов цех за сода каустик, за което към този момент било открито над 100 млн. евро финансиране. Такъв план обаче въобще не бе стартират, а каквото можеше от “Полимери”, бе нарязано на скрап.
В средата на предходната година пловдивската компания “Хъс” купи активите на “Полимери” за 14,5 млн. лева с желанието да направи химическо произвеждане там.
През 2012 година към затваряне потегля и троянският цех за Електромотори “Елма”. Тогава Ловешкият областен съд откри процедура за неплатежоспособност, само че се оказа, че съществени кредитори са сдружения, свързани с Банев, както и самият той и брачната половинка му като физически лица.
От изявления на Банев стана ясно, че той няма желание да оздравява предприятието. “През годините като главен заемодател на предприятието взех решение и аз да си събера вземанията. Ние се присъединихме към кредиторите, които желаят неплатежоспособност, и нашите вземания са към 80% от масата на несъстоятелността”, изясни предприемачът.
И добави, че когато са били в управлението и като акционери, кредитирали сдружението. Но не срещнали схващане, а и личният състав бил неквалифициран.
Според Банев “Елма” е дружество, проектирано за плановата стопанска система. Както и при “Полимери” и тук изниква ново предприятия - “Елматех”. За него Банев обаче твърди, че единствено употребява чартърен пространства от остарелия цех.
При приватизацията на “Елма” в завода работят 1800 души. До 2008 година личният състав към този момент е скъсен на 400. Преди банкрута сдружението натрупа огромни загуби - единствено за 2010 година са 8 млн. лева
В момента активите на “Елма” имат нов притежател. Сделката е за 2,15 млн. лева, а покупател е братът на ловешкия юрист Момчил Мондешки. В наддаването за активите са взели участие четирима претенденти, измежду които са били текстилната “Калинел”, “Перфект строй” и община Троян. Стартовата цена е 1,015 млн. лева, а “Солид 85” на Младен Мондешки печели с двойно по-висока цена.
През 2004 година фамилия Баневи купува топлофикацията в Казанлък против 1,6 милиона лв.. Предприятието тогава е едно от най-модерните в България за времето си и има 6000 фамилии за клиенти. Които още идната зима се оказаха без отопление. Последваха опити за възкръсване на топлофикацията, а нейни клиенти останаха общински сдружения, учебни заведения, детски градини и болничното заведение. Но и те се оказаха скоро без отепление поради неработещия Топлоелектрическа централа.
Баневи инсталираха мощности за произвеждане на топлоенергия и ток от когенерация, само че и това не сработи. И през 2011 година стана ясно, че сдружението е изпаднало в неплатежоспособност. Кредиторите имат да взимат близо 5 млн. лева Топлофикацията е натрупала загуби от над 6 млн. лева Стойността на имуществото е оценена на 4,7 млн. лева
7 години след банкрута от постройката на сдружението е останал единствено бетонов скелет. На скрап са нарязани всички железни елементи по оборудванията. За положителното минало на топлофикацията в Казанлък в този момент припомнят единствено двата големи комина.
Майката на Банев - Мария, която също бе упрекната, е известна в Казанлък като филантроп на културата. Дълго време тя бе измежду спонсорите на Чудомировите празници в града.
Гордостта на шуменската промишленост - химическият цех “Панайот Волов”, също бе разграбен и унищожен. Производството на най-известното канцеларско лепило “Ково” или пък боята за печки “Щъркел” са спомен.
Останалите от него - полусрутени здания и обраснал с шубраци терен, бяха продадени преди година за 1 млн. лева
През 1997 година предприятието влиза в портфолиото на “АКБ Форес” на Баневи. В началото имало предпочитание да се развива, даже викали личния състав в София на образование.
Но от 1999 година стартира постепенният залез на предприятието. Производството почнало да спада, приходите - също. 8-9 години откакто е под ръководството на Баневи, приходите спаднали 30 пъти.
