`Не си сам` ти казва - да бъдем добри, не само на Великден, но и след това!
Хвърли положително и не гледай обратно. То ще се върне. Ако не при теб, при околните ти. Хората сме положителни. Изначално. Раждаме се положителни. Състрадателни. И обществени. И от време на време просто би трябвало да си спомним за това какви сме в действителност!
И самодейността "Не си самичък " ни го припомня за следващ път. Резултатът: над 350 семейства от Перник и близките села са подкрепени с хранителни артикули в дните към Великден.
Доброволческата самодейност е отдадена на хората, които имат потребност от поддръжка и усмивка, а питателните артикули са единствено неофициалният мотив да бъдем при хората, които имат потребност да знаят: "Не си самичък ", споделят уредниците.
И тъй като с цел да правиш положително не се изисква избрана дата от календара, ние пускаме този репортаж след Великден - с цел да ви приканим да се замислите за това по какъв начин бихте могли да извършите и вие нещо потребно за хората. Ей по този начин, без мотив. Вдъхновени от самодейността на шестима млади перничани, екипът ни дружно с още дузина доброволци раздаде пакети с храна на обществено слаби и живеещи сами мъже и дами от Перник и района. Стотици се включиха с дарения в самодейността "Не си самичък ", факт, който е задоволителен с цел да усмихне деня ви през днешния ден, нали?
Страхотното беше, че с изключение на пакетите с храна, хората получиха и рисунки, направени от положителни деца, както и благи послания от клуба по креативно писане за деца.
Пишем този къс репортаж, с цел да ви вдъхновим и вие да извършите нещо хубаво за човек в потребност. И отново споделяме - няма потребност да е преди Великден или Коледа. Огледайте се и потърсете своята идея след Великден! Защото това, което видяхме в очите на хората от пернишките села, беше пламък и признателност.
Всъщност доста от нуждаещите се живеят сами. Възрастни са, мъчно се движат, мъчно пазарят, нямат средства. И един подобен жест освен цялостни трапезата, само че стопля и сърцето.
За нашия екип беше необикновено прочувствено преживяване да се докоснем до тези българи, които мъчно претърпяват на старини. И знаете ли - срещнахме ги на едно място, което се намира на по-малко от 40 минути от центъра на София...
Раздадохме дребна част от пакетите в село Люлин (няма никакъв късмет да се озовеш там, в случай че готините хора от "Не си самичък " не създадат сходна организация и не те разпределят в тази толкоз близка до столицата и по този начин забравена от хората територия).
Китно местенце, със страхотна панорама към Витоша и Рила и още по-страхотни къщички. И там, сред красивия свят, сътворен от Бог, и сред щастливите фамилии, има хора, които живеят без вода, които надали биха могли да си разрешат апетитен, топъл козунак, масло или пък салами. Хора, за които елементарните, базови храни са екстра. Но още по-голяма екстра са топлите думи и грижата.
С помощта на кмета на село Люлин ние успяхме да стигнем до домовете на тези хора.
Някои ни посрещнаха с усмивка и с наслада застанаха пред обектива ни. Други се разплакаха. Имаше и такива, които върнаха пакетите с молба да ги дадем на по-нуждаещи се от тях.
Там, измежду кучешкия лай, аромата на цъфнали дървета и жестоката истина за живота, която виждаш в погледите на дами и мъже, които в миналото са били като нас - млади и можещи, осъзнаваш, че ориста от време на време е несправедлива. И че няма нищо по-хубаво от това да дадеш. Да протегнеш ръка. Защото на следващия ден това може да са нашите родители, баби, дядовци, даже ние самите... И в случай че би трябвало да перифразираме Хемингуей и в случай че ни питате за какво го направихме - поради нас. Няма потребност да се чудите за кого бие камбаната. "Камбаната бие за теб ".
Върти се колелото. Младостта отминава. И ставаш непотребен. Ставаш непотребен. Забързаният свят те изхвърля и те не помни. А на теб ти се живее. Без значение какъв брой студена е къщата ти и дали до нея стига селският тръбопровод. Живее ти се. И ти се желае да си част от обществото. Въпреки, че то те е не запомнило.
Нека бъдем положителни освен по Великден. Нека дадем. Нека протегнем ръка.
Организаторите на акцията се надяват идващия път - може би за Коледа, да доближат до още повече хора. Те са подготвени и да оказват помощ на всеки, който реши да подеме сходна самодейност в своя град или в своята област.
