Иван Стамболов-Сула: Радвайте се! Изродите с многото полове и климатичните стачки паднаха
Хунвейбините стартират един по един да се подмазват и да въртят дупетата
Ето че се изтърколи следващата седмица от нашия живот. В понеделник Тръмп публично встъпи в служба и като с пръчка разръчка кошера на световното безметежие. В тази връзка ние тук се фокусирахме върху две значими тематики.
Първо и може би най-важно за всичко останало: по какъв начин е вярно да се назова това встъпване – инаугурация, инаугОрация, инавгурация, иногурация, иногюрация или някак другояче. Съгласете се, че без да намерим отговор на този въпрос, е изцяло безсмислено да приказваме за политика и за бъдещето на мандата.
Второ, бяха ли поканени президентът Радев и неговия стопански министър от служебното държавно управление, а след това и изменчив министър-председател –Кирил Петков. И двамата, всеки по собствен метод, измислиха по някаква история за своето поканване и ние би трябвало да се съгласим с тях, тъй като в противоположен случай ще се наложи да ги назовем лъжци.
А пък обичаният ни „ Дневник “ дори изясни за какво толкоз се бъзикат с Кирчовата покана – просто му завиждат, но че сте глупави! Отварям скоба, с цел да дам следващ пиарски съвет – какво да направя, не мога да се сдържа. В случая с визитата на Кирчо в Америка резултатът щеше да е доста по-голям и да не приказваме какъв брой по-положителен, в случай че посланието му беше: „ Ето, отидох като елементарен човек и седнах при елементарните хора. За Тръмп мисля… (и да каже каквото мисли) “. А не да лъже на дребно и да се хвали като циганче с бял гъз, в случай че всяка стопанка в обществените мрежи ще го хване. Абе, съветвайте ги тия клиенти, бе, консултирайте ги! Затварям скобата.
Има и една трета тематика, върху която се концентрира публичното мнение и която не можем да подминем – по какъв начин изглеждаше Мелания, плюс задълбочени разбори от дизайнери и фешън специалисти (тази „ експертиза “ постоянно малко ме е озадачавала). Като прибавим и „ нацистките “ жестове на Илон Мъск, получаваме пакета от най-коментираните и затова – най-приоритетните тематики.
А ето и някои по-маловажни и не толкоз коментирани. Например отношението към войната по принцип, само че през днешния ден, ще се съгласите, тя ни интересува доста повече във типа си в Украйна и в Близкия Изток, в сравнение с по принцип. Верен на природата си на популист, какъвто е задължен да бъде всеки актуален политик в изискванията на народна власт, където насърчават всеобщия човек да си мисли, че от него зависи нещо, Тръмп вкара понятието „ реалист-пацифист “, което пък Мартин Табаков незабавно назова „ оксиморон “, а демократичните приказки за безконечен и повсеместен мир – утопизъм.
Поради което продължаваме да не намираме отговор един доста значим въпрос: „ Непременно ли войната е зло? Зло ли е Армагедон? “. „ Каква война? “ е по-интересен въпрос от „ Дали война? “. Уви, искреността в говоренето към момента не се е върнала в такава степен.
Или пък голямото количество укази, които подписа новият президент и доста от които към този момент са в съда. Сред най-забележителните от тях е изтеглянето на Съединени американски щати от Парижкото съглашение за климата, от което директно произлиза и суицидната „ Зелена договорка “. Тя към момента заплашва да съсипе индустриалната цивилизация. Повтаряли сме до погнуса, че зеленизмът е може би най-голямата полуда на актуалния свят наред с джендър идеологията.
Пред форума в Давос Тръмп сподели: „ Прекратих новия и комичен зелен необикновено разхитителен нов Зелен курс. Зеленият нов курс беше цялостен срам. Губеха се толкоз доста пари. Наречете го новата зелена машинация. Оттеглям се от Парижкото съглашение за климата “.
Пред същия конгрес напомни, че Америка (без да броим Гренландия, към този момент – б.м.) има най-вече нефт и газ и е време тези запаси да бъдат отключени, с цел да се понижи цената на горивата, а оттова и на всички артикули и услуги. Заедно с това Щатите ще станат още по-мощна и по-конкурентна производителна мощ, а откакто се понижат и злокобните регулации, предусетени още от Айн Ранд и претворени в каузи от демократите, страната ще стане привлекателна и за вложители, които желаят да вършат бизнес там.
След намаляването на налозите в фамилиите ще остават най-малко 50 000 $ годишно. Така сподели Тръмп на чичковците от Давос, не че и самият той не е един от тях.