През 2000 година за 210 хиляди лева бил продаден цехът за миещи препарати. После за 50 хиляди $ бил продаден профилакториумът (заводска база за възобновяване и отмора на работниците). Разпродали скъпи машини и уреди. Спряло главното произвеждане на смоли и фенопласти.
През 2003 година химическият цех станал част от “Полихим България”, където бе обединена химическата промишленост на “АКБ Форес”. След 2008 година от завода остават единствено здания със счупени прозорци, избелели надписи и плевели.
През ноември 2000 година Софийската градска прокуратура разпоредила на Столичната следствена работа авансово произвеждане против Николай Банев поради длъжностно закононарушение. В разгара на следствието се провело общо заседание на акционерите, на което е било спряно апортирането на благосъстоятелност към други сдружения.
30 години по-късно той и третата му жена са упрекнати за пране на пари и неплащане на налози
“Успехът е резултат от смелост, повече смелост и още повече дързост”. Дали 21-годишният Николай Банев е прочел тази рецепта на Аристотел Онасис, когато през 1988 година си дава обещание да повтори живота на един от най-богатите мъже в света?
Месеци по-късно синът на най-младия деен герой срещу фашизма и капитализма в Хасковско постъпва на щатна работа в Димитровския комунистически юношески съюз. И той като гръцкия чаровник Онасис се влюбва постоянно, само че постоянно трагично, от време на време в по-възрастни дами.
С първата си брачна половинка Красимира се среща в ресторант “Гергана” в Хасковски минерални бани, където е част от оркестъра. Втората - сантименталната поетеса Дочка, среща около комсомолската си активност, когато се образова като лингвист в Пловдив, а любовта с третата - Евгения, е класика в жанра - млада, екстравагантна секретарка, която месеци след женитбата и раждането на първото дете става съучастник във всички компании на обичания Николай.
А той откровеничи, че и при трите брака случва на тъстове и кумове.
Донякъде животът на Банев повтаря този на кумира му Онасис. Но единствено ненапълно. Гръцкият милиардер има конфликти с правораздаването в Съединени американски щати - ФРБ го проверява, арестува.
Българинът също е милиардер, само че в левове.
Преди дни прокуратурата призна, че е запорирала в швейцарска банка 1 милиард лв. на Николай Банев. И го упрекна в пране на пари в същия размер.
Когато 59-годишният български капиталист слезе като задържан от самолета от Франция, се усмихваше на неналичието на “икономическа грамотност” на обвиняването. “Представяте ли си, с цел да изперете един милиард, какъв брой оборот би трябвало да имате. Сигурно оборотът на 4-5 български министерства”, усмихваше се в съда Банев, облечен в семпли спортни облекла, без нормалните екстравагантни костюми.
Бизнесменът прекара имения си ден - Никулден, в българския арест. Най-вероятно като обвиняем ще посрещне през лятотото и своя 60-годишен празник.
Животът му дотук се развива тъкмо по рецептата на Онасис - смелост, повече смелост, още повече смелост...
Бизнесмен, който не крие, че е симпатизант на лявата политическа концепция. Русофил, който държеше в последните години да бъде видян на всички приеми в посолството на Москва в София.
Банев стартира кариерата си след казармата като шлосер в Завода за металорежещи машини в Харманли. Бащата на първата му брачна половинка Красимира е шеф на завода и взема шурей си на работа. По-късно - през демокрацията, Банев приватизира предприятието, след което има редица кавги за неизплатени заплати.
В студентските си години построява кариера в Комсомола. Заема длъжности в разнообразни публични организации и придвижвания. Комсомолски секретар е да вземем за пример на завода в Харманли, става инструктор в Организационния отдел на Окръжния комитет на ДКМС в Хасково. Междувременно продължава да се образова като лингвист в Пловдивския университет. Става и член на Българска комунистическа партия. Самият Банев изяснява, че влезнал в партията през 1980 година, до момента в който работи в завода за релета в Харманли. “Бях уверен в програмата на тази партия – тогава тя кореспондираше с практиката ѝ, а за един младеж единството на думи и каузи е доста важно”, споделя предприемачът
Преди демокрацията кариерата му продължава в София, където стига до асистент на секретаря на Централен комитет на ДКМС Красимир Премянов. По това време се среща с втората си жена Дочка.
