Хуманитарната гимназия даде старт на честванията за 175 г. о...
Хуманитарната гимназия събра нощес екипа си и другари, с цел да даде старт на честванията във връзка 175 година от основаването на учебното заведение.
Директорът Емил Начев връчи почетен плакет на предшественичката си Соня Киркова и се пошегува: „ Ако знаех, че е била единствено 29 години шеф, щях да изчакам “.
Старши специалистът по организация на междинното обучение Катя Влашева получи плакета за РУО-Пловдив, Николай Чункучов го одобри от името на Областната администрация.
Учителитесе върнаха в спомените, прелистиха историята и се зарекоха да я допишат. Да построяват люде, устремени към положителни каузи - космополитни, само че българи по дух и сърце.
Тържествата ще продължат през цялата година. Но защото сега учениците са пръснати в три учебни заведения поради ремонта на постройката, кулминационната точка ще е в навечерието на патронния празник през май следващата година.
Зам.-директорът и ученик на учебното заведение Желязко Събев, който е бил знаменосец и е носел иконата на празничните шествия, описа за началото. А то даже не е преди 175 година, а най-малко преди 200 – когато поражда концепцията за българско учебно заведение, което да е средище за възпитаници от всички земи в българските лимити. Те да получават светско обучение и да се готвят за учители и свещеници. Първите седмина, с които отваря школото, са мъже по на 36-37 години.
На 1 септември 1850 година е първото разкриване на образователна година, откакто двама будни братя от Копривщица се заемат да основат „ епархийско, централно, средоточно учебно заведение “. Уреждат занятията да се водят в постройка в двора на църквата „ Св. Богородица “ и канят Найден Геров за основен преподавател. Той подписва контракт с 13 чорбаджии да преподава на бъдещите възпитаници.
Занятията стартират действително през октомври и през този месец се случвали най-важните събития в историята на учебното заведение през годините.
Още в първите месеци то подема значими каузи. Сред тях е да наложи българското име на Пловдив, вместо гръцкото Филипополи и османското Филибе. Един възпитаник, който чиракува, заковава табелка с името Пловдив на дюкяна и учениците стартират преднамерено да употребяват българското име на града, с цел да го наложат.
Найден Геров провежда и първия интернат в България, тъй като учениците идват от разнообразни краища.
През зимата на 1881 година Найден Геров и двама чорбаджии разискват какво име да получи новото учебно заведение. Прехвърлят разновидности, до момента в който чорбаджи Салчо Чомаков споделя: „ Нямаме ли ние, българите, някой светец? “. Така днешната Хуманитарна гимназия става първото учебно заведение в света, наречено на братята Кирил и Методий.
На 11 май през 1881 година по самодейност на Найден Геров се организира първото честване на светите братя. Вестниците подемат концепцията и от 1870 година към този момент е общонационален празник.
През 1868 година Пловдивското епархийско учебно заведение се мести в Жълтото учебно заведение, а султанът позволява да бъде гимназиално. Историята по-късно сменя няколко пъти имената му, само че остава известно като Първа мъжка гимназия.
След Освобождението учениците наброяват към този момент 600 и стартират да идват учители от Европа. Сред тях е чехът Антон Безеншек – основателят на стенографията.
Италианецът Пиетро Монтани – основен проектант на Източна Румелия, проектира сегашната постройка, открита на 20 октомври 1885 година персонално княз Александър Батенберг. В речта си тогавашният шеф Димитър Агура се обръща към княза с молба да бъде настойник на учебното заведение и то получава неговото име.
В архивите се пазят фотоси от тогавашна учителска стая и вместилище по химия.
През годините историята прави какви ли не промени. През 1986 година гимназията става Първо общохуманитарно учебно заведение – ЕСПУ „ Димитър Благоев “ с цялостен курс на образование от 1. до 11. клас. Стартира първите пробни езикови паралелки.
Зам.-директорът Желязко Събев си спомня по какъв начин един ден през 1996 година отишъл на учебно заведение, а директорката Соня Киркова прочела решението на Министерски съвет, с което учебното заведение става Гимназия с филантропичен профил „ Св. св. Кирил и Методий “. Тогава се случва и разделянето на по-малките възпитаници в главно учебно заведение, което резервира името „ Княз Александър I “.
От 1997 година се възвръщат празничните шествия на 10 май, с които гимназията дава начало на празненствата във връзка Деня на славянската книжовност и просвета. Знаменосците и икононосците бяха толкоз въодушевени, че се качиха на колоните на Античния спектакъл и останаха там до края на празника, спомня си Соня Киркова.
От класните стаи на учебното заведение потеглят към науката, историята, културата и публичния живот доста видни българи. Сред тях са Васил Левски, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Любен Каравелов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов, проф. Асен Златаров, Панайот Пипков, Борис Дякович.
Сред учителите са Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Димитър Благоев, Петър Зографски, Златю Бояджиев, Светослав Обретенов, Иван Мърквичка.
