Хуманитарните групи казват, че афганистанците, бягащи от депортиране в Пакистан,

Афганистанците, бягащи от Пакистан, нямат подслон, храна и топлина, след като преминат границата, казват хуманитарни групи

Хуманитарните групи споделят, че афганистанците, бягащи от депортиране в Пакистан, нямат заслон, храна, и топлота, откакто преминат границата

От Асошиейтед прес, 5 ноември 2023 година, 7:02 ч.

ИСЛАМАБАД -- ИСЛАМАБАД (AP) - Афганистанци бягат от Пакистан, с цел да избегнат арест и депортиране спят навън, без подобаващ заслон, храна, питейна вода и тоалетни, откакто преминат границата към родината си, споделиха филантропичните организации в неделя.

Стотици хиляди афганистанци са напуснали Пакистан през последните седмици, защото управляващите преследват чужденци, които съгласно тях са в страната незаконно, обикаляйки от врата на врата, с цел да ревизират документите на мигрантите. Пакистан дефинира 31 октомври като краен период за овакантяване на страната или в противоположен случай ще бъдат задържани като част от нова антимигрантска акция.

Афганистанците напущат Пакистан от два съществени гранични пункта, Torkham и Chaman. Талибаните са основали лагери от другата страна, където хората да останат, до момента в който чакат да бъдат преместени в родното си място в Афганистан.

Хуманитарните организации споделиха, че Торкам няма подобаващ заслон. Има стеснен достъп до питейна вода, няма източник на отопление, с изключение на открит огън, няма осветяване и тоалетни. Има открита дефекация и неприятна хигиена. Агенциите на Организация на обединените нации и филантропичните групи основават уреди с хиляди хора, влизащи в Афганистан всеки ден.

Kayal Mohammad е живял в северозападния пакистански град Пешавар в продължение на 17 години. Той има пет деца и беше депортиран до афганистанската граница преди съвсем седмица. Той сподели на Асошиейтед прес, че не му е разрешено да вземе никакви домашни движимости със себе си. Всичко, което той и фамилията му имат, остава в Пакистан.

Неговата седемгодишна щерка Хава плаче, тъй като й е студено. Пие чай за закуска от нарязана пластмасова бутилка и спи без одеяло.

Баща й прикани интернационалната общественост за помощ. „ Не можем да питаме талибанското държавно управление “, сподели той. „ Те нямат нищо, тъй като занапред ще бъдат приети за държавно управление. Има фамилии, които нямат нищо тук, нито земя, нито дом. Те просто живеят под намерено небе. Никой не оказва помощ. “

Таминдри Да Силва от организацията за подкрепяне и развиване World Vision International сподели, че множеството хора са преместени в изсъхнало речно корито, откакто са си отишли посредством първичната им регистрация и обработка в директен център.

Хората влизат в Афганистан единствено с облеклата на гърба си, тъй като часовниците, бижутата и парите им са били взети на пакистанската граница, добави тя.

Аршад Малик, народен шеф на Save the Children, сподели, че доста от завръщащите се се връщат без документи за обучение, което ги затруднява да продължат да учат, както и че им липсва локалният афганистански езици подари и пущу, тъй като са учили урду и британски в Пакистан.

Той предизвести, че детският труд в Афганистан, както и присъединяване им в контрабанда евентуално ще се усилят заради до беднотия, защото множеството завръщащи се фамилии бяха измежду най-бедните мигранти в Пакистан.

„ Контрабандата в Торкхам от деца беше една от паниките от предишното, тъй че присъединяване на контрабандата на деца и преносът на противозаконни артикули ще се усили “, сподели Малик.

Талибаните споделят, че имат комитети, които работят „ непрекъснато “, с цел да оказват помощ на афганистанците посредством разпределение на храна, вода и одеяла.

Папа Франциск в обществени забележки в неделя във Ватикана осъди ситуацията на „ афганистанските бежанци, които са намерили леговище в Пакистан, само че в този момент не знаят къде да отида повече. ”

Афганистан е покрит от провокации, усложнени от изолацията на ръководеното от талибаните държавно управление от интернационалната общественост. Години на суша, затруднена стопанска система и последствията от десетилетия на война доведоха до вътрешно разселване на милиони афганистанци.

Сред филантропичната общественост набъбнаха опасенията, че обеднялата страна не е в положение да поддържа или интегрира тези, които сега са принудени да изоставен Пакистан.