В навечерието на демократичните промени Банев е уволнен от Комсомола. Самият той изяснява това с две аргументи - поради извънбрачната му връзка с Дочка и поради чепатия му темперамент и смелостта да споделя истината. “Минал съм по всички етажи на ръководството и имам опит. Но поради това, че мислех друго, ме изключиха”, споделя предприемачът.
В изявление за “24 часа” изяснява, че когато са го изгонили от ДКМС, е имал 2,40 лв. в джоба си. “Двамата с Дочка се бяха самонастанили в един таван и спяха на дюшек на пода”, твърди неговият другар Росен Араклиев, с който Николай по-късно е съучастник във компания.
За първите си стъпки в бизнеса в разнообразни изявленията Банев дава няколко версии - таксиджия с “Трабант”, работа в хлебозавод и продажба на аварийни елементи за коли на димитровградския пазар. “Николай имаше един трабант и го караше като такси. Година по-късно татко му даде нашата лада. По през целия ден караше по улиците на София единствено и единствено да има някакви доходи и да си устоя семейството”, споделя майка му Мария.
През 1993 година Банев основава “АКБ – вложения и сигурност” - една от първите частни компании в България. Съдружници са му двама някогашни чиновници на Държавна сигурност – Костадин Костадинов и Росен Араклиев. През 1994 година компанията става консорциум и получава лиценз за търговия с оръжие. И сега тя има офис в иранската столица Техеран.
През 1995 година край Севлиево при автомобилна злополука умира Костадин Костадинов. Росен Араклиев живее в този момент в Италия. Той изяснява, че е поканил Банев да се причисли към компанията, защото двамата с Костадинов не желали хората да споделят, че тя е на Държавна сигурност.
Разцветът на Николай Банев като капиталист идва с всеобщата приватизация. В нея взе участие посредством фонда “АКБ Форес”. Той е учреден в партньорство с чешката капиталова компания “Форестинвест”, която дава заем от 3,5 млн. $.
Фондът на Банев набира бонове за 2,259 милиарда лева от 100 000 дребни акционери. Бизнесменът обаче се скарва с чешките си сътрудници, които се отдръпват, само че по този начин и не получават назад отпуснатите пари. В момента “Форестинвест” продължава да съществува като капиталов фонд в Чехия.
“АКБ Форес” стана прочут с нападателната си рекламна акция - похарчва над 100 000 $ за билбордове, телевизионни клипове, работи с над 5000 сътрудници, които събират бонови книжки от негово име. Това го трансформира в най-скъпия фонд, измерен посредством парите, изхарчени за привличане на една бонова брошура.
След присъединяване си в първата вълна на всеобщата приватизация “АКБ Форес” закупи акции в 80 сдружения. След преструктуриране на портфейла към февруари 1999 година и към този момент под името “АКБ Корпорация” има акции в 36 предприятия, като в шест от тях има мажоритарен дял. Дружествата са най-вече от химическата, нефтопреработвателната и електротехническата индустрия. Сред тях са огромни предприятия като “Полимери”, “Елма”, “Динамо”, “Панайот Волов”, “Бимас”, “Декотекс”и други. Според тогавашна оценка единствено капиталът на предприятията възлиза на близо 300 млн. лева
Една от версиите за триумфа на фонда е, че той се дължи на Дочка Банева, която е вицепрезидент. А нейните контакти от предишното в Комсомола са помогнали извънредно доста за бързия напредък на “АКБ Форес” и за закупуването на актрактивни предприятия. Масовата приватизация бе стартирана, когато Българска социалистическа партия е на власт - по времето на държавното управление на Жан Виденов.