И през днешния ден почитателите им са водени от кредото „ Помогни ме да те возвися “. А на старта на честванията шефът Емил Начев назова да продължат традицията, да носят факела на знанието и да го предадат на бъдещите генерации
Директорът Емил Начев връчи почетен плакет на предшественичката си Соня Киркова и се пошегува: „ Ако знаех, че е била единствено 29 години шеф, щях да изчакам “.
Старши специалистът по организация на междинното обучение Катя Влашева получи плакета за РУО-Пловдив, Николай Чункучов го одобри от името на Областната администрация.
Учителитесе върнаха в спомените, прелистиха историята и се зарекоха да я допишат. Да построяват люде, устремени към положителни каузи - космополитни, само че българи по дух и сърце.
Тържествата ще продължат през цялата година. Но защото сега учениците са пръснати в три учебни заведения поради ремонта на постройката, кулминационната точка ще е в навечерието на патронния празник през май следващата година.
Зам.-директорът и ученик на учебното заведение Желязко Събев, който е бил знаменосец и е носел иконата на празничните шествия, описа за началото. А то даже не е преди 175 година, а най-малко преди 200 – когато поражда концепцията за българско учебно заведение, което да е средище за възпитаници от всички земи в българските лимити. Те да получават светско обучение и да се готвят за учители и свещеници. Първите седмина, с които отваря школото, са мъже по на 36-37 години.
На 1 септември 1850 година е първото разкриване на образователна година, откакто двама будни братя от Копривщица се заемат да основат „ епархийско, централно, средоточно учебно заведение “. Уреждат занятията да се водят в постройка в двора на църквата „ Св. Богородица “ и канят Найден Геров за основен преподавател. Той подписва контракт с 13 чорбаджии да преподава на бъдещите възпитаници.
Занятията стартират действително през октомври и през този месец се случвали най-важните събития в историята на учебното заведение през годините.
Още в първите месеци то подема значими каузи. Сред тях е да наложи българското име на Пловдив, вместо гръцкото Филипополи и османското Филибе. Един възпитаник, който чиракува, заковава табелка с името Пловдив на дюкяна и учениците стартират преднамерено да употребяват българското име на града, с цел да го наложат.
Найден Геров провежда и първия интернат в България, тъй като учениците идват от разнообразни краища.
През зимата на 1881 година Найден Геров и двама чорбаджии разискват какво име да получи новото учебно заведение. Прехвърлят разновидности, до момента в който чорбаджи Салчо Чомаков споделя: „ Нямаме ли ние, българите, някой светец? “. Така днешната Хуманитарна гимназия става първото учебно заведение в света, наречено на братята Кирил и Методий.
На 11 май през 1881 година по самодейност на Найден Геров се организира първото честване на светите братя. Вестниците подемат концепцията и от 1870 година към този момент е общонационален празник.
През 1868 година Пловдивското епархийско учебно заведение се мести в Жълтото учебно заведение, а султанът позволява да бъде гимназиално. Историята по-късно сменя няколко пъти имената му, само че остава известно като Първа мъжка гимназия.
След Освобождението учениците наброяват към този момент 600 и стартират да идват учители от Европа. Сред тях е чехът Антон Безеншек – основателят на стенографията.
Италианецът Пиетро Монтани – основен проектант на Източна Румелия, проектира сегашната постройка, открита на 20 октомври 1885 година персонално княз Александър Батенберг. В речта си тогавашният шеф Димитър Агура се обръща към княза с молба да бъде настойник на учебното заведение и то получава неговото име.
В архивите се пазят фотоси от тогавашна учителска стая и вместилище по химия.
През годините историята прави какви ли не промени. През 1986 година гимназията става Първо общохуманитарно учебно заведение – ЕСПУ „ Димитър Благоев “ с цялостен курс на образование от 1. до 11. клас. Стартира първите пробни езикови паралелки.
Зам.-директорът Желязко Събев си спомня по какъв начин един ден през 1996 година отишъл на учебно заведение, а директорката Соня Киркова прочела решението на Министерски съвет, с което учебното заведение става Гимназия с филантропичен профил „ Св. св. Кирил и Методий “. Тогава се случва и разделянето на по-малките възпитаници в главно учебно заведение, което резервира името „ Княз Александър I “.
От 1997 година се възвръщат празничните шествия на 10 май, с които гимназията дава начало на празненствата във връзка Деня на славянската книжовност и просвета. Знаменосците и икононосците бяха толкоз въодушевени, че се качиха на колоните на Античния спектакъл и останаха там до края на празника, спомня си Соня Киркова.
От класните стаи на учебното заведение потеглят към науката, историята, културата и публичния живот доста видни българи. Сред тях са Васил Левски, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Любен Каравелов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов, проф. Асен Златаров, Панайот Пипков, Борис Дякович.
Сред учителите са Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Димитър Благоев, Петър Зографски, Златю Бояджиев, Светослав Обретенов, Иван Мърквичка.
И през днешния ден почитателите им са водени от кредото „ Помогни ме да те возвися “. А на старта на честванията шефът Емил Начев назова да продължат традицията, да носят факела на знанието и да го предадат на бъдещите генерации
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