Какво обаче чухме ние?
Един анонимен интернет мъдрец простена с бели букви на радостен декор: „ Абе тя, Америка, ще стане още веднъж велика, само че това не значи, че България ще завоюва от нейното великолепие “ (позволил съм си да пипна малко правописа).
Знам, знам, че най-много в политиката нещатна имат стойност и смисъл само от избрана позиция – най-често нашата лична. Но пък би трябвало да има и малко историческа обективност понякога. Иначе когато Българската империя на цар Симеон причислява принудително територии, това е морално, величествено, национална горделивост, само че когато Руската империя причислява принудително територии, това е непоносимо, нечовешко, дори фашистко! Най-смешното е, че когато същата тази Руска империя в осъществяване на безусловно същата имперска политика откъсна България от Османската империя, отново беше морално, величествено и национална горделивост.
Другото значимо е, че явно Тръмп ще продължи да упорства европейските страни да си усилят бюджета за защита и то на 5%, както сподели първоначално, без да дава знак, че е подготвен да се пазари до 3%. Сега е към 2%, а за България бил 1.84%. Ама несъмнено, че би трябвало да си го усилят! Не знам за какво мрънкат. Отдавна е ясно, че в случай че Европа желае да наподобява на нещо, с изключение на обща валута, би трябвало да има обща финансова система, обща външна политика и – най-важното! – общи въоръжени сили и отбранителна теория. Все още не е късно.
Доколкото помня, Брутният вътрешен продукт на Щатите е към 30 трилиона $, а на Китай и Европейския съюз – по към 18 трилиона. Тоест Европа към момента не е за изхвърляне. Ако Щатите се пернат и престанат да ни глезят, тогава ще забравим всевъзможни зелени покупко-продажби, вятърни перки и капачки, които не се отделят от бутилката. В момента европеецът е като лигаво дете, на което нищо не се отхвърля и това го вбесява.
А пък Валери Найденов, който самичък дефинира себе си като човек с „ консервативни леви разбирания “, излезе с знамение във вестник „ 24 часа “ под заглавие „ Доналд Тръмп ще залезе още следващата година “. Пророчеството бе направено на 27.12.2024 и аз имам намерение да се възползвам – ето още в този момент си протоколирам в календара да ме подсети на 30 декември 2025, в случай че Бог ме опази жив и здрав до тогава, с цел да забележим дали се е сбъднало, пък и да прегледаме първата година от втория мандат на Тръмп. Иначе съгласно Найденов импийчмънтът ще сполети Тръмп най-късно през 2027. Ще забележим, ще забележим. Всъщност удивително в пророчеството е, че Тръмп е победил не по заслуги, а единствено тъй като международната левица се е разлигавила. Анализатори…
Въпреки всичко – радвайте се! Радвайте се в този момент, тъй като на следващия ден може и да не е толкоз радостно. Изродите с многото полове и климатичните стачки паднаха. Радостта и облекчението са планетарни. Хунвейбините стартират един по един да се подмазват и да въртят дупетата. И дано, дано се радваме, само че не безпределно. Да не забравяме, че тържеството на нормалността в настоящия си тип е празненство на капитализма и парите, а те са нещо прелестно, само че не и самоцел, тъй като е казано: „ Никой прислужник не може да слугува на двама господари, тъй като или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона “ (Лука, 16:13).
Да не забравяме също, че свежите повеи идват въпреки всичко от едно безблагодатно протестантско пространство, готово да организира общи молебствия с кого ли не и по този метод да дърпа дявола за опашката.
Да помним и че това не е победа на положителното над злото. Това е люшкане на махалото вътре в този свят, който „ лежи целият в злото “, и че Армагедон към момента следва. Страхувам се, че ще минат няколко години и носталгията ще напъпи. Ще се намерят сантиментални души, които да се затъжат по Байдън и Камала Харис, както от дълго време са се затъжили по Сталин и Тодор Живков.
Страхувам се също, че това, което в този момент победи и смъкна шарените флагове от публичните здания, ще стартира малко по малко да дава недостатъци, ще стартира малко по малко да се изражда и ние – хроничните кисели мърморковци, които ненавиждат да ги вършат на идиоти, – още веднъж ще се окажем в съпротива и тогава ще ни назовават с някакви нови грозни думи, както в този момент ни назовават „ тръмпанари “.