“Дочка беше доста изчерпателен човек – интелигентна, забавна, пееше хубаво, пишеше стихове, постоянно беше душата на компанията. Но не беше по никакъв начин лесна, тя си носеше своя могъщ съветски темперамент. Искаше да управлява и бизнеса, а несъмнено нямаше подготовка за това... Тя си беше нормално момиче – дружинна ръководителка”, споделя обаче Мария Банева - майката на Николай.
Въпреки тези изказвания е реалност, че до момента в който Дочка Банева е жива, делата на “АКБ Форес” вървят добре и няма разтърсвания с предприятията, които има. Самият Банев отхвърля до него да са стигали червени куфарчета с пари след 10 ноември.
“Куфарчетата са в действителност нарицателното на множеството дейности и бездействия на превратаджиите от 10 ноември и техните многопартийни чеда. В процеса на разграждане на тоталитарната система множеството икономически ръководители или сменилите ги по политически аргументи имаха безконтролна власт. Някои съумяха да натрупат бързо персонално благосъстояние, други сътвориха паралелни на държавните стопански структури. Трети приватизираха тихо външноикономическите действия и активи. Четвърти получиха лицензи за банки, телекоми и така нататък Лично аз започнах първичното струпване на капитала с 2,40 лева в джоба през 1988 г.”, споделя предприемачът.
Но признава, че мъчно може да се прави бизнес без партийна защита. Причините - липса на демократични стопански условия, властово подвластна администрация, малко и слаби български банки, скъсаната връзка сред просветителната система с действителния бизнес. Това раждало нуждата от непосредственост до ръководещите, с цел да се обезпечават поръчки, с цел да се печелят търгове, да се подсигуряват заплащания, да се усвоява ноу-хау, твърди Банев.
През 1999 година предприемачът купува красивото ваканционно населено място “Русалка” за 2,01 млн. $. Куротът е построен през 1968 година и дълги години е част от френската верига “Клуб Медитеране”. Комплексът е изработен напълно с френски капитали, в него са почивали най-вече западноевропейци, а български е бил единствено обслужващият личен състав.
През 2011 година там Банев омъжва първата си щерка Мария. На обилната женитба с доста задгранични посетители пеят Васил Найденов и Силвия Кацарова. Тогава Баневи подаряват на младото семейство двуместно порше, а на зетя Живко, който е стоматолог - кабинет в столицата. Сега “Русалка” запада поради неналичието на вложения и поддръжка.
Докато Николай и Дочка Баневи рамо да рамо построяват бизнеса, се появява Евгения. Според една от версиите тя стартира като секретарка на Банев. Самата Евгения в едно тв изявление твърди, че е назначена в АКБ като юристка, като преди този момент е била на работа в Министерския съвет.
Връзката на Евгения и Николай стартира през 2000 година Евгения е родена в Стара Загора, приключила е британска гимназия и право в Софийския университет. Специализирала е във Франция стопанска система и търговия на виното. Майка ѝ е учителка по литература, а татко ѝ е пивовар – дълги години е бил основен технолог на “Загорка” и след това шеф.
През 2005 година от рак умира Дочка Банева. От нея Банев има наследник - Николай младши, а от първия си брак - с Красимира, има щерка Мария. Николай и Евгения Баневи подписват брак през 2006 година, а новата му брачна половинка става акционер във всичките му компании. На сватбата им специфичен посетител е Джо Кокър. Двойката доста харесва американския артист, тъй като двамата се срещат на негова ария и даже поддържат другарски връзки с него. Това е трети брак за 59-годишния предприемач и първи за Евгения.
Двамата имат три деца - щерка Теодора и близнаците Изабела и Мартин. И до момента в който Банев се радва на новата си обич, то бизнесделата му напълно не са добре подредени. Започват банкрути на предприятията му и каузи от кредитори и снабдители, които си търсят парите.
