Хвана ми окото, а и се замислих над един коментар,

Хвана ми окото, а и се замислих над един коментар, несъмнено, постнат в обществените мрежи. Гласи следното: „ Открай време европейската интелигенция си е присвоила правото да е хуманна и състрадателна, а след това да гледа от високите прозорци на своите ателиета и кабинети шума по улиците... звук от митинги, от викове, от бомби. За останалите е задължението да заплащат сметката, да осъществят човеколюбивите хрумвания на духовните си водачи и да не мрънкат. “
Нямам желание да диспутирам с създателя на този коментар, тъй като позволявам, че по-скоро той, прикрит зад безличието на профила си, има самочувствието на последна инстанция, която е последна, тъй като се намира на някой висок таван, от който светът наподобява недействителен.
Какво се случва на улицата обаче?
Докато в Европейски Съюз още веднъж развълнувано се спори за миграцията, кралят (както го наричат) на уличния арт, а точно художникът Банкси, стартира да оставя по стените на Париж своята позиция към тематиката.
Според „ Ройтерс “ графитите са почнали да се появяват предходната сряда, когато бе Световният ден в помощ на бежанците, и някои от тях към този момент са развалени или унищожени.
Темата за миграцията е една от обичаните на Банкси. През 2015 година той нарисува Стив Джобс като мигрант в лагер край Кале. По-късно управляващите сложиха върху графита защитно покритие, с цел да го запазят.