Но дано през днешния ден да се радваме, пък на следващия ден ще му мислим. А в случай че ни омръзне да се радваме и ни стане скучно, постоянно можем да се позабавляваме, като гледаме в профил препирните кой е по-по-най-консерватор.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов-Сула,
Ето че се изтърколи следващата седмица от нашия живот. В понеделник Тръмп публично встъпи в служба и като с пръчка разръчка кошера на световното безметежие. В тази връзка ние тук се фокусирахме върху две значими тематики.
Първо и може би най-важно за всичко останало: по какъв начин е вярно да се назова това встъпване – инаугурация, инаугОрация, инавгурация, иногурация, иногюрация или някак другояче. Съгласете се, че без да намерим отговор на този въпрос, е изцяло безсмислено да приказваме за политика и за бъдещето на мандата.
Второ, бяха ли поканени президентът Радев и неговия стопански министър от служебното държавно управление, а след това и изменчив министър-председател –Кирил Петков. И двамата, всеки по собствен метод, измислиха по някаква история за своето поканване и ние би трябвало да се съгласим с тях, тъй като в противоположен случай ще се наложи да ги назовем лъжци.
А пък обичаният ни „ Дневник “ дори изясни за какво толкоз се бъзикат с Кирчовата покана – просто му завиждат, но че сте глупави! Отварям скоба, с цел да дам следващ пиарски съвет – какво да направя, не мога да се сдържа. В случая с визитата на Кирчо в Америка резултатът щеше да е доста по-голям и да не приказваме какъв брой по-положителен, в случай че посланието му беше: „ Ето, отидох като елементарен човек и седнах при елементарните хора. За Тръмп мисля… (и да каже каквото мисли) “. А не да лъже на дребно и да се хвали като циганче с бял гъз, в случай че всяка стопанка в обществените мрежи ще го хване. Абе, съветвайте ги тия клиенти, бе, консултирайте ги! Затварям скобата.
Има и една трета тематика, върху която се концентрира публичното мнение и която не можем да подминем – по какъв начин изглеждаше Мелания, плюс задълбочени разбори от дизайнери и фешън специалисти (тази „ експертиза “ постоянно малко ме е озадачавала). Като прибавим и „ нацистките “ жестове на Илон Мъск, получаваме пакета от най-коментираните и затова – най-приоритетните тематики.
А ето и някои по-маловажни и не толкоз коментирани. Например отношението към войната по принцип, само че през днешния ден, ще се съгласите, тя ни интересува доста повече във типа си в Украйна и в Близкия Изток, в сравнение с по принцип. Верен на природата си на популист, какъвто е задължен да бъде всеки актуален политик в изискванията на народна власт, където насърчават всеобщия човек да си мисли, че от него зависи нещо, Тръмп вкара понятието „ реалист-пацифист “, което пък Мартин Табаков незабавно назова „ оксиморон “, а демократичните приказки за безконечен и повсеместен мир – утопизъм.
Поради което продължаваме да не намираме отговор един доста значим въпрос: „ Непременно ли войната е зло? Зло ли е Армагедон? “. „ Каква война? “ е по-интересен въпрос от „ Дали война? “. Уви, искреността в говоренето към момента не се е върнала в такава степен.
Или пък голямото количество укази, които подписа новият президент и доста от които към този момент са в съда. Сред най-забележителните от тях е изтеглянето на Съединени американски щати от Парижкото съглашение за климата, от което директно произлиза и суицидната „ Зелена договорка “. Тя към момента заплашва да съсипе индустриалната цивилизация. Повтаряли сме до погнуса, че зеленизмът е може би най-голямата полуда на актуалния свят наред с джендър идеологията.
Пред форума в Давос Тръмп сподели: „ Прекратих новия и комичен зелен необикновено разхитителен нов Зелен курс. Зеленият нов курс беше цялостен срам. Губеха се толкоз доста пари. Наречете го новата зелена машинация. Оттеглям се от Парижкото съглашение за климата “.
Пред същия конгрес напомни, че Америка (без да броим Гренландия, към този момент – б.м.) има най-вече нефт и газ и е време тези запаси да бъдат отключени, с цел да се понижи цената на горивата, а оттова и на всички артикули и услуги. Заедно с това Щатите ще станат още по-мощна и по-конкурентна производителна мощ, а откакто се понижат и злокобните регулации, предусетени още от Айн Ранд и претворени в каузи от демократите, страната ще стане привлекателна и за вложители, които желаят да вършат бизнес там.
След намаляването на налозите в фамилиите ще остават най-малко 50 000 $ годишно. Така сподели Тръмп на чичковците от Давос, не че и самият той не е един от тях.
Какво обаче чухме ние?