Заради “Русалка” Николай и Евгения Баневи даже оповестиха, че считат да емигрират от България. През 2010 година ДНСК разгласи яхтеното пристанище в курорта за нелегално и бе издадена заповед за събарянето му. Тогава Баневи свикаха конференция, с цел да се ожалят против страната и обявиха, че щели да се реалокират да живеят в Катар, което по този начин и не го направиха.
През същата година в изявление Банев декларира, че в персонален проект международната рецесия му се е отразила, като се върнал към 14-часов работен ден и с повече пътувания с майбаха вместо със аероплан.
Няколко години по-късно семейство Баневи обявиха политически упоритости. През 2014 година Евгения Банева се кандидатира като самостоятелна в евроизборите. По време на акцията главните ѝ послания бяха, че е образована, ръководи сполучлив бизнес към този момент 15 години, майка е на 4 деца и че няма да скланя глава пред никоя политическа партия. В последна сметка остана на последно място в листата с 0,2% от гласовете.
През 2015 година семейство Баневи разгласи, че основава Евразийски клуб, тъй като “евро-атлантическата ориентировка потвърди, че посредством нея България не е в положение да обезпечи висок витален стандарт на популацията си.” Банев тогава разкритикува политическата и икономическата конюнктура в страната, която била добра единствено за “малки прослойки, близки до ръководещите, и, несъмнено, на олигархични кръгове, които натрупаха милиарди на гърба на дребния и междинния бизнес, който няма опция да въстане”. Той разви и концепцията по какъв начин България може да стане обект на злоба от Сингапур и Хонконг - в случай че бъде мост и употребява облекченията хем от Европейския съюз, хем от Евразийския.
През тези години Баневи непрестанно се оплакваха от политически репресии по отношение на фамилния бизнес. Според Евгения, когато ГЕРБ идвали на власт, фамилията ѝ било подлагано на репресии, с цел да им вземат бизнеса.
През 2016 година Николай Банев се включи в президентските избори като самостоятелен претендент. Семейството тогава разгласи, че предприемачите у нас са принудени да се включат в политиката, с цел да спасят себе си и имуществото си от геноцида на властта. “Лимузините отново ще си караме, само че с наше гориво”, твърдеше Банева. И Банев като брачната половинка си не може да се похвали с необикновен триумф на политическата сцена - събра 4196 гласа, или 0,11% от вота.
Луксът непроменяемо участва в живота на гламурното семейство. Видяха го всички от фотосите на имението им в столичния квартал “Бояна”, наричано от тях “резиденция”. То разполага със лична хеликоптерна площадка, а от входа му се издига огромен мраморен шадраван.
Големите просторни тераси не остават незабелязани даже и зад 3-метровите огради, които опасват къщата и задния двор, граничещ с горите на Витоша. Просторната всекидневна е покрита с оникс, а стените - с бял мрамор. На тях стоят закачени картини на Владимир Димитров-Майстора. Част от този разкош обаче изгаря преди 2 години.
Щетите са за над 1 млн. лева Палежът се случва в късните часове на нощта. Тогава семейството е по работа в курортния комплекс Русалка. Извършителите остават неразкрити, само че 5 дни преди палежа Евгения Банева получава позвъняване, в което мъжки глас я заплашва, че ще се наложи да си купуват нови мебели, в случай че не му заплати 500 хиляди евро.
4 месеца след палежа на имението изгаря огромна част от първокласния автопарк на фамилия Баневи. 7 от колите са изпепелени, като измежду тях са мерцедес, порше, ягуар и обичаният на предприемача 10-годишен майбах, като единствено той коства близо 300 000 евро. Абсурдното е, че застраховката на майбаха изтича тъкмо 3 часа преди да изгори.
Кратка последователност на пожарите демонстрира, че в границите на 2 години в пламъци са били погълнати една от къщите и един от заведенията за хранене на Баневи в курорта Русалка. Засегнат е и един от жилищата на най-скъпата улица в София фамилията на най-скъпата улица в София “Витоша”.
