Кратка история на списание Playboy
Хю e ученик на Чикагския университет. Той работи за списание Esquire и в началото възнамерява да кръсти своето списание Stag Party, само че към този момент има мъжкото списание, което се споделя Stag, и по тази причина се разискват други имена като Top Hat, Sir, и Bachelor, до момента в който най-сетне не се стига до Playboy.
Първият брой на Плейбой е основан в кухнята на Хефнър, а на корицата му даже не е маркирана датата на излизането му през декември 1953 година, защото не е несъмнено дали даже ще има идващ брой. Хю сигурно познаваше публиката, която се надяваше да притегли, защото на първата страница остави малко неподписано известие, в което споделя:
Първата разгъвка в списанието беше на Мерилин Монро. Снимката не е направена извънредно за Плейбой, а за някакъв календар. Въпреки това изображението на Мерилин гола на фона на алено кадифе подсигурява, че дебютният брой се разпродава бързо. През 2002 година едно копие от него в съвършено положение доближава цена от 5000 $.
Тъй като очевидно ще има втори, към този момент стартират да се преглеждат въпроси като дизайн и авторски неща. Дизайнерът с много успешно име, Арт Пол, рисува стилизиран заек със папионка – емблематичното лого на компанията. Хефнър изясни пред италианския кореспондент Ориана Фалачи избора си точно заек да показва неговата компания:
Един от по-трайните легенди за Хеф и плеймейтките се отнася до броевете от 1955 до 1979 година Тогава към буквата „ P “ в Playboy има звезди, ситуирани или в нея, или към нея. Митът гласи, че тези звезди са били или оценката на Хеф за привлекателността на момичето на броя, или умеенето й в леглото, или какъв брой пъти той е спал с нея. В реалност обаче тези звезди показват рекламни региони…
Друга съществена характерност на списанието през по-голямата част от неговото битие е изявлението на броя – задълбочена полемика с присъединяване на разнообразни забележителни персони. Някои открояващи се изявленията са Мартин Лутър Кинг-младши, Джими Картър и Джон Ленън и Йоко Оно. Когато Джон Ленън беше погубен на 8 декември 1980 година, броя на Playboy с изявлението на Дейвид Шеф с Джон и Йоко, е по реповете. Цялото изявление е оповестено малко по-късно в хартиен формат.
Плейбой доближи пика на своята известност през 70-те години и влиза в конкуренция с други списания като Penthouse и Oui, в род, който единствено основава. Оттогава списанието се пробва да бъде настояща като показва съвременни актьори и се концентрира върху въпроси, които засягат тяхната целева възрастова група от 18-35-годишни, само че в никакъв случай не съумява да реализира предходното си равнище в сектора.
Въпреки това бизнесът му не върви толкоз неприятно, защото Плейбой от дълго време не е просто списание. То е великански бранд, който обхващаща всевъзможни артикули – от облекла до одеколон.
Плейбой е история за американската фантазия и доказателство, че с малко капитал, ум и твърдоглав труд можете да се построи империя. Америка, какво място единствено!