Един анонимен интернет мъдрец простена с бели букви на радостен декор: „ Абе тя, Америка, ще стане още веднъж велика, само че това не значи, че България ще завоюва от нейното великолепие “ (позволил съм си да пипна малко правописа).
Знам, знам, че най-много в политиката нещатна имат стойност и смисъл само от избрана позиция – най-често нашата лична. Но пък би трябвало да има и малко историческа обективност понякога. Иначе когато Българската империя на цар Симеон причислява принудително територии, това е морално, величествено, национална горделивост, само че когато Руската империя причислява принудително територии, това е непоносимо, нечовешко, дори фашистко! Най-смешното е, че когато същата тази Руска империя в осъществяване на безусловно същата имперска политика откъсна България от Османската империя, отново беше морално, величествено и национална горделивост.
Другото значимо е, че явно Тръмп ще продължи да упорства европейските страни да си усилят бюджета за защита и то на 5%, както сподели първоначално, без да дава знак, че е подготвен да се пазари до 3%. Сега е към 2%, а за България бил 1.84%. Ама несъмнено, че би трябвало да си го усилят! Не знам за какво мрънкат. Отдавна е ясно, че в случай че Европа желае да наподобява на нещо, с изключение на обща валута, би трябвало да има обща финансова система, обща външна политика и – най-важното! – общи въоръжени сили и отбранителна теория. Все още не е късно.
Доколкото помня, Брутният вътрешен продукт на Щатите е към 30 трилиона $, а на Китай и Европейския съюз – по към 18 трилиона. Тоест Европа към момента не е за изхвърляне. Ако Щатите се пернат и престанат да ни глезят, тогава ще забравим всевъзможни зелени покупко-продажби, вятърни перки и капачки, които не се отделят от бутилката. В момента европеецът е като лигаво дете, на което нищо не се отхвърля и това го вбесява.
А пък Валери Найденов, който самичък дефинира себе си като човек с „ консервативни леви разбирания “, излезе с знамение във вестник „ 24 часа “ под заглавие „ Доналд Тръмп ще залезе още следващата година “. Пророчеството бе направено на 27.12.2024 и аз имам намерение да се възползвам – ето още в този момент си протоколирам в календара да ме подсети на 30 декември 2025, в случай че Бог ме опази жив и здрав до тогава, с цел да забележим дали се е сбъднало, пък и да прегледаме първата година от втория мандат на Тръмп. Иначе съгласно Найденов импийчмънтът ще сполети Тръмп най-късно през 2027. Ще забележим, ще забележим. Всъщност удивително в пророчеството е, че Тръмп е победил не по заслуги, а единствено тъй като международната левица се е разлигавила. Анализатори…
Въпреки всичко – радвайте се! Радвайте се в този момент, тъй като на следващия ден може и да не е толкоз радостно. Изродите с многото полове и климатичните стачки паднаха. Радостта и облекчението са планетарни. Хунвейбините стартират един по един да се подмазват и да въртят дупетата. И дано, дано се радваме, само че не безпределно. Да не забравяме, че тържеството на нормалността в настоящия си тип е празненство на капитализма и парите, а те са нещо прелестно, само че не и самоцел, тъй като е казано: „ Никой прислужник не може да слугува на двама господари, тъй като или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона “ (Лука, 16:13).
Да не забравяме също, че свежите повеи идват въпреки всичко от едно безблагодатно протестантско пространство, готово да организира общи молебствия с кого ли не и по този метод да дърпа дявола за опашката.
Да помним и че това не е победа на положителното над злото. Това е люшкане на махалото вътре в този свят, който „ лежи целият в злото “, и че Армагедон към момента следва. Страхувам се, че ще минат няколко години и носталгията ще напъпи. Ще се намерят сантиментални души, които да се затъжат по Байдън и Камала Харис, както от дълго време са се затъжили по Сталин и Тодор Живков.
Страхувам се също, че това, което в този момент победи и смъкна шарените флагове от публичните здания, ще стартира малко по малко да дава недостатъци, ще стартира малко по малко да се изражда и ние – хроничните кисели мърморковци, които ненавиждат да ги вършат на идиоти, – още веднъж ще се окажем в съпротива и тогава ще ни назовават с някакви нови грозни думи, както в този момент ни назовават „ тръмпанари “.
Но дано през днешния ден да се радваме, пък на следващия ден ще му мислим. А в случай че ни омръзне да се радваме и ни стане скучно, постоянно можем да се позабавляваме, като гледаме в профил препирните кой е по-по-най-консерватор.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов-Сула,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