Там се намира и офисът на туристическата им компания. През 2015 година измежду бял ден той е атакуван с пиратки. За благополучие, няма потърпевши, а за офанзивата е арестуван професионалният ММА войник Бранко Бабачев. По-къксно той бе наказан на пробация поради пиратката, а по другите каузи - за палежите, няма арестувани към момента.
Имената на Баневи изплуваха и в едно от най-големите журналистически следствия “Панама пейпърс”. Двамата се оказаха притежатели на офшорката Juriskando Consultants, по сметки на която са били превеждани част от парите на фамилията.
“Офшорните компании дават едно доста значимо преимущество - конфиденциалност. В България е извънредно противен един миг, че имаме обири на компании посредством Търговския указател. Хиляди пъти са по-сигурни компаниите в офшорна компания”, разяснява тогава Евгения Банева.
И 4-те завода, за които ги упрекват, че са присвоили 84,6 млн. лв., банкрутираха
След като семейство Баневи бяха докарани от Франция, прокуратурата разгласи, че ще бъдат упрекнати за длъжностно заграбване на пари и движимости, благосъстоятелност на “Топлофикация Казанлък”, заводите “Полимери”, “Елма” и “Панайот Волов” в общ размер на 84 682 896 лева
Съдбата и на четирите предприятия е идентична - купени от Баневи и по-късно фалирани.
Най-голямата инвестиция на Баневи в действителност е в девненския химически цех “Полимери”. Там с изключение на добитите от всеобщата приватизация акции “АКБ Корпорация” купи и остатъчния дял от 24% със заем от 6 млн. $ от Булбанк.
През 2010 година предприятието спря сякаш краткотрайно работа, само че по този начин и не потегли още веднъж. А две години по-късно химическият цех бе разгласен в несъстоятелност и бе открита процедура по неплатежоспособност. Това се случи 14 години, откакто Банев закупи контрола над едно от най-големите тогава индустриални предприятия в страната.
Повод за несъстоятелността стана дълг от 36 хиляди лева към Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО), а предприятието е оповестено за неплатежоспособно от 1 юни 2010 година В решението си тогава варненският съд показва, че през 2010-а, 2011-а и 2012 година “Полимери” работи на загуба и сдружението няма капацитет да посреща настоящите си отговорности.
Посочена е и информация от Камарата на частните правосъдни реализатори, че против “Полимери” има повече от 700 000 изпълнителни каузи. Тогава Банев разяснява пред “Капитал”, че счита да апелира решението, само че по думите му изгода няма да има, тъй като съдилищата в страната работят с политически поръчки. Бизнесменът контраатакува с изказвания, че Българският енергиен холдинг има към 40 млн. лева задължения към “Полимери”, които не желае да заплати.
Банев се опита да прокара решение за систематизиране на дял от 54,4 млн. лева за акционерите в “Полимери”, само че опитът му бе спрян от Комисията за финансов контрол. И това не му попречи да трансферира през 2011 година част от постройките и машините с оценка от към 25 млн. лева без утвърждение от общото заседание в ново сдружение - “Полимери инвест”.
Според пояснения на Евгения Банева тогава прехвърлянето имало за цел да се направи нов цех за сода каустик, за което към този момент било открито над 100 млн. евро финансиране. Такъв план обаче въобще не бе стартират, а каквото можеше от “Полимери”, бе нарязано на скрап.
В средата на предходната година пловдивската компания “Хъс” купи активите на “Полимери” за 14,5 млн. лева с желанието да направи химическо произвеждане там.
През 2012 година към затваряне потегля и троянският цех за Електромотори “Елма”. Тогава Ловешкият областен съд откри процедура за неплатежоспособност, само че се оказа, че съществени кредитори са сдружения, свързани с Банев, както и самият той и брачната половинка му като физически лица.
