Хулио Веласко посреща екипа на Gazzetta dello Sport в Милано,

Хулио Веласко посреща екипа на Gazzetta dello Sport в Милано, в една знойна августовска заран. Днес женският народен тим на Италия отпътува за Тайланд, където в петък ще се изправи против Словакия в първия си мач.

Легендарният аржентинец е спокоен, знаейки, че има доста мощен тим в ръцете си - олимпийски първенец от Париж 2024, в серия от 29 следващи победи.
Хулио Веласко разгласи състава на Италия за Мондиала
Италия потегля за международната купа

„ Мотивацията е лесна. Момичетата дадоха обещание, че ще дадат всичко от себе си, с цел да върнат в Италия международната купа, която не сме печелили от 2023 година Те знаят, че в случай че могат да завоюват олимпийските игри, Лигата на нациите и международното състезание, ще се трансфорат в огромен тим. Нямаше потребност да ги стимулирам повече. Те са специфични девойки с доста качества, не са просто мощни. Наистина е наслаждение да работя с тях ", споделя Веласко.

Той идва в Италия през 1983 година

" Чувството беше ужасно. Пристигах в Европа, в Италия, родния град на баба ми. Живеех в малко селце, Пианело Валезина. Прекарах си ужасно там и към момента имам другари, които не престават да живеят и до през днешния ден, 40 години по-късно. Когато ми се обадиха, си помислих, че ще остана в Италия единствено три години... Когато започнах като дете в Буенос Айрес, нямах упованията да стана олимпийски или международен първенец. Представях си, че съм треньор на няколко дребни тима. Без да мисля прекомерно огромно. "

Гражданин на света

Баща му е перуанец, а майка му - на половина испанка, на половина италианка. От рано Веласко е жител на света.

„ Придобил съм доста привички от италианците. От вестници до храна, макар че малко ми липсва аржентинското месо. Харесвам дребни италиански градчета, пропити с история. Бях влюбен в Буенос Айрес, който е метрополис. Сега пребивавам в провинцията, тъкмо отвън Болоня. За благополучие имам интернет и то високоскоростен... Няма нещо, което в действителност да не одобрявам тук.

Но мисля, че минусът е, че италианците са прекомерно консервативни, мъчно им е да се трансформират. Може би тъй като Италия е остаряла страна, страна на остарели хора. Животът е доста добър, макар че всички се оплакват. Италия има мъдростта на старите, само че от време на време ѝ липсва силата на младите, които имат вяра в невъзможното. Притеснява ме, че всичко постоянно се възприема отрицателно. Понякога споделям това и на девойките в тима:  " Осъзнавате ли, че живеете в една от най-богатите и красиви страни в света, където храната е най-хубавата? " Разбира се, има и неща, които не работят. Аз съм първият, който е сериозен, само че единствено до избран миг. "

Лацио и Интер

Има опит и във футбола. Първо като общоприет управител на Лацио, по-късно като началник на техническия отдел в Интер.

„ Не можех да откажа. По финансови аргументи, несъмнено. Но на първо място, тъй като съм футболен почитател. Ако зависеше от мен, щях да играя като номер 10 за Естудиантес де Ла Плата. Моят кумир беше Хуан Рамон Верон, бащата на Хуан Себастиан. Спечелихме Либертадорес три пъти и Междуконтиненталната купа през 1968 година, побеждавайки Манчестър Юнайтед. Опитах се, само че да бъда управител не беше за мен. Футболът е доста, доста сложен... "

Мечтае хората, които обича, да са добре, изключително четиримата му внуци, които са доста дребни и имат целия си живот пред себе си. “Не се опасявам от гибелта. Но не бих желал да умра след дълго боледуване. Е, в случай че можех да предпочитам, бих желал да ме отнесе инфаркт от адреналин, откакто съм постигнал нещо значимо... "

Извън спорта Веласко споделя и най-голямото си страдание: „ Спрях да танцувам танго преди 20 години. Благодарение на него срещнах брачната половинка си Роберта. Бих желал още веднъж да стартира. “

btvsport.bg