Хулио Веласкес е име, което носи със себе си модерно

Хулио Веласкес е име, което носи със себе си съвременно виждане за футбола, дисциплинираност и ясна философия на играта. Начело на Левски, испанският експерт се стреми да построи тим, който освен печели, само че и впечатлява със жанр и темперамент на терена. Пред „ Мач Телеграф “ той приказва за провокациите пред клуба, акомодацията му към българския футбол, както и за визията му за бъдещето на „ сините “.

- Помните ли първите препоръки, които ви дадоха Наско Сираков и Даниел Боримиров, откакто поехте Левски?
- По-скоро не може да се приказва за препоръки, а за най-нормални диалози, основани на взаимно почитание и от двете страни. Винаги съм отличавал и връзката ми с управлението, в която постоянно обикновено са протичали процесите.

- Вие сте вторият испанец, който поема Левски. Първият е Хосе Мурсия. Познавате ли го, обадихте ли му, с цел да го разпитате за Левски?
- Нямам достойнството, да го познавам и да съм приказвал с него. Но, да знам, че е бил треньор на Левски. Но аз към всички треньори, без значение от каква народност са, изпитвам извънредно огромно почитание.

- Какво знаехте за Левски преди да дойдете в клуба и какво ви направи най-силно усещане, че е по-различно от другите места, където сте работил?
- Когато получих предложение да дойда, един от факторите, които наклониха везните да приема предлагането, беше историята на тази институция, каквато е Левски. Също по този начин фенската маса, която стои зад клуба, което смятам за нещо извънредно значимо. А и още от първите диалози, усетих, че съм мечтан и че двете страни, желаеме дружно да създадем нещо огромно.

- А имаше ли нещо, което ви изненада?
- Опитвам се да съм доста уравновесен в изявленията си в моментите, в които проучвам нещата. Извън нещата, които стават на терена, изненада ме големият брой последователи, които има Левски. Нещо фундаментално в този спорт е пристрастеността. И това доста ме впечатли. Това е нещо, което би трябвало да ни накара да се усещаме извънредно виновни, както нас – треньорите, по този начин и футболистите. Защото нито една подготовка не може да е за нас просто идната и нито един мач не може да е просто идващият. Трябва да сме наясно, че с нашите действия, а вследствие от тях и с метода, по който се представяме, можем да генерираме доста хубави страсти в хората. И това ме кара да се усещам фаворизиран.

- Преди 29 години, когато сте бил едвам на 15, сте станал треньор на детския тим на Сан Николас. Какво помните от тези години?
- Започнах в специалността доста млад. За България това може би не е доста особено, само че в други страни го има. Тогава и самият аз упражнявах и играех футбол. Спомените ми са, че бях едно момче с готовност, апетит за изява и пристрастеност, които и до момента владея Както и със блян постоянно да върша нещата по най-хубавия метод, знаейки, несъмнено, че постоянно позволявам и неточности. Но може би съм и малко по-прагматичен и се концентрирам в размишления върху сегашното, а не чак толкоз върху предишното.