Красимир Вълчев: След хуманитарна паралелка да се учи...
Хуманитарни паралелки са сложени под заплаха от съкращаване. Причината е, от една страна, политиката на МОН в план-приема да се заложи повече на природо-математически профили и информатика (тъй нарeчената система STEM) за сметка на филантропичните. От друга, образователните заведения и районните ръководства по обучение са изправени пред нуждата да свиват приема поради проектите за прекосяване напълно към едносменен режим след 9 година
Намеренията да се орежат филантропични паралелки в ХГ „ Св. св. Кирил и Методий ” и СУ „ Св. Патриарх Евтимий ” провокираха възмущение в Пловдив и това докара до компромис тази година да няма орязване. Нито една филантропична паралелка няма да бъде понижена за идния план-прием в Пловдивска област, ще ги предложим на МОН, както са ги поискали шефовете, увери шефката на Регионалното ръководство по обучение Иванка Киркова. Това обаче не анулира наклонността за преструктуриране в идващите години. Ето по какъв начин министър Красимир Вълчев разяснява по време на аудиенция в Пловдив дали е заплашен филантропичният профил:
Хуманитарните профили са значими в бъдеще, когато огромна част от специалностите ще бъдат сменени от роботи. Тогава главният капитал на индивида ще е творчеството и умеенето да свързва познания. Може би в най-малка степен ще бъдат наранени специалностите, свързани с разбирането и грижата за индивида. Всичко това значи, че филантропичният профил ни е необходим.
Но в системата на висшето обучение имаме дефицит на студенти в професионални посоки лингвистика, история, теология, философия. Това значи, че дребна част от тези, които приключват филантропични паралелки, се осъществят в това поле и по-нагоре.
Да, ние фаворизираме профилите, свързани с техниката, математиката и естествените науки, тъй като имаме трагичен предстоящ дефицит в браншове, които изискват експерти с инженерни специалности. И този дефицит ще се задълбочава в идващите десетилетия. Същото можем да кажем за аграрните и педагогическите науки.
Факт е, че през днешния ден имаме най-голяма компликация да подтикваме ползите на децата в СТЕМ системата. Това се мъчим да създадем с дейностите по ползи и посредством преструктуриране на приема, без да е за сметка на филантропичния профил. Факт е също, че през идващите десетилетия ще имаме дефицит на фрагменти във всички сфери и системи.
Младите, които ще навлизат на пазара на труда, ще са едвам 2/3 от тези, които ще излизат. Проблемът не е къде ще имаме дефицит и остатък, а къде ще е по-малък.
В момента във висшето обучение преструктурираме приема. Единствените професионални посоки, в които можем да кажем, че няма дефицит, са обществените, стопанските и правните науки, където продължаваме политиката за понижаване на приема. Във всички други посоки имаме дефицит на експерти.
Иска ми се във всички други посоки тези, които приключват езикови гимназии и филантропични профили, първо да остават в България и районите, а в случай че се включат в системата на висшето обучение, да изберат профили, в които има дефицит. Водим този диалог с шефовете, тъй като имаме огромен недостиг на фрагменти с професионално техническо обучение.
Само с цел да се поддържа, Икономическата зона в Пловдив се нуждае от 3000 служащи годишно. Отделно трябват фрагменти, с цел да се развива.
Позициите, които изискват техническо обучение, са с най-голям растеж на приходите. Много предприятия дават на тези позиции по-големи хонорари, в сравнение с за изискващите висше обучение. Трябва да отговорим на потребностите на пазара на труда, като го обвържем с пазара на обучение. Това са два обособени пазара, със лична логичност. Инструментите за влияние са приемът и преструктуриране, което да вършим рационално, съобразено със спецификата, установяване на специалности с най-очакван предстоящ дефицит. В тях хората, които ще се пенсионират, са два пъти повече от тези, които сега се образоват по тази специалност.
За тези специалности ще гласуваме спомагателни стипендии в сряда на Министерски съвет, както и предпазени специалности. Предоставяме и спомагателни средства на учебните заведения, които образоват по тези специалности в професионалното обучение.
МОН зададе обща политика за преструктуриране от профили и специалности, които не са свързани със СТЕМ, към такива. Това ще засегне икономически гимназии, изключително при понижението на приема. Зависи от района и дали има понижение на завършващи 7. клас. Ако ние не понижим приема в някои гимназии, неизпълнението е за сметка на професионалните. В последните години то напълно бе обрано от тях.
Ние освен не би трябвало да ги закриваме, а да преструктурираме приема. Особено за дребните градове, професионалните гимназии са късмет да задържат вложители и повече младежи, късмет за бърза реализация. Много от тях възприемат дуална форма. Дали сме общи инструкции, районните ръководства по образоване вземат решение, без да е ултимативна задачата. Трябва да създадем рационална крачка - където има понижение, то да не е с повече от 1 паралелка.
