Спортни хроники: Хю Лори мечтаеше да бъде гребец, но страшна болест го превърна в ТВ звезда
Хю Лори има славата на един от най-обичаните телевизионни артисти, само че множеството фенове, които го познават от екрана най-много като Д-р Хаус, надали подозират какъв брой разностранна персона е.
Днес той е комедиант, музикант и публицист, само че в младите години не си е мечтал за такава популярност и живот в изкуството, а за нещо много изненадващо – да бъде гребец на Олимпийски игри.
Англичанинът с шотландски корени се увлича по гребането още в гимназията и тренира по осем часа на ден с отбор от елитни млади очаквания. Избира Кеймбридж за лицей поради спорта и поради татко си – а двете неща са доста свързани.
„ Отидох в Кеймбридж, с цел да загребвам. Само това желаех. Антропологията беше най-лесната компетентност, с която да се занимавам, до момента в който загребвам по осем часа дневно по канала “, споделя Лори.
Освен това татко му също е следвал в Кеймбридж и бил страховит гребец. 18-годишният тогава Хю безспорно е наследил този гений и бил повече от обещаващ в лодката.
Хю Лори тренира с тима си
През 1977 година младежът е определен за най-големия гений във Англия и отива на Три години по-късно влиза в тима на Кеймбридж за обичайното съревнование с Оксфорд и получава специфична премия за представянето си и за желанието за победа, макар провалянето на тима му.
Загубата е тежка, само че Лори не мисли за нея, тъй като има по-голяма фантазия: да взе участие на Олимпийски игри и да завоюва златен орден за Англия.
Баща му към този момент го е правил през 1948 година посред Лондон и не е чудно, че Хю му се възхищава.
, а с него Кеймбридж печели надпреварата против Оксфорд в три следващи години (между 1934 и 1936 г.), а две години по-късно двойката Лори-Уилсън печели регатата Хенли.
Рен Лори дебютира на Олимпиада в Берлин 1936, които са и първите игри, излъчени по малкия екран. Там приключва четвърти, след което е изпратен да служи в Северна Африка, където го заварва и Втората международна война.
Рен Лори от славните му години!
След войната Рен Лори се връща към спорта, и то още по-силен отпреди. Отново с колегата си Уилсън печели кралската регата Хенли във водите на Темза, а след това идва златният олимпийски орден на родна земя.
Страшна болест обаче стопира Лори-младши в преследването на сходни триумфи – и
Често срещано заболяване при топ спортистите, единствено в последните години то удари биатлонистите Мартен Фуркад, Александър Оз, Габриела Коукалова и Дария Домрачова; тенисистите Роджър Федерер, Анди Родик, Гарбине Мугуруса и Петра Квитова; колоездача Марк Кавендиш и легендата на снукъра Рони О`Съливан.
Мононуклеозата е известна като „ заболяването на целувката “ и последствията от нея могат да те преследват през целия ти живот. Понякога лишава цели сезони, с цел да могат спортистите да се възстановят изцяло, в други те въобще не съумяват да продължат кариерите си. За страдание, последното се случва на Хю Лори.
Първите признаци се появяват през 1979 година, когато 20-годишният Хю е заставен да спре тренировките няколко седмици. После се завръща и в продължение на две години продължава със спорта, само че тогава мононуклеозата се усложнява и се появява заплаха далакът на Лори да бъде раздран.
Бъдещата звезда се принуждава да спре със спорта.
По времето на заболяването Хю въобще не знае какво да прави с появилото се свободно време. Един ден обаче среща в бара непозната жена на име Алисън и съумява да я заинтригува, тъй като тя го води в клуба по драма на Кеймбридж. Там Хю Лори се среща с Ема Томпсън, бъдеща носителка на два „ Оскар “-а, и Стивън Фрай, негов непосредствен другар до ден сегашен.
Благодарение на тях, Лори стартира актьорската си кариера, като дружно слагат голям брой пиеси. След бала му в Кеймбридж, Хю се среща с „ мъж с „ Бентли “ и дълга пура “, който му се показва за сътрудник и му предлага да го трансформира в огромен артист.
След години на триумфи на дребния и огромния екран, артистът не устоя да стои надалеч от спорта и се връща в лодката, въпреки че фантазията му за Олимпиада няма по какъв начин да се реализира.
Той обаче е признат в елитния английски клуб „ Линдър “, на който преди години президент е бил и татко му. Въпреки че е невероятно да възвърне формата от края на тийнейджърските си години, Лори продължава да се пуска на демонстрационни надпревари.
Той открива и нов спорт, към който да се пристрасти и това е боксът.
Редовно през уикендите Лори посещава боксова зала в Лондон дружно със синовете си, а треньорите настояват, че е можел да стане експерт, в случай че е бил почнал в точния момент.
„ Луд съм по бокса, оказва помощ ми да се оправям с депресията ”, изяснява Хю. “И не толкоз когато съм на крушата, колкото при спарингите с съперник. Понякога боли, само че в това време се превръщаш в кълбо от сила – възприятие, което не може да се съпостави с нищи друго “.
Кинопродуцентите деликатно изготвят договорите и наблюдават за външния тип на актьорите си, по тази причина на артиста рядко му се отдава късмет в действителност да се качи кръга.
Това, несъмнено, не се харесва на Лори, който даже дефинира тренировките си като „ момичешки “.
Но той самичък признава, че от време на време не се сдържа при спаринг да извика на съперника си: „ Нямаш право да ме удряш, аз съм телевизионна звезда! “