От изявления на Банев стана ясно, че той няма желание да оздравява предприятието. “През годините като главен заемодател на предприятието взех решение и аз да си събера вземанията. Ние се присъединихме към кредиторите, които желаят неплатежоспособност, и нашите вземания са към 80% от масата на несъстоятелността”, изясни предприемачът.
И добави, че когато са били в управлението и като акционери, кредитирали сдружението. Но не срещнали схващане, а и личният състав бил неквалифициран.
Според Банев “Елма” е дружество, проектирано за плановата стопанска система. Както и при “Полимери” и тук изниква ново предприятия - “Елматех”. За него Банев обаче твърди, че единствено употребява чартърен пространства от остарелия цех.
При приватизацията на “Елма” в завода работят 1800 души. До 2008 година личният състав към този момент е скъсен на 400. Преди банкрута сдружението натрупа огромни загуби - единствено за 2010 година са 8 млн. лева
В момента активите на “Елма” имат нов притежател. Сделката е за 2,15 млн. лева, а покупател е братът на ловешкия юрист Момчил Мондешки. В наддаването за активите са взели участие четирима претенденти, измежду които са били текстилната “Калинел”, “Перфект строй” и община Троян. Стартовата цена е 1,015 млн. лева, а “Солид 85” на Младен Мондешки печели с двойно по-висока цена.
През 2004 година фамилия Баневи купува топлофикацията в Казанлък против 1,6 милиона лв.. Предприятието тогава е едно от най-модерните в България за времето си и има 6000 фамилии за клиенти. Които още идната зима се оказаха без отопление. Последваха опити за възкръсване на топлофикацията, а нейни клиенти останаха общински сдружения, учебни заведения, детски градини и болничното заведение. Но и те се оказаха скоро без отепление поради неработещия Топлоелектрическа централа.
Баневи инсталираха мощности за произвеждане на топлоенергия и ток от когенерация, само че и това не сработи. И през 2011 година стана ясно, че сдружението е изпаднало в неплатежоспособност. Кредиторите имат да взимат близо 5 млн. лева Топлофикацията е натрупала загуби от над 6 млн. лева Стойността на имуществото е оценена на 4,7 млн. лева
7 години след банкрута от постройката на сдружението е останал единствено бетонов скелет. На скрап са нарязани всички железни елементи по оборудванията. За положителното минало на топлофикацията в Казанлък в този момент припомнят единствено двата големи комина.
Майката на Банев - Мария, която също бе упрекната, е известна в Казанлък като филантроп на културата. Дълго време тя бе измежду спонсорите на Чудомировите празници в града.
Гордостта на шуменската промишленост - химическият цех “Панайот Волов”, също бе разграбен и унищожен. Производството на най-известното канцеларско лепило “Ково” или пък боята за печки “Щъркел” са спомен.
Останалите от него - полусрутени здания и обраснал с шубраци терен, бяха продадени преди година за 1 млн. лева
През 1997 година предприятието влиза в портфолиото на “АКБ Форес” на Баневи. В началото имало предпочитание да се развива, даже викали личния състав в София на образование.
Но от 1999 година стартира постепенният залез на предприятието. Производството почнало да спада, приходите - също. 8-9 години откакто е под ръководството на Баневи, приходите спаднали 30 пъти.
През 2000 година за 210 хиляди лева бил продаден цехът за миещи препарати. После за 50 хиляди $ бил продаден профилакториумът (заводска база за възобновяване и отмора на работниците). Разпродали скъпи машини и уреди. Спряло главното произвеждане на смоли и фенопласти.
През 2003 година химическият цех станал част от “Полихим България”, където бе обединена химическата промишленост на “АКБ Форес”. След 2008 година от завода остават единствено здания със счупени прозорци, избелели надписи и плевели.
През ноември 2000 година Софийската градска прокуратура разпоредила на Столичната следствена работа авансово произвеждане против Николай Банев поради длъжностно закононарушение. В разгара на следствието се провело общо заседание на акционерите, на което е било спряно апортирането на благосъстоятелност към други сдружения.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