Само с цел да се поддържа, Икономическата зона в Пловдив се нуждае от 3000 служащи годишно. Отделно трябват фрагменти, с цел да се развива.
Намеренията да се орежат филантропични паралелки в ХГ „ Св. св. Кирил и Методий ” и СУ „ Св. Патриарх Евтимий ” провокираха възмущение в Пловдив и това докара до компромис тази година да няма орязване. Нито една филантропична паралелка няма да бъде понижена за идния план-прием в Пловдивска област, ще ги предложим на МОН, както са ги поискали шефовете, увери шефката на Регионалното ръководство по обучение Иванка Киркова. Това обаче не анулира наклонността за преструктуриране в идващите години. Ето по какъв начин министър Красимир Вълчев разяснява по време на аудиенция в Пловдив дали е заплашен филантропичният профил:
Хуманитарните профили са значими в бъдеще, когато огромна част от специалностите ще бъдат сменени от роботи. Тогава главният капитал на индивида ще е творчеството и умеенето да свързва познания. Може би в най-малка степен ще бъдат наранени специалностите, свързани с разбирането и грижата за индивида. Всичко това значи, че филантропичният профил ни е необходим.
Но в системата на висшето обучение имаме дефицит на студенти в професионални посоки лингвистика, история, теология, философия. Това значи, че дребна част от тези, които приключват филантропични паралелки, се осъществят в това поле и по-нагоре.
Да, ние фаворизираме профилите, свързани с техниката, математиката и естествените науки, тъй като имаме трагичен предстоящ дефицит в браншове, които изискват експерти с инженерни специалности. И този дефицит ще се задълбочава в идващите десетилетия. Същото можем да кажем за аграрните и педагогическите науки.
Факт е, че през днешния ден имаме най-голяма компликация да подтикваме ползите на децата в СТЕМ системата. Това се мъчим да създадем с дейностите по ползи и посредством преструктуриране на приема, без да е за сметка на филантропичния профил. Факт е също, че през идващите десетилетия ще имаме дефицит на фрагменти във всички сфери и системи.
Младите, които ще навлизат на пазара на труда, ще са едвам 2/3 от тези, които ще излизат. Проблемът не е къде ще имаме дефицит и остатък, а къде ще е по-малък.
В момента във висшето обучение преструктурираме приема. Единствените професионални посоки, в които можем да кажем, че няма дефицит, са обществените, стопанските и правните науки, където продължаваме политиката за понижаване на приема. Във всички други посоки имаме дефицит на експерти.
Иска ми се във всички други посоки тези, които приключват езикови гимназии и филантропични профили, първо да остават в България и районите, а в случай че се включат в системата на висшето обучение, да изберат профили, в които има дефицит. Водим този диалог с шефовете, тъй като имаме огромен недостиг на фрагменти с професионално техническо обучение.
Само с цел да се поддържа, Икономическата зона в Пловдив се нуждае от 3000 служащи годишно. Отделно трябват фрагменти, с цел да се развива.
Позициите, които изискват техническо обучение, са с най-голям растеж на приходите. Много предприятия дават на тези позиции по-големи хонорари, в сравнение с за изискващите висше обучение. Трябва да отговорим на потребностите на пазара на труда, като го обвържем с пазара на обучение. Това са два обособени пазара, със лична логичност. Инструментите за влияние са приемът и преструктуриране, което да вършим рационално, съобразено със спецификата, установяване на специалности с най-очакван предстоящ дефицит. В тях хората, които ще се пенсионират, са два пъти повече от тези, които сега се образоват по тази специалност.
За тези специалности ще гласуваме спомагателни стипендии в сряда на Министерски съвет, както и предпазени специалности. Предоставяме и спомагателни средства на учебните заведения, които образоват по тези специалности в професионалното обучение.
МОН зададе обща политика за преструктуриране от профили и специалности, които не са свързани със СТЕМ, към такива. Това ще засегне икономически гимназии, изключително при понижението на приема. Зависи от района и дали има понижение на завършващи 7. клас. Ако ние не понижим приема в някои гимназии, неизпълнението е за сметка на професионалните. В последните години то напълно бе обрано от тях.
Ние освен не би трябвало да ги закриваме, а да преструктурираме приема. Особено за дребните градове, професионалните гимназии са късмет да задържат вложители и повече младежи, късмет за бърза реализация. Много от тях възприемат дуална форма. Дали сме общи инструкции, районните ръководства по образоване вземат решение, без да е ултимативна задачата. Трябва да създадем рационална крачка - където има понижение, то да не е с повече от 1 паралелка.
Само с цел да се поддържа, Икономическата зона в Пловдив се нуждае от 3000 служащи годишно. Отделно трябват фрагменти, с цел да се развива.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