А ние изричаме признателност на приятелите ни от Ahmad tea, които подариха от страхотния си чай за самодейността "Не си самичък ".
И самодейността "Не си самичък " ни го припомня за следващ път. Резултатът: над 350 семейства от Перник и близките села са подкрепени с хранителни артикули в дните към Великден.
Доброволческата самодейност е отдадена на хората, които имат потребност от поддръжка и усмивка, а питателните артикули са единствено неофициалният мотив да бъдем при хората, които имат потребност да знаят: "Не си самичък ", споделят уредниците.
И тъй като с цел да правиш положително не се изисква избрана дата от календара, ние пускаме този репортаж след Великден - с цел да ви приканим да се замислите за това по какъв начин бихте могли да извършите и вие нещо потребно за хората. Ей по този начин, без мотив. Вдъхновени от самодейността на шестима млади перничани, екипът ни дружно с още дузина доброволци раздаде пакети с храна на обществено слаби и живеещи сами мъже и дами от Перник и района. Стотици се включиха с дарения в самодейността "Не си самичък ", факт, който е задоволителен с цел да усмихне деня ви през днешния ден, нали?
Страхотното беше, че с изключение на пакетите с храна, хората получиха и рисунки, направени от положителни деца, както и благи послания от клуба по креативно писане за деца.
Пишем този къс репортаж, с цел да ви вдъхновим и вие да извършите нещо хубаво за човек в потребност. И отново споделяме - няма потребност да е преди Великден или Коледа. Огледайте се и потърсете своята идея след Великден! Защото това, което видяхме в очите на хората от пернишките села, беше пламък и признателност.
Всъщност доста от нуждаещите се живеят сами. Възрастни са, мъчно се движат, мъчно пазарят, нямат средства. И един подобен жест освен цялостни трапезата, само че стопля и сърцето.
За нашия екип беше необикновено прочувствено преживяване да се докоснем до тези българи, които мъчно претърпяват на старини. И знаете ли - срещнахме ги на едно място, което се намира на по-малко от 40 минути от центъра на София...
Раздадохме дребна част от пакетите в село Люлин (няма никакъв късмет да се озовеш там, в случай че готините хора от "Не си самичък " не създадат сходна организация и не те разпределят в тази толкоз близка до столицата и по този начин забравена от хората територия).
Китно местенце, със страхотна панорама към Витоша и Рила и още по-страхотни къщички. И там, сред красивия свят, сътворен от Бог, и сред щастливите фамилии, има хора, които живеят без вода, които надали биха могли да си разрешат апетитен, топъл козунак, масло или пък салами. Хора, за които елементарните, базови храни са екстра. Но още по-голяма екстра са топлите думи и грижата.
С помощта на кмета на село Люлин ние успяхме да стигнем до домовете на тези хора.
Някои ни посрещнаха с усмивка и с наслада застанаха пред обектива ни. Други се разплакаха. Имаше и такива, които върнаха пакетите с молба да ги дадем на по-нуждаещи се от тях.
Там, измежду кучешкия лай, аромата на цъфнали дървета и жестоката истина за живота, която виждаш в погледите на дами и мъже, които в миналото са били като нас - млади и можещи, осъзнаваш, че ориста от време на време е несправедлива. И че няма нищо по-хубаво от това да дадеш. Да протегнеш ръка. Защото на следващия ден това може да са нашите родители, баби, дядовци, даже ние самите... И в случай че би трябвало да перифразираме Хемингуей и в случай че ни питате за какво го направихме - поради нас. Няма потребност да се чудите за кого бие камбаната. "Камбаната бие за теб ".
Върти се колелото. Младостта отминава. И ставаш непотребен. Ставаш непотребен. Забързаният свят те изхвърля и те не помни. А на теб ти се живее. Без значение какъв брой студена е къщата ти и дали до нея стига селският тръбопровод. Живее ти се. И ти се желае да си част от обществото. Въпреки, че то те е не запомнило.
Нека бъдем положителни освен по Великден. Нека дадем. Нека протегнем ръка.
Организаторите на акцията се надяват идващия път - може би за Коледа, да доближат до още повече хора. Те са подготвени и да оказват помощ на всеки, който реши да подеме сходна самодейност в своя град или в своята област.
А ние изричаме признателност на приятелите ни от Ahmad tea, които подариха от страхотния си чай за самодейността "Не си самичък ".
